№ 3390
гр. Варна, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20213110115669 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от „К.Б.” ЕООД срещу В. Ж. Ж.
кумулативно обективно съединени осъдителни искове, както следва: 1) с правно
основание чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за заплащане на сумата от 200 лв.,
представляваща главница по Договор за кредит № ********** от 25.01.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 26.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и в условията на
евентуалност 2) с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД за заплащане на
сумата от 200 лв., получена на 25.01.2017 г. без правно основание, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.10.2021 г. до
окончателното й изплащане.
Твърди се в исковата молба, че между ответника и “4финанс” ЕООД на
25.01.2017 г. бил сключен процесния договор за кредит по реда на чл. 6 ЗПФУР.
Съгласно заявка на ответника и условията на договора била отпусната посредством
системата epay.bg сума от 200 лв. за срок на издължаване 30 дни и падежна дата –
24.02.2017 г. С настъпване на падежа по договора кредитополучателят не изпълнил
задължението си и изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора и т. 13.2 от
Общите условия от 25.02.2017 г. кредиторът „4финанс” ЕООД (Вивус) започнал да
начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент,
определен от БНБ – 10% към договорния лихвен процент (в процесния случай 40,96%),
върху неизплатената главница за периода на просрочието. Излага, че кредиторът
изпратил четири напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в договора за
кредит, но ответникът не погасил подробно описаните в писмата задължения.
Поддържа се, че на 23.11.2018 г. „4финанс” ЕООД сключил с ищеца Договор за
прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г., по силата на който били
прехвърлени на ищеца следните вземания срещу ответника, а именно главница в
размер на 200 лв., наказателна лихва в размер на 178,36 лв. за периода от 25.02.2017 г.
до 22.11.2018 г. и отписани такси за събиране (3 бр. изпратени писма) в размер на 30
лв. Сочи, че по силата на договора за цесия ищецът като цесионер бил изрично
упълномощен да уведомява от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му,
като изпратеното по пощата писмо до длъжника било върнато с отметка „Отсъства”,
поради което ищецът прилага към исковата молба уведомление до ответника за
1
извършената цесия. В условията не евентуалност, в случай че не се приеме за сключен
договорът за кредит, се поддържа, че дружеството – цедент е превело чрез системата за
плащания epay.bg сума в размер от 200 лв. Излага се, че с получаването на сумата
ответникът се е обогатил неправомерно, като за осъществяване на извършения превод
не е било налице правно основание. При тези съображения ищецът моли за уважаване
на предявените искове и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. Ж. Ж. не е депозирал писмен
отговор на исковата молба. Същият не се явява в първото заседание по делото, не
изпраща и процесуален представител, респ. не взима становище по така предявените
искове, не е направил и искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.
С молба от 31.08.2022 г., депозирана от ищеца преди датата на първото по
делото открито съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца отправя
искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
На ответника е указано с връчените му разпореждане по чл. 131 ГПК и
определение по чл. 140 ГПК при условията на чл. 46, ал. 2 ГПК, че при непредставяне
на писмен отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждането му в негово отсъствие, може да бъде постановено
неприсъствено решение.
С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и предвид представените от
ищеца доказателства съдът намира, че предявеният главен иск с правно основание чл.
240 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК е вероятно основателен. Ищецът е ангажирал по делото
доказателствени средства, установяващи наличието на всички материални
предпоставки (юридически факти), при проявлението на които възниква спорното
материално право, предмет на предявения иск.
При наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение,
предявеният главен иск следва да бъде уважен, съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК. Предвид
уважаването на главния иск, съдът счита, че не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното
условие за разглеждане на евентуалния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-
во ЗЗД, поради което не дължи произнасяне по същия.
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени сторените от него разноски, а именно сумата от 400 лв.,
представляваща сбор от заплатена държавна такса в размер на 50 лв., юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв. и заплатен депозит за съдебно-техническа
експертиза в размер на 200 лв.
Така мотивиран, Районен съд – Варна и по реда на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Ж. Ж., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „К.Б.“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 200 лв. (двеста лева),
представляваща главница по Договор за кредит № ********** от 25.01.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 26.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 240
ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК.
ОСЪЖДА В. Ж. Ж., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „К.Б.“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 400 лв. (четиристотин
лева), представляваща сторени съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
2
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3