О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е
гр.Кюстендил, 20.09.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд,
наказателно отделение, в закритото
заседание на двадесети септември
през две хиляди и деветнадесета
година, в състав
Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ
Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА
ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
при секретаря
като разгледа докладваното от съдия Братанова ВНЧД № 405
по описа за 2019 г. на КнОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 243, ал.4-8 НПК.
А.Р.- прокурор при
Кюстендилската районна прокуратура протестира определението на Кюстендилския районен съд от 30.07.2019 г. по НЧД № 1002/2019 г. по описа на същия съд. С
посоченото определение е отменено постановление от 25.06.2018 г., издадено на
осн. 243, ал.1, т.1 НКП вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК за прекратяване на
наказателното производство по ДП №117/2010г. по описа на КнРП, ДП № 135/2010 г.
на РУ на МВР Кюстендил и делото е върнато на КнРП за продължаване на
разследването. С цитираното
постановление КнРП е прекратила наказателното производство, образувано срещу И.А.К.за престъпление по чл.210, ал.1,
т. 5 НК вр. чл.209, ал.1 НК. В протеста се релевират оплаквания за неправилност
на атакувания съдебен акт и за
законосъобразност и обоснованост на
постановлението на прокурора. Прави се искане определението на КнРС да
бъде отменено и се потвърди постановлението на прокурора.
Пострадалият Й.С.И.
не е изразил становище по протеста. Такова не е изразено и от обвиняемия.
КнОС, след
проверка на материалите по посоченото дознание, намира частния протест за
допустим, доколкото е предявен в срока по
чл. 243, ал.6 НПК. Разгледан по същество, той е неоснователен по
следните съображения:
Срещу И.А.К.било
образувано НП за престъпление по чл.210, ал.1, т. 5 вр. чл.209, ал.1 НК. По
делото са събрани многобройни доказателствени
гласни средства, в това число са разпитани и свидетели по линия на
международното сътрудничество от компетентите власти на САЩ, както и са събрани
безспорни писмени доказателства. От съвкупния им анализ следва да се отсеят
следните безспорни факти:
Св.Ел.И. е дъщеря
на св. Й.И.и през 2007г. живеела в САЩ. Св.Й.И. тогава посетил САЩ и се
запознал с обв. К., който бил познат на дъщеря му. Тогава провели разговор за
възможността да организират съвместни бизнес начинания, свързани със закупуване
на страи автомобили с цел продажбата им в РБългария. През м. октомври 2007г.
св.И. дошла в РБългария / в същия полет на 17.10.2017 г. от САЩ пътувал и обв.К./.
През есента на 2007г. обв.К. се срещнал със св. И. в заведение в с. Пастух,
като на срещата присъствали св. Д. и Т.. Бил проведен разговор, при който обв. К.
потвърдил ангажимента към И. за закупуване на стари автомобили и тогава
последният в присъствието на св. Д. и Т. потвърдил желанието си да финансира
такова начинание. И. на ръка дал на обв. К. ** евро /приблизителната равностойност на *** $/ за разходи. Била постигната уговорка впоследствие И. да преведе на три
транша по *** $ по сметка на лицето Р.И., /която сметка му била посочена
от К./, след получаването на които следвало да изпраща автомобилите.
На 01.11.2007г. обв. К.
напуснал страната през ГКПП Аерогара София, а на 23.02.2008г. отново влязъл в
страната през същия пункт.
На 14.03.2008г. в
Бевърли Хилс, Калифорния бил убит американския гражданин Д.Л.Съпругата му, св.
Ел.И. била задържана от властите в САЩ по подозрение за участие в убийството му. Била й определена парична
гаранция в размер на *** долара.
На 31.03.2008г. И.
превел с три отделни вносни бележки чрез
Уни Кредит Булбанк по *** $ /общо **$/. Посочените суми постъпили в Bank of Amerika по сметка на лицето Р.И., в Сан Диего. Основанието за
плащането е „оценка на имот“.
На 03.04.2008 г. обв.К. напуснал страната през
ГКПП Аерогара София.
На 17.04.2008г. св. И.
напуснал страната през ГКПП София и посетил САЩ. Свързал се по телефона с К., който му казал, че е в Тухуана,
Мексико, което притеснило И.. Свързал се и с Р.И. с помощта на своя позната
българка – А.Г., която живеела дълги години в САЩ. Г. се обадила на И., която й
съобщила, че на третия ден от получаване на превода парите били изтеглени от К.
в Тихуана. На въпрос на Г. дали знае, че парите са изпратени от И. като
гаранция за дъщеря му, И. отговорила, че не знае къде са парите, не познава И.
и не знае за никаква гаранция.
И. и Г. отишли в
Тихуана и успели да се свържат с К.. Срещнали се там, тъй като К. нямал виза за
САЩ. К. успокоил И., че има сериозни познанства, с чиято помощ ще се върне в
САЩ. Предложил му веднага да му даде сумата от *** $, но св. И. отказал поради притеснения, че може да има проблем на
влизане на границата със САЩ.
Св.И. се върнал обратно в РБългария на 10.05.2008 г. Чувал се
с К. няколко пъти, който му обещавал, че ще му върне парите, като след 2010 г.
преустановил всякакви контакти с него поради обстоятелството, че последният се
криел, не вдигал телефона си и често напускал България.
По- късно през м. юли
и м. юли Г. се свързала от името на И. отново с И. по телефона, за да установи
дали изпратените ** $ са били предназначени за гаранция
на И.. Последната отрекла да знае каквото и да е по въпроса.
При проведения разпит
на св. И. пред властите на САЩ, последната посочила, че преведените от баща през пролетта на 2008г. **$ към сметката на И. били предназначени за плащане на
нейната гаранция във връзка със задържането й, както и че парите са били
изтеглени от И. К..
Всъщност спорните
въпроси по делото, по отношение на които са налице противоречиви показания от
страна на свидетелите са два: 1. Кога е била постигната договорка между обв. К.
и св. И. за съвместен бизнес- през есента на 2007 г. или през м. март 2008 г.,
респ. кога св.И. е предал сумата от *** евро на К.; 2. Преведените на 3 транша *** $ от страна на св. И. на 31.03.2008г. били ли са предназначени на парична
паранция на дъщерята на И.- св. И. в САЩ или са били предназначени на
съвместното с К. бизнес начинание?
КнРП е извършила
едностранен анализ на противоречите показания на свидетелите по отношение на
тези два спорни момента и е направила извод, че не са налице субективните
елементи на престъплението по чл.210 НК.
НП е прекратено на осн. чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК.
КнРС е отменил
постановлението на КнРП, като е приел, че е направен едностранчив анализ на
доказателствения материал по делото, че едностранно са извадени от контекста
показанията на св. И., И. и Г., че
производството по делото не следва да се прекратява.
Предвид
гореизложеното КнОС намира атакувания съдебен акт за законосъобразен и същият
следва да бъде потвърден. Съображенията за това са следните:
В производството
по чл.243, ал.1 НПК съдът е длъжен да
провери на първо място обосноваността на постановлението на прекратяване и едва
след това неговата законосъборазност. В случая КнОС се солидаризира с извода на
КнРС, че същото е необосновано. Проверката на обосноваността на прокурорския акт
означава, че съдът е длъжен да провери дали установените по
делото фактически обстоятелства съответстват на събраните по делото
доказателствени материали, оценени поотделно
и в тяхната съвкупност. Т.е. за да се
приеме, че постановлението е обосновано са необходими две кумулативно дадени
предпоставки: 1. да са събрани всички необходими и възможни
доказателства, респ. да е налице пълнота на доказателствата; 2.
фактическите изводи, които прокурорът е направил,
да са логически издържани и да следват от доказателствата по делото.
