Решение по дело №62/2023 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 май 2023 г.
Съдия: Михаил Драгиев Русев
Дело: 20237240700062
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

  109                                 22.05.2023 год.                     гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и трета год., в състав         

                                                                 

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

                                                  Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                   МИХАИЛ РУСЕВ

                       

при секретаря Стефка Христова и в присъствието на прокурора Петя Драганова, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №62  по описа  за 2023 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на С.А.Ф. ***, подадена чрез пълномощника му адв. Ю.Н. ***, против Решение №512 от 28.11.2022 год., постановено по АНД №2155/2022 год. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърден като законосъобразен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система серия К, №3858278 на ОД на МВР  – Стара Загора. 

   В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод за безспорна установеност на административното нарушение. Видно от приложените докладни записки и свидетелски показания, сочат към недоказаност на нарушението. Изразява несъгласие и с извода на въззивният съд да не кредитира показанията на разпитаната по делото свидетелка Ц.. Твърдяното от нея съвпада с приложените докладни записки на служители от МВР, които не са били въобще обсъдени и коментирани от съда. Като друго процесуално нарушение е посочено, че не е разпитан свидетеля Д.Б., въз основа на чиято декларация е съставен електронния фиш срещу касатора. Неправилно е прието, че не са налице съществени процесуални нарушения, водещи до отмяната на обжалвания електронен фиш.  Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменен  електронен фиш серия К, №3858278 на ОД на МВР  – Стара Загора както и да се присъдят сторените от него разноски в производството.  

Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото, а в депозираното възражение срещу касационната жалба взема становище за неоснователността на жалбата, като желае и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение че касационната жалба е неоснователна и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на С.А.Ф. ***, против електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система серия К, №3858278 на ОД на МВР  – Стара Загора, с който на основание чл.189, ал.4  във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400.00 лв., за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. В електронния фиш е посочено, че на 11.04.2020 год., в 18.03 ч. в обл. Стара Загора, гр. Стара Загора, ГП I-5, км.236+100 управлява в посока гр. Хасково лек автомобил „Мерцедес Ц 350 Т“ с рег. №*** със скорост 82 км./ч., при ограничение на скоростта от 50 км./ч., в населено място. Заснето с мобилна радарна система АТСС /ARH CAM S1/ и отчетен километров толеранс от -3 км. и превишение на скоростта 32 км/ч.

С обжалваното решение Старозагорският районен съд е потвърдил електронния фиш, по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че електронният фиш съдържа всички изискуеми реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, като не са констатирани нарушения при неговото издаване. Спазена е процедурата по неговото издаване, предвидена в Закона за движение по пътищата, като собственика на автомобила Д.К.Б. е посочил в нарочна декларация лицето, управлявало собствения му автомобил на тази дата, като към декларацията е приложил и заверено копие на СУМПС на С.А.Ф.. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства е намерил за доказано извършеното административно нарушение от страна на жалбоподателят, като същото е подведено под правилната материално правна разпоредба.

При извършената служебна проверка на решението, съдът намира, че не са налице допуснати процесуални нарушения при неговото постановяване, които да обосноват отмяната му само на това основание. Решението съдържа мотиви както по отношение на осъщественото административно нарушение, неговият автор, процедурата по неговото установяване, както и подвеждането му под правилната материално правна разпоредба.

В контекста на гореизложеното, не е налице посоченото процесуално нарушение от страна на касатора, че районния съд не е разпитал Д.Б. – лицето попълнило декларацията. Първо такова изискване не е предвидено в закона от една страна, от друга страна -  в хода на развилото се производство, жалбоподателят е поискал разпит само на свидетелката Ц., което е уважено от съда. Ето защо като не е разпитал лицето Д.Б., съдът не е допуснал процесуално нарушение в развилото се съдебно производство.

По отношение на съответствието на решението с приложимият материален закон:

Съдът е формирал своите правни изводи въз основа на приетите по делото писмени доказателства, с които се установява фактическата обстановка отразена във фиша. Установените факти, правилно е прието от районният съд, че са подведени от наказващият орган под правилната материалноправна разпоредба.

