№ 2434
гр. София, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110148534 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК (Иск за
установяване на вземане по заповед за изпълнение при връчване по чл.47
ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
262351/15.08.2024 г., от ***********, ЕИК *********, ******* срещу Е. Д. Д.
с ЕГН:**********, с адрес: ********, с която се предявени обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове, с правна
квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да
се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
244.08 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020 г. до м.09.2021 г., ведно със
законната лихва от 17.01.2024 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
55.50 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 11.01.2024 г.,
изчислена върху главница от 244.08 лева
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да
се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
10.57 лева главница за периода м.03.2021 г. до м.09.2021 г.,
1
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 17.01.2024 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 2.83 лева -
лихва за периода 15.02.2021 г. до 11.01.2024 г., изчислени върху главница
от 10.57 лева
за които суми има издадена Заповед № 2943 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 24.01.2024 г. по ч. гр. д. № 3155 по описа на СРС
за 2024 година, за абонатен номер ****, ID номер ******, инсталация №
**********, за топлоснабден имот ********.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е съсобственик
на жилище, което представлява топлоснабден имот с адрес: ********. Твърди,
че на основание чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплаща топлинна енергия и като
собственик е потребител на топлинна енергия. Изложени са твърдения, че
ищецът е предоставил топлинна енергия на ответника за процесния период,
количество и за процесния обект, а ответникът не е заплатил количеството
топлинна енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото
разпределение. Твърди, че изискуемостта на вземанията за топлинна енергия
настъпва в 45-дневен срок след изтичане, за която се отнася периода, за който
се отчита топлинна енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този
срок е настъпил и ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава.
Претендира сумата за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140
ЗЕ и Наредба № 16-334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по
услугата по дялово разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за
забава се дължи, ако клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят вземанията.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се
гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на
противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.
В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите
суми: *********, IBAN: ******** BIC: SOMBBGSF.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът, чрез своя особен представител
изцяло оспорва исковата претенция. Оспорва наличието на облигационна
връзка, размера на сумите и тяхната изискуемост. Твърди, че не е ползвал
топлинна енергия, тъй като не е живял на адреса. Прави възражение за
погасителна давност. Моли делото да се гледа в негово отсъствие.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът, редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява в о.с.з.
Третото лице – помагач, редовно призовано, не се явява и не се
представлява в о.с.з. Депозира писмена молба.
2
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
С определение № 52139/27.12.2024 г. съдът се е произнесъл за
допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради
което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото
решение, приетото и произнесено вече от съда (л. 64-71 от делото).
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване
правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят
неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 52139/27.12.2024 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 64-71 от
делото).
За да бъде уважен иска, ответникът трябва да има качеството на клиент
на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ за
процесния период и имот.. Съгласно задължителното за съдилищата
тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17
г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия
на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.
153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съгласно
разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице –
ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Видно от н.а. от 14.03.2018 г., Е. Д. Д. е купил процесния апартамент от
трето по делото лице, като владението е предадена на деня на сделката (л.19-
3
20 от делото). Видно от н.а. от 05.10.2021 г. Е. Д. Д. е продал на трето по
делото лице процесния имат, съгласно представен н.а., като владението е
предадено на деня на сделката (л.16-18 от делото). Следователно като краен
извод, може да се направи, че от 14.03.2018 г. до 05.10.2021 г. ответникът е би
собственик на процесния имот, поради което е имал качеството потребител.
Като такъв е бил длъжен да заплаща процесните суми към ищеца. Процесният
период напълно съвпадат с периода, когато ответникът е бил собственик.
Ответникът е бил подканен да подаде заявление за смяна на титуляря. Това е
доказателство, че ищецът го е търсил (л.21 от делото).
С оглед изложеното, съдът направи правен извод, че за процесния
период ответникът е съсобственик на процесния недвижим имот. Като такъв
се явява потребители на топлинна енергия за целия исков период. Ето защо
съдът приема, че е доказана първата предпоставка за уважаване на иска, че
ответникът е потребител на топлинна енергия за целия имот за процесния
имот.
Съдът кредитира всички писмени доказателства и писмени
доказателствени средства, които са приложени по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148 и в Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г.
Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.
142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ) (л. 106-111
от делото), чието заключение съдът напълно кредитира като пълно,
обосновано и изготвено от компетентно вещо лице. От заключението се
установи, че за процесния период и имот е доставяно твърдяното количество
топлинна енергия от ответника, въз основа на което са сформирани
процесните суми. Установи се, че през процесния период, имотът се намирал в
сграда, в която е извършвана услуга по дялово разпределение. Сумите
съответстват на цените на топлинната енергия, определи от КЕВР. От
заключението се установи, че сградата е в режим на етажна собственост и има
сградна инсталация. От заключението и от представения документ се
установи, че има сключен договор между собствениците на процесната сграда,
където се намира апартамента и третото лице-помагач за услуга по дялово
разпределение. От заключението се установи, че ищцовото дружество е
доставяло процесното количество топлинна енергия, измерванията са били
правилни, уредите са измервали правилно. Установите се количеството и
4
цената на ТЕ. От заключението се установи, че уредите са метрологично
точни, отчитат правилно и показанията съответстват на твърдяното в исковата
молба. Ето защо съдът приема, че са доказани втора, четвърта и пета
предпоставка за уважаване на исковата претенция.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), чието
заключението съдът напълно кредитира като обосновано, пълно и изготвено
от компетентно лице. От него се установи размера на вземанията за
процесните суми. Установи се, че не е имало плащане за процесния период и
имот (л. 90-92 от делото). Заключението на вещото лице установява размера
на дължимите суми за целия процесен период. Съдът приема, че е доказаната
третата и шестата предпоставка за уважаване на исковата молба.
Между СТЕ и ССчЕ има разминаване между дължимата главница за
топлинна енергия. Видно от ССчЕ, това се дължи на възстановяване на суми,
нулиране на фактури, на намаление цената на енергия и на прихващане,
докато СТЕ отчита само показанията на уредите. При това положение, по
отношение на дължимите суми, съдът кредитира ССчЕ, а не СТЕ, защото
ССчЕ отчита плащанията, възстановявания, прихващания и други действия,
които намаляват дължимата сума.
В чл. 61, ал. 1 от действалата през исковия период Наредба Е-РД 04-1 от
12.03.2020 г. за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото разпределение
на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се
извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и
избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ, при спазване
изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира
от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за
дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия от 2016 г.
е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите
условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за
продажба на топлинна енергия между страните, който на основание чл. 20а
ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение, съобразно което предявените искове за установяване на
дължимостта на тази сума в полза на ищеца – в качеството му на продавач на
топлинна енергия, се явяват установени по основание.
На основание чл. 22 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди на ******** клиентите са длъжни да заплащат цена
за услугата "дялово разпределение", извършвана от лицето по чл. 139а от ЗЕ,
като стойността на тази услуга се формира по определения в общите условия
5
начин. Безспорно е установено, че в целия процесен период дяловото
разпределение е извършвано от третото лице - помагач. Ето защо искът за
сумата за дялово разпределение е основателен.
С оглед изложеното по делото се установи, че ответникът е собственик
на процесния апартамент и дължи разходите и възнагражденията, които
ищецът е направил по доставка на топлинна енергия в твърдените количество.
Следователно задълженията за главниците по топлинна енергия и дялово
разпределение са дължими.
След като се дължат главниците, то се дължи и мораторните лихви върху
тях, поради забавено плащане, на основание чл.86 ЗЗД. Съгласно чл.33 ОУ от
ищеца, сумите се заплащат в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който
се отнасят. Най-късното вземане, за което е предявена исковата претенция е за
м.09.2021 г. Към момента на предявяване на заявлението/исковата молба и
приключване на съдебното дирене (чл.235, ал.3 ГПК), изискуемостта на чл.33
ОУ е настъпила. Ето защо вземането за мораторна лихва върху главница за
топлинна енергия се дължи.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен срок
за изпълнение, какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на
услугата дялово разпределение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. Поканата за заплащане има значение за определяне на
началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи
обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва върху дължимата
се като главница сумата. До приключване на производството пред
първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало доказателства
за връчването на ответника на такава покана относно заплащането на услугата
за дялово разпределение, съобразно което последният не е изпаднал в забава и
не дължи на ищеца обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за
дялово разпределение.
По възражението за давност
Съгласно ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват
с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава.
По повод направеното възражение за давност, съдът е назначил съдебно-
счетоводна експертиза по давността (л.94-96 от делото). Съдът напълно
кредитира заключение като компонентно и обосновано, с изключение на
посочените по-долу части.
От заключението на тази експертиза се установи какъв е размерът на
6
дължимите суми за период три години назад от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК – 17.01.2024 г., които суми към 17.01.2021 г. са с настъпила
изискуемост по чл.33 ОУ, чиито падеж е настъпил след дата 17.01.2021 г.,
съобразно исковия период.
Заключението съобразява периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., през
който период давност не е текла, на основание чл.3, т.2 ЗМДВИП. Към този
срок се прибавя още 7 дни, на основание параграф 13 от ПЗР към Закона за
изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020, в сила от
14.05.2020 г.). Законът е обнародван в Държавен вестник, бр. 44 от 13.05.2020
г., поради което давността е започнала да тече от 21.05.2020 г., като периодът
на спирането на давността обхваща 69 дни. Тези 69 дни са отчетени от
експертизата.
С погасяване на главницата и съответната мораторна лихва се погасява,
на основание чл.119 ЗЗД.
Съдът не кредитира заключението на ССчЕ по давността само досежно
мораторната лихва върху сумата топлинна енергия. Експертизата посочва, че
част от главницата за ТЕ е погасена по давност, поради което е по-малка от
заявената претенция. Но същевременно лихвата е по-голяма от исковата. С
оглед правилото по чл.119 ЗЗД това няма как да стане. Затова при служебно
използване на калкулатор за мораторна лихва се получава сумата от 52.87
лева.
При съпоставка на заявена претенция, сумата по счетоводната
експертиза и по тази за давността, с изключение на частта за лихва върху
топлинна енергия, се получа следното:
Табл. 1
1234567
№искПериод поРазмерССчЕЕкспертиза поИзвод
искапо ИМ,(доказанадавността Три годишен
левачаст), левапериод, лева
от 17.1.2021
до 17.1.2024
1Главницаотм.05.2020244.08244.08161.37Претендираната
за ТЕсума е доказана по
размер
дом.09.2021Давността е
частично
настъпила
2Мораторнаот15.9.202155.5054.9552.87Искът е частично
лихва задоказан
ТЕ
до11.1.2024Давността е
частично
настъпила
3Главницаотм.03.202110.5710.5710.57Претендираната
за ДРсума е доказана по
размер
7
дом.09.2021Не е настъпила
давност
4Мораторнаот15.2.20212.830.000.00Не е дължима тази
лихва засума
ДР
до11.1.2024
Общо312.98309.60224.81
При съпоставка на данните от таблицата се получава следните изводи:
Искът за главница за топлинна енергия следва да се уважи за сумата от
161.37 лева за периода от м.12.2020 г. до м.09.2021 г., като искът за горницата
от 161.37 лева до пълния претендиран размер 244.08 лева, а именно 82.71
лева, за периода от м.05.2020. до м.11.2020 г., следва да се отхвърли като
погасен по давност, на основание 111, б. "в" ЗЗД.
Искът за мораторна лихва върху главница за топлинна енергия следва да
се уважи за сумата от 52.87 лева за периода от 15.09.2021 г. до 11.01.2024 г.,
като за горницата от 52.87 лева до 54.95 лева, а именно 2.08 следва да се
отхвърли като погасен по давност, на основание 111, б. "в" ЗЗД, а за горницата
от 54.95 лева до пълния претендиран размер от 55.50 лева, а именно 0.55 лева,
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Искът за главница за ДР е доказана по основание и размер. Следва да се
уважи напълно.
Искът за мораторна лихва върху ДР следва да се отхвърли напълно, като
неоснователен и недоказан.
По разноските
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ответникът няма право на разноски, тъй като се представлява от особен
представител.
Следователно ищецът има право на разноски, пропорционално на
уважена и отхвърлена част, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
При съпоставка на доказана част, , съответно отхвърлена, уважена се
получава следното:
ОБЩО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ - Табл. 2
123
№Вид частРазмер, лева
1Претенция по ИМ312.98
2Доказана част309.60
3Недоказана част3.38
3Уважена част224.81
8
4Погасена по давност84.79
5Неуважена част - недоказана част и погасена по давност част88.17
По заповедното производство
Разноски на заявител - Табл. 3
1234
№Вид разходЛистРазмер, лева
1Юрисконсултско възнаграждение-50
2държавна такса1025
3Общо75
4 Разноски по чл.78, ал.1 ГПК53.87
Разноските на заявител се смятат като общият размер разноски се
умножи по пропорцията, получена от уважената част (Табл.2, ред 3),
разделена на претенцията по ИМ (Табл.2, ред.1)
Ето защо Е. Д. Д. с ЕГН:**********, с адрес: ******** следва да бъде
осъден да заплати на ***********, ЕИК *********, ******* сумата в размер
на 53.87 лева (петдесет и три лева и осемдесет и седем стотинки),
представляващи разноски по ч. гр. д. № 3155/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
По исковото производство
Ответникът се представлява от особен представител, поради което
разходът за експертиза по давността е за сметка на ищеца, на основание чл.83,
ал.1, т.5 ГПК.
Юрисконсултско възнаграждение и в законовия размер по чл.25 НЗПП.
Възражението за давност е частично основателно, поради което този
разход следва да се признае на ищеца пропорционално на уважената искова
претенция. Затова се включва в ред 5 на Табл. 5, а не в ред 10.
Разноски на ищец- Табл. 5
1234
№Вид разходЛистРазмер, лева
1Държавна такса1525.00
2Юрисконсултско възнаграждение-100.00
3Съдебно-техническа експертиза (СТЕ)771000.00
4Съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ)761000.00
5Експертиза по давността75200.00
6Съдебни удостоверения-0.00
7Особен представител53400.00
9
8 Общо 2725.00
9Пропорционално на уважената част-1957.34
10--0.00
11Разноски по чл.78, ал.1 ГПК1957.34
Ред 9 се получава като общият брой разноски за всички искове (ред 8 на
тази таблица) се умножи на пропорцията, получена от уважената част (Табл.2,
ред 3), разделена на претенцията по ИМ (Табл.2, ред. 1).
Ред 11 се получава като се събере ред 9 и 10.
Ето защо Е. Д. Д. с ЕГН:**********, с адрес: ******** следва да бъде
осъден да заплати на ***********, ЕИК *********, ******* сумата в размер
на 1957.34 лева (хиляда деветстотин петдесет и седем лева и тридесет и
четири стотинки), представляващи разноски по гр. д. № 48534/2024 г. по описа
на СРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от ***********,
ЕИК *********, ******* срещу Е. Д. Д. с ЕГН:**********, с адрес:
********, собективно кумулативно съединени положителни
установителни искове, с правна квалификация, че Е. Д. Д. с
ЕГН:********** дължи на ***********, ЕИК ********* сумите, както
следва:
1. 161.37 лева, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м.12.2020 г. до м.09.2021 г., ведно със законната
лихва от 17.01.2024 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153
вр. чл. 149 ЗЕ, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от 161.37 лева до
пълния претендиран размер 244.08 лева, а именно 82.71 лева, за периода
от м.05.2020. до м.11.2020 г., като погасен по давност, на основание 111,
б. "в" ЗЗД;
2. 52.87 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 11.01.2024 г.,
изчислена върху главница от 161.37 лева за периода от 15.09.2021 г. до
11.01.2024 г., на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86
ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от 52.87 лева до 54.95 лева, а
именно 2.08, като погасен по давност, на основание 111, б. "в" ЗЗД, а за
горницата от 54.95 лева до пълния претендиран размер от 55.50 лева, а
именно 0.55 лева, като неоснователен и недоказан;
3. 10.57 лева главница за периода м.03.2021 г. до м.09.2021 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 17.01.2024 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
10
вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153
вр. чл. 149 ЗЕ;
за които суми има издадена Заповед № 2943 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 24.01.2024 г. по ч. гр. д. № 3155 по описа на СРС
за 2024 година, за абонатен номер ****, ID номер ******, инсталация №
**********, за топлоснабден имот ********.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения от
***********, ЕИК *********, ******* срещу Е. Д. Д. с ЕГН:**********, с
адрес: ********, положителен установителен иск, с правна квалификация
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, с който се иска да бъде
признато за установено, че Е. Д. Д. с ЕГН:********** дължи на ***********,
ЕИК ********* сумата в размер 2.83 лева - лихва за периода 15.02.2021 г. до
11.01.2024 г., изчислени върху главница от 10.57 лева, за която сума има
издадена Заповед № 2943 за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК от 24.01.2024 г. по ч. гр. д. № 3155 по описа на СРС за 2024 година, за
абонатен номер ****, ID номер ******, инсталация № **********, за
топлоснабден имот ********.
ОСЪЖДА Е. Д. Д. с ЕГН:**********, с адрес: ******** да заплати на
***********, ЕИК *********, ******* сумата в размер на 53.87 лева
(петдесет и три лева и осемдесет и седем стотинки), представляващи разноски
по ч. гр. д. № 3155/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8
ГПК.
ОСЪЖДА Е. Д. Д. с ЕГН:**********, с адрес: ******** да заплати на
***********, ЕИК *********, ******* сумата в размер на 1957.34 лева
(хиляда деветстотин петдесет и седем лева и тридесет и четири стотинки),
представляващи разноски по гр. д. № 48534/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
******* ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: ********* на
страната на ищеца ***********, ЕИК *********, ******, на основание
чл.219 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните и третото лице –
помагач.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11
12