Решение по дело №2695/2023 на Административен съд - Варна

Образувано е по касационна жалба на Директора на Регионална дирекция “Автомобилна администрация” гр. Варна против решение № 1480 от 17.10.2023 г. на ВРС, постановено по АНД № 20233110202828/2023 г., по описа на ВРС, с което е отменено Наказателно постановление №23-0001587 от 31.03.23г., издадено от Директора на Регионална дирекция “Автомобилна администрация” гр. Варна, с което за нарушение на чл. 38, ал.1 т.1 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. на МТ, на основание чл. 93г ал.4 от ЗАвПр, на „ФОРТИС ТРЕЙД“ ООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 200 /двеста/ лева.

Със същото решение РД “Автомобилна администрация” гр. Варна е осъдена да заплати на „ФОРТИС ТРЕЙД“ ООД сумата от 400.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон. Поддържа, че неправилно ВРС е констатирал нарушение на закона при определяне на датата на нарушението. Сочи се, че в случай, че превозвачът извършвайки своята дейност е бил възпрепятстван да извлече информацията в съответния ден, до който е следвало да бъде извлечена 10.09.2022г. е следвало да представи доказателства в тази насока, което не е сторил. Отправя се искане за отмяна на решението на ВРС и присъждане в полза на ИА „АА“ възнаграждение за процесуално представителство. В условията на евентуалност да се присъди на насрещната страна възнаграждение при условията на чл.63д ал.2 от ЗАНН.

Ответникът по касация, редовно призован не се представлява. С писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Изразява становище, че правилата за изчисляване на процесуалните срокове не предвиждат изключения по прилагането им, а визират задължения за всички отговорни субекти да съобразяват поведението си с тях. Отправя искане решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък за направени разноски и договор за правна защита и съдействие.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което решението на ВРС следва да бъде оставено в сила.

След като съобрази твърденията на касатора в жалбата, събраните по делото доказателства и приложимите нормативни разпоредби, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 ал.1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

Дружеството е санкционирано за това, че в качеството си на превозвач, притежаващ лиценз на Общността за превоз на товари и влекач „ДАФ“, кат. N3, с рег. № [рег. номер], оборудван с дигитален тахограф № 4877776, с което били извършвани международни превози на товари. Извличане на информация от паметта на тахографа било направено на 12.06.2022г., след което – на 23.10.22г. За това, че не било направено извличане до 10.09.2022г. срещу дружеството бил съставен АУАН, предявен и връчен на управителя на дружеството без възражения. Въз основа на него било издадено и обжалваното наказателно постановление. Така описаните факти били квалифицирани като нарушение на чл.38 ал.1 т.1 от Наредба №Н-3 от 07.04.2009г. на МТ и на основание чл. 93г ал. 4 от ЗАвП била наложена имуществена санкция в размер на 200 лева.

За да отмени процесното НП Районният съд приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В тази връзка е приел, че срокът за изпълнение на дължимото действие изтича в събота, неприсъствен ден, поради което и дружеството е могло валидно да изпълни действието в първия работен ден – 12.09.22г. и нарушението следва да се счита извършено в първия ден на забавата – 13.09.23г. ВРС е изложил мотиви, че дружеството не е извършило нарушението, за което е наказано, поради което отменил издаденото НП. Констатирал е невъзможност да го измени, тъй като е недопустимо във въззивната инстанция за първи път да се ангажира отговорност за съвсем ново нарушение, като датата на деянието се отнася едновременно и до съставомерните признаци и до относимите към тях факти.

Решението е правилно.

Настоящата инстанция, съгласно правилата за касационна проверка, може да контролира предходните такива по фактите, единствено чрез контролиране спазването на процесуалните правила относно събирането, проверката и оценката на доказателствения материал. При оценката на доказателствата районният съд не е излязъл от правомощията си по ЗАНН, по реда и със средствата на НПК е събрал всички доказателства, свързани с обстоятелствата по делото, които допринасят за тяхното изясняване и за разкриване на обективната истина. В мотивите си въззивната инстанция е изложила правните съображения за взетото решение. Същите са резултат от правилно приложение на материалния закон. Поради това и предвид липсата на допуснати от районния съд процесуални нарушения във връзка със събирането, преценката на доказателствата и разпределението на доказателствената тежест в процеса, настоящият състав не следва да обсъжда наведените с касационната жалба твърдения за факти, различни от установените с обжалваното решение.

Правилни са изводите на ВРС, досежно допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, поради което и настоящия състав на съда намира, че е нарушено гарантираното от закона право на защита на наказаното лице.

Настоящият тричленен състав на съда не споделя изложеното в касационната жалба, че след като в официалната интернет страница на дружеството в секция „Накратко за нас” е посочено, че се извършва дейност 24/7, то следва да се игнорира начина на броене на сроковете. Последните са предвидени с оглед правна сигурност и е задължение на административнонаказващия орган да установи датата на извършване на нарушението, а не в хода на съдебното производство съдът да я определя. Възможността за онлайн извличане на данните не освобождава АНО от задължението за определяне на датата на извършване на нарушението. Съгласно чл. 84 ЗАНН: "Доколкото в този закон няма особени правила за … изчисляване на срокове ..., се прилагат разпоредбите на НПК". Тази препращаща норма определя, в чл.183 от НПК "Изчисляване на срокове", като императивно предвижда, че сроковете се изчисляват в дни, седмици, месеци и години. Срокът, който се изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и изтича в края на последния ден. Срокът, който се изчислява в седмици и месеци, изтича в съответния ден на последната седмица или на съответното число на последния месец. Когато последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния ден на месеца. Когато последният ден на срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден.

Правилно ВРС е приел, че административнонаказателното производство е протекло при процесуални нарушения от категорията на съществените, довели до нарушаване правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.

Горното е самостоятелно основание за отмяна на процесното НП.

Обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационни основания за отмяна по чл.348 ал.1 от НПК, във вр. с чл.63в ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната жалба служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка с неговите валидност и допустимост, поради което същото следва да се остави в сила.

При този изход на спора се явява основателно искането на ответника по касация за присъждане на разноски. Съдът, след като съобрази възраженията в касационната жалба за прекомерност, както и, че е проведено едно открито съдебно заседание и при липса на фактическа и правна сложност на спора намира, че размера на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен до минимално предвидения в нормата на чл.8 ал.2, във вр. с чл. 7 ал.1 т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските и за осъществено процесуално представителство и в настоящото производство следва да се присъди минималния размер на адвокатското възнаграждение, който възлиза на сумата от 400 лева.

По изложените съображения на основание чл.221 ал.2 от АПК във връзка с чл.63в ал.1 от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд-Варна,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1480 от 17.10.2023 г. на ВРС, постановено по АНД № 20233110202828/2023 г., по описа на ВРС.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” да заплати в полза на „ФОРТИС ТРЕЙД“ ООД, [ЕИК], представлявано от Ф. Р. К., сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева, разноски по делото.

Решението е окончателно.