Действително в чл.189, ал.4 от ЗДвП не е посочено с какво точно АТСС може да се установи нарушението, но тази липса се допълва от дадената легална дефиниция на АТСС съдържаща се в цитираният в жалбата §1, т.65 от ДР на ЗДвП, съгласно който АТСС биват стационарни  и мобилни, като при вторите нарушението се установява в присъствието на контролен орган, който поставя началото и края на работния процес. Ето защо установяването на превишението на скоростта е допустима да бъде извършвано както от стационарни, така и от мобилни АТСС.

Процедурата по чл.189, ал.4 от ЗДвП за налагане на административно наказание с издаването на електронен фиш, е приложима при установяване на нарушение по чл.21 от ЗДвП с мобилно АТСС. При изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на МПС /чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП/. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е регламентирано, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Съгласно легалната дефиниция по § 6, т.65 „автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП Министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 год., с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл.2 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год., стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение, като в чл.3 от Наредбата е регламентирано, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. Регламентираното в чл.189, ал.4 от ЗДвП „в отсъствието на контролен орган и на нарушител“, следва да се тълкува граматически, като поясняващо действието по издаване на електронен фиш, а не относно установяването и заснемането на нарушението с автоматизирано техническо средство. Този извод следва и от обстоятелството, че обективно невъзможно е нарушението да се извършва и заснема в отсъствието на нарушителя. Присъствието или отсъствието на контролен орган (оператор на системата) в патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство. Той само включва и изключва системата и я настройва за конкретния пътен участък. Измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар-камера-компютър. С оглед на изложеното и при прилагането на чл.189, ал.4 от ЗДвП и Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год., установеното и заснето с автоматизирано техническо средство АТСС /ARH CAM S1/ нарушение на скоростния режим при управление на МПС – лек автомобил с рег. № ***, законосъобразно е било санкционирано с издаването на ЕФ серия К, № 3858278 на ОД на МВР  – Стара Загора. Същото е одобрено, като по делото е приложено удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, издадено на 07.09.2017 год. и валидно до 07.09.2027 год.. Приложен е и протокол за проверка на техническото средство от 29.08.2019 год., който удостоверява, че към датата на установяване на превишението на скоростта 11.04.2020 год., същото е било техническо изправно.

От приетите по делото писмени доказателства /снимка, протокол за използването на автоматизирано техническо средство или система рег. №1584/12.04.2020 год./ е видно, че мястото на нарушението е в град Стара Загора. Не е оспорено мястото на извършване на нарушението, а от друга страна не са представени или събрани каквито е да е доказателства за оборването на приетите писмени доказателства, изброени по-горе. Имайки предвид тях, съдът намира, че е налице безспорна доказаност на мястото на извършване на нарушението. Главен път I-5, първокласен път от Републиканската пътна мрежа на България с направление север-юг – от Русе до ГКПП Маказа, в който участък на км.236+100 е заснето и нарушението /намиращо се в териториалните предели на гр. Стара Загора/.

Съдържанието на електронния фиш е нормативно определено в специалния закон /чл.189, ал.4, изр. второ от ЗДвП/ и изключва субсидиарното прилагане на чл.42, респ. чл. 57 от ЗАНН. Съгласно легалната дефиниция на §6, т.63 от ДР на ЗДвП, „Електронен фиш“ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, поради което не е необходимо посочването на конкретното лице, издало този фиш. Законът е предвидил, че същият има качеството на електронно изявление, поради което и доколкото в закона не е предвидено да бъде посочен издател на електронния фиш, то не е необходимо и посочването на лицето, което го е издало. Всъщност такъв издател няма – касае се за електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, т.е. електронния фиш се генерира автоматично от системата, въз основа на постъпилите в същата данни.

По делото е прието като доказателство и извлечение от масива на ОДМВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция“, от който е видно, че първоначално електронния фиш е съставен на 17.04.2020 год. – 6 дена след установяване на управлението на МПС със скорост над разрешената за съответния участък, което доказва издаването на електронния фиш в предвидените от закона срокове.

При извършената проверка настоящата инстанция установи, че процедурата по санкциониране на водач по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП е приложима в разглеждания случай. Тази  процедурата по ангажиране на административно-наказателна отговорност е различна от описаната в ЗАНН относно установяването на административните нарушения и ангажирането отговорността на нарушителя. Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством техническо средство, което заменя фазата на съставяне на АУАН по смисъла на чл.40 и сл. от ЗАНН. Специалният начин на установяване на административното нарушение е в съответствие разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т.е. законово регламентирано е правото на ползване от страна на контролните органи на съответните технически средства при установяването на деяния от вида на процесното. В този смисъл е и нормата на чл.189, ал. 15 от ЗДвП, изрично установяваща като годни веществени доказателства в административно-наказателното производство снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи от посочения вид. Ето защо, когато нарушението е установено с такива технически средства или системи, е възможно то да бъде доказано и само с данните от тях, обективирани на хартиен носител /под форма на разпечатката, снимки или др./, чрез които по безспорен начин да се установят времето, мястото на нарушението, регистрираната скорост и да се индивидуализира МПС, което се движи с такава скорост. От друга страна изявлението, записано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено въз основа на постъпилите и обработени данни за нарушението от автоматизирани технически средства, и данните за собственика на ППС, съдържащи се в административно-информационната система, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление. Горното важи и за изявленията, обективирани върху хартиен носител, установяващи датите на преглед на посочените по-горе данни, самоличността и длъжностното качество на лицето, извършило прегледа, и направените констатации.

При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл.1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл.189, ал. 4 и сл. от ЗДвП, е чл.34, ал.3 от ЗАНН, съгласно който образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Доколкото самото заснемане има функцията на АУАН, а електронният фиш на НП, то в общия случай срокът по чл.34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната му фаза /със съставяне на електронен фиш/, започва да тече от датата на заснемането с техническото средство. С оглед спецификата на производството, само в случай, че е подписана декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП и се променят данните за авторството на извършеното нарушение, може да се приеме, че посоченият срок започва да тече от получаване на декларацията, когато е открит нарушителят.

В случая  на 24.07.2020 год. е приложена декларация от Д.К.Б., в която същият заявява, под страх от наказателна отговорност, че на 11.04.2020 год., собственият му автомобил Мерцедес с рег.№*** е бил във владение и е управляван от С.А.Ф.. В декларацията е посочен адреса на Ф., както и е приложено копие от свидетелството му за управление на МПС, което е със валидност до 18.06.2022 год. Въз основа на така подадената декларация е съставен и процесния електронен фиш. Налице е спазването на законовите изисквания за анулиране на първоначално издадения електронен фиш и съставянето на нов. Правилно е прието от районният съд, че не може да се игнорира доказателствената сила на приложената декларация. Същата се попълва от гражданите под страх от наказателна отговорност, като не е налице влязла в сила присъда, с която да се установи, че е налице извършено престъпление при попълването й. Приложените докладни записки само установяват съмнения относно авторството на тази декларация, но не е налице изготвена експертна справка от която да е установено по безспорен начин това. Разпитаната свидетелка Ц., заявява, че в този период е било обявено извънредно положение и е било затворено в страната, като не знае той да е предоставял книжката си на някого. Всъщност от показанията на свидетелката се установяват общоизвестни факти относно обявеното извънредно положение, но същата не установява нищо по отношение на подадената декларация, която е водеща за ангажиране административно наказателната отговорност на касатора.

По същество извършеното от касатора деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на установената в чл.21, ал.1 от ЗДвП забрана скоростта на ППС да превишава установеното ограничение в населено място. В случая става въпрос за движение в населено място, при нормативно установено ограничение в скоростта от 50 км/ч. Тъй като производителят на системата дава толеранс от 3 км./ч. на засечени скорости до 100 км/ч, то контролният орган е определил, че превишението е от 32 км/час (т.е. определена е скорост на движение от 82 км/ч в полза на водача), над важащото за населено място ограничение. В този смисъл извършеното от касатора деяние осъществява фактическият състав на посочената в електронния фиш законова норма на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП и е основание за реализирането на административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба. Извършена е правилна квалификация на деянието и е наложено съответното за извършеното нарушение наказание, в предвидения от закона абсолютен размер. В този смисъл като е потвърдил издаденият електронен фиш, районният съд е приложил правилно материалния закон.

С оглед на изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

По делото е направено искане от страна на ответника по касация за присъждане на разноски по делото. С оглед изхода на спора, същото е основателно като на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН касатора следва да бъде осъден да му заплати сумата 80.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за защита пред касационната инстанция, определено в минималния размер по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №512 от 28.11.2022 год., постановено по АНД №2155/2022 год. по описа на Старозагорския районен съд.

  ОСЪЖДА С.А.Ф. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, представлявана от Директора Лазар Христов сумата 80.00 /осемдесет/ лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                   

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

 

2.