По делото са
събрани всички възможни доказателства, разпитани са всички свидетели, имащи
отношение във връзка със случая, като следва изрично да се посочи, че
разследването в значително степен е било
затруднено както от противоречивите показания на св. И., Т. и Д. относно
посочените по- горе спорни моменти, така и поради липсата на писмени
доказателства от страна на компетентите органи на САЩ относно достъпа до
въпросната сметка на името на Р.И. в САЩ от страна на К.. В случая действително
постановлението на КнРП търпи упреци по отношение на начина на изложението на
противоречивия доказателствен материал, но по същественото е, че КнОС не може
да се съгласи с приетите от КнРП фактически
положения, доколкото прокурорът е направил едностранчив анализ на
доказателствата по делото и при изводите си относно спорните по делото факти е
пренебрегнал наличието на писмени доказателства относно пребиваването на К. в страната през м. октомври 2007г. Следва да
се подчертае, че св. И., Д. и Т. в
първите си показания през 2009-2010 г. изрично сочат, че срещата с К. се е
състояла през есента на 2007 г. и че 45 000-те $ са били предназначени за бизнес със стари автомобили; а
при последващите им разпити през 2013 г. и 2018 г., в т.ч. и при проведената
очна ставка сочат, че срещата е била през пролетта на 2008г., но не променят
същите в частта относно предназначението
им- за бизнес начинание. От вниманието на прокурора обаче е убягнало
обстоятелството, че св. И., при всичките си разпити пред годините /осем на брой/, в това число и
един пред съдия по реда на чл.223 НПК, е
напълно категоричен, че парите са били предназначени за съвместно бизнес
начинание /в тези им части тези му показания се напълно потвърждават от пок. на
св. Д. и Т./. Пренебрегването на тези
преки доказателства за сметка на производните показания пок. на св. И. /която
предава възприятия във връзка с целта на парите единствено според казанато й от
баща й св. И. и която не отрича, че баща й е инвестирал пари в бизнес с К. със
стари автомобили/, на св. Г. /чиито
показания свързват въпроса с бизнес начинанието и гаранцията по информация
относно техния произход съгласно казаното й от св. И./ и на св. И. /която
напълно отрича познанство със св.И. и знание за нейната гаранция/ несъмнено
представлява превратно и изопачено тълкуване на доказателствения материал. В този аспект довода на КнРС за липса на
обективен анлиз на доказателствата в тяхната цялост е правилен, респ. налице е
съществено нарушение на процесуалните правила при проверката на доказателствата по делото.
Практиката е
категорична, че постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство не поражда
задължение за съда да приеме направените в него
констатации и изводи. Съдът обаче не е оправомощен да се произнася по
въпросите от компетентността на прокурора чрез собствена, различна от
изложената в постановлението, интерпретация на доказателствата, събрани в
досъдебната фаза. Още по-малко е допустимо контролиращият съд "да
замества" прокурора, тогава когато в постановлението му липсват анализ на
доказателствата и изводи за фактите и правото –Р-60-2003-І НО. Ето защо КнРС правилно е приел, че допуснатите грешки и непълноти при интерпретацията на доказателствения
материал от страна на КнРП следва да се отстранят след подробен и пълноценен
анализ на доказателствената съвкупност, която като резултат би могла до доведе
до други правни изводи, респ. до преценка за прекратяване на НП на друго
основание.
Като е приел същото,
КнРС е постановил законосъобразен и правилен съдебен акт, който следва да се потвърди.
Водим от
гореизложеното и на осн.чл. 243, ал.6- 7 вр. ал.5 НПК, окръжният съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Кюстендилския районен съд, постановено на 30.07.2019 г. по
НЧД №1002/19 г., с което е отменено постановление
от 25.06.2018 г., издадено на осн. 243, ал.1, т.1 НКП вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК
за прекратяване на наказателното производство по ДП №117/2010г. по описа на
КнРП, ДП № 135/2010 г. на РУ на МВР Кюстендил срещу обвиняемия И.А.К.за
престъпление по чл.210, ал.1, т.5 НК вр.
чл. 209, ал.1 НК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.