ПРИЗНАВА подсъдимия Н.С.Г. - роден на *** ***, жител и живущ ***, български гражданин, неженен, с основно образование, безработен, осъждан, ЕГН **********
за ВИНОВЕН в това, че на 15.08.2009г. около 18.00 часа в гр.Ямбол, на първи
етаж в ж.к. "Хале" бл.5 вх.Ж е отнел чужда движима
вещ на стойност
715 лева от владението на С.Г.Д. с намерение противозаконно да я присвои, като
е употребил сила и деянието е извършено при условията на
опасен рецидив, поради което и на основание чл.
199 ал. 1 т. 4, във вр. чл. 198 ал.
1, във вр. с чл. 29 ал. 1 б. "а" и
чл.55 ал.1 т.1 от НК ГО ОСЪЖДА на
ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което
да изтърпи при първоначален СТРОГ режим в ЗАТВОР.
ОСЪЖДА подсъдимият Г., със снета по делото
самоличност да заплати на С.Г.Д. обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 715 лева /седемстотин
и петнадесет лв./ и обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 1000 лева /хиляда
лв./ ведно със законната лихва,
считано от 15.08.2009г. до окончателното изплащане на сумите
за двата иска, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за причинени неимуществени
вреди за разликата от 1000 лв. до 5000 лв.
ОСЪЖДА подс.Г., със снета по делото
самоличност да заплати направените по делото разноски
в размер на 100 лв. по сметката
на ОД на МВР-Ямбол и 600 лв. на С.Д., както и ДТ в размер на 68,60 лв.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок от
днес пред Апелативен съд - гр. Бургас.
Мотиви на
присъда № 49 от 29.04.2010г.по нохд № 132/ 2010г.по описа на ЯОС:
Ямболската
окръжна прокуратура е предявила обвинение против подс.Н.С.Г. за престъпление по
чл.199 ал.1 т.4, вр.с чл.198 ал.1, вр.с чл.29 ал.1 “а” НК, затова че на 15.08.2009г.към 18.00часа в
гр.Ямбол на първи етаж във вх.”Ж” на бл.5 в ж.к.”Хале” е отнел чужда движима
вещ на стойност 715лв. от владението на собственика й С.Г.Д. с намерение противозаконно да я присвои , като
е употребил сила и деянието е извършено от подсъдимия в условията на опасен
рецидив.
По делото са
приети за съвместно разглеждане граждански искове от С.Д. против подсъдимия Г.
за сумата от 5000лв.представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и за 715лв. имуществени
вреди, ведно със законната лихва за двата иска, считано от датата на
увреждането до окончателното им изплащане. Д. е конституирана в наказателния
процес в качеството на частен обвинител и граждански ищец.
В съдебно
заседание участващия по делото прокурор поддържа обвинението така както е
предявено като счита, че същото е доказано от обективна и от субективна страна.
Прави искане на подсъдимия да му бъде наложено наказание лишаване от свобода при
баланс на смегчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, което да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим. По отношение на гражданските искове се
пледира за тяхната основателност, като се гр.иск за обезщетяване на причинените
имуществени вреди е доказан изцяло по основание и размер, а по отношение на
гр.иск за неимуществени вреди се сочи, че следва да бъде уважен от съда по
справедливост и съгласно практиката на съдилищата.
Гражданската
ищца и частна обвинителка участва в съдебно заседание лично и с повереник
адвокат, чрез който поддържа обвинението
и предявените граждански искове. Прави искане за налагане на наказание в
рамките на предвиденото от закона , а гражданските искове да бъдат уважени
изцяло като доказани както по основание
така и по размер.
Подсъдимият Г.
участва лично и със служебно назначен защитник, чрез който прави искане да бъде
признат за виновен по предявеното обвинение. По отношение на наказанието
пледира същото да бъде определено при условията на чл.55 НК, поради наличие на
многобройни смегчаващи вината обстоятелства и разпоредбата на чл.373 ал.2 НПК. По отношение на гражданския иск за
претърпени имуществени вреди се сочи, че същия е доказан по основание и размер
, поради което следва да бъде уважен изцяло, за разлика от гражданския иск за
репариране на претърпените неимуществени вреди. По отношение на този иск се
иска съдът да го уважи в значително по- малък размер отколкото е предявен.
Производството
по делото е разгледано по реда на чл. 372 ал.4, вр.с чл.371 т.2 НПК, тъй като
подсъдимият се признава за виновен и признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
За да
постанови присъдата си съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Г.
*** , като през лятото на 2009г.се преместил да живее при св.Ч. ***, тъй като
се скарал с родителите си. Същия не е работел.
На 15.08.2009г.споделил с Ч. *** за да
вземе от своя позната златен ланец, който преди това й бил оставил. Тъй
като не разполагали с автомобил Ч. се обадил на свой познат св.А. и го помолил
да ги откара до гр.Ямбол. Последния се
съгласил и след обяд на 15.08.2009г.тръгнали с автомобила на А.- марка „Форд
Мондео” с ДК № А 2214 КМ. Около 18 часа пристигнали в ж.к.”Хале” на гр.Ямбол и
спрели пред бл.5. По същото време св.С.Д. заедно с малолетната си дъщеря
излязла от вх.”Ж” на бл. 5 в жилищния комплекс и отишла до контейнера за да
изхвърли отпадъци. На врата си носела златно колие с тегло 17,88гр. След като
изхвърлила отпадъците Д. заедно с дъщеря си влязла отново във входа за да се
прибере в дома си. Докато се намирала навън подсъдимия забелязал свидетелката и
златното й колие и решил да й го отнеме. За целта слязъл от автомобила и
тръгнал след нея като я изпреварил и пръв влязъл във вход „Ж”. Изчакал свидетелката да пристигне на
площадката на първия етаж, след което подсъдимия повикал асансьора. Когато пристигнала
кабината подсъдимия отворил вратата на
асансьора и дал път на Д. и дъщеря й да влязат първи. Докато Д. била до вратата
на асансьора подсъдимият я притиснал и с лявата си ръка дръпнал силно златното
колие, което се скъсало и Г. го взел. Свидетелката не успяла да се защити, тъй като подсъдимият
физически я превъзхожда. Веднага след това подсъдимият побягнал навън, качил се
на автомобила и заедно с със свидетелите А. ***. В автомобила свидетелите видели колието като подсъдимият им обяснил, че е негово и си го получил обратно от своя
позната. На същия ден подсъдимият помолил св.А. да го продаде в заложна къща,
тъй като не носел в себе си лична карта.
А. сторил това и предал получените пари на подсъдимия.
От
заключението на изготвената по делото оценителна експертиза е видно, че
стойността на златното колие предмет на престъплението е 715лв.
Подс.Г. е осъждан както следва:
1. С определение за одобряване на споразумение
постановено по нохд № 827/2001г.в сила от 28.02.2002г.е осъден на осн.чл.197
вр.с чл.63 ал.1 т.3 НК на обществено порицание.
2. С определение за одобряване на споразумение
по нохд № 1109/2004г.на БРС в сила от 15.06.2004г.е осъден на осн.чл.198 ал.1,
вр.с чл.20 ал.2 и чл.55 НК на 3 месеца лишаване от свобода, което наказание на
осн.чл.66 НК е отложено за изтърпяване за срок от 3 години. С определение по
нохд № 3601/2008г. посоченото наказание от три години лишаване от свобода на
осн.чл.68 НК е приведено в изпълнение и респективно е изтърпяно от Г. на
15.08.2007г. /видно от удостоверение изх.№ ПР 230/23.02.2009г.на БРП- прил. На
л. 69 от ДП/.
3. С
определение за одобряване на споразумение постановено по нохд № 1152/2006г.на
БРС в сила от 12.05.2006г. е осъден на осн.чл.197 т.3 на пробация.
4. С
определение за одобряване на споразумение постановено по нохд № 2902/200г.в
сила от 24.11.2006г.на БРС е осъден на осн.чл.206 НК на пробация.
5. С
определение за одобряване на споразумение
постановено по нохд № 1362/: 2007г.в сила от 3.05.2007г.е осъден на
осн.чл.195 ал.1 т.7 НК на 3 месеца лишаване от свобода.
6. С
определение за одобряване на споразумение постановено по нохд № 1353/2007г.в
сила от 4.05.2007г. е осъден на осн.чл.195 ал.1 т.7 НК на 6 месеца лишаване от
свобода.
7. С
определение за одобряване на споразумение постановено по нохд № 26/2007г.на РС
Средец в сила от 5.06.2007г. е осъден на основание чл.195 ал.1 т.7 НК е осъден
на 3 месеца лишаване от свобода.
8. С присъда
№ 843/ 11.06.2007г.постановена по нохд № 1485/2007г.на БРС в сила от
27.06.2007г. на осн.чл.198 ал.1 НК е осъден на 2г.и 4м.лишаване от свобода и
9. С присъда
№ 88/29.01.2008г.постановена по нохд № 3601/2008г.на БРС в сила от
14.02.2008г.е осъден на осн.чл.206 НК на пробация.
На осн.чл.25
ал.1, вр.с чл.23 НК на подс.Г. е определено общо наказание в размер на 2 години
и 4 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим по
присъди постановени по нохд № 3601/2008г., № 1362/07г., № 1353/07г., №
1485/07г. и № 26/07г. Наказанието е изтърпяно от подсъдимия на 8 май 2009г.
./видно от удостоверение изх.№ ПР 230/23.02.2009г.на БРП- прил. На л. 69 от
ДП/.
На осн.чл.68 НК е приведено в изпълнение условното наказание по нохд № 1109/2004г. и същото
е изтърпяно на 18.08.2007г.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена от самопризнанията на подсъдимия в съдебно заседание, които напълно
кореспорнидат със събраните на досъдебното производство доказателства, както
следва - от показанията на свидетелите С.Д., В.Ч. и М.А., от заключението на
изготвената по делото съдебно- оценителна експертиза от вещите лица Г. и О., от
протокола за разпознаване на подсъдимия, от приложените по делото писмени доказателства
– свидетелство за съдимост на подсъдимия и удостоверение изх.№ ПР 230/23.02.2009г.на БРП.
Събраните на
досъдебното производство доказателства са непротиворечиви и напълно
кореспондират помежду си. Авторството на деянието се установява по безспорен и
несъмнен начин от показанията на св.Д., от направеното от нея разпознаване на
подсъдимия по снимка / видно от протокол за разпознаване на лица/ и от показанията
на свидетелите А. и Ч., които потвърждават обстоятелството, че на подсъдимият
се е намирал на инкримираното място на
15.08.2009г.около 18 часа. Същите потвърждават и обстоятелството, че същия след
като слязъл от автомобила отишъл във входа на жилищния блок, забавил се там
около 10 мин. и след това когато влязъл в автомобила носел в себе си дамски
златен ланец. Св.А. сочи, че когато подсъдимия се върнал отново в автомобила
бил „задъхан” и „изплашен”.
Употребата
на сила се доказва от показанията на свидетелката Д., чиито показания съдът
кредитира изцяло като логични, последователни и кореспондиращи напълно с
останалите събрани доказателства- показанията на свидетелите А. и Ч. и
направените самопризнания на подсъдимия.
При
определяне стойността на отнетата вещ съдът кредитира напълно заключението на
оценителната експертиза, като приема същата за обективна и компетентна.
От така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимия с
деянието си е осъществил от обективна и от субективна страна състава
на престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр.с чл.198 ал.1 вр.с чл.29 ал.1
буква “а” НК, тъй като на 15.08.2009г.към
18.00часа в гр.Ямбол на първи етаж във вх.”Ж” на бл.5 в ж.к.”Хале” е отнел
чужда движима вещ на стойност 715лв. от владението на собственика й С.Г.Д.
с намерение противозаконно да я присвои
, като е употребил сила и деянието е извършено от подсъдимия в условията на
опасен рецидив.
Изпълнителното
деяние на престъплението грабеж го
характеризира като класическо
двуактно престъпление- употреба на сила или заплашване и отнемане на
вещта. Подсъдимият е употребил сила
насочена към личността на пострадалата и едновременно с това и към предмета на
престъплението, тъй като притиснал Д. към вратата на асансьора за да я лиши от
възможност да избяга, след което употребявайки сила е дръпнал златното й колие,
което се е скъсало и по този начин е успял да го вземе. Осъществен е и другият
акт на изпълнителното деяние- отнемане на вещта, тъй като подсъдимият е отнел колието от
владението на св.Д. и е осъществил своя фактическа власт върху него.
Налице е
квалифицирания състав на престъплението по чл.199 ал.1 т.4 НК, тъй като
подсъдимият е извършил деянието в условията на опасен рецидив по чл.29 ал.1
буква “а” НК, тъй като преди да извърши това деяние подсъдимият е бил осъден на
лишаване от свобода за тежко умишлено престъпление на 2 години и 4 месеца
лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно- по нохд № 1485/2007г.
Наказанието по тази присъда и наказанията наложени по нохд № 3601/2008г., №
1362/07г., № 1353/07г. и № 26/07г. са кумулирани на осн.чл.25 ал.1 НК като е
определено общо наказание в размер на 2 години и 4 месеца лишаване от свобода,
което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Наказанието е изтърпяно на
8.05.2009г., поради което са налице и условията на чл.30 ал.1 НК, тъй като не
са изминали пет години от изтърпяването на наказанието до извършването на
инкриминираното деяние.
От
субективна страна това деяние е извършено с пряк умисъл, тъй като подсъдимият е
съзнавал обещественоопасния характер на деянието и е искал настъпването на
общественоопасните последици.
При определяне
вида и размера на наложеното наказание на подсъдимия съдът взе предвид
следното:
Съдебното
следствие е проведено по реда на чл.373 ал.2, вр.с чл.372 ал.4 НПК, поради което
наказанието на подсъдимия следва да бъде
определено при условията на чл.58а НК.
Извършеното от
подсъдимия деяние е със сравнително висока степен на обществена опастност
обуславяща се от динамиката на този вид престъпления в страната и от характера
на престъплението. От друга страна обаче
съдът отчете като смегчаващи вината обстоятелства оказаното съдействие на
подсъдимия при разкриване на обективната истина, критичното му отношение към
извършеното и изразеното съжаление от негова страна. По тези съображения съдът
прие, че са налице многобройни смегчаващи вината обстоятелства и налагането
дори на най- лекото предвидено в чл.199 ал.1 НК наказание 5 години лишаване от
свобода ще се окаже несъразмерно тежко и не би съответствало на степента на
обществената опасност на деянието и на личността на дееца. Изхождайки от
горното и на осн. чл.55 ал.1 т.1 НК съдът наложи на подсъдимия наказание 4
години 6 месеца лишаване от свобода. На основание чл. 60 ал.1 и чл.61 т.1
ЗИНЗПС определи първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието, което
да се изтърпи в затвор. С така наложеното наказание в пълна степен биха се
постигнали целите на наказанието визирани в чл.36 НК.
Съдът не
обсъди възможността за прилагане разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, тъй като са
налице материално- правни пречки за това - предишните осъждания на подсъдимия с
налагане на наказания лишаване от свобода.
Относно
гражданските искове:
При горния
изход на делото предявения граждански иск от Д. против подс.Г. за причиняване
на имуществени вреди е основателен и доказан, тъй като подсъдимият е признат за
виновен, че е отнел от владението на Д. собствения й златен ланец на стойност
715лв. Предмета на престъплението не е
възстановен до приключване на съдебното следствие. По тези съображения съдът
уважи изцяло приетия за съвместно разглеждане граждански иск за репариране на
причинените имуществени вреди.
Гражданския
иск за причинени неимуществени вреди е основателен , тъй като за да отнеме
златния ланец подсъдимият е употребил по отношение на Д. сила притискайки я до
вратата на асансьора и издърпвайки ланеца от врата й. Едновременно с това същата
е преживяла тази стресова ситуация по отношение на нейната личност доста
болезнено, като изпитвала страх няколко месеца след това. На това основание
съдът й присъди обезщетение в размер на 1000лв., като счита че с тази сума
напълно биха се репарирали преживяните отрицателни емоции от престъплението.
Съдът отхвърли предявения граждански иск за неимуществени вреди над уважения
размер до 5000лв., като го намира за недоказан.
Гражданските
искове са уважени, ведно със законнтата лихва считано от датата на увреждането
15.08.2009г.до окончателното им изплащане.
При горния изход на делото и на осн.чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски в размер на 100лв. по сметката на ОД на МВР Ямбол, 600лв.на С.Д. и държавна такса съобразно увнажения размер на гражданските искове в размер на 68,60лв.
Причини за
извършване на деянието са желанието на
подсъдимия да се облагодетелства по неправомерен начин.
По
изложените по- горе съображения съдът постанови присъдата си.
Окръжен съдия: