Определение по дело №653/2017 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 290
Дата: 15 февруари 2019 г.
Съдия: Симеон Симеонов Михов
Дело: 20172100100653
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 май 2017 г.

Съдържание на акта

 О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

  290                                            15.02.2019г.                                     гр.Бургас

 

Бургаският окръжен съд                                                    гражданска колегия

в закрито заседание на петнадесети февруари

през две хиляди и деветнадесета година                                            в състав:

                                                                             Председател: Симеон Михов

                                                                                                                                                                                                

като разгледа докладваното от

            съдия Михов                      гражданско дело       653   по описа

за   2017   година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото приключи с решение № 433/ 21.12.2018г., с което съда осъди К.И.И., ЕГН ********** и Д.Д.В. - И., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, в.з.,,Минерални бани“, ул..Първа“№ 6 да предадат на П.И.И., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. М.Х. ***, със съдебен адрес:*** владението върху подробно описани недвижими имоти в гр.Бургас, в.з.,,Минерални бани, ул.,,Първа“№ 6, както и да заплатят направените по делото разноски.   

В предоставения срок за обжалване, постъпи въззивна жалба от Д.В. – И. – лично и като пълномощник на К.И., която беше оставена без движение с указания, да внесе държавна такса от 1268.43 лв. В срока за изпълнение, постъпи молба от Д.В. - И. с искане, да бъде освободена от внасяне на държавна такса и разноски поради това, че не работи, живее със сина си -  ученик, който получава заплата от 400 лв. и няма други доходи.

 

                      Съдът след като се запозна с приложените доказателства и съобрази закона, приема следното.

                      За да бъде уважена молбата с правно основание чл.83 ал.2 от ГПК, следва да се вземат предвид изброените в разпоредбата обстоятелства. За наличието им съдът прави заключение освен от приложените доказателства, също и от правния статус на лицата. Към  молбата е приложена декларация относно  материалното и гражданско състояние на молителката.

Неприлагането на доказателства за твърдени обстоятелства е достатъчно, съдът да ги приеме за недоказани. Дали Д.В. – И. има син, на каква възраст е, дали е ученик, работи и какво възнаграждение получава, може само да се допусне според декларацията.  

Съдът приема молбата за неоснователна. В чл. 83 ал. 2, т.2 от ГПК е указано, че имущественото състояние на лицето  се установява с декларация,  подписана от декларатора. Според приложената, молителката не получава трудово възнаграждение, рента или пенсия, не притежава недвижими имоти, МПС. Твърди, че със сина си имат месечни разходи от 600 лв. при 400 лв. месечен доход. От година била във фактическа раздяла със съпруга си и ответник в настоящото производство К.И.. Приложени към молбата на жалбоподателката други писмени доказателства, няма. Изобщо приложената декларация не установява в достатъчна степен материалното положение на Д.В. - И. към момента на подаване на молбата по чл. 83 ал. 2 от ГПК. Според деклараторката, същата има дялово участие в „Генерис клуб“ ЕООД , ЕИК *********. Всъщност е управител и едноличен собственик на капитала. Справка в ТРРЮЛНЦ показва, че Д.В. - И. е имала дялово участие в „ТианДе – Ти Енд Ди“ ЕООД, ЕИК *********. Тези дружества според ТРРЮЛНЦ са действащи и следователно акумулират доходи за съдружниците и управителя. Отделно К.И. има дял в „Интернешънъл тюрк импорт“ ООД с ЕИК ********* (макар в ликвидация). Както беше отбелязано, фактическата раздяла между съпрузите е само твърдение и не е ясно какъв е финансовия принос на Кр.И. във формирането на семейния бюджет.

Имайки предвид изложеното, съдът счита, че не са налице предпоставките  на чл. 83, ал. 2 от ГПК, а следователно и основания да се приеме, че жалбоподателката няма достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса в размер на 1268.43 лв. пред възивната инстанция. Изложеното налага, молбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а молителката да бъде задължена да внесе дължимата държавна такса.

 По изложените съображения и на основание чл. 83 ал. 2 от ГПК, съдът   

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТХВЪРЛЯ искането на Д.Д.В. - И., ЕГН ********** лично и като пълномощник на К.И.И., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.Бургас, в.з.,,Минерални бани“, ул..Първа“№ 6 да бъде освободена от внасяне на държавна такса в размер на 1268.43 лв. по повод подадена въззивна жалба, като неоснователна.

 Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Бургас в седмичен срок от съобщаването на молителя.

 

 

 

                                                       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: