РЕШЕНИЕ
№ 22.12.2021
година гр.
С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
09 ноември 2021 година
В публично
заседание, в следния състав
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
И
секретаря Диана Иванова, като разгледа докладваното от съдията Симитчиев т.д. №17
по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.365 и
сл.ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „П.” АД със седалище и адрес на
управление гр. С.**, ЕИК ***. със съдебен адрес *** „П.” АД, клон С.З.,
представлявано от пълномощника юрисконсулт П.С.Х. срещу 1) „Х.Т.“ ЕООД със
седалище и адрес на управление с. Г.**, ЕИК ***, 2) Г.Д.Х. с постоянен адрес ***, ЕГН ********** и 3) Г.Т.Х. с постоянен адрес ***, an. 3,
ЕГН **********.
В исковата
молба се твърди, че на 26.04.2011 г., в гр. С.З. между кредитодателя „П.“
АД, кредитополучателя „Х.Т.“ ЕООД, ЕИК *** и съдлъжниците Г.Д.Х. и Г.Т.Х. е сключен
договор № 013CL-S- 000009/26.04.2011 г. за кредитна линия („договор за кредитна
линия“), по силата на който банката се е задължила да предостави на
кредитополучателя „Х.Т.“ ЕООД банков кредит в размер на 38 000 евро за
обезпечаване на изпълнението на задълженията на кредитополучателя по други,
предоставени му от банката, банкови кредити, овърдрафти, акредитиви и банкови
гаранции, общо в размер до 35 000 евро или равностойността им в друга валута по
обменния курс на банката за съответната валута за деня на извършване на
усвояването (т. 4 от договора за банков кредит). Средствата от кредитната линия
се усвоявали служебно от банката при неизпълнение на което и да било задължение
на кредитиполучателя по отделно сключени договори за кредит, овърдрафт,
акредитив или банкова гаранция, като средствата се усвоявали за погасяване на
задължението по съответния договор (т. 5.1 от договора за кредитна линия). За
усвоените суми, банката уведомявала кредитополучателя (т. 5.5 от договора за
кредитна линия). При усвояване на суми от кредитната линия, кредитополучателят
се задължил да погаси усвоената сума в деня, следващ датата на усвояването (т.
11 от договора за кредитна линия). За ползваната кредитна линия,
кредитополучателят заплащал на банката годишна възнаградителна лихва в размер
на коригирания с коефициент за пазарна среда базов лихвен процент (БЛПкс) на „П.“
АД за евро, увеличен с надбавка от 5,9 пункта (т. 10 от договора за кредитна
линия). Годишната наказателна лихва за забава е уговорена в размер на годишната
възнаградителна лихва, увеличена с наказателна надбавка от 20 пункта (т. 14 от
договора за кредитна линия).
На основание чл. 101 ЗЗД, съдлъжниците Г.Т.Х.
и Г. Д. Х. встъпили в задълженията по договора за кредитна линия и с
кредитополучателя „Х.Т.“ ЕООД се задължили солидарно към „П.“ АД за
изпълнението на задълженията по договора за кредитна линия (т. 16 и 16.1 от
договора за кредитна линия).
По силата на т. 5.1
от договора за кредитна линия, на 02.01.2019 г., по разплащателната сметка на
кредитополучателя „Х.Т.“ ЕООД в „П.“ АД с IBAN ***, служебно от „П.“ АД е
усвоена сума по кредитната линия в размер на 22 745,94 евро за погасяване на
задълженията на „Х.Т.“ ЕООД към банката по договор № 013LD-S- 000075/26.04.2011
г. за банков кредит. Въз основа на т. 5.5 от договора за кредитна линия, на
кредитополучателя „Х.Т.“ ЕООД и на съдлъжниците Г.Т.Х. и Г.Д.Х. са връчени
уведомления за усвоената сума по кредитната линия.
В т. 11 от договора за кредитна линия,
страните уговорили, че всяка усвоена сума по кредитната линия подлежи на
погасяване в деня, следващ деня на нейното усвояване. По силата на уговорката в
т. 11 от договора за кредитна линия, изискуемостта
на вземанията на „П.“ АД срещу кредитополучателя „Х.Т.“ ЕООД и съдлъжниците Г.Т.
Харачсрева и Г.Д.Х. е настъпила на 03.01.2019г. поради изтичане на срока за
погасяване на усвоената сума от кредитната линия, тъй като на 02.01.2019 г.,
от кредитната линия е усвоена сума в размер на 22 745,94 евро, която не е
погасена в деня, следващ датата на усвояването.
Поддържа се, че кредитополучателят „Х.Т.“
ЕООД и съдлъжниците Г.Т.Х. и Г.Д.Х. са в забава на плащанията по договора за
кредитна линия, считано от 04.01.2019 г., тъй като на 02.01.2019 г., от
кредитната линия е усвоена сума в размер на 22 745,94 евро, която не е погасена
в деня, следващ датата на усвояването, поради което не е платена една вноска за
главница и за възнаградителна лихва с падеж на 03.01.2019 г; в размер на 22
752,88 евро. Общият размер на
просрочената и непогасена сума по договора за кредитна линия към 24.04.2019 г.
възлиза на 24 987,67 евро, от които: 22 745,94 евро - главница, 6,94 евро -
възнаградителна лихва от 02.01.2019 г. до 03.01.2019 г., 2173,43 евро -
наказателна лихва за забава от 04.01.2019 г. до 23.04.2019 г. и 61,36 евро —
начислени на 31.01.2019г. и на 29.03.2019 г. разноски за уведомления за
усвояване на кредитната линия.
На 24.04.2019г., „П.“ АД подала заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу кредитополучателя „Х.Т.“
ЕООД и съдлъжниците Г.Т.Х. и Г.Д.Х. въз основа на извлечение от счетоводните си
книги. По заявлението на банката е образувано ч.гр.д. № 2264/2019 г. по описа
на Районния съд - С.З. и на 25.04.2019 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа па документ по чл. 417 ГПК № 1224/25.04.2019 г.,
с която е разпоредено длъжниците „Х.Т.“ ЕООД, Г.Т.Х. и Г.Д.Х. солидарно да
заплатят на „П.“ АД следните суми: 22 745,94 евро - главница, ведно със
законната лихва върху главницата от 24.04.2019 г. до погасяване на олихвяемото
вземане, 6,94 евро - възнаградителна лихва от 02.01.2019 г. до 03,01.2019 г.,
2173,43 евро - наказателна лихва за забава от 04.01.2019 г. до 23.04.2019 г. и
61,36 евро - начислени на 31.01.2019 г. и на 29.03.2019г. разноски за
уведомления за усвояване на кредитната линия, 977,43 лв. - държавна такса и 150
лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът заявява, че след 24.04.2019 г., от
кредитополучателят „Х.Т.“ ЕООД и съдлъжниците Г.Д.Х. и Г.Т.Х. не е извършвано
доброволно погасяване на дължими суми по договора за кредитна линия.
На 22.12.2020 г., в „П.“ АД е получено
съобщение от Районния съд - С.З., че е постъпило възражение от длъжниците Г.Д.Х.
и Г.Т.Х. срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2264/2019 г. по
описа на Районния съд - С.З.. На 05.01.2021 г. в „П.“ АД е получено съобщение
от Районния съд - С.З., че е постъпило възражение от длъжника „Х.Т.“ ЕООД срещу
издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2264/2019 г. по описа на Районния
съд - С.З..
Предвид изложеното, „П.“ АД моли съда да
постанови решение за установяване на вземания на ищеца „П.” АД като
кредитодател срещу ответниците „Х.Т.“
ЕООД като кредитополучател и Г.Д.Х.
и Г.Т.Х. като съдлъжници по договор
№ 013CL-S-000009/26.04.2011 г. за кредитна линия за следните суми, при
условията на пасивна солидарност: 22 745,94 евро (двадесет и две хилиди
седемстотин четиридесет и пет евро и деветдесет и четири евроцента) - главница,
6,94 евро (шест евро и деветдесет и
четири евроцента) - възнаградителна лихва по т. 10 от договора за кредитна
линия от 02.01.2019 г. до 03.01.2019 г„ 2173,43
евро (две хиляди сто седемдесет и три евро и четиридесет и три евроцента) —
наказателна лихва за забава по т. 14 от договора за кредитна линия от
04.01.2019 г. до 23.04.2019 г. и 61,36
евро (шестдесет и едно евро и тридесет и шест евроцента) - начислени на
31.01.2019 г. и на 29.03.2019г. разноски за уведомление за усвояване на
кредитната линия но т. 5.5 от договора за кредитна линия, ведно със законната
лихва върху главницата от 24.04.2019 г. до изплащане на олихвяемото вземане, за
които е издадена заповед за изпълнение на.парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК № 1224/25.04.2019 г. по ч.гр.д. № 2264/2019 г. по описа
на Районния съд - С.З..
Моли в полза на ищеца „П.” АД да бъдат
присъдени:
- законната
лихва върху главницата от 24.04.2019 г. до изплащане на олихвяемото вземане,
- разноските
в заповедното производство по ч.гр.д. № 2264/2019 г. по описа иа Районния съд -
С.З.: 977,43 лв. (деветстотин седемдесет и седем лева и четиридесет и три
стотинки) - държавна такса, и 150 лв. (сто и петдесет лева) - юрисконсултско
възнаграждение, и
- разноските в настоящото исково
производство, за които ще се представи списък по чл.8 ГПК.
В
законния срок, отговор на ИМ от „Х.Т.“
ЕООД не е подаден отговор.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Г.Д.Х., ЕГН ********** и Г.Т.Х.,
ЕГН **********, с който същите оспорват изцяло предявените искове като неоснователни.
Поддържа се, че Договор за кредитна линия
№ 013CL-S000009 от 26 април 2011 г. не отговаря на изискванията на чл.430 от
Търговския закон, поради непостигане на валидно съгласие относно цената и
падежа на паричните задължения по кредита. Твърди се, че процесният договор за
кредит е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.1 - противоречие с
императивните норми на закона във връзка с чл.430, ал.1 от ТЗ, чл.58, ал.2 и
чл.59 от ЗКИ, на основание чл.26, ал.1, предп.З - противоречие с добрите нрави,
а така също на основание чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД /липса на съгласие/ и
чл.26, ал.2 предл.4 от ЗЗД /липса на основание/.
Развиват се съображения, че за да има
правно действие, договорът за кредит не само трябва да е сключен в рамките на
закона и морала, но и от съдържанието му да става ясно, че между кредитора и
кредитополучателя е постигнато съгласие да се отпусне кредит срещу валидно
уговорена цена - възнаградителна лихва по кредита. Посочва, че с разпоредбата
на чл.26, ал.1, предл. - противоречие с императивните норми на закона - чл.430,
ал.1 от ТЗ, чл.58, ал.2 и чл.59 от ЗКИ, а така също на основание чл.26, ал.2,
предл.2 от ЗЗД /липса на съгласие/ и чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД /липса на
основание поради непосочване целта на договора / се обявяват за нищожни
договорите, при които липсва съгласие и всеки заинтересуван може да се позове
на нищожността без ограничение във времето поради невъзможността да настъпи
правния ефект на сделката. Във връзка с предявено възражение за нищожност на
процесния договор за кредит на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД -
противоречие с императивните норми на закона, а именно противоречие с чл.430,
ал.1 от ТЗ, чл.58, ал.2 и чл.59 от ЗКИ, а така също на основание чл.26, ал.2,
предл.2 от ЗЗД /липса на съгласие/ и чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД /липса на
основание поради непосочване целта на договора/, както и предявеното при
условията на евентуалност възражение за нищожност на отделни разпоредби от
процесния договор за кредит на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД - поради
противоречие със закона във връзка с чл.58, ал.2 от ЗПК, поради неравноправност
на основание чл.146 във връзка с чл.143 от ЗЗП, и на основание чл.26, ал.1,
пр.З - поради противоречие с добрите нрави, ответниците претендират, че
процесните искове са заявени на нищожно договорно основание, поради което
следва да бъдат отхвърлени.
Ответниците заявяват, че наведените в
исковата молба факти и представените доказателства не доказват при условията на
пълно и главно доказване, че съответният правопораждащ факт, обуславящ
изискуемост на исковата претенция, е настъпил. Посочват, че като правопораждащ
факт, сключването на договор № 013LD-S 000075 от 26 април 2011, съдържанието и
неизпълнението му са в тежест на ищеца, поради което той трябва да проведе
главно доказване.
Тъй като всеки договор се доказва само с
документа, който го материализира, а такъв по делото не е представен, по
отношение на обезпечения договор за банков кредит с отговора се оспорва:
- твърдението, че „на 02 януари 2019 г. по
разплащателната сметка на кредитополучателя „Х.Т.“ ЕООД в „П.“ АД с IBAN *** „П.“
АД е била усвоена сума по кредитната линия в размер на 22 745,94 евро, която е
послужила за погасяването на задълженията на „Х.Т.“ ЕООД към Банката“
- получаването на сумата в размер на 22
745, 94 евро от Х.Т. ЕООД по Договор за кредитна линия № 013CL-S000009/ от 26
април 2011 г..
Тълкувайки същината на сделката,
ответниците считат, че е спорно и съмнително доколко е съществувало намерение у
кредитора за обвързване по процесния договор, който служи само като обезпечение
на друг договор. Оттук – за съмнително намират съществуването му в този вид и
целите, които се преследват с него, тъй като от основни клаузи в договора, а
именно - чл. 4,5, 5.1, 5.5, 6, 10, 11 правят следните изводи:
- Съгласно чл. 4, процесният договор
определено е сключен под условие, защото разрешеният кредит може да се ползва
само при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по сключените
договор за предоставяне на банкови кредити, овърдрафти и банкови гаранции. Т.е.
трябва да е налице неизпълнение по друг договор/ което трябва и да се докаже от
кредитора/, което да обуслови ползването на разрешения кредит.
- Ползването на разрешения кредит означава
изпълнение на единственото задължение на кредитора - отпускане на заемна сума,
в конкретния случай - „служебно усвояване“. Т.е. на практика се получава така,
че процесният договор е един „спящ договор“, правата и задълженията по който
биха възникнали евентуално и в един бъдещ момент, който не е известен на
страните, но стои във волята на едната от тях - длъжника, който не е изпълнил
по друг договор.
По отношение вида на процесния договор, се
посочва, че договорите за кредит не се преценяват с оглед на това как са
озаглавени, а с оглед на съдържанието и целите, които са поставени с тях.
На следващо място, се посочва, че това
потестативно отлагателно условие, при което процесният договор е сключен, стои
твърде отдалечено от момента на сключването на договора - 26 април 2011 г, а и
не е известно за страните дали изобщо би настъпило, т.е. процесният договор от
своя страна следва да влезе в действие, като обезпечаващ вземането по друг,
свързан договор. Ответниците следвало да бъдат уведомени за извешеното от
банката усвояване, което съгласно чл. 5.5, вр. 5.1 от договора, е и задължение
на ищеца, само че технически, това уведомяване, за да бъде извършено надлежно и
да може да породи правни последици за страната, изисква определен период от
време.
По отношение на претенцията за наказателна
лихва, в отговора се поддържа, че същата е изцяло неоснователна, поради
противоречие с добрите нрави, противоправност и в противовес с императивното
правило на чл. 33 ЗПК, тъй като много преди изобщо кредитополучателите да могат
да разберат за извършените едностранно действия от банката по служебно
усвояване на суми, вече започва да тече наказателна лихва. Посочва се, че за разлика
от стандартния договор за кредит, в настоящия случай кредитополучателите няма
как да узнаят своевременно за едностранното служебно усвояване, респ., че са
изпаднали в забава, за което и да търпят сериозно начисление на наказателни
лихви.
Посочва се, че в пряка връзка с
изискуемостта на претенцията за главница, съответно и на акцесорните за лихви и
такси, стои въпросът с тълкуването на чл. 11 от договора, в който е записано,
че договорът има краен срок. Както крайният срок за усвояване на средства по кредита
е определен в чл. 6 и е до 20 март 2021 г., с изтичането на който задължението
на банката се погасява, така и крайният срок за погасяване на всички задължения
на кредитополучателя по ползвания кредит е точно месец след уговорения с чл. 6,
а именно: 20 април 2021 г. Ответниците считат, че с категоричност може да бъде
направен извод за неоснователност на заявлението, респ. исковата претенция,
поради настъпване на пълна изискуемост, защото срокът, уговорен с чл. 11, изр.
второ не е бил изтекъл към момента на подаване на заявлението пред заповедния
съд. В допълнение, се твърди, че основание, от което кредиторът черпи правата
си, залегнало в чл. 11, изр. първо е изцяло нищожно, тъй като така записано и
уговорено, винаги ще доведе до неизпълнение от страна на всеки длъжник, поради
което се иска съдът да приеме, че принципът на добросъвестност в договорните
отношения тук не е спазен.
Оспорва се връчването на уведомлението по
чл. 5.5 от договора на кредитополучателя - ЮЛ. Посочва се, че съществено е
нарушението на правилата за връчване и това е видно от описаните извършени
действия от ЧСИ във връзка с връчването на съобщение. ЧСИ, само формално, за да
изпълни изискванията на закона, извършвало посещения, в различни дни и часове,
които поначало са били лишени от всякакъв смисъл, с оглед данните, които
призовкарят е събрал от съседи и представител на кметството. Друг
правнорелевантен за делото факт бил, че страните, изрично, са договорили, на
страница 8 от договора, че кореспонденцията между тях се води само в писмен вид
и то на посочените конкретно адреси. За кредитополучателя и съдлъжниците,
адресът е идентичен и се намира в гр. С.З., на ул. „Клокотница“ № 13. Поради
което, връчване от ЧСИ, per. № 879 не е следвало да се насочва към адрес в село
Гложене, общ. Ловеч. Видно от писмените доказателства / протокол от 05 април
2019 г. на ЧСИ./ уведомяването се е приело за реализирано, на основание чл. 47 ГПК, като е било отправено до различен от посочения в договора адрес, а именно:
село Г.***. Това връчване не можело да бъде прието за редовно, тъй като
уговореното между страните има силата на закон, доколкото не противоречи на
императивни норми и на добрите нрави, а видно от договора за кредитна линия е,
че страните ясно са посочили адресите си за кореспонденция.
В заключение, ответниците считат, че
поради спецификата конкретния казус -
договор за кредитна линия, който обезпечава вземания по други договори на същия
кредитор, следвало ищецът, още с депозирането на заявлението пред заповедния
съд, респ. исковата молба пред исковия съд, да приложи и доказателства, които
да установят истинността на твърдените факти, изложени и в приложените
уведомления, а именно - сключен друг договор за кредит № 013LD- S- 000075 от 26
април 2011 г., ведно с приложенията му, както и доказателства за обявяването му
за предсрочно изискуем на 07 декември 2018 г.
По отношение на присъдената със заповедта
договорна лихва в размер на 6,94 евро, се твърди, че същата не отговаря на
нормативно предвидените в чл. 143, т. 10,11 и т. 18 изисквания, които водят до
неравноправие, а именно - определена договорна лихва, а не определяема.
По отношение на начислената наказателна
лихва, съгласно т. 14 от договора в размер на 2173,42 евро, заявяват, че към
същата са приложими разпоредбите на чл. 143 и сл. от ЗЗП относно
неравноправните клаузи Приложим е и ЗПК, чл. 33, който забранява обезщетението
за забава да надвишава законната лихва. Освен това, начисляването на същата е
оспорено като напълно нищожно поради противоречие с добрите нрави и морала.
По отношение на разноски за уведомление
относно усвояване на кредитната линия в размер на 61,36 евро, заявяват че в
процесния договор липсват всякакви уговорки за начисляване на „разноски за
уведомление". Отделно чл. 10 а, ал. 4 ЗПК указва, че размерът и
действието, за което се събират такси и / или комисиони, трябва да бъдат ясно и
точно определени в договора за потребителски кредит.
Поради всички направени оспорвания и с
оглед изложените от кредитора твърдения и представените по тях доказателства,
моли съда да приеме за неоснователен и недоказан иска на кредитора и да го
отхвърли изцяло.
С допълнителната
искова молба се поддържат фактите и обстоятелствата, посочени в исковата
молба и се оспорват твърденията и възраженията в отговора.
Заявява, че съгласно последователната
практика на ВКС, признаването на качеството „потребител“ на физическото
лице-съдлъжник по договор за банков кредит с търговец-кредитополучател се
свързва с прилагане на разпоредбите на ЗЗП, но не и на разпоредбите на Закона
за потребителския кредит (ЗПК), както се твърди в отговора на ответниците,
които се позовават на чл. 10а, ал. 4 и чл. 33 ЗПК.
Посочва, че договор №
013CL-S-000009/26.04.2011 г. за кредитна линия („договор за кредитна линия“) е
сключен на 26.04.2011 г. в гр. С.З. между кредитодателя „П.“ АД,
кредитополучателя „Х.Т.“ ЕООД, ЕИК *** и съдлъжниците Г.Т.Х. и Г.Д.Х..
Към датата на сключване на договора за
кредитна линия, Г.Т.Х. е била едноличен собственик на капитала и управител на
кредитополучателя „Х.Т.“ ЕООД и такъв едноличен собственик на капитала и
управител тя е продължавала да бъде до 02.01.2019 г. По силата на § 1, ал. 2 от
допълнителните разпоредби (ДР) на Търговския закон (ТЗ), свързани лица по
смисъла на ТЗ са лицата, които участват пряко или косвено в управлението,
контрола или капитала на друго лице или лице. Ето защо, Г.Т.Х. като физическо
лице-съдлъжник се е намирала в тесни професионални (функционални) връзки с
кредитополучателя „Х.Т.“ ЕООД, поради което не може да се приеме, че при
сключване на договора за кредитна линия тя като физическо лице-съдлъжник е
действала извън рамките на своята търговска или професионална дейност, и не
може да й се признае качеството „потребител“.
Към датата на сключване на договора за
кредитна линия физическото лице- съдлъжник Г.Д.Х. е бил (и понастоящем е)
съпруг на Г.Т.Х., която пък е била едноличен собственик на капитала и управител
на кредитополучателя „Х.Т.“ ЕООД. Съгласно § 1, ал. 1, т. 1 ДР на ТЗ съпрузите
са свързани лица по смисъла на ТЗ. Освен това, при сключване между „П.“ АД и
кредитополучателя „Х.Т.“ ЕООД на анекс № 1 от 20.11.2014 г. към договор №
013LD-S-000075/26.04.2011 г. за банков кредит, Г.Д.Х., като пълномощник, е
представлявал кредитополучателя „Х.Т.“ ЕООД. Следователно Г.Д.Х., като
физическо лице-съдлъжник, се е намирал в тесни професионални (функционални)
връзки с кредитополучателя „Х.Т.“ ЕООД, поради което не може да се приеме, че
при сключване на договора за кредитна линия, той, като физическо
лице-съдлъжник, е действал извън рамките на своята търговска или професионална
дейност и не може да му се признае качеството „потребител“.
Ищецът развива подробни съображения в
подкрепа на твърдението си, че към договора за кредитна линия не намират
приложение разпоредбите на ЗПК. Заявява, че кредитополучател по договора за
кредитна линия е „Х.Т.“ ЕООД, като уговорената в т. 4 от договора за кредитна
линия цел на кредитната линия е обезпечаване на изпълнението на задълженията на
кредитополучателя по други предоставени му от „П.“ АД банкови кредити,
овърдрафти, акредитиви и банкови гаранции. Цитира се съдебна практика,
съобразно която съставите на ВКС не приемат, че с признаването на физическото
лице-съдлъжник качеството на потребител договорът за банков кредит с
кредитополучателя-търговец се превръща в договор за потребителски кредит, към
който са приложими разпоредбите на ЗПК. Ето защо, към договора за кредитна
линия не се прилагат разпоредбите на ЗПК, в частност чл. 10а и чл. 33 ЗПК.
С допълнителната искова молба се привеждат
допълнителни съображения относно неприложимостта на чл. 10а ЗПК по отношение на
договора за кредитна линия.
Твърди се, че уговорката за наказателна
лихва по т. 14 от договора за кредитна линия не е нищожна поради противоречие с
чл. 33 ЗПК, защото чл. 33 ЗПК не се прилага спрямо договора за кредитна линия.
Заявява, че чл. 10а ЗПК не е приложим към договора за кредитна линия, поради
което не е основателно позоваващото се на чл. 10а, ал. 4 ЗПК възражение на
ответниците за недължимост на разноските за уведомления за усвояване на
кредитна линия.
Ако съдът обаче приеме, че разпоредбите на
ЗЗП се прилагат спрямо договора за кредитна линия, становището на ищеца „П.“ АД
е, че уговорката в т. 10 от договора за кредитна линия за дължимост от
кредитополучателя и съдлъжниците на годишна възнаградителна лихва в размер на
коригирания с коефициент за пазарна среда базов лихвен процент (БЛПкс) на „П.“
АД за евро, увеличен с надбавка от 5,9 пункта, не е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП,
тъй като не е във вреда на кредитополучателя и съдлъжниците, отговаря на
изискването за добросъвестност, не води до значително неравновесие между
правата и задълженията на банката и кредитополучателя и съдлъжниците. Посочва,
че стойността на БЛПкс на „П.“ АД за евро е обявена на интернет страницата на „П.”
АД и към датата на сключване на договора за кредитна линия стойността на БЛПкс
на „П.“ АД за евро е била 5,09%, като не е променяна след сключване на договора
за кредитна линия е начислената от „П.“ АД възнаградителна лихва е в размера,
който е първоначално уговорен при сключване на договора за кредитна линия, без
да е увеличаван след това.
Посочва, че в т. 14 от договора за
кредитна линия е уговорена годишна наказателна лихва за забава в размер на
годишната възнаградителна лихва плюс наказателна надбавка от 20 пункта.
Наказателната лихва за забава по т. 14 от договора за кредитна линия по своята
правна същност била неустойка за забава (мораторна неустойка). Критериите за
преценка дали уговорката за неустойка накърнява добрите нрави са посочени в
тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. по описа на
ОСТК на ВКС. Съгласно т. 3 от тълкувателното решение, нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция.
Поддържа се, че уговорената в т. 14 от
договора за кредитна линия наказателна лихва като неустойка за забава отговаря
на присъщите за всяка неустойка обезщетителна, обезпечителна и санкционна
функция и трябва не само да обезщетява причинените от забавеното изпълнение
вреди, но и да насърчава към точно във времево отношение изпълнение и да
предотвратява забавеното изпълнение като вид лошо изпълнение. Уговореният
размер на неустойката като определен процент над възнаградителната лихва
изпълнявал предвидените в чл. 92 ЗЗД целял и не водел до неоснователно
разместване на блага. Уговорката по т. 14 от договора за кредитна линия за
дължимост от кредитополучателя и съдължниците на наказателна лихва за забава
била предназначена не само да осигури на кредитодателя обезщетяване на вредите,
причинени му от забавеното изпълнение на кредитополучателя и съдлъжниците.
Ако
съдът намери, че разпоредбите на ЗЗП се прилагат спрямо договора за кредитна
линия, становището на ищеца „П.“ АД е, че уговорката в т. 14 от договора за
кредитна карта за дължимост от кредитополучателя и съдлъжниците на наказателна
лихва за забава в размер на годишната възнаградителната лихва плюс наказателна
надбавка от 20 пункта не е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 и
ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като не е във вреда на кредитополучателя и съдлъжниците, отговаря
на изискването за добросъвестност, не води до значително неравновесие между
правата и задълженията на банката и кредитополучателя и съдлъжниците и не
задължава кредитополучателя и съдлъжниците при неизпълнение на техните
задължения да заплатят необосновано високо обезщетение или неустойка.
Поддържа, че уговорката за наказателна
лихва за забава в т. 14 от договора за кредитна линия не накърнява на добрите
нрави, поради което не е нищожна по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, и не задължава
потребителя при забавено изпълнение да заплати необосновано високо обезщетение
или неустойка, поради което не е неравноправна клауза по чл. 143, ал. 1 и ал.
2, т. 5 ЗЗП и не е нищожна по чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Посочва, че в т. 11 от договора за
кредитна линия се предвижда, че при усвояване на сума от кредитната линия,
кредитополучателят се задължава да погаси усвоената сума в деня, следващ датата
на усвояването, а в т. 16 и 16.1 от договора за кредитна линия е уговорена
солидарна отговорност на кредитополучателя „Х.Т.“ ЕООД и на съдлъжниците Г.Т.Х.
и Г.Д.Х. за изпълнение на задълженията към „П.“ АД по договора за кредитна
линия. Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. На
02.01.2019 г., по разплащателната сметка на кредитополучателя „Х.Т.“ ЕООД в „П.“
АД с IBAN *** „П.“ АД била усвоена сума по кредитната линия в размер на 22
745,94 евро за погасяване на задълженията на „Х.Т.“ ЕООД към банката по договор
№ 013LD-S-000075/26.04.2011 г. за банков кредит, поради което
кредитополучателят „Х.Т.“ ЕООД и съдлъжниците Г.Т.Х. и Г.Д.Х. са били длъжни
изцяло да погасят усвоената сума на 03.01.2019 г., на която дата, по силата на
уговорката в т. 11 от договора за кредитна линия, настъпва изискуемостта на
вземанията на „П.“ АД срещу кредитополучателя „Х.Т.“ ЕООД и съдлъжниците Г.Т.Х.
и Г.Д.Х. по договора за кредитна линия.
Въз основа на т. 11 от договора за
кредитна линия и чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, кредитополучателят „Х.Т.“ ЕООД и
съдлъжниците Г.Т.Х. и Г.Д.Х. били от 04.01.2019 г. в забава на плащанията по
договора за кредитна линия, тъй като на 02.01.2019 г. от кредитната линия е
усвоена сума в размер на 22 745,94 евро, която не е погасена на 03.01.2019 г. -
деня, следващ датата на усвояването.
Посочва се, че естеството на сключения
договор за кредитна линия е такова, че в рамките на уговорените срок за
усвояване и размер на кредитната линия, при наличието на предпоставките за
служебно усвояване на средства от кредитната линия, е възможно да възникнат
множество отделни кредитни правоотношения, като по всяко едно от тях,
изискуемостта на задължението на кредитополучателя и съдлъжниците настъпва в
деня, следващ датата на служебното усвояване от „П.“ АД на съответната сума по
кредитната линия.
Уведомлението за усвояване на кредитната
линия било връчено по седалището и адреса на управление на кредитополучателя „Х.Т.“
ЕООД. Това обстоятелство обаче било без правно значение за изискуемостта на
задълженията на кредитополучателя „Х.Т.“ ЕООД по договора за кредитна линия,
която настъпва по силата на т. 11 от договора за кредитна линия в деня, следващ
датата на усвояването на сума от кредитната линия.
Посочва се, че на 26.04.2011 г., в гр. С.З.,
между кредитодателя „П.“ АД и кредитополучателя „Х.Т.“ ЕООД бил сключен договор
№ 013LD-S- 000075/26.04.2011 г. за банков кредит („договор за банков кредит“),
по силата на който банката се задължила да предостави на кредитополучателя „Х.Т.“
ЕООД банков кредит в размер на 25 000 евро за погасяване на задълженията
кредитополучателя към „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и за ремонт и оборудване
на складова база и магазин за хранителни стоки (т. 4 от договора за банков
кредит). До 20.04.2012 г., банковият кредит се ползвал като овърдрафт по
разплащателна сметка, а след 20.04.2012 г., кредитът се погасявал на месечни
вноски до 20.04.2018 г. съгласно погасителен план - приложение № 1 (т. 4.1 и
4.2 от договора за банков кредит). За ползвания кредит, кредитополучателят
заплащал на банката годишна възнаградителна лихва в размер на БЛПкс на „П.“ АД
за евро, увеличен с надбавка от 5,9 пункта (т. 8 и 8.1 от договора за банков
кредит). Годишната наказателна лихва за забава била в следните размери: а) при
ползване на кредита като овърдрафт по разплащателна сметка - наказателна лихва
за неразрешен овърдрафт за всеки ден от забавата съгласно бюлетина за лихвите
на банката (към датата на сключване на договора за банков кредит предвидената в
бюлетина за лихвите наказателна лихва за неразрешен овърдрафт в национална
валута по дебитни салда по сметки на бизнес клиенти за всеки ден от забавата е
в размер на 1/360 от основния лихвен процент, който се обявява от Българската
народна банка, увеличен с надбавка от 0,1%, и не била променяна след сключване
на договора за банков кредит); б) след изтичане на срока на ползване на кредита
като овърдрафт по разплащателна сметка - годишната възнаградителна лихва,
увеличена с наказателна надбавка от 20 пункта (т. 16 и 16.1 от договора за
банков кредит). Банката имала право да обяви кредита за изцяло и предсрочно
изискуем с писмено предизвестие до кредитополучателя, за срок, определен от
банката, в случай че кредитополучателят не извърши което и да е плащане по
договора повече от 5 работни дни след датата, на която плащането е станало
изискуемо (т. 21, б. „а“ от договора за банков кредит). Изпълнението на
задълженията на кредитополучателя се обезпечавало със средствата по договор №
013CL-S- 000009/26.04.2011 г. за кредитна линия (т. 22 от договора за банков
кредит).
Банковият кредит от 25 000 евро бил усвояван като
овърдрафт по разплащателната сметка на „Х.Т.“ ЕООД в „П.“ АД с IBAN ***и:
02.05.2011г., 13.05.2011г., 27.05.2011г., 31.05.2011г.,
29.06.2011г., 30.06.2011г., 30.07.2011г., 31.07.2011г., 27.08.2011г., 31.08.2011г., 26.09.2011г., 30.09.2011г., 31.10.2011г.,
09.11.2011г., 26.11.2011г., 30.11.2011г., 22.12.2011г., 27.12.2011г., 31.12.2011г., 31.01.2012г., 29.02.2012г.,
31.03.2012г. и 20.04.2012 г.
На 20.11.2014 г., бил сключен анекс №
1/20.11.2014 г. към договора за банков кредит, с който крайният срок за
погасяване на кредита се удължава до 20.04.2019 г. и се приема нов погасителен
план - приложение № 2, съгласно който се извършва погасяването на кредита.
Твърди се, че от 21.09.2015 г.,
кредитополучателят „Х.Т.“ ЕООД е в забава на плащанията по договора за банков
кредит. По силата на т. 21, б. „а“ от договора за банков кредит, „П.“ АД
обявила на кредитополучателя „Х.Т.“ ЕООД предсрочната изискуемост на кредита
посредством покана (писмено предизвестие), връчена чрез съобщение изх. №
42837/08.10.2018 г. по описа на частния съдебен изпълнител Г.И. и банковият
кредит по договор № 013LD-S-000075/26.04.2011 г. за банков кредит е направен
предсрочно изискуем на 07.12.2018 г.
С
отговора на допълнителната искова молба се поддържа първоначалния отговор.
Поддържа се твърдението, че към процесния
договор са приложими разпоредбите на ЗПК. Посочва, че съобразно практиката на
СЕС, под „потребител“ по смисъла на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993
г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори следва да се
разбира и физическо лице, сключило договор за обезпечение на недвижим имот или
поръчителство с кредитна институция за гарантиране на задълженията, които
търговско дружество има към тази институция по силата на договор за кредит,
когато това физическо лице е действало за цели, които не попадат в рамките на
упражняваната от него дейност по занятие, и то няма връзка от функционално
естество с дружеството.
Счита, че отново, точно поради изложените
в допълнителната искова молба от кредитора мотиви, ЗПК е напълно приложим към
настоящия кредит, като кредитният продукт, с ясна записана цел в чл. 4 от
договора, служи само за обезпечение и попада в приложното поле на чл. 9, ал. 1 ЗПК, като същевременно за продукта не са приложими изключенията по цитирания
текст. Досежно начислените такси разходи, се поддържа, че е справедливо всички
дължими такси, комисиони, застраховки и др. да са записани още със самия
договор и да са станали известни на кредитоискателите преди подписването му.
Моли съдът да приеме, че ЗЗП и ЗПК са
напълно приложими по отношение на физическите лица - Г. и Г. Х.. Посочва, че
предвид записаното в чл. 9, ал. 1 ЗПК и като се съобрази, че процесният договор
по-скоро има функцията на „обезпечение“ по друг договор за кредит и по никакъв
начин не е отпуснат за задоволяването на професионални или търговски нужди, ще
следва ЗПК и ЗЗП да се приложат спрямо процесния договор и по отношение на
физическите лица.
Поддържа въведените оспорвания с отговора,
че записаното в чл. 10 от договора не отговаря на критериите на чл. 58 ЗКИ,
нито пък съставлява клауза, която е разписана по ясен и разбираем начин същото.
Твърденията на ответниците се доказвали от представения с допълнителната искова
молба документ, а именно - „ Раздел втори: Лихвени проценти, с които се олихвяват
ползвани кредити и овърдрафти / лихви по дебитно салдо/“, от който ставало
очевидно за съда и за страните в процеса, че изложеното в точка трета от
допълнителната искова молба, че приложимият компонент от целия лихвен процент,
а именно- БЛПКС на „П.“ е бил 5,09 %. В приложенията към молбата бил приложен
заверен препис от гореописаната интернат извадка, от която ясно се виждало, че
липсва посочването на какъвто и да било приложим БЛПкс. Нещо повече, в
приложената извадка пишело, че лихвеният процент е „по договаряне“, не се
нуждае от доказване фактът, че и надбавката от 5, 90 % е фиксирана и не подлежи
на доказване и разглежданият БЛПкс, също е предварително изготвен от
компетентни органи на Банката и се прилага за всички продукти от този вид. В този
смисъл, се твърди, че информацията от предоставената извадка е напълно
подвеждаща, защото място за договаряне няма, при така обявените компоненти,
които формират лихвения процент.
По отношение на наказателната лихва, дори
и съдът да не приеме, че клаузите, които са послужили за начисляване,
наказателна лихва и разноски за уведомяване са нищожни поради неравноправие,
заявява, че те са напълно недействителни поради противоречието им със закона,
тъй като наказателната лихва е уговорена в размер, многократно надвишаващ
законната лихва за забава, а такса за уведомяване изобщо не е договаряна.
По отношение наказателната лихва и като се
прецени спецификата на процесния кредитен продукт, по - специално, че
неизвестна сума от неговия лимит е можело във всеки момент да стане изискуема
за прекалено продължителен период от сключването на договора, до усвояването на
същата и този момент не било възможно да се определи, както и предвид текста на
чл. 11, изр. първо от договора, т.е. кредитополучателят, още преди да бъде уведомен
за служебното усвояване на суми, вече бива санкциониран с наказателна лихва,
моли съдът да приеме безспорно, че неустойката не отговаря на присъщите
обезпечителни или обезщетителни функции, а излиза извън пределите им, като по
този начин се нарушава принципът на справедливост.
Относно уговорения срок за погасяване на
усвоените суми от кредитната линия, посочва, че съгласно чл. 5.5 от договора,
банката уведомява кредитополучателя за усвоените суми по т. 5.1 и т. 5.2., тъй
като, в противен случай, кредитополучателят никога няма да е във възможност да
предвиди в кой момент вземането му ще бъде изискуемо. Предвид съдържанието на
клаузата на чл. 11 от договора, която е неясна, ответниците считат, че се
налага същата да бъде разтълкувана от съда - арг. от чл. 147, ал. 1 и ал. 2
ЗЗП. Счита, че тълкуването и прилагането на чл.11 спрямо процесния договор ще
обоснове основателността или отхвърлянето на исковата претенция, тъй като, така
записан, текстът на първото изречение не може да попадне под приложното поле на
чл. 84, ал. 1 ЗЗД, а по-скоро трябва да се подведе по втората алинея.
