Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260042

гр. София, 23.03.2021г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Софийският окръжен съд, търговско отделение, V състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и трети февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА

 

при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията търг. д. № 295 по описа за 2019 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

ИЩЕЦЪТ – И.Х.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***,  чрез адв. Р.М. от САК е предявил срещу „З." АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителните директори Р. М. и Б.И. - обективно съединени искове, за заплащане на сумата от 100 000 (сто хиляди) лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, от причинените му телесни увреждания в резултат на ПТП, настъпило на 05.07.2017г., на АМ „Хемус“ в близост до тунел „Правешки ханове“, община П., при сблъсъка на лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Венто", с peг. № С 3347 НТ, управляван от Р. А. К. с крайпътна ограда от мрежа и бетонни колове, по вина на водача на автомобила, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника с полица № BG/30/117000588439, валидна от 18.02.2017 до 18.02.2018г.г., ведно със законната лихва за забава върху посочената сума, считано от датата на ПТП - 05.07.2017г. до окончателното заплащане на обезщетението, както и сумата от 3 878.12 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ищеца в резултат на ПТП - разходи за импланти /кейдж и плака/ по повод оперативно лечение в УМБАЛ „С.“ АД – гр.С., ведно със законната лихва върху последната сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на обезщетението за имуществени вреди.

            Претендират се и направените по делото разноски.

Ищецът твърди в исковата си молба, че на 05.07.2017 г., на АМ „Хемус", в близост до тунел „Правешки ханове", общ. Правец, водачът Р.А.К. на лек автомобил марка и модел „Фолксваген Венто", с рег. № С 3347 НТ, нарушил правилата за движение по пътищата, изгубил контрол върху управлявания от него автомобил, отклонил се надясно спрямо посоката си на движение, напуснал пътното платно и се ударил в крайпътна ограда от мрежа и бетонни колове. Реализирано било ПТП, при което тежко пострадал пътникът в лек автомобил марка и модел „Фолксваген Венто", с рег. № С 3347 НТ - И.Х.К.. Изложено е още в исковата молба, че за произшествието не бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, тъй като към момента на пристигане на органите на МВР пострадалият И.К. и водачът на автомобила били транспортирани в лечебно заведение. Образувано било  досъдебно производство № 141/2018 г., по описа на РУ - Правец, след приключването на което наблюдаващият прокурор с влязло в сила Постановление от 28.06.2019 г. прекратил наказателното производство поради настъпила смърт на причинилият произшествието водач – Р. К..

Ищецът сочи още в исковата си молба, че след инцидента бил транспортиран от пристигналия на мястото на произшествието екип на ФСМП – П.до УМБАЛ „С.." АД – С.. Приет бил по спешност с оплаквания за силни болки във врата, затруднение в движенията на крайниците, болки в раменете и главоболие. Бил изпаднал и в безсъзнание. Поставена му била диагноза: Компресио медуле спиналис; Фрактура луксацио С4-5. На 05.07.2017 г. под обща анестезия ЕТА на ищеца твърди, че му била поставена директна скелетна екстензия бипариетално по метода и със скобата на Крътчфийлд. Поставена му била и тежест от 2 кг. На 06.07.2017. отново под обща анестезия ЕТА била извършена микродискектомия на ниво С4-5, където бил поставен кейдж под микроскопски контрол, както и плака. На 12.07.2017 г. ищецът бил изписан като са му дадени препоръки да провежда ЛФК и да носи шийна яка в изправено положение.

На 06.10.2017 г., ищецът поддържа, че провел контролно Рентгеново изследване по повод получените увреждания и продължаващите болки, от което се установила: деформирана цервикална лордоза; състояние след фрактура на С 5 с метална остеосинтеза на ниво С4-5; разширено дискално пространство на ниво Ц4-5; антеролистеза на Ц4-5 мм;Остеохондрозни промени и спондилозни промени на ниво Ц5-6-7 със стесняване на дискалното пространство на ниво Ц5-6.

И.К. посещава и консултация с неврохирург на 09.10.2019 г., при която било констатирано: Състояние след фрактура на Ц 5;Състояние след операция по повод компресия на гр. мозък; Квадрипирамиден синдром; повишен мускулен тонус. Предписана му била медикаментозна терапия.

Изложено е в исковата молба, че на 17.10.2017 г. И.К. отново постъпил за лечение, но в Отделението по нервни болести на УМБАЛСМ „Н.." – ЕАД, поради болки в тила, ирадиращи към двете ръце като по-изразени били за дясната. Болките били придружени от неприятни, болезнени изтръпвания и особен дискомфорт в двете ръце, като понякога получавал внезапна слабост в дясната ръка и изпускал предмети. Появило се и стягане в двата крака след предходната интервенция, но предимно го чувствал в десния крак. Страдал от нестабилност, замаяност, вертижен синдром и слабост. Залитал и се променила походката му. Поставена му била диагноза: Увреждане на шийните коренчета. Двистраннацеврикогенна радикулопатия С-С6 дерматоми двустранно; Квадрипирамиден синдром - по-изразен вдясно. Назначена му била терапия, провеждана в лечебното заведение и на 23.10.2017 г., с продължаващи оплаквания за изтръпване на двете ръце, бил изписан.

Ищецът поддържа, че с Експертно решение № 0613 от зас. № 37/13.03.2019 г. му била призната 60% трайно намалена работоспособност след извършен преглед от експертна комисия. Засягането на работоспособността му било изцяло последица от счупването на гръбначния стълб.

За проведеното лечение по повод получените телесни увреждания ищецът твърди, че извършил разходи, като заплатил сума в размер на 3 878, 12 лева /три хиляди осемстотин седемдесет и осем лева и дванадесет стотинки/ за доплащане на импланти.

Пътният инцидент причинил на И.К. внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания. С големи усилия се справял в ежедневието си. Силно ограничил социалните си контакти, поради болката, дискомфорта и страданията, които изпитвал от болките в главата и врата. Трудно се обслужвал самостоятелно, а при минимална физическа активност изпитвал болезненост.

Изживеният стрес от произшествието рефлектирал и върху общото емоционално състояние на ищеца. Отрицателно повлиял инцидентът върху психиката му. В резултат на ПТП той станал раздразнителен, с честа смяна на настроенията, изпитвал чести приливи на чувство на безпокойство и притеснение, особено когато оставал сам. Изпитвал неувереност и страх от МПС. Плачел, спомняйки си ужаса, изживян при случилото се с него по време на описаното ПТП. Сънувал кошмари, свързани с преживения инцидент.

Ищецът сочи, че към момента на събитието, виновният водач, управлявал лек автомобил марка и модел „Фолксваген Венто", с рег. № С 3347 НТ,  имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена със ЗАД „Д." АД, с полица № ВG/30/117000588439, валидна от 18/02/2017 г. до 18/02/2018 г.

Във връзка с горното, на 20.08.2019 г. ищецът отправил молба-претенция с вх. № 2586/20.08.2019 г. до застрахователя на отговорния за ПТП водач - ЗАД „Д."АД, с искане да бъде определено и изплатено дължимото му се застрахователно обезщетение.

Към настоящия момент въпреки, че е изтекъл законоустановеният срок, застрахователят не бил изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция.

            Препис от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер, като неоснователни. Ответникът признава наличието на застрахователно правоотношение по застраховката „Гражданска отговорност" сключена с полица № ВG/30/117000588439, валидна от 18/02/2017 г. до 18/02/2018 г., относно автомобила участвал в процесното ПТП. Оспорва обаче материално правна легитимация на ищеца да предяви настоящия иск, както и механизма на процесното ПТП. Сочи, че не е установена вината на застрахования при него водач, както и че неимуществените вреди на ищеца ако изобщо са настъпили не са с твърдените характер, интензитет и размер. Оспорват се и претендираните имуществени вреди по основание и размер. Поддържа, че ищецът не му е предоставил банкова сметка.

***иняване, поради непоставен обезопасителен колан.

            Препис от отговора на исковата молба е връчен на ищеца с указанията по чл.372 от ГПК, като в срока по чл.372, ал.1 от ГПК същият, чрез пълномощника си – адв.М. е депозирал допълнителна искова молба, с която е пояснил и допълнил първоначалната.

Препис от допълнителната и.м. е връчен на ответника с указанията по чл.373 от ГПК, като в срока по чл.373, ал.1 от ГПК същият не е депозирал допълнителен отговор.

            Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

                Видно от представеното по делото заверено копие на Постановление за прекратяване на наказателно производство от 28.06.2019г. по ДП № 141/2018г. по описа на РУ-Правец и пр.пр. № 875/2018г. по описа на РП-Ботевград е, че образуваното по повод процесното ПТП досъдебно производство е прекратено, поради смърт на извършителя на престъплението по чл.343, ал.1, б.б вр. с чл.342, ал.1 от НК – Р.А.К..

            Не е спорно по делото обстоятелството, че ищецът е спазил процедурата по чл.380 от КЗ. Последното се установява и от застрахователна претенция с вх. № 2586 на ответното дружество от 20.08.2019г. Не се установи по делото ищецът да е предоставил на ответника точна банкова сметка, ***о застрахователно обезщетение. Такава е посочена с исковата молба.

От прието от съда като компетентно и обективно заключение на в.л. д-р Т. по назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че И.К. е получил в резултат на процесното ПТП следните травматични увреждания – шийна травма, изразяваща се в счупване на тялото на пети шиен прешлен и разкъсване на връзките по предната повърхност на четвърти шиен прешлен, което увреждане наложило оперативно лечение и причинило на ищеца трайно затруднение на движението на врата за срок от около 9-10 месеца. Вещото лице сочи още, че усложненията на травмата, изразяващи се в болезненост в областта на врата, изтръпване и слабост в горните крайници повече в дясно, нарушена нервна проводимост по сетивните влакна на н.медианус двустранно, причинявали на ищеца постоянно райзстройство на здравето му, неоспасно за живота. По повод получените при ПТП увреждания ищецът бил подложен на оперативно и медикаментозно лечение. В първите месеци след причиняване на уврежданията била налице значителна по интензивност болезненост, която постепенно намалявала, но нямало за изчезне напълно и цяла да остане доживот.

Вещото лице установява още, че ищецът имал ограничени движения на врата и горните крайници, както и болезненост дори след две години от ПТП, което обстоятелство давало основание да се предполага, че оплакванията му ще останат най-вероятно до края на живота на ищеца. Към момента вещото лице не разполага с информация и данни за състоянието на ищеца, т.е. за след 13.03.2019г., но сочи, че следвало да се очаква, че то е непроменено.

Установява се още от заключението на СМЕ, че констатираните травматични увреждания на ищеца и пролежаванията му в различни лечебни заведения са в причинно-следствена връзка с преживяното от него при процесното ПТП. Освен това направените разходи за лечение на ищеца, за които по делото имало приложени финансови документи били необходими за правилното лечение на пострадалия.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че в решението на ТЕЛК с № 613/13.03.2019 г. /представено по делото/  е отразено, че е налице спастична пареза на дясната ръка на ищеца, която е доминантна и за десния крак в по-лека степен, установена била и лека атрофия на мускула на предмишницата, вдясно. Наличието на пареза от спастичен тип определяла ограничението в движението на крайника и съответно това водело до атрофия на мускулатурата, така че следвало да се очаква, че има атрофия на мускулатурата на десния горен крайник основно. Със сигурност тази пареза и атрофия на дясна ръка били в причинно-следствена връзка с ПТП и травмите, тъй като в резултат на ПТП имало счупване на шийни прешлени, сложена била метална стабилизация, което вече от своя страна ограничавало движението на врата и причинявало дразнене на нервните плексуси с последващите прояви от страна на крайниците и мускулатурата. Вследствие тази пареза и атрофия ищецът докато е жив щял да търпи болки и страдания в дясната ръка. Проведеното електромиографско изследване, доказвало нарушена нервна проводимост по сетивните влакна на нервус медианус двустранно. Нарушената нервна проводимост пак била последица от травмата и щяла да продължи да съществува, тъй като, чуждото тяло в зоната на фрактурата и съответно развилите се сраствания – развитие на съединителна тъкан – вече причинявали едно хронично и постоянно дразнене на нервните окончания. Нарушената нервна проводимост се изразявала в забавен нервен импулс по хода на самия нерв, в изтръпване, слабост, болка, можело да има затруднения при хващане, медианусът инервирал пети, четвърти и трети пръст /до средата на трети пръст/ на ръката.

Вещото лице сочи в съдебно заседание, че не била доказана контузия на гръбначния мозък. Контузията обикновено била кръвонасядане в тъканта, а в случая щом не била регистрирана такава не можело да се твърди със сигурност, че има. Нямало такива данни, обикновено компютърна томография ги засичала.

От заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-психологична експертиза се установява, че ищецът е във висока степен на тревожност, безпокойство и страх, вследствие на преживяното ПТП. Създалата се ситуация била възприета от ищеца като животозастрашаваща, мислите му били ангажирани в посока застрашеност и желание за предотвратяване на неблагоприятно развитие. Водеща емоция при него от ПТП до настоящия момент бил страха за собственото му здлаве и това на близките му. Налице била паника, пасивна подчиняемост, безизходица и безперспектиност. Всичко това било в причинно-следствена връзка с ПТП.

Вещото лице В. сочи, че в прогностичен план симптомите най-често се вписвали в картината на Посттравматично стресово разстройство, включващо епизоди на повтарящо се изживяване на травмата под формата на внезапно оживяване на минали сцени, сънища или кошмари. Ходът на заболяването бил латентен, но в повечето случаи завършвал с оздравяване, предвид предприетите антикризисни психологични и социални интервенции. При ищеца психичната травма щяла да го съпътства през целия му живот с различен интезитет.

В съдебно заседание вещото лице допълва, че катастрофата при ищеца е оказала влияние върху паметта, тя се е влошила повече, отколкото с възрастовите изменения.  След ПТП-то ищецът променил изцяло социалния си статус, станал зависим човек, човек-инвалид и оттам влошил общуването. След като бил спрял, не можел вече да продължи да извършва дейността, която извършвал преди катастрофата. Затворил се в себе си и общувал изключително в кръга на семейството. След катастрофата той  променил изцяло социалния си начин на живот.

От заключението на вещото лице инж. Д. по допуснатата САТЕ се установява следния механизъм на процеснотото ПТП:

На 05.07.2017 година, към 6,30 часа - светлата част от денонощието по автомагистрала „Хемус” в зоната на километър 64⁺⁵⁰⁰ до 65-ти, на около 500 метра, след бензиностанция „ОМВ” ”, в близост до тунел „Правешки ханове", в района на община П., в платното за движение в посока В. – С.със скорост около 100 километра в час се е движил лек автомобил марка и модел „Фолксваген Венто“, с per. № С 33 47 НТ, управляван от Р.А.К., а на предна дясна седалка пътувал ищецът И.Х.К.. След като автомобилът преодолял десен за посоката си на движение завой, при навлизането в правата, следваща завоя, лекият автомобил навлязъл в дясното си крайпътно пространство, преминал през водосточна канавка и се ударил в бетоновите колци, на които била прикачена метална ограничителна мрежа на автомагистралата, като съборил три от тези колци. Следствие на терена, през който преминал автомобилът и ударите в бетоновите колци, автомобилът започнал ротационно движение около вертикалната си ос, и в същото време се е преобърнал през таван, като се е завъртял на 360 градуса, насочил се в ляво, по отношение първоначалната си посока на движение и се установил с предните си колела върху десния край на асфалтовото покритие, с предницата си насочена в посока към град В.. Вещото лице сочи още, че причината за възникване на ПТП би следвало да се търси в субективните действия на водачът на автомобила - Р.А.К., който не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлява.

В съдебно заседание вещото лице допълва, че от техническа гледна точка няма данни, които да указват точно дали пострадалият е бил с или без поставен обезопасителен колан.

По делото са събрани и гласни доказателства – показанията на свидетелите Г. /живее с ищеца на съпружески начала/ и В.. От показанията на свидетелката Г.се установява, че И. пет дни бил в болница. Не можел да се движи сам. Бил в инвалидна количка от самата болница, сложили го в колата да седне и така го закарали до селото, където живее. После купили инвалидна количка, за да могат да го разхождат. И. го било много страх да се вози, още го било страх да се вози, защото веднага почвал вратът да го боли, ръцете, кракът. Оплаквал се и от постоянни болки в лявата ръка и крак. Станал агресивен след катастрофата, а бил много добър съпруг. Завършил бил техникум за каменоделец и това работел. Една година носел шина на врата си. Свидетелката установява, че му помагала и до тоалетната да ходи, защото той не можел да ходи сам, не можел да стои на краката си, нямал сили. Къпела го, хранела го. Около година и половина продължили тези грижи за него. След това започнал постепенно с патерици да се придвижва. Имал проблем със съня. Спял един, два часа се събуждал, разхождал се в коридора, боляли го ставите, вдървявали му се, схващали му се ръцете и кракът.

Свидетелката излага, че И. си стоял постоянно вкъщи, нямал развлечения, нямало къде да излиза. Не можел да работи. Срамувал се да излиза и спрял да излиза, защото бил с патерица, не бил като другите хора да си ходи. Към настоящия момент се обслужвал сам. Само като излизал навън ползвал патерици. Сочи, че И. до датата на ПТП-то, след това не бил започвал работа. Докато бил в болница „С.“ – бил пет дни, тогава му правили рехабилитациите.

Свидетелят В. установява положението на автомобила, както и положението на пострадалия-ищец, в момента когато е посетил ПТП в качеството си на фелшер в ЦСМП. Неговите показания са взети предвид от вещите лица изготвили СМЕ и САТЕ по делото.

От изпратената по делото справка на НАП за регистрирани трудови договори на ищеца след датата на ПТП се установява, че ищецът е сключил седем трудови договора при различни работодатели, като продължителността им е от няколко дни до максимум три месеца. Видно от справката на НЗОК е обстоятелството, че ищецът И.К. е ползвал медицински услуги в болнична и извънболнична помощ за периода от 05.07.2017г. до 12.07.2017г.

Установява се от представената към исковата молба фактура № 308987 от 06.07.2017г., че ищецът е доплатил за импланти ИЗ 14382 НХК2 отдел сум ав размер на 3 878.12 лева на МБАЛ „С.“ АД.

Не се спори по делото, а и с определение на съда е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховката „Гражданска отговорност" сключена с полица № ВG/30/117000588439, валидна от 18/02/2017 г. до 18/02/2018 г., относно автомобила участвал в процесното ПТП.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

            Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира, чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

В настоящия случай с оглед приетото по делото заключение на САТЕ следва да се направи извод, че виновен за процесното ПТП е водачът на лекия автомобил марка „Фолксваген", модел „Венто", с peг. № С 3347 НТ - Р.А.К., т.е. вещото лице установи, че деянието на Р.А.К. е извършено противоправно, както и че виновен за него е именно водачът на катастрофиралия лек автомобил.

            В резултат на ПТП на ищеца, видно от заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза са били причинени физическите увреждания, констатирани от експертизата – шийна травма, изразяваща се в счупване на тялото на пети шиен прешлен и разкъсване на връзките по предната повърхност на четвърти шиен прешлен, което увреждане наложило оперативно лечение и причинило на ищеца трайно затруднение на движението на врата за срок от около 9-10 месеца. Съдът приема, че ищецът е бил в невъзможност да се справя в ежедневието си без чужда помощ за период от шест месеца, тъй като видно от представената по делото справка от НАП, шест месеца след ПТП той е започнал работа по трудов договор. Предвид на това събраните показания на св. Г.съдът кредитира при условията на чл.172 от ГПК.

По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ – наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на ПТП между ответника по настоящото дело и собственика на МПС - участвало в ПТП и виновно за него по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.

Доказан по основание, предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти и по размер.

Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания, съгласно постановлението, могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Трябва да бъдат съобразени и претърпените от ищеца болки и страдания, вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за пълното възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти, както и социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие.

Законодателят е определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане – в размер на 10 420 000 лева при причиняване на неимуществени вреди на едно лице, какъвто е настоящият случай – арг. от чл.492, т.1 от КЗ. Следователно, по този начин той е целял заместващото обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания. Но заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания. В този смисъл, съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – 2017г., и наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания (шийна травма, изразяваща се в счупване на тялото на пети шиен прешлен и разкъсване на връзките по предната повърхност на четвърти шиен прешлен, което увреждане наложило оперативно лечение и причинило на ищеца трайно затруднение на движението на врата за срок от около 6 месеца; имобилизация със шина за врата, използване на инвалидна количка за придвижване; възстановителният период е продължил общо около половин година, през значителна част от който пострадалият не е могъл сам да се придвижва и да се обгрижва, поради което му е била нужна чужда помощ; с ограничение на движенията на врата и горните крайници, които според вещото лице най-вероятно ще останат до живот; както и болезнеността в увредените части на шията и горните крайници), настоящата съдебна инстанция приема, че заместващото обезщетение за преживените от ищеца болки и страдания, физически дискомфорт, невъзможност за самостоятелно обслужване в ежедневието в битов аспект, поради затруднено движение, както и болезненост за период от около половин година, както и до настоящия момент, но в по-лека степен, вследствие на настъпилото ПТП е в размер на сума до 75 000 лв. Съдът, взема предвид и правнорелевантния факт, че при настъпване на процесното ПТП пострадалият неминуемо е изживял силен стрес и уплаха. Така определеното обезщетение е съобразено както с изброените по-горе обстоятелства, релевантни за размера му, така и с установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта, като ще допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищеца.

Тук следва да се отбележи обстоятелството, че ответника не установи по делото при условията на пълно и главно доказване, направеното от него възражение за съпричиняване. Не се събраха никакви доказателства, че ищецът е пътувал към момента на ПТП без поставен обезопасителен колан.

Като основателен следва да бъде уважен и предявеният иск за имуществени вреди в претендираният размер от 3 878.12 лева. Установи по делото, че приложеният разходен документ - фактура касае направени разходи именно от ищеца, както и че същите са били направени по повод лечението именно на ищеца от пътнотранспортното произшествие /СМЕ/.

С оглед на изложеното, съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, сумата от 75 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от процесното ПТП, ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.12.2019г. – датата на представяне от ищеца на ответника на точна банкова сметка, ***астрахователно обезщетение /чл.380, ал.3 във вр. с чл.497, ал.1, т.1 от КЗ/, до окончателното й заплащане, като отхвърли предявеният иск за разликата до пълния му предявен размер от 100 000 лева, както и за периода от 05.07.2017г. до 11.12.2019г. досежно претенцията за законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди. Следва да бъде уважен и предявеният иск - за осъждане на ответника да заплати на ищеца, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, сумата от 3 878.12 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение на уврежданията причинени на ищеца в резултат на процесното ПТП, ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.12.2019г. – датата на предявяване на исковата молба в съда, до окончателното й заплащане.

            По отношение на държавните такси и разноските по делото:

            Тъй като с оглед разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК ищецът е бил освободен от заплащане на държавна такса и разноски в настоящото производство, то предвид изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати, съразмерно на уважената част от исковете, по сметка на съда дължимата ДТ в размер на 3155.13 лева /4 % от 75 000 + 3878.12 лева/.

            В хода на производството по делото ищеца е направил разноски, платени от бюджета на съда в общ размер на 1000 лева – депозити за възнаграждения на в.л. по назначените съдебно-медицинска, САТЕ и съдебно-психологична експертизи. С оглед на това ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда, съразмерно на уважената част от исковете, сумата от 759.33 лева, съставляваща разноски за възнаграждение на вещи лица.

В хода на производството по делото ответникът е направил разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на 200 лева. Същият, чрез процесуалния си представител адв.Л.претендира и за юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това обстоятелство и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищеца следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 48.13 лева, съставляваща разноски за възнаграждение за вещо лице, съразмерно с отхвърлената част на исковете. Ответникът не е представляван по делото от юрисконсулт, за да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете, нито е представил доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение.

Тъй като, видно от представения договор за правна защита и съдействие от 02.12.2019 год., сключен между ищеца и адвокат Р.И.М. от САК, последната е оказала безплатно адвокатска помощ за процесуално представителство по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като базата за определяне на възнаграждението е уважената част на исковете /78 878.12 лева/. С оглед на горното съдът определя горното възнаграждение в размер на 2900 лева, която сума ответникът следва да се осъди да заплати на пълномощника на ищеца.

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, „З." АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителните директори Р. М. и Б. И. да заплати на И.Х.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 75 000 лева /седемдесет и пет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания, физически дискомфорт, невъзможност за самостоятелно обслужване в ежедневието в битов аспект, поради затруднено движение, както и болезненост за период от около половин година и в по-лека степен и към настоящия момент, настъпили вследствие на ПТП, възникнало на 05.07.2017г., на АМ „Хемус“ в близост до тунел „Правешки ханове“, община П., при сблъсъка на лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Венто", с peг. № С 3347 НТ, управляван от Р.А.К. с крайпътна ограда от мрежа и бетонни колове, по вина на водача на автомобила, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника с полица № BG/30/117000588439, валидна от 18.02.2017 до 18.02.2018г.г., ведно със законната лихва за забава върху посочената сума, считано от 11.12.2019г.– датата на представяне от ищеца на ответника на точна банкова сметка, ***астрахователно обезщетение до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск В ЧАСТТА МУ за разликата до пълния му предявен размер от 100 000 лева, както и в частта му за претендираната законна лихва върху главницата за периода от 05.07.2017г. до 11.12.2019г.

ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, „З." АД, с ЕИК:., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителните директори Р. М. и Б.И. да заплати на И.Х.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 3 878.12 лева /три хиляди осемстотин седемдесет и осем лв. и 12 ст./, съставляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди – разход за медицински импланти, настъпили вследствие на ПТП, възникнало на 05.07.2017г., на АМ „Хемус“ в близост до тунел „Правешки ханове“, община П., при сблъсъка на лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Венто", с peг. № С 3347 НТ, управляван от Р.А.К. с крайпътна ограда от мрежа и бетонни колове, по вина на водача на автомобила, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника с полица № BG/30/117000588439, валидна от 18.02.2017 до 18.02.2018г.г., ведно със законната лихва за забава върху посочената сума, считано от 11.12.2019г.– датата на представяне от ищеца на ответника на точна банкова сметка, ***астрахователно обезщетение до окончателното й заплащане.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, „З." АД, с ЕИК:. да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 3155.13 лева, съставляващи дължима за производството по делото държавна такса.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, „З." АД, с ЕИК: . да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 759.33 лева, съставляваща съдебни разноски, поети от бюджета на съда, съразмерно с уважената част на исковете.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, И.Х.К., с ЕГН: ********** да заплати на „З." АД, с ЕИК: .  сумата от 48.13 лева, съставляваща съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част на исковете.

ОСЪЖДА, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, „З." АД, с ЕИК:.  да заплати на адвокат Р.И.М. от Софийска адвокатска колегия сумата от 2900 лева /две хиляди и деветстотин лв./, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: