ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 628
гр. Пазарджик, 29.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и
девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Борислав Ал. Илиев
като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Гражданско дело №
20215200100542 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Делото пред настоящата инстанция е приключило с Решение № 360/03.11.2022 г., с
което претенциите ищците И. П. П., и С. Г. П. против П. С. Д., С. Д. Д., Ц. Д. И., П. Д. Д. и
С. Д. Т., по реда на чл.26, ал.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за
доброволна делба от 04.05.2005 г. до размера на притежаваните от ищците 143/478,68 са
отхвърлени, като са оставени без разглеждане исковете относно размера на разликата над
посочените идеални части до пълния претендиран размер.
Предвид изхода на спора с решението двамата ищци са осъдени да заплатят на Ц. И.
сумата от 1500 лв. заплатено адв.възнаграждение и сумата от 100 лв. - възнаграждение за
вещо лице. Осъдени са също така да заплатят на П. Д. разноски в размер на 1500 лв. – за
платено адв. възнаграждение и сумата от 100 лв. - възнаграждение за вещо лице.
По делото от ответника Ц. И., чрез пълномощника й адв. И.Т. е постъпило заявление
вх. № 8037/21.11.2022 г., съдържащо искане за изменение на крайният съдебен акт в частта
му за разноските. Изложени са съображения, че съдът неправилно определил дължащото се
на този ответник адв.възнаграждение, което се претендирало в размер от 3000 лв. Сочи се,
че исковата претенция касаела целия процесен имот, а не единствено припадащите се
идеални части на ищците, като освен това в производството по делото били проведени общо
5 открити с.з., поради което и след второто о.с.з. в случая на адвоката се дължали
допълнително още 300 лв. С оглед на изложено е мотивирана тезата, че при условията на чл.
7, ал.2, т.4 и чл.7, ал.9 от НМРАВ, полагащото се адв. възнаграждение, което следва да се
присъди на тази страна възлизало на 2930 лв., в който смисъл следва да се измени
решението.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК, е постъпил отговор вх. № 8863/14.12.2022 г. от ищците,
в която се поддържа становище за недопустимост, както и за неоснователност на молбата. В
постъпилите отговори с вх. № 8248/28.11.2022 г. и вх.№ 8249/28.11.2022 г. се излага тезата,
1
че искането е основателно.
От страна на ответника С. Д., чрез пълномощника й адв. З. М. също е постъпила
молба по реда на чл.248, ал.1 ГПК, с вх. № 8236/28.11.20232 г., съдържаща искане за
допълване на решението. Твърди се, че посочения ответник представил списък по чл.80 ГПК
и доказателства за сторените разноски в размер на 1500 лв. - адв. възнаграждение и 100 лв. –
възнаграждение за вещо лице, по отношение на които съдът не се произнесъл с крайния си
съдебен акт. В този смисъл е и отправеното искане по реда на чл. 248 ГПК.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК, е постъпил отговор вх.№ 8864/14.12.2022 г. от ищците, в
който се поддържа становище за недопустимост, респ.- неоснователност на молбата.
Постъпило е и становище вх.№ 9064/21.12.2022г.
В постъпилия отговор вх. № 8483/02.12.2022 г. се излага тезата, че искането е
основателно. В постъпилото заявление вх. № 8642/07.12.2022 г. се мотивира становище за
основателност на искането.
При тези данни съдът намира следното :
1.) По отношение молба вх. № 8037/21.11.2022 г.:
Съдът намира, че молбата по чл.248 ГПК е подадена в законния срок от легитимирана
страна, поради което искането като процесуално допустимо следва да бъде разгледано.
Молбата се явява частично основателна.
Страната е представила списък по чл. 80 ГПК (стр.431), както и доказателства за
реалното заплащане на договореното адв. възнаграждение от 3000 лв. (стр. 325) и
заплатения депозит в размер на 100 лв. за изготвената експертиза (стр.349). В случая
размерът на възнаграждението на адвоката следва да се определи от цената на иска, срещу
който е осъществена защитата. Тази цена е 70023 лв. (по арг. от чл. 69, ал.1, т.4 във вр. с т.2
ГПК съобразно представената по делото данъчна оценка - стр. 37). Ще следва по повод
съображенията на ищците в тази връзка, съдържащи се в депозираните отговорите по
чл.248, ал.2 ГПК, да се посочи, че с молба вх. № 2392/19.08.2021 г. от тяхна страна чрез
пълномощника им, ясно са описали имотите, които се включват в предмета на претенцията,
сред които е и имот с идентификатор . Видно е освен това, че имот с идентификатор не
фигурира измежду обектите, изброени в представената данъчна оценка, формиращи цената
на претенцията.
