№ 335
гр. София , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на пети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело
№ 20211001000057 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 268474/05.10.2020 г., подадена от „Многопрофилна
болница за активно лечение Лозенец“ ЕАД („МБАЛ Лозенец“ ЕАД) гр. София, ул. „Козяк“ № 1, с
ЕИК:********* чрез ю.к. Г. М. срещу решение № 1281/02.09.2020 г., постановено по търг. дело №
1575/2019 г. по описа на Софийски градски съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на
„Фешън калърс“ ЕООД, гр. София, бул. „Гоце Делчев“ № 15, с ЕИК:********* сумата от 443 694
лева - главница, представляваща цедирано от „Медиафарма 98“ ЕООД, с ЕИК:********* на
„Фешън Калърс“ ЕООД с договор от 27.06.2019 г. за продажба на вземане за главници по издадени
фактури, съгласно приложение към договора, посочени в мотивите на решението, за извършени
доставки на консумативи и инструменти за сърдечносъдова хирургия по договори за възлагане на
обществена поръчка с №№ VII -32- 19, VII-32-20, VII-32-22, VII-32-23, VII-32-24, VII-32-25, VII-
32- 26 и VII-32-27, всички от 13.01.2017 г. и анекси към тях и по договори за възлагане на
обществена поръчка с №№ VII-20-31, VII-20-32, VII-20-33, VII-20-35, VII-20-36, всички от
14.05.2018 г., и анекси към тях, сключени между Болница „Лозенец“ и „Медимаг“ ЕООД, с
ЕИК:********* (предходно цедирани с договори за продажба на вземания от „Медимаг“ ЕООД на
„Омега 33“ ЕАД, с ЕИК:********* и от „Омега 33“ ЕАД на „Медиафарма-98“ ЕООД, както и от
„Медимаг“ ЕООД на „Медиафарма - 98“ ЕООД), ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на исковата молба - 12.08.2019 г. до окончателното заплащане на задължението, както и
сумата от 30 527.40 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
1
главниците по фактури за периода 06.01.2018 г. до датата на исковата молба - 12.08.2019 г., както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 34 039.98 лева, представляваща направените по делото
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят счита решението за недопустимо, тъй като било постановено по реда на чл.
237 ГПК – при признание на иска, без обаче да са налице основанията за това, поради което моли
въззивния съд да го обезсили и върне делото за разглеждане от друг състав на градския съд.
Претендира присъждане на разноски.
Твърди, че по делото не било налице валидно и обвързващо „МБАЛ Лозенец“ ЕАД
признание на иска. Представеният по делото отговор на исковата молба бил подписан от юр.к. А.
М., действаща като процесуален представител по пълномощно, а единственото по делото
пълномощно било общо и датирало от 25.04.2016 г. Предвид чл. 34, ал. 3 ГПК за признанието на
иска било необходимо изрично пълномощно, както било прието с решение № 171/19.11.2014 г. по
търг. д. № 1872/2014 г. на ВКС. В книжата по делото липсвали, както изрично пълномощно от
законния представител на ответника в полза на процесуалния представител за признаване на
предявения иск от „Фешън калърс“ ЕООД, така и подписано директно от законния представител
на ответника признание на иска. Направеното в отговора на исковата молба признание на иска от
страна на процесуалния представител на „МБАЛ Лозенец“ ЕАД, действащ чрез общо пълномощно,
не обвързвал болничното заведение и не представлявал валидно направено по делото признание на
иска, което да породи визираните в чл. 237, ал. 1 ГПК правни последици.
Посочва също, че по делото не било налице и второто задължително условие на чл. 237, ал. 1
ГПК, тъй като липсвало направено от ищеца искане пред съда за прекратяване на съдебното
дирене и за произнасяне с решение съобразно признанието на иска. С депозираната по делото
молба вх. № 21051/17.02.2020 г. ищецът бил поискал от съд да постанови решение „в най-кратки
срокове“, но не и да прекрати съдебното дирено и да постанови решение при признание на иска по
реда на чл. 237 ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Фешън калърс“ ЕООД чрез адвокат В.Я. от
САК е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли въззивния
съд да я остави без уважение като потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на
разноски.
В откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят не е изпратил
представител, а насрещната страна „Фешън калърс“ ЕООД чрез адвокат В.Я. от САК поддържа
отговора си по изложените в него съображения и моли въззивния съд да остави без уважение
жалбата като неоснователна и потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Представя списък на разноските съобразно чл. 80 ГПК.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата
по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за
обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за
неоснователна поради следните съображения:
2
Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на „Фешън
калърс“ ЕООД срещу „Болница Лозенец“ ЕАД, с ЕИК:*********, преобразувано в хода на
производството в „МБАЛ Лозенец“ ЕАД, с която са предявени обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 327 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, а именно:
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 443 694 лева - главница, представляваща
цедирано от „Медиафарма 98“ ЕООД, с ЕИК:********* на „Фешън Калърс“ ЕООД с договор от
27.06.2019 г. за продажба на вземане за главници по издадени фактури, съгласно приложение към
договора за извършени доставки на консумативи и инструменти за сърдечносъдова хирургия по
договори за възлагане на обществена поръчка с №№ VII-32-19, № VII-32-20, № VII-32-22, № VII-
32-23, VII-32-24, VII-32-25, №VII-32-26 и №VII-32-27, всички от 13.01.2017 г. и анекси към тях и
по договори за възлагане на обществена поръчка с №№ VII-20-31, № VII-20-32, № VII-20-33, №
VII-20-35, № VII-20-36, всички от 14.05.2018 г., и анекси към тях, сключени между Болница
„Лозенец“ и „Медимаг“ ЕООД, с ЕИК:********* (предходно цедирани с договори за продажба на
вземания от „Медимаг“ ЕООД на „Омега 33“ЕАД, с ЕИК:********* и от „Омега 33 ЕАД на
„Медиафарма-98“ ЕООД, както и от „Медимаг“ ЕООД на „Медиафарма - 98“ ЕООД), ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на исковата молба - 12.08.2019 г. до окончателното
заплащане на задължението, както и сумата от 30 527.40 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главниците по фактури за периода 06.01.2018 г. до датата
на исковата молба - 12.08.2019 г., а така също и разноските по делото.
В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното болнично
заведение „МБАЛ Лозенец“ ЕАД чрез юр.к. А. М., с който се признава иска за главницата в размер
на 443 694 лева с ДДС, представляваща незаплатена стойност за направени доставки за
консумативи и инструменти за сърдечно-съдова хирургия; оспорва се частично размера на
претендираната законна лихва за забава с твърдения, че била неправилно изчислена относно
фактурите, необхванати от запора на НАП като се поддържа, че лихвата по този списък била в
размер на 3 328.96 лева, а не в размер на 6 607.09 лева, поради което дължимата лихва била в общ
размер на 30 527.40 лева, а не претендираната от ищеца.
Във връзка с оспорване на част от дължимата лихва за разликата над 6 607.09 лева до 3328.96
лева, ищецът е направил частично оттегляне на иска за законната лихва за забава в размер на
3 278.13 лева, като акцесорният иск се счита предявен за сумата от 30 527.40 лева, дължима за
периода 06.01.2018 г. до датата на исковата молба - 12.08.2019 г.
С депозираната допълнителна искова молба (т. 2) с вх. № 138867/11.11.2019 г. ищецът е
направил искане съдът да се произнесе с решение по реда на чл. 237 ГПК, с оглед признанието на
ответника.
Ответникът не е представил отговор на допълнителната искова молба.
По делото е приложено пълномощно № 909/25.04.2016 г. (л. 457 на СГС), съгласно което
проф. д-р Л. Д. С. в качеството му на директор на „Болница Лозенец“ ЕАД (впоследствие „МБАЛ
Лозенец“ ЕАД) упълномощава юр.к. А. А. М. със следните права: „ 1) да ме представлява като
физическо лице и в качеството ми на директор на Болница „Лозенец“ пред всички съдилища в
Република България, включително ВКС, да извършва всички съдопроизводствени действия,
включително получаване на депозирани вноски, да сключва спогодби за намаляване, оттегляне или
3
отказ от иска, за признаване на исканията на другата страна, за получаване на пари или други
ценности както и за действия, представляващи разпореждане с предмета на делата и 2) да ме
представлява като физическо лице и в качеството ми на директор на Болница „Лозенец“ пред
всички държавни, съдебни, общински и административни органи и ведомства на територията на
Република България с оглед защита правата и интересите на Болницата.“.
