Р Е Ш Е
Н И Е
№ ................../ 17.04.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в закрито съдебно заседание проведено на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 670
по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е
по повод жалба с вх. № 3447/18.03.2019г.,
подадена от „Ученическо и столово хранене“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано
от Изпълнителния директор Божанка Георгиева – длъжник по изпълнението – срещу разпореждане на частен съдебен
изпълнител по изп.д. № 20198950400253
по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895 и с район на действие, този на ВОС от
06.03.2019г., с което е оставено без уважение искането на длъжника за намаляване
поради прекомерност размера на претендираното от взискателя адвокатско
възнаграждение до минималния предвиден размер.
В жалбата са
наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт на
ЧСИ. В случая изпълнителното дело е образувано за удовлетворяване на парично
вземане в размер на 267.31 лв., като с оглед естеството на предприетите по него
изпълнителни действия не се отличава с фактическа или правна сложност.
Извършените от процесуалния представител на взискателя действия се ограничават
до сезиране на ЧСИ с молба за образуване на изпълнително дело, доколкото е
последвало плащане на целия дълг в срока за доброволно изпълнение. В този
смисъл платеното възнаграждение за адвокат в размер на 500 лв. е прекомерно и
следва да се намали до размера по чл. 10, т. 1 от Наредба № 4 от 200 лв. Моли в
тази връзка да се отмени обжалваното разпореждане на ЧСИ и се постанови
намаляване на адвокатското възнаграждение, платено от взискателя.
В срока по чл.
436, ал. 2 от ГПК, взискателят К.Б.П. депозирала писмено възражение, в което
оспорила жалбата. Навела доводи, че ПДИ, в което са били определени разноските,
е получена от длъжника на 15.02.2019г. В едноседмичен срок от получаване на
постановлението за разноските, длъжникът не е сезирал ЧСИ с искане за
редуциране размера на платеното адвокатско възнаграждение. Искане за изменение
размера на същото е отправено след този срок, поради което правилно и
законосъобразно ЧСИ оставил искането без уважение. Отправил искане в тази
връзка за оставяне на жалбата без уважение.
В писмените си
мотиви ЧСИ е описал
извършените процесуални действия, като изразил становище за неоснователност
жалбата.
Депозираната
жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК. Съобщението
за разпореждането от 06.03.2019г. е връчено на длъжника по делото на
08.03.2019г., а жалбата е депозирана по пощата на 15.03.2019г. Изхожда от
процесуално легитимирана страна - длъжник в изпълнителния процес, срещу акт
подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, а именно
постановление за разноски и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 260
и чл. 261 от ГПК.
СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на
основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, прие за установено следното:
Изпълнителното
производство е образувано въз основа на молба на К.Б.П. от 13.02.2019г. и издаден
изпълнителен лист от 23.10.2018г. по гр.д. № 9673/2018г. по описа на ВРС, в
който е удостоверено правото на принудително изпълнение в полза на взискателя
за законната лихва върху паричното задължение на „Ученическо и столово хранене“
ЕАД за заплащане на сумата от 9 450.53 лв. – обезщетение по чл. 225, ал. 1
от КТ, считано от 21.06.2018г.
Към молбата
взискателят представил договор за правна защита и съдействие, видно от който К.П.
внесла сумата от 500 лв., представляваща адвокатско възнаграждение на
упълномощения адвокат С.Н..
ПДИ е връчена
на длъжника на 15.02.2019г. В съдържанието на същата е обективирано постановлението
на ЧСИ за разноските по изпълнението – 500 лв.; 231.05 лв. – такси, дължими към
28.02.2019г. Цялата дължима сума по изпълнение в размер на 1 038.19 лв. е
преведена по сметка на ЧСИ на 26.02.2019г. видно от писмо от „ЦКБ“ АД от същата
дата.
С възражение
от 28.02.2019г. длъжникът оспорил размера на претендираното адвокатско
възнаграждение и отправил искане за намаляването му до предвидения в Наредба №
1 минимум от 200 лв.
С обжалваното
разпореждане от 06.03.2019г. ЧСИ оставил искането на длъжника без уважение с
мотив, че възражението е депозирано след изтичане на преклузивния едноседмичен
срок от узнаване размера на разноските за адвокатско възнаграждение.
При така
установената фактическа обстановка, СЪДЪТ
формира следните правни изводи:
Съгласно даденото задължително разрешение в т. 2 от ТР № 3 от 10.07.2017г.
по т.д. № 3/2015г. на ОСГТК, на
обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния
изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за
разноските по изпълнението. Прието е, че на основание чл. 79 от ГПК,
между страните по изпълнението възниква
материалноправно отношение за възстановяване на разноските. По силата на това правоотношение взискателят има
вземане срещу длъжника за направените
във връзка с реализираното изпълнение и в разумен размер разноски, а длъжникът има съответното задължение да ги
възстанови. Това вземане се
събира в това производство, дори
и реализираното в него притезание да е непарично
такова.
Установено е
по делото, че платеният от взискателя размер на адвокатското възнаграждение за
защита и съдействие в изпълнителното производство е съобщен на длъжника, чрез
връчване на ПДИ. Предмет на обжалване по настоящото дело е отказа на ЧСИ да
редуцира размера на възнаграждението за адвокат, с аргумент за недопустимост на
възражението на длъжника за прекомерност, поради просрочие. Този извод на ЧСИ е
незаконосъобразен, доколкото в ГПК не е уреден преклузивен срок, в който
длъжникът, след като узнае размера на разноските по изпълнението, да релевира
възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Такъв срок е предвиден за обжалване
на действията на съдебния изпълнител пред окръжния съд съгласно чл. 436, ал. 1
вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, но не и за оспорване размера на разноските
пред ЧСИ. Следователно и при липса на регламентиран от закона преклузивен срок,
след като длъжникът е сезирал ЧСИ с искане за намаляване размера на
адвокатското възнаграждение, то искането, като изхождащо от страна по
изпълнението, е било допустимо. По същество искането е и основателно, доколкото
от данните по делото се установява, че задължението по изпълнителното дело се
равнява на сумата от 307.14 лв., а единственото предприето от пълномощника на
взискателя действие до този момент, е подаване на молбата за образуване на
изпълнителното дело. При тези факти, съдът приема, че конкретното дело е с
ниска правна и фактическа сложност, а платеното от взискателя възнаграждение за
адвокат в размер надхвърлящ минималния – прекомерен. Ето защо и на основание
чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, платеното от страната възнаграждение следва да се редуцира до
сумата от 200 лв. Разпореждането
на ЧСИ, с което е оставено без уважение искането за намаляване размера на
разноските следва да се отмени като незаконосъобразно и вместо него
възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК – се уважи.
При този изход
на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК въззивникът има право на
реализирани разноски. Искане за присъждането им не е направено, поради което и разноски
не следва да се присъждат.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК по жалба с вх. № 3447/18.03.2019г.,
подадена от „Ученическо и столово хранене“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано
от Изпълнителния директор Божанка Георгиева – длъжник по изпълнението
Разпореждане от 06.03.2019г. на частен съдебен изпълнител по изп.д. № 20198950400253 по описа на ЧСИ
Людмил Станев, рег. № 895 и с район на действие, този на ВОС, с което е
оставено без уважение искането на длъжника за намаляване поради прекомерност
размера на платеното от взискателя адвокатско възнаграждение за разликата от 500
лева на 200 лева И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВИ:
НАМАЛЯВА на основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК определените разноски за адвокатско възнаграждение на
взискателя К.Б.П. по изп.дело №
20198950400253 по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895 и с район на
действие, този на ВОС, от 500 лева на
200 /двеста/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл. 437, ал. 4, пр. II от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.