Затова и определената от съда цена на иска в размер на 70023 лева и в
съответствие с разпоредбите на чл.7, ал.6 във вр. с ал.2, т.4 във от НМРАВ (в редакция на
нормите към датата на сключване на договора) следва да се приеме, че минималният размер
на възнаграждението на адвоката в случая възлиза на 2630,69 лв. Като съобрази
фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав намира за основателно
възражението за прекомерност на насрещната страна и приема, че хонорара се явява дължим
единствено в посочения минимален размер от 2630,69 лв., до който следва да се намали
претендираното възнаграждение. На следващо място и доколкото се констатира, че освен
еднократното плащане на сумата от 3000 лв., изплатена при сключване на договора, в
2
списъка по чл.80 ГПК не са включени и допълнително посочените едва с молбата по чл.248
ГПК разноски за явяване на адвоката в няколко поредни заседания по смисъла на чл.7, ал.9
от НМРАВ, нито са представени доказателства за плащането на такива (а още по-малко при
договарянето им страната е знаела за евентуалния брой на заседанията, които ще бъдат
проведени по делото), съдът намира, че към дължимото възнаграждение не следва да се
включват и разноските за явяване в о.с.з. от още 300 лв.,поради което в тази част молбата
като неоснователна следва да се остави без уважение.
В случая с решението е бил присъден хонорар единствено в размер на 1500 лв.,
при което и с оглед на така установените данни се налага извода, че крайният съдебен акт
следва да се измени, като се присъдят още допълнително в тежест на двамата ищци разноски
за адв. възнаграждение на адв. И. Т. и в размер на 1130,69 лв., които да бъдат заплатени на
Ц. И..
2.) По отношение молба вх. № 8236/28.11.20232 г.:
Съдът намира, че молбата по чл.248 ГПК е подадена в законния срок от легитимирана
страна, поради което искането като процесуално допустимо следва да бъде разгледано.
Молбата се явява основателна.
Констатира се, че от ответника С. Д. по делото не е бил представен списък по реда на
чл. 80 ГПК. Въпреки това от страна на този ответник е направено надлежно искане за
присъждането на разноски, по повод на което съдът не се е произнесъл. Съгласно
разрешенията, дадени в т.8 на ТР № 6/2012 от 6.11.2013 на ОСГТК на ВКС липсата на
представен списък по чл.80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по
искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта за
разноските, като правото да се иска допълване по реда на чл.248 ГПК при своевременно
направено искане в този случай не се приклудира. Такава и настоящата хипотеза.
Страната е представила доказателства за реалното заплащане на договореното адв.
възнаграждение в размер на 1500 лв. (стр.163) и заплатения депозит в размер на 100 лв. за
СТЕ (стр.346), поради което с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, съдът
приема, че на същата се дължи присъждането на разноски в общ размер на 1600 лв.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 360/03.11.2022 г., постановено по гр.д. № 542/2021 г. по
описа на ПзОС в частта за разноските, като
ОСЪЖДА И. П. П., ЕГН ********** и С. Г. П., ЕГН **********, двамата от гр.П.,
да заплатят на Ц. Д. И., ЕГН **********, освен присъденото с решението
адв.възнаграждение в размер на 1500 лв., допълнително още и сумата в размер на 1130,69
лв. - заплатено адв.възнаграждение за адв.И. Т. от АК-Пазарджик, или общо дължимо адв.
възнаграждение за този адвокат от 2630,69 лв., намалено при условията на чл.78, ал.5
3
ГПК,,като в останалата част оставя без уважение молбата за изменение на решението в
частта за разноските.
ОСЪЖДА И. П. П., ЕГН ********** и С. Г. П., ЕГН **********, двамата от гр.П.,
да заплатят на С. Д. Д. ЕГН **********, разноски по делото в общ размер на 1600 лв., от
които 1500 лв. - заплатено адв. възнаграждение на адв. З. М. от АК-Пазарджик и 100 лв. -
заплатено възнаграждение за вещо лице.
Определението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
4