За да постанови решението си, градският съд е приел, че с оглед процесуалното поведение на
страните – признание от страна на ответника и направено искане от ищеца по реда на чл. 237, ал. 1
ГПК, следва да се постанови решение при признание на иска, като на ищеца бъде присъдена
исковата сума, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението, както и претендираната мораторната лихва за забава от 06.01.2018 г.
до датата на исковата молба -12.08.2019 г.
С оглед на така установеното, при извършване проверката по реда на чл. 269, пр. I-во ГПК,
настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо като
неоснователни се явяват горепосочените възражения по въззивната жалба за недопустимост на
решението поради допуснато от първата инстанция нарушение на нормата на чл. 237 ГПК.
Цитираната разпоредба предоставя правна възможност на ищеца при заявено признание на
иска от страна на ответника, да поиска от съда да бъде постановено решение, с което да се уважат
исковете съобразно признанието, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК е достатъчно решаващият
съд да обоснове своя съдебен акт с указанието, че то се постановява при признание на иска, в
случай че не са налице визираните в чл. 237, ал. 3 ГПК отрицателни процесуални предпоставки -
признатото право да не противоречи на закона и на добрите нрави и да не е признато право, с което
страната не може да се разпорежда.
В случая, при така установената и описана по-горе фактическа обстановка се налага извод, че
обжалваното решение е постановено при спазване на нормата на чл. 237 ГПК: заявено признание
на исковете от ответника в отговора на исковата молба, признатите вземания са парични
притезания за заплащане на възнаграждение за направени доставки за консумативи и инструменти
за сърдечно-съдова хирургия и лихви за забавено изпълнение на главницата, с които ответникът
може да се разпорежда и които не противоречат на закона и на добрите нрави, налице е и изрично
искане на ищеца за постановяване на решението по чл. 237 ГПК - при признание на иска,
направено с допълнителната искова молба.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не било налице валидно и обвързващо
„МБАЛ Лозенец“ ЕАД признание на иска поради липса на изрично упълномощаване за това на
пълномощника на ответното болнично заведение.
Признанието на иска от страна на ответника е направено с отговора на исковата молба, който
е подаден от А. А. М., за която не е спорно между страните, че към този момент е заемала
длъжността юрисконсулт на „МБАЛ Лозенец“ ЕАД, а от приложеното към отговора пълномощно,
със съдържание, конкретно посочено по-горе, е видно, че представляващият болничното заведение
– директора му проф. д-р Л. С., е упълномощил юр.к. М. да извършва процесуално
представителство на болницата с всички правомощия по чл. 34, ал. 3 ГПК, включително и да
признава исканията на другата страна. Следователно, налице е валидно и обвързващо „МБАЛ
4
Лозенец“ ЕАД признание на иска, тъй като е направено от процесуален представител на
болничното заведение с изрично упълномощаване да извършва такова действие.
Неоснователно е и другото възражение по въззивната жалба - липсвало направено от ищеца
искане пред съда за прекратяване на съдебното дирене и за произнасяне с решение съобразно
признанието на иска.
Такова искане е направено от ищеца не с молбата му с вх. № 21051/17.02.2020 г., която се
цитира от жалбоподателя, а с допълнителната искова молба, като изявлението на ищеца,
изразяващо се в искане съдът да постанови решение при условията на чл. 237 ГПК е ясно и
недвусмислено изразено (абз. последен от стр. 1).
По тези съображения, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като валидно,
допустимо и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и съобразно списъка по чл. 80 ГПК, както и приложените договор
за правна защита и съдействие от 09.11.2020 г., фактура № 171/01.04.2021 г. и разписка от
01.04.2021 г., жалбоподателят „МБАЛ Лозенец“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна сумата от 9 984 лв. (девет хиляди деветстотин и осемдесет и четири лева),
представляваща направени разноски във въззивното производство – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
РЕШИ:
Потвърждава решение № 1281/02.09.2020 г., постановено по търг. дело № 1575/2019 г. по
описа на Софийски градски съд.
Осъжда „Многопрофилна болница за активно лечение Лозенец“ ЕАД гр. София, ул. „Козяк“
№ 1, с ЕИК:********* да заплати на „Фешън калърс“ ЕООД, гр. София, бул. „Гоце Делчев“ № 15,
с ЕИК:********* сумата от 9 984 лв. (девет хиляди деветстотин и осемдесет и четири лева),
представляваща направени разноски във въззивното производство – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5