№ 20795
гр. София, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110150648 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо производство”
на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от малолетната Д. Е. Ш., ЕГН
**********, действаща чрез своята майка и законен представител Д. К. К.,
ЕГН **********, срещу Е. У. Ш., ЕГН **********. Предявен е иск с правна
квалификация чл. 143, ал. 2 и чл. 149 от СК.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищцата. Сочи се,
че след раждането на детето, ответникът се дезинтересирал от него, напуснал
го и замионал за родното си място. Майката поема всички разходи за детето
си. Детето посещава частна детска градина с месечна такса от 600 лева.
Ответникът не подпомага по никакъв начин детето си – нито финансово, нито
морално. Същият не се вижда с детето, не поддържа контакт с него, не се
интересува от развитието му и здравословното му състояние. Не участва в
отглеждането и възпитанието му и не подпомага майката за закупуването
дори на най – необходимите вещи.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й
заплаща месечна издръжка в размер на 350.00 /триста и петдесет/ лева,
считано една година назад от предявяване на исковата молба до навършване
на пълнолетие на детето или до завършване на редовното му обучение в
средно училище или до навършване на 20 – годишна възраст, което от
избриените настъпи последно или до настъпване на основания за изменение
на размера или прекратяване плащането на издръжка. Претендира разноски.
В законоустановения преклузивен едномесечен срок е постъпил отговор
от ответника. Счита предявения иск за допустим, като оспорва същия като
1
неоснователен за сумата над 195.00 лева като неоснователен. Претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид относимите доводи и доказателства,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищцата е дете на ответника, което се установява от представеното по
делото удостоверение за раждане.
За периода от месец февруари 2023г до месец юли 2023г. майката на
детето е получила среден месечен брутен трудов доход в размер на 402.40
лева.
За периода от месец октомври 2022г. до месец септември 2023г.
ответникът е получил среден месечен брутен трудов доход в размер на 781.82
лева.
От представения и приет по делото фискален бон е видно, че е
заплатена сумата от 600 лева за м. такса грижа деца.
С оглед изискванията на чл. 15 ЗЗДт, по делото е изискан и изготвен
социален доклад от ДСП – Възраждане. Видно от проведеното социално
проучване, родителите на детето живеели заедно около една година, като от
връзката си имат едно дете – Д.. Разделили са се преди раждането на детето.
По данни на майката, след раздялата тя никога не е ограничавала контакта на
бащата с детето и срещите им винаги са се осъществявали, когато той е имал
желание за това. По данни на майката, до 2022г. са поддържали добри
взаимоотношения помежду си и бащата я е подпомагал финансово в грижите
за детето, след което е прекратил материалната подкрепа и контактите си с
детето по негово желание. Към момента родителите не поддържат контакт
помежду си. По данни на майката, детето посещава частна детска гардина
поради липса на места в държавна такава срещу месечна такса 600 лева, която
се заплаща изцяло от нея. Основните грижи за детето се полагат от майката.
Майката и детето живеят в жилище под наем, като за детето е осигурена
детска стая и всичко необходимо за правилното му развитие. По данни на
майката, същата работи в заведение за бързо хранене. Разполага с подкрепата
на бабата по майчина линия и лелята в грижите за детето. Детето поддържа
контакти с всички близки и роднини по майчина линия и не поддържа
контакт с близки и роднини по бащина линия, тъй като те не търсят такъв с
него. Наблюдава се много добра емоционална връзка между майката и детето.
2
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, „родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си”, като според чл. 142, ал. 1 СК
„размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има
право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи”, но
издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от ¼ от минималната
работна заплата /чл. 142, ал. 2 СК/. Възможностите на ответника да дава
издръжка е предпоставка не само за размера на издръжката /чл. 142, ал. 1 СК -
2009 г./, но и за основанието на иска /арг. чл. 140, ал. 2 СК - 2009 г., така -
ППВС № 5/1970 г., т.ІV/.
По делото се установява по безспорен начин, че ответникът е от кръга
на лицата, дължащи издръжка на ищцата, поради което неговата материално-
правна легитимация по иска е установена по делото.
По делото се установи, че детето Д. е на 4 – годишна възраст, като не се
спори между страните, че същото посещава частна детска градина с месечна
такса от 600 лева. Ответникът работи по трудово правоотношение и получава
среден месечен трудо брутен доход в размер на 781.82 лева. Не се установи
ответникът да заплаща издръжка на друго малолетно дете, както и да е с
влошено здравословно състояние. С оглед изложеното, съдът намира, че във
възможностите на ответника е да заплаща месечна издръжка на малолетното
си дете около минималния законоустановен размер на издръжката, а именно
234.00 лева. Предвид това, ответникът следва да бъде осъде да заплаща на
детето си Д. ежемесечна издръжка в размер на 234.00 лева, считано от
предявяване на исковата молба – 12.09.2023г., ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, до настъпване
на законови основания за нейното изменение или прекратяване. Исковата
претенция в останалата й част до пълния й предявен размер от 350.00 лева,
следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Предявен е иск с правно основание чл. 149 СК за заплащане на
издръжка за минал период – една година назад от предявяване на исковата
молба. По делото се установи, че основните грижи за детето се полагат от
неговата майката. Видно от проведеното социално проучване, по данни на
майката, от 2022г. ответникът преустановил материалната подкрепа спрямо
детето, както и контакта си с него. Не са ангажирани доказателства за това
бащата да е участвал финансово или в натура в издръжката на детето.
3
Предвид това, съдът намира, че същият следва да бъде осъден да заплати на
дъщеря си издръжка за минал период – една година назад, а именно от
12.09.2022г. до 11.09.2023г. в размер от 195.00 лева, като искът в останалата
част до пълния предявен размер от 350.00 лева следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и
обезщетение за работа. Налице е следователно призната по право
изпълнителна сила на невлезлите в сила решения относно посочените в
закона вземания, за което съдът е оправомощен да се произнесе служебно. За
това в конкретния случай следва да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е осъден да заплаща
на малолетното си дете месечна издръжка.
Относно направените разноски по делото.
Искане за присъждане на направените по делото разноски е направено
от двете страни. Предвид изхода на делото, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК на
ищцата се дължат направени разноски съобразно уважената част от иска.
Същата е доказала такива в размер на 500.00 лева – за заплатено адвокатско
възнаграждение, видно от представения договор за правна защита и
съдействие. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на
ищцата сторените по делото разноски съобразно уважената част от иска, а
именно 334.28 лева. Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът също има право
да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска. Същият е доказал сторени разноски в размер на
500.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал.
3 ГПК, ищцата следва да заплати на ответника сумата от 165.71 лева –
разноски в производството.
Ответникът дължи на СРС държавна такса върху присъдената издръжка
в размер на 336.96 лева /чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК/.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. У. Ш., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си
4
дете Д. Е. Ш., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител
Д. К. К., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 234.00 /двеста
тридесет и четири/ лева, считано от предявяване на исковата молба в съда –
12.09.2023г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане, до настъпване на законна причина за изменение
или прекратяване на издръжката, на основание чл. 143, ал. 2 от СК, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част и за разликата до пълният предявен
размер от 350.00 /триста и петдесет/ лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 149 СК Е. У. Ш., ЕГН ********** да
заплати на детето си Д. Е. Ш., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител Д. К. К., ЕГН **********, месечна издръжка в размер
на 195.00 /сто деветдесет и пет/ лева за периода от 12.09.2022г. до
11.09.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен
размер от 350.00 /триста и петдесет/ лева, като неоснователен.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. У. Ш., ЕГН ********** да
заплати на малолетното дете Д. Е. Ш., ЕГН **********, чрез неговата майка
и законен представител Д. К. К., ЕГН **********, сумата от 334.28 /триста
тридесет и четири кева и двадесет и осем стотинки/ лева – разноски в
производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д. Е. Ш., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Д. К. К., ЕГН ********** да
заплати на Е. У. Ш., ЕГН ********** сумата от 165.71 /сто шестдесет и пет
лева и седемдесет и една стотинки/ лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА Е. У. Ш., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС
сумата в размер на 336.96 лева – държавна такса върху присъдената
издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок, считано от 28.12.2023г., а в частта, в която е допуснато
предварително изпълнение, решението има характер на определение и
подлежи на обжалване с частна жалба през СГС в едноседмичен срок от
съобщението.
5
Препис от настоящото решение да се връчи на страните /чл. 7, ал. 2
от ГПК/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6