Отбелязва, че понятията „падеж“, изискуемост на задължение“ и „забава“ не са
еднозначни, макар и в повечето случаи моментът на настъпването им да съвпада.
Посочва, че отчитайки правилото на чл. 147
ЗЗП, не може да се пренебрегне, че в този договор за кредитен продукт е бил
уговорен матуритет на задължението. И той е записан във второто изречение на
чл. 11 - до 20 април 2021 г. и в този смисъл, установителният иск следва да се
отхвърли, като преждевременно заявената претенция все още, дори и да е била с
настъпил падеж и евентуално, ако се приеме и за изискуема, матуритетът на
същата не е бил настъпил. С оглед на този факт, посочва, че претенцията на
кредитора много наподобява институтът на предсрочна изискуемост, защото е
преценил, че ще отнеме преимуществото на срока, поначало уговорено в полза на
длъжниците, откъдето по аналогия е валидно правилото за достигане до знанието
на длъжника волята за пълната изискуемост на цялото вземане. Твърди, че от този
момент, задължението е било изискуемо и този момент съвпада с евентуалното
начало и на начисляване лихва за забава, в размер на законната лихва, а не
наказателната, разписана в т. 14 от договора.
Поради изложеното по-горе, твърди, че
изискуемостта не е настъпила автоматично и уведомяването на кредитополучателите
има правно значение и е релевантно за спора. Макар в настоящия казус да не се
касае за предсрочна изискуемост, фактическата обстановка напълно припокрива
тази на сочения правен институт, поради което и изискванията на закона за
уведомяването на длъжниците е правнорелевантно и по настоящото дело. Заявява,
че не е без значение начинът, по-специално мястото, до което е изпратено
уведомлението. Изрично, в точка 20 от договора били упоменати адресите за
размяна на книжа и всякаква кореспонденция, която ще се води в писмена форма,
като предпоследният абзац на подписания договор предвиждал, че ако бъде
образувано съдебно производство по спор, възникнал във връзка със сключването,
изпълнението, тълкуването или прекратяването на настоящия договор, посочените
по-горе адреси на страните ще се считат за съдебни адреси по смисъла на ГПК, за
връчване на призовки и съобщения...“. В допълнение: в чл. 23 от обезпечения договор за кредит № 013LD-S
000075 от 26 април 2011 г. също предвиждал, че: „..и уведомява
кредитополучателя за извършеното погасяване“.
Моли съдът да задължи ищеца да уточни
причините, които са в основата на бездействието му по реализиране на правата си
да получи изпълнение - по съдебен или извънсъдебен ред - за периода от 21
септември 2015 г./ твърдение за начало на забавата по изпълнението на договор №
013LD-S 000075/, до 08 октомври 2018 г. / датата на молба с вх. № 37236 от 08
октомври 2018 г. от „П.“ АД чрез пълномощник, адресирана до ЧСИ, за стартиране
на процедура по чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ .
Моли съдът да задължи ищеца да изложи
всички факти и обстоятелства, довели до вземането на решение за служебно
усвояване на суми, съгласно чл. 5.1 от процесния договор едва на 02 януари 2019 г., след като се твърди, че е налице
забава, считано от 21 септември 2015 г. по свързания, обезпечен договор, т. е.
било е налице „неизпълнение, на което и да било задължение на кредитополучателя
по отделно сключени договори за кредит като
средствата се усвояват за погасяване на задължението по този договор“. - чл.
5.1 от процесния договор.
Старозагорският
окръжен съд, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в
съвкупност с доказателствата по делото, прие следното:
Предявени са обективно съеД.и
установителни искове с правно основание чл. 422 във вр с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК във вр с чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. чл.101 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с предмет
установяване съществуването на вземания на банката срещу тримата ответници,
произтичащи от сключен на 26.04.2011 г., в гр. С.З. между „П.“ АД, като кредитодател, „Х.Т.“ ЕООД, ЕИК ***у като кредитополучател
и Г.Д.Х. и Г.Т.Х., като
съдлъжници договор № 013CL-S- 000009/26.04.2011 г. за кредитна линия („договор
за кредитна линия“), по силата на който банката се е задължила да предостави на
кредитополучателя „Х.Т.“ ЕООД банков кредит в размер на 38 000 евро за
обезпечаване на изпълнението на задълженията на кредитополучателя по други,
предоставени му от банката, банкови кредити, овърдрафти, акредитиви и банкови
гаранции, общо в размер до 35 000 евро или равностойността им в друга валута по
обменния курс на банката за съответната валута за деня на извършване на
усвояването.
Исковете са допустими, тъй като са
предявени в срока по чл.415, ал.4 ГПК, след подадени от 3-мата ответници
своевременно възражения по чл.414, ал.1 ГПК срещу издадена спрямо тях Заповед
за изпълнение на парично задължение №1224/25.04.2019г. по ч.гр.дело
№2264/2019г. по описа на РС-С.З..
С проекта за доклад на делото, по който
страните не са направили възражения, са отделени като безспорни между тях и
ненуждаещи се от доказване по делото, следните факти и обстоятелства:
На
26.04.2011 г. в гр. С.З. между кредитодателя „П.“ АД, кредитополучателя „Х.Т.“
ЕООД, ЕИК *** и съдлъжниците Г.Д.Х. и Г.Т.Х. е сключен договор № 013CL-S-
000009/26.04.2011 г. за кредитна линия („договор за кредитна линия“), по силата
на който банката се е задължила да предостави на кредитополучателя „Х.Т.“ ЕООД
банков кредит в размер на 38 000 евро за обезпечаване на изпълнението на задълженията
на кредитополучателя по други предоставени му от банката банкови кредити,
овърдрафти, акредитиви и банкови гаранции, общо в размер до 35 000 евро или
равностойността им в друга валута по обменния курс на банката за съответната
валута за деня на извършване на усвояването (т. 4 от договора за банков
кредит). Средствата от кредитната линия се усвоявали служебно от банката при
неизпълнение на което и да било задължение на кредитиполучателя по отделно
сключени договори за кредит, овърдрафт, акредитив или банкова гаранция, като
средствата се усвоявали за погасяване на задължението по съответния договор (т.
5.1 от договора за кредитна линия). За усвоените суми банката уведомявала
кредитополучателя (т. 5.5 от договора за кредитна линия). При усвояване на суми
от кредитната линия, кредитополучателят се задължил да погаси усвоената сума в
деня, следващ датата на усвояването (т. 11 от договора за кредитна линия). За
ползваната кредитна линия, кредитополучателят заплащал на банката годишна
възнаградителна лихва в размер на коригирания с коефициент за пазарна среда
базов лихвен процент (БЛПкс) на „П.“ АД за евро, увеличен с надбавка от 5,9
пункта (т. 10 от договора за кредитна линия). Годишната наказателна лихва за
забава е уговорена в размер на годишната възнаградителна лихва, увеличена с
наказателна надбавка от 20 пункта (т. 14 от договора за кредитна линия). Г.Т.
Харачерсва и Г. Д. Х. встъпили като съдлъжници в задълженията по договора за
кредитна линия и с кредитополучателя „Х.Т.“ ЕООД се задължили солидарно към „П.“
АД за изпълнението на задълженията по договора за кредитна линия (т. 16 и 16.1
от договора за кредитна линия).
Към
датата на сключване на договора за кредитна линия - 26.04.2011 г., и до
02.01.2019 г., ответникът Г.Т.Х. е била едноличен собственик на капитала и
управител на кредитополучателя „Х.Т.“ ЕООД, ЕИК ***.
Към
датата на сключване на договора за кредитна линия - 26.04.2011 г., между
ответниците Г.Д.Х. и Г.Т.Х. е имало сключен брак, който не е прекратен и
понастоящем.
Доколкото първият ответник „Х.Т.“ ЕООД,
ЕИК *** не е представил в срок отговор на исковата молба и не е изпратил
представител в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът е поискал постановяване на
неприсъствено решение срещу него. С протоколно определение от същото заседание,
съдът, след като е преценил, че са налице формалните предпоставки по чл.238,
ал.1 ГПК, както и тези по чл.239, ал.1 ГПК, е постановил, че спрямо „Х.Т.“ ЕООД
са налице законовите условия за постановяване на неприсъствено решение.
Ето защо, по отношение на „Х.Т.“ЕООД, ЕИК ***,
по настоящото дело ще се постанови неприсъствено решение по чл.238 и чл.239 ГПК, с което предявените от ищеца „П.“ АД срещу него искове ще бъдат уважени
изцяло, като се признае за установено по отношение на „Х.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, че
съществува вземането на „П.“ АД към „Х.Т.“ ЕООД, като кредитополучател, по
договор № 013CL-S-000009/26.04.2011 г. за кредитна линия за следните суми: 22
745,94 евро (двадесет и две хилиди седемстотин четиридесет и пет евро и деветдесет
и четири евроцента) - главница, 6,94 евро (шест евро и деветдесет и четири
евроцента) - възнаградителна лихва по т. 10 от договора за кредитна линия от
02.01.2019 г. до 03.01.2019 г„ 2173,43 евро (две хиляди сто седемдесет и три
евро и четиридесет и три евроцента) — наказателна лихва за забава по т. 14 от
договора за кредитна линия от 04.01.2019 г. до 23.04.2019 г. и 61,36 евро
(шестдесет и едно евро и тридесет и шест евроцента) - начислени на 31.01.2019
г. и на 29.03.2019г. разноски за уведомление за усвояване на кредитната линия по
т. 5.5 от договора за кредитна линия, ведно със законната лихва върху
главницата от 24.04.2019 г. до изплащане на олихвяемото вземане, за които е
издадена заповед за изпълнение на.парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК № 1224/25.04.2019 г. по ч.гр.д. № 2264/2019 г. по описа на Районния
съд - С.З..
Тъй като решението в тази част е
неприсъствено, то е основано на предпоставките за постановяване на решение по
реда на чл.238 и 239 ГПК, поради което не се мотивира по същество и не подлежи
на обжалване.
Съгласно извършеното от съда с проекта за
доклад разпределение на доказателствената тежест, ищецът следваше да докаже
фактите и обстоятелствата, на които основава исковете си, вкл., че са настъпили
предпоставките за усвояване на сумата от 22745,94 евро по договора за кредитна
линия от 26.04.2011г, в това число, че е имало изискуемо задължение в размер на
22745,94 евро на „Х.Т.“ ЕООД по обезпечения със същия договор за банков кредит
от 26.04.2011г., сключен между дружеството и банката, респ. че настъпила забава
на кредитополучателя „Х.Т.“ЕООД по същия за изпълнение на това задължение, също
че е усвоена служебно от банката въпросната сума на посочената в Им дата и е с
нея са погасени задълженията на „Х.Т.“ЕООД по договора за банков кредит от
26.04.2011г. в същия размер, вкл. че кредитополучателя е в забава по този
договор от 21.09.2015г. и че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на
07.12.2018г.. Следваше да се докажат от ищеца и твърденията му, че физическите
лица-ответници са били в тесни професионални (функционални) връзки с
кредитополучателя „Х.Т.“ЕООД Ищецът следва да докаже по основание и размер
вземанията си за лихви и разноски за уведомяване, предмет на предявените
искове.
Съдът намира, че предвид приетите с доклада за безспорни
факти и с оглед представените по делото писмени доказателства, категорично се
установява сключването на договор № 013CL-S-000009/26.04.2011 г. за кредитна
линия („договор за кредитна линия“) на 26.04.2011 г., в гр. С.З. между
кредитодателя „П.“ АД, кредитополучателя „Х.Т.“ ЕООД, ЕИК *** и съдлъжниците Г.Т.Х.
и Г.Д.Х..
Видно от чл.4 на същия, предмет на
договора е предоставяне от банката на кредитополучателя на банков кредит в
размер на 38000 евро за обезпечаване на задълженията му по други, предоставени
му от банката банкови кредити, овърдрафти, акредитиви и банкови гаранции, общо
в размер до 35000 евро или равностойността им в друга валута по обменния курс
на банката за съответната валута за деня на извършване на усвояването.
Според чл.5.1 от същия, средства по
предоставения кредит се усвояват служебно от банката, при неизпълнение на което
и да е задължение на кредитополучателя по отделно сключени с банката договори
за предоставяне на банкови кредити, овърдрафти, акредитиви и банкови гаранции, като средствата се
усвояват за погасяване на задълженията по този договор. Съгласно чл.5.5, за
усвоените суми по т.5.1 и т.5.2. от договора, банката уведомява
кредитополучателя.
Според чл.6, срокът за усвояване на
кредита е до 20.03.2021г., като след изтичане на този срок, задължението на
банката за предоставяне на неусвоените суми от кредита са погасява.
Съгласно чл.10, за ползвания кредит,
кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на базов лихвен
процент – БЛПкс на банката за евро, увеличен с надбавка 5,9 пункта, като лихви
се начисляват само за дните на фактическо ползване на кредита. Според
определението в раздел II, т.2, б.“Б“, по смисъла на сключения договор, терминът „базов
лихвен процент“ означава: „променлив лихвен индекс, утвърждаван от Управителния
съвет на банката и изчисляван за всеки отделен вид валута на база съотношението
между планираните разходи по пасива на банката и пазарните лихви за същата
валута, приложим за кредити в национална и чуждестранна валута. БЛПкс е
базовият лихвен процент, коригиран с коефициент за пазарна среда.“
Съгласно чл.10.2, банката събира
комисионна за управление на кредита в размер на 0,25% от разрешение кредит в
деня на подписване на договора.
Според чл.11, при усвояване на суми от
кредита по чл.4, кредитополучателят се задължава да погаси съответната сума в
деня, следващ деня на усвояването. Крайният срок на погасяване на всички задължения
на кредитополучателя по ползвания кредит е 20.04.2021г.
Според чл.16 от договора, съдлъжниците Д.Х.
и Г.Т.Х. встъпват, на основание чл.101 ЗЗД, в задълженията на кредитополучателя
по договора, а съгласно чл.16.1, съдлъжниците и кредитополучателя са солидарно
отговорни към банката за изпълнението на задълженията по договора.
Видно от заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, на 02.01.2019г., по разплащателната
сметка на кредитополучателя „Х.Т.“ ЕООД в „П.“ АД, с IBAN ***,
служебно от „П.“ АД е усвоена сума по кредитната линия по договор № 013CL-S-000009/26.04.2011 г., в размер на
22745,94 евро, за погасяване на задълженията на „Х.Т.“ ЕООД към банката по договор №
013LD-S-000075/26.04.2011 г. за банков кредит.
Според
заключението, „Х.Т.“ЕООД е в
забава на плащанията по договор № 013LD-S-000009/26.04.2011 г. за банков кредит считано от 04.01.2019г. (при приемане на заключението в съдебно заседание, по забележка на
вещото лице, е коригирана негова техническа грешка във въпрос №4 и отговора на
същия относно № на кредита и началната дата на забавата, където, вместо договор №
013LD-S-000009/26.04.2011г., е посочен погрешно договор №
013LD-S-000075/26.04.2011г. и датата на настъпване на забавата по същия –
21.09.2015г., вместо правилната дата на настъпване на забава по договор № 013LD-S-000009/26.04.2011г. – 01.04.2019г.)
Съгласно ССЕ, дължимите от кредитополучателя „Х.Т.“ ЕООД и
съдлъжниците Г. Д. Х. и Г.Т.Х. суми по договор № 013CL-S-000009/26.04.2011 г. за кредитна линия, към 24.04.2019г. - датата на
подаване на заявлението на „П.“АД за издаване па заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 2264/2019 г. по описа на
Районния съд - С.З., са, както следва:
•
Общ
размер на просрочената и непогасена главница -
22745,94 евро;
•
Общ
размер на просрочената и непогасена възнаградителна лихва - начислена за
периода от 02.01.2019г. до 03.01.2019 г. - 6,94 евро;
•
Общ
размер на просрочената и непогасена наказателна лихва за забава, начислена за
периода от 03.01.2019 г. до 24.04.2019 г. -
2173,43 евро;
•
Общ размер на просрочените и непогасени разноски за
уведомление относно усвояване на кредитната линия, начислени на 31.01.2019 г. и
на 29.03.2019 г. - 61,36 евро.
Според ССЕ, след 24.04.2019г., от кредитополучателя „Х.Т.“ ЕООД и съдлъжниците Г.Д.Х. и Г.Т.Х. не е
извършвано доброволно погасяване на дължими суми по договор № 013CL-S-000009/26.04.2011 г. за кредитна линия.
Видно
от заключението, съгласно чл.4 от договор № 013LD-S-000075/26.04.2011 г. за
банков кредит, „П.” АД отпуска кредит на кредитополучателя „Х.Т.“ ЕООД в размер
на 25000 евро за погасяване на задълженията на дружеството към Райфайзенбанк
(България) ЕАД по договор за банков кредит № 900337/31.01.2006 г. До 20.04.2012
г., банковия кредит по договор № 013LD-S-000075/26.04.2011 г. за банков кредит
се ползва като овърдрафт по разплащателната сметка на кредитополучателя „Х.Т.“
ЕООД, а след 20.04.2012г., банковият кредит по договор №
013LD-S-000075/26.04.2011 г. се погасява на месечни вноски до 20.04.2018 г. по
погасителен план.
Съгласно регистрите на „П.” АД гр. С. с ЕИК ***, кредитополучателят „Х.Т.“ ЕООД е усвоявал банковия кредит, като овърдрафт по разплащателната сметка на дружеството в П. с IBAN: *** № 013LD-S-000075/26.04.2011 г. за банков кредит, на следните дати: 02.05.2011г., 13.05.2011г., 27.05.2011г., 31.05.2011г., 29.06.2011г., 30.06.2011г., 30.07.2011г., 31.07.2011г., 27.08.2011г., 31.08.2011г., 26.092011г., 30.09.2011г. 31.10.2011г., 09.11.2011г., 26.11.2011г., 30.11.2011г., 22.12.2011г., 27.12.2011г., 31.12.2011г., 31.01.2012г., 29.02.2012г., 31.03.2012г. и 20.04.2012г.
Според ССЕ, съгласно регистрите на „П.” АД гр. С. с ЕИК ***,
кредитополучателят „Х.Т.“ ЕООД е извършил последно плащане по договор №013LD-S- 000075/26.04.2011 г. за банков
кредит, на 09.08.2018 г., със сума в размер на 102,12 EUR. Считано от 21.09.2015 г.,
кредитополучателят „Х.Т.“ ЕООД е в забава на плащанията по договор №
013LD-S-0Q0075/26.04.2011 г. за банков кредит относно непогасена главница в
размер на 227,52 EUR. Съгласно регистрите на „П.” АД, счетоводното записване на предсрочната
изискуемост на банковия кредит по договор № 013LD-S- 000075/26.04.2011 г. е
07.12.2018 г. Към тази дата, задължението на кредитополучателя „Х.Т.“ ЕООД по
договор № 013LD-S- 000075/26.04.2011 г. за банков кредит е както следва:
- главница: 17 664,52 EUR;
- договорна лихва: 2 037,94
EUR;
- наказателна лихва: 2 608,85
EUR;
- разноски: 76,79 BGN;
Според заключението, размерите
на задълженията на „Х.Т.“ ЕООД по договор № 013LD-S- 000075/26.04.2011г. към
02.01.2019г., преди да се извърши тяхното погасяване със служебно усвоената от
„П.“ АД сума по договор № 013CL-S-000009/26.04.2011 г. за кредитна линия, са, както
следва:
- главница: 17 664,52 EUR;
- договорна лихва: 2 037,94
EUR;
- наказателна лихва: 3 004,22
EUR;
- разноски: 76,79 BGN;
Съдът кредитира
заключението на ССЕ като компетентно и обосновано. От същото, както и от представените
от ищеца писмени доказателства, коментирани по-горе, безспорно се установява,
че ответникът „Х.Т.“ ЕООД е сключил с ищеца договор № 013LD-S-
000075/26.04.2011г., по който „П.” АД отпуска на кредитополучателя „Х.Т.“ЕООД
кредит в
размер на 25000 евро за погасяване на задълженията на дружеството към
Райфайзенбанк (България) ЕАД по договор за банков кредит № 900337/31.01.2006 г.
Въпросният договор
№ 013LD-S-000075/26.04.2011 г. за банков кредит, сключен между ищеца и първия
ответник „Х.Т.“ЕООД, е представен от ищеца с доп. ИМ, ведно с приложенията му и анекс №1/20.11.2014г. към същия и не е оспорен от
ответниците, като от съдържанието на същия се потвърждава изводът на ССЕ за
предмета, страните и параметрите му.
Установява се,
че до 20.04.2012 г., банковия кредит по договор № 013LD-S-000075/26.04.2011 г.
за банков кредит се ползва като овърдрафт по разплащателната сметка на
кредитополучателя „Х.Т.“ ЕООД, а след 20.04.2012г., банковият кредит по договор
№ 013LD-S-000075/26.04.2011 г. се погасява на месечни вноски до 20.04.2018 г.
по погасителен план. Съграсно приетото заключение, считано от 21.09.2015 г.,
кредитополучателят „Х.Т.“ ЕООД е в забава на плащанията по договор
№013LD-S-0Q0075/26.04.2011г. за банков кредит относно непогасена главница в
размер на 227,52 EUR. Счетоводното записване на предсрочната изискуемост на
банковия кредит по договор № 013LD-S- 000075/26.04.2011 г. е 07.12.2018 г. Към
тази дата, задължението на кредитополучателя „Х.Т.“ ЕООД по договор № 013LD-S-
000075/26.04.2011 г. за банков кредит е, както следва: главница: 17664,52 EUR; договорна лихва: 2 037,94 EUR; наказателна лихва: 2 608,85 EUR; разноски:
76,79 BGN.
Видно от
представената с доп. Им покана от „П.”АД до „Х.Т.“ЕООД, със същата банката е
уведомило кредитополучателя, че има неизпълнени задължения по договор №
013LD-S-000075/26.04.2011 г. за банков кредит в общ размер на 21484,98 EUR и че кани дружеството да ги погаси доброволно в
7-дневен срок от получаването на поканата. Посочено е, че в противен случай,
банката обявява предсрочната изискуемост на целия кредит по договор №
013LD-S-000075/26.04.2011г. за банков кредит, поради неизпълнение на
горепосочените задълженията, като поканата да се счита за изявление в този
смисъл.
Установява се,
че поканата, съдържаща срока за доброволно изпълнение и изявлението на банката
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до
кредитополучателя „Х.Т.“ЕООД на 13.11.2018г., при връчване на поканата на
управителя Г.Х. със съобщение с изх. № 42837/08.10.2018г., чрез ЧСИ Г.И., per.
№ 765, с район на действие Окръжен съд гр. С.З..
Съгласно чл.21,
б.“а“ от договор № 013LD-S-000075/26.04.2011 г. за банков кредит, банката има
право да обяви ползвания кредит за изцяло и предсрочно изискуем след писмено
предизвестие до кредитополучателя, за срок определен от банката, в случай, че
кредитополучателят не извърши което и да е плащане по този договор повече от 5
работни сдни след датата, на която това плащане е станало изискуемо
Ето защо и
доколкото според ССЕ, кредитополучателят е бил в забава по договор №
013LD-S-000075/26.04.2011 г. за банков кредит, считано от 21.09.2015 г., а по делото не
бяха ангажирани доказателства от ответниците, че задълженията по договор №
013LD-S-000075/26.04.2011 г. за банков кредит са били погасени в дадения от
банката срок, следва да се приеме, че правото на банката да обяви предсрочната
изискуемост на кредита и всички задължения по този договор, на основание чл.21,
б.“а“ от договора, е съществувало и е било надлежно упражнено, като е породило
ефект с достигането му до кредитополучателя на 13.11.2018г..
В тази връзка,
от доказателствата по делото и заключението на ССЕ се установи, че на 02.01.2019г.,
по разплащателната сметка на кредитополучателя „Х.Т.“ ЕООД в „П.“ АД, с IBAN ***,
служебно от „П.“ АД е усвоена сума по кредитната линия по договор №
013CL-S-000009/26.04.2011 г., в размер на 22745,94 евро, за погасяване на
задълженията на „Х.Т.“ ЕООД към банката по договор № 013LD-S-000075/26.04.2011
г. за банков кредит, които според ССЕ, са именно в посочения размер към
02.01.2019г. (главница: 17 664,52 EUR; договорна лихва: 2 037,94 EUR; наказателна
лихва: 3 004,22 EUR; разноски: 76,79 BGN). Основание за това усвояване се явява
сключенията между страните договор № 013CL-S-000009/26.04.2011 г., предмет на който
е предоставяне от банката на кредитополучателя на банков кредит в размер на
38000 евро за обезпечаване на задълженията му по други, предоставени му от
банката банкови кредити, овърдрафти, акредитиви и банкови гаранции, общо в
размер до 35000 евро или равностойността им в друга валута по обменния курс на
банката за съответната валута за деня на извършване на усвояването. Съгласно чл.5.1
от същия, средства по предоставения кредит се усвояват служебно от банката, при
неизпълнение на което и да е задължение на кредитополучателя по отделно
сключени с банката договори. Именно такова неизпълнение се установи в случая от
страна на „Х.Т.“ ЕООД към ищцовата страна по договор №
013LD-S-000075/26.04.2011 г. за банков кредит.
Както се посочи
по-горе, съгласно чл.11 от договор № 013CL-S-000009/26.04.2011 г., при
усвояване на суми от кредита, кредитополучателят се задължава да погаси
съответната сума в деня, следващ деня на усвояването. По делото не се
установява кредитополучателят и съдлъжниците да са погасили задълженията по
договора нито на 03.01.2019г., нито след това. Следователно, считано от
04.01.2019г., те са изпаднали в забава относно изпълнението на това задължение,
което не се представиха доказателства да е изпълнено нито в периода до подаване
на заявлението по чл.417 ГПК на 24.04.2019г., нито след това, вкл към датата на
устните състезания пред настоящата инстанция (09.11.2021г.). В тази връзка, съдът намира за неоснователно
възражението, че с оглед разпоредбата на чл.5.5. от договора, ответниците са
изпаднали в забава едва след уведомяването им от банката. Падежът на
задължението за погасяване на задължението при усвояване на суми от кредита е
ясно посочен в чл.11, изр.1 от договора, а именно – деня, следващ деня на
усвояване. Задължението за погасяване не е обвързано в договора по никакъв с
момента на уведомяване на кредитополучателя съгласно чл.5.5, поради което и
този факт не е релевантен относно настъпването на падежа на задължението за
погасяване на ползавине по кредита суми.
Съгласно ССЕ, дължимите от кредитополучателя „Х.Т.“ ЕООД и съдлъжниците Г. Д. Х. и Г.Т.Х.
суми по договор № 013CL-S-000009/26.04.2011 г. за кредитна линия към 24.04.2019г.
- датата на подаване на заявлението на „П.“АД за издаване па заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 2264/2019 г. по описа на Районния съд - С.З., са 22745,94 евро просрочената и
непогасена главница, 6,94 евро просрочена и непогасена възнаградителна
лихва за периода от 02.01.2019г., до 03.01.2019 г., 2173,43 евро
просрочена и непогасена наказателна лихва за забава, начислена за периода от
03.01.2019 г. до 24.04.2019 г. и 61,36 евро
просрочени и непогасени разноски за уведомление относно усвояване на кредитната
линия, начислени на 31.01.2019 г. и на 29.03.2019 г.
Съдът намира за
неоснователни възраженията на ответниците Г.Д.Х. и Г.Т.Х., че договор за
кредитна линия № 013CL-S000009/ от 26 април 2011 г. не отговаря на изискванията
на чл.430 от Търговския закон, поради непостигане на валидно съгласие относно
цената и падежа на паричните задължения по кредита, че е нищожен на основание
чл.26, ал.1, предл.1 - противоречие с императивните норми на закона във връзка
с чл.430, ал.1 от ТЗ, чл.58, ал.2 и чл.59 от ЗКИ, на основание чл.26, ал.1,
предп.З - противоречие с добрите нрави, а така също на основание чл.26, ал.2,
предл.2 от ЗЗД /липса на съгласие/ и чл.26, ал.2 предл.4 от ЗЗД /липса на
основание/. На първо място, видно е от съдържанието му (чл.10), че за ползване
на отпуснатия кредит е уговорено плащане на лихва, а в чл.11 е уговорено, че
при усвояване на суми по кредита, кредитополучателят се задължава да погаси
съответната сума в деня, следващ деня на усвояването. Ето защо, очевидно е
постигнато валидно съгласие между страните относно цената и падежа на паричните
задължения по кредита.
В тази връзка,
клаузата на чл.11, изр.2 от договора, предвиждаща че крайният срок на
погасяване на всички задължения на кредитополучателя по ползвания кредит е
20.04.2021г., според съда, следва да се тълкува не по отношение на усвоените
суми по кредита, за които падежната дата е ясно определена в изр.1 на същия
член, а относно всички останали парични задължения по договора – напр.
комисионна за управление, разходи във връзка с обезпеченията, разходи за
застраховки и др., които са за сметка на кредитополучателя.
Съдът не
констатира противоречие на договора нито с императивните норми на закона във
връзка с чл.430, ал.1 от ТЗ, чл.58, ал.2 и чл.59 от ЗКИ, нито с добрите нрави,
доколкото не противоречи нито на закона, нито на добрите нрави сключване на
договор за кредит от търговец, чиято цел е обезпечаване изпълнението на
задълженията по други негови договори към същата банкова институция. Не са
налице също така визираните пороци по чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД /липса на
съгласие/ и чл.26, ал.2 предл.4 от ЗЗД /липса на основание/, тъй като страните
валидно са изразили воли за сключване на договора, респ. и за встъпване на Г.Д.Х.
и Г.Т.Х. като съдлъжници по договора, отговарящи, на основание чл.101 ЗЗД,
солидарно с кредитополучателя за изпълнението на задълженията по договора.
Съдът намира, че
по отношение на процесния договор за кредитна линия № 013CL-S000009 от 26.04.2011г.
не са приложими нормите от Закона за потребителския кредит, на основание чл.4,
ал.1, т.2 ЗПК, който изключва приложимостта му за договори за кредит, които са
обезпечени с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот. В
случая, както от съдържанието на самия договор, така и от представените от
ищеца писмени доказателства – нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот №109, том I, рег.№988, дело
№85/2011г. от 28.04.2011г. на нот.А. К., Г.Д.Х. и Г.Т.Х. са учредили в полза на „П.“АД
ипотека върху техни недвижми имоти за обезпечаване вземането на банката по договор
за кредитна линия № 013CL-S000009 от 26.04.2011 г.
По отношение на Г.Д.Х.
и Г.Т.Х., в случая не намират приложение и правилата на Закона за защита на
потребителите, тъй като, макар да са физически лица, при поемането на
задължението солидарно с кредитополучателя да отговарят за изпълнението на
задълженията по договора, те са действали изцяло във връзка с търговската
дейност на дружеството, в упражняването на която която са участвали правно и
фактически.
Така, няма спор,
че към датата на сключване на процесния договор за кредитна линия, Г.Т.Х. е
била едноличен собственик на капитала и управител на кредитополучателя „Х.Т.“
ЕООД, до 02.01.2019 г., когато е заличена. По силата на § 1, ал. 2 от ДР на
Търговския закон (ТЗ), „свързани лица“ по смисъла на ТЗ са лицата, които
участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице
или лице. Ето защо, Г.Т.Х., като физическо лице-съдлъжник се е намирала в тесни
професионални и функционални връзки с кредитополучателя „Х.Т.“ ЕООД, поради
което не може да се приеме, че при сключване на договора за кредитна линия, тя
като физическо лице-съдлъжник, е действала извън рамките на своята търговска
или професионална дейност, съответно не може да й се признае качеството
„потребител“.
По отношение на
другия ответник Г.Д.Х., същият, към датата на сключване на договора за кредитна
линия, е съпруг на Г.Т.Х., която е била едноличен собственик на капитала и
управител на кредитополучателя „Х.Т.“ ЕООД. Ето защо, той се явява съгласно §
1, ал. 1, т. 1 ДР на ТЗ свързано лице по смисъла на ТЗ със съпругата си. Освен
това, от представените от ищеца доказателства се установява, че при сключване
между „П.“ АД и кредитополучателя „Х.Т.“ ЕООД на анекс № 1 от 20.11.2014 г. към
договор № 013LD-S-000075/26.04.2011 г. за банков кредит, Г.Д.Х., като
пълномощник, е представлявал кредитополучателя „Х.Т.“ ЕООД. Ето защо, очевидно
е, че Г.Д.Х., като физическо лице-съдлъжник, фактически се е намирал в тесни
професионални връзки с кредитополучателя „Х.Т.“ ЕООД, дори да не е представен
трудов договор с дружеството, поради което не може да се приеме, че при
сключване на договора за кредитна линия, той, като физическо лице-съдлъжник, е
действал извън рамките на тази си дейност, поради което и в случая не може да
му се признае качеството „потребител“.
По така
изложените съображения за неприложимост на нормите на ЗЗП, неоснователни са
възраженията на ответниците Г.Д.Х. и Г.Т.Х. за нищожност на клаузата на чл.10 от
договора, на основание което е претендирана договорна лихва в размер на 6,94
евро, тъй като не отговаряла на нормативно предвидените в чл. 143, т. 10,11 и
т. 18 от Закона за защита на потребителите изисквания, които водят до
неравноправие. По същата причина, неоснователни са и възраженията на
ответниците по отношение дължимостта на начислената по договора, съгласно
чл.14, наказателна лихва, в размер на 2173,42 евро, тъй като, в случая, не са
приложими разпоредбите на чл. 143 и сл. от ЗЗП относно неравноправните клаузи,
както и чл. 33 от ЗПК, който забранява обезщетението за забава да надвишава
законната лихва. Процесният договор за кредит е абсоютна търговска сделка,
сключена между търговци, като встъпилите като съдлъжници физически лица са
тясно свързани с кредитополучателя и осъществяваната от него търговска дейност, за което по-горе бяха
изложени подробни съборажения. Освен че в случая не се приложими ЗЗП и ЗПК,
клаузите за договорна лихва и за наказателна лихва (която е с неустоечен
характер) не са нищожни нито поради противоречие с добрите нрави и морала, нито
поради надхвърляне на присъщите за неустойката функции.
По отношение
вземенията на ищеца за разноски в размер на 61,36 евро, начислени на 31.01.2019
г. и на 29.03.2019г. за уведомления за усвояване на кредитната линия по т. 5.5
от договора за кредитна линия, същите са оспорени по основание, тъй като не
били предвидени по договор. Действително, същите не са изрично предвидени в договора
за кредит, но тъй като банката е длъжна съгласно чл.5.5 от договора да уведоми
кредитополучателя за извършени служебно усвоявания, а причина за усвояванията е
неизпълнението на кредитополучателя по „обезпечения“ договор №
013LD-S-000075/26.04.2011 г. за банков кредит, то логично е този разход на
банката да бъде поет от неизправната страна страна, станала причина за извършването
им. Самото уведомяването на ответниците за усвояванията от страна на банката
също се установявя от доказателствата по делото, а размерът на раззноските е
потвърден от съдебно-счетоводната експертиза.
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че предявените от „П.” АД със седалище и адрес на
управление гр. С.**, ЕИК *** за признаване за установено по отношение на Г.Д.Х.
с постоянен адрес ***, ЕГН ********** и Г.Т.Х. с постоянен адрес ***, an. 3,
ЕГН **********, че същите дължат на ищеца при условията на пасивна солидарност,
наред с „Х.Т.“ ЕООД, сумата от 22 745,94 евро (двадесет и две хилиди
седемстотин четиридесет и пет евро и деветдесет и четири евроцента) - главница,
6,94 евро (шест евро и деветдесет и четири евроцента) - възнаградителна лихва
по т. 10 от договора за кредитна линия от 02.01.2019 г. до 03.01.2019 г„
2173,43 евро (две хиляди сто седемдесет и три евро и четиридесет и три
евроцента) — наказателна лихва за забава по т. 14 от договора за кредитна линия
от 04.01.2019 г. до 23.04.2019 г. и 61,36 евро (шестдесет и едно евро и
тридесет и шест евроцента) - начислени на 31.01.2019 г. и на 29.03.2019г.
разноски за уведомление за усвояване на кредитната линия по т. 5.5 от договора
за кредитна линия, ведно със законната лихва върху главницата от 24.04.2019 г.
до изплащане на олихвяемото вземане, за които е издадена заповед за изпълнение
на.парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 1224/25.04.2019
г. по ч.гр.д. № 2264/2019 г. по описа на Районния съд - С.З., се явяват
основателни и доказани и ще се уважат.
На основание
чл.78, ал.1 ГПК, ответниците „Х.Т.“ ЕООД със седалище и адрес на управление с. Г.**,
ЕИК ***, Г.Д.Х. с постоянен адрес ***, ЕГН ********** и Г.Т.Х. с постоянен
адрес ***, an. 3, ЕГН ********** ще бъдат осъдени да заплатят на „П.” АД със
седалище и адрес на управление гр. С.**, ЕИК *** разноските по делото от
1072,09 лв за държавна такса, 1000 лв за експертиза, 540 лв за юрисконсултско
възнаграждение, както и разноските по заповедното производство по ч.г.дело
№2264/2019г. на РС-С.З. от 977,43 лв за държавна такса и 150 лв юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от
горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на „Х.Т.“ ЕООД със седалище и адрес на управление с. Г.**,
ЕИК ***, кредитополучател, Г.Д.Х. с постоянен адрес ***, ЕГН ********** -
съдлъжник и Г.Т.Х. с постоянен адрес ***, ЕГН ********** - съдлъжник, че същите
дължат солидарно на „П.” АД, със седалище и адрес на управление гр. С.**, ЕИК ***,
по договор
за кредитна линия № 013CL-S000009 от 26.04.2011 г., сумата от 22 745,94 евро
(двадесет и две хилиди седемстотин четиридесет и пет евро и деветдесет и четири
евроцента) - главница, 6,94 евро (шест евро и деветдесет и четири евроцента) -
възнаградителна лихва по т. 10 от договора, от 02.01.2019 г., до 03.01.2019 г, 2173,43
евро (две хиляди сто седемдесет и три евро и четиридесет и три евроцента) —
наказателна лихва за забава по т. 14 от договора, за периода от 04.01.2019 г.,
до 23.04.2019 г., както и 61,36 евро (шестдесет и едно евро и тридесет и шест
евроцента) - начислени на 31.01.2019г. и на 29.03.2019г. разноски за
уведомление за усвояване на кредитната линия по т. 5.5 от договора, ведно със
законната лихва върху главницата от 24.04.2019 г., до изплащане на олихвяемото
вземане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на.парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 1224/25.04.2019 г. по ч.гр.д. №
2264/2019 г. по описа на Районния съд - С.З..
ОСЪЖДА „Х.Т.“
ЕООД със седалище и адрес на управление с. Г.**, ЕИК ***, Г.Д.Х. с постоянен
адрес ***, ЕГН ********** и Г.Т.Х. с постоянен адрес ***, an. 3, ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТЯТ на „П.” АД, със седалище и адрес на управление гр. С.**, ЕИК ***,
по договор за кредитна линия № 013CL-S000009 от 26.04.2011 г. разноските по
настоящото дело от 1072,09 лв за държавна такса, 1000 лв за експертиза, 540 лв
за юрисконсултско възнаграждение, както и разноските по заповедното
производство по ч.г.дело №2264/2019г. на РС-С.З. от 977,43 лв за държавна такса
и 150 лв юрисконсултско възнаграждение.
Решението, по
отношение на ответника „Х.Т.“ЕООД, е неприсъствено и не подлежи на обжалване,
на основание чл.239, ал.4 ГПК.
В частта му, по
отношение на ответниците Г.Д.Х. и Г.Т.Х., решението подлежи на обжалване пред
Пловдивския апелативен съд, в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: