Р Е Ш Е Н И Е
Гр.
Берковица ,09.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – Берковица, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на 25 юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлита Георгиева
При
секретаря......Таня Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева АНД № 83 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е жалба от Д.К.Г. *** ,
ЕГН ********** против НП № 20-0243-000008/29.01.2020г. на Началник РУП към
ОДМВР -гр.Монтана, РУ-Берковица, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.6
т.1 от ЗДП на основание чл.183 ал.2 т.3 пр.1 от същия му е наложено административно
наказание глоба в размер на 20лв. и за
нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 75а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Твърди се, че НП е
незаконосъобразно по изложени в жалбата съображения като се моли неговата
отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
явява лично и се представлява от адв. И.С.
***, изразява подробно становище относно незаконосъобразността на атакуваното
НП и моли за неговата отмяна.
Ответникът
по жалбата – Началник РУП към ОДМВР -гр.Монтана, РУ-Берковица, редовно призован
не се представлява и не изразява становище по нея.
Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните
по делото доказателства и Закона, установи следното:
ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ
ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
РАЗГЛЕДАНА
ПО СЪЩЕСТВО СЕ ЯВЯВА ОСНОВАТЕЛНА. Установена е следната фактическа обстановка:
На 25.01.2020 година свидетелят С.И. по време на дежурство изготвил докладна записка за това,
че на 25.01.2020год. около 19.10 часа на кръстовището на ул. „Александровска” ,”Чаталджа”
и „Огоста” видял жалбоподателят да управлява л.а. „БМВ 320Д” с рег. № SV55UAU,като при потегляне по ул.”Огоста” не съобразил
поведението си с ПЗ Б-2 „Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимство” като
с рязка маневра,поднасяйки задната част на автомобила вдясно,навлязъл безпричинно
изцяло в насрещната пътна лента. Още на същия ден на жалбоподателя бил съставен АУАН,
в който била посочена фактическата обстановка, отразена в докладната,
включително и това, че водачът използва пътя за други цели,освен в съответствие
с неговото предназначение за превоз на хора и товари. Актосъставителят приел,
че е налице нарушение на чл.104б, т.2
и чл.6, т.1 ЗДвП. Актът е подписан от
жалбоподателя с възражение, че е” карал автомобила правомерно”.
На
29.01.2020 година било издадено атакуваното НП, с което за приетите за
извършени нарушения, жалбоподателят бил санкциониран с глоба по чл.175а, ал.1,
предл.3 от ЗДвП в размер на 3000 лева и било постановено лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца и по чл.183, ал.2, т.3, предл.1 затова, че
не съобразява поведението си с пътен знак „Б2”.. Според тезата на
административнонаказателното обвинение, именно това действие се квалифицира
като използване на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Тази фактическа обстановка се установява от представените по делото
писмени доказателства, както и от показанията на разпитания по делото свидетел Сл.И.,
изготвил докладната. Свидетелят Светлин
Тодоров, пътник в автомобила на жалбоподателя по време на инцидента,
установява, че действително на 29.01.2020 година на въпросното кръстовище са потеглили
с автомобил, който бил управляван от
жалбоподателя. Заявява, че жалбоподателят спрял на знак „Стоп”и за да премине
преди идващия отдолу друг автомобил форсирал по-силно колата,в резултат на
което задницата поднесла и пресякла пътната линия.
При така установените факти
съдът намира жалбата за основателна.
В случая липсва установено
нарушение. Позовавайки се единствено на докладната на св.Сл.И., не може да се
приеме за безспорно установен факта на извършено нарушение. Такова се твърди
единствено от него, но следва да се отбележи, че като изготвило докладната
записка, това лице се явява заинтересовано да поддържа изнесените в нея факти.
Извода за заинтересованост се налага и от направеното възражение в АУАН.
Липсват други доказателства, които да установяват факта, че жалбоподателят е
извършвал рязка маневра ,като умишлено е извел автомобила извън контрол,като в
резултат на това се поднесла задната част на автомобила надясно в кръстовището
и навлязъл изцяло в насрещната лента .
Неустановяването на
нарушение, нарушените административно наказателни правила обосновават
единствено извод за незаконосъобразност на издаденото НП и като такова същото
следва да бъде отменено.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат
само на жалбоподателя. Последният е направил изрично искане за присъждане на
разноски в размер на 400 лева, сторени за заплащане на адвокатско
възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя
в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие,
приложен към жалбата, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой.
Следователно претенцията е основателна в пълния си размер.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН
препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните
разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава
поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат
възложени върху това юридическо лице, от което е част
административнонаказващият орган, а това е ОД на МВР – Монтана като
второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 ЗМВР – така
Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм.
д. № 7758/2018 на Върховния административен съд.
По
изложените мотиви съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯВА Наказателно
постановление НП №
20-0243-000008/29.01.2020г. на Началник РУП към ОДМВР -гр.Монтана,
РУ-Берковица, с което на Д.К.Г. *** , ЕГН ********** за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДП на основание
чл.183 ал.2 т.3 пр.1 от същия му е наложено административно наказание глоба в
размер на 20лв. и за нарушение на чл.
104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 75а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца .
ОСЪЖДА
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – Монтана да заплати на Д.К.Г. *** , ЕГН ********** сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред АС – Монтана в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: