Р Е Ш Е
Н И Е
гр.Бургас, 15.02.2010 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XVII-ти граждански състав
в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди и десета
година
в състав:
Председател: Диляна Йорданова
при секретаря Н.Д.
и в присъствието на прокурора
.........................
като разгледа докладваното от съдия
Йорданова гр. д. № 230 по
описа за 2010 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по чл.7 и следващите от Закон за защита срещу домашното насилие.
Образувано
е по молба от Г.Н.И., ЕГН **********,***, за
издаване на заповед за защита за осъществено спрямо молителката от баща й Н.Д.И., ЕГН **********,***, домашно насилие. В молбата се излагат
твърдения, че от 6-7 години бащата на молителката упражнява системно тормоз и
физическо насилие спрямо нея, за което многократно е търсила съдействие от МВР.
Посочва, че на 15.01.2010г., около 1.30 часа помежду им възникнала свада и
ответникът по молбата започнал да я бие с юмруци и шамари по главата, с което й
е причинил отток на носа и крйвоизлив в областта на лицето. Навежда оплаквания, че за да се защити
молителката взела кухненски нож и го насочила към баща си, който се ядосал и
започнал да я удря с якета и чадър. Според твърденията на молителката при един
от ударите якето се закачило на ножа, който
прерязал пръстите на дясната й ръка. Иска съдът да наложи следните мерки на
ответника – отстраняване от съвместно обитаваното жилище, както и да му
бъде забранено да доближава местоработата им, местата за социални контакти и отдих
на молителката.
Ответникът по
молбата не оспорва, че е упражнил домашно насилие спрямо дъщеря си. Чрез
процесуалния си представител моли съда да не му налага мярката по чл. 5, ал.1, т.2 от ЗЗДН, като в случай,
че му бъде наложена - да определи минимален срок. Не ангажира доказателства.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът пиема от фактическа и правна страна
следното:
Легално
определение за понятието „домашно насилие” е дадено в чл.2 от ЗЗДН, съгласно
който домашно насилие е всеки акт на физическо или психическо насилие,
извършено спрямо лица, които се намират в родствена връзка.
По
делото не се спори, че молителката е дъщеря на ответника по молбата. От значение за осъществяване на хипотезиса
на нормата за извършено домашно насилие е установяване на факта налице ли е
деяние, описано в чл.2 от ЗЗДН или не. Следователно в настоящият случай е
необходимо да се установи има ли осъществено физическо насилие на посочената
дата и в какво се е изразявало същото. Всички други твърдения на страните относно
обстоятелствата, предизвикали събитието, са без всякакво правно значение и не
следва да се обсъждат.
Пред
настоящата инстанция е разпитана свидетелката К.И.,
майка на молителката и съпруга на ответника, чийто показания съдът кредитира
изцяло като логически издържани, последователни и кореспондиращи на останалите събрани по
делото доказателства, в това число съдебно-медицинско удостоверение и епикриза.
Свидетелката твърди, че на въпросната дата е възникнало спречкване между
съпруга й и дъщеря й по повод направена забележка от ответника на молителката
за осветлението в стаята й. Излага възприятията си, че когато отишла в стаята
на дъщеря си да види какво става намерила мъжа си да бие молителката, след
което същият продължил да я бие и в хола на жилището. Чрез показанията й се установява, че в
резултат на ударите дъщеря й получила отток на лицето и кръвоизлив от носа.
Свидетелката се опитала да спре ответника като му казала, че е счупил носа на
молителката. Посочва, че след това ответникът излязал в коридора, а дъщеря й
взела кухненски нож и за да се защити го насочила срещу него, като му казала да
не я доближава и да спре да я бие. Ответникът започнал да удря молителката с
якета, като едно от якетата се закачило върху ножа, който прерязал четвърти и
пети пръст на дясната ръка на молителката.
Тази
фактическа обстановка се очертава отчасти и от твърденията на свидетеля Д.И. – брат на молителката, който посочва, че след употреба
на алкохол баща му често става агресивен и посяга на съпругата си и дъщеря си. В процесната вечер свидетелят
не е бил вкъщи и няма преки и лични възприятия от случилото се. Посочва, че
след инцидента са му се обадили по телефона и са го уведомили за случилото се.
Видно
от ангажираните от молителката писмени доказателства – съдебномедицинско
удостоверение и епикриза, на 15.01.2010г. Г.Н.И. е получила две прорезни рани на
пръсти на дясната ръка, прерязващи сухожилията на сгъвачите на пръстите, като
телесното увреждане се определя като трайно затрудняване движението на ръката
за цял живот и
без лекарска намеса пръстите не биха могли да възстановят функциите си. Молителката
е била оперирана в МБАЛ-Бургас.
По
делото е представена и декларация по ЗЗДН, в която молителката декларира, че
баща й е
упражнил насилие по отношение на нея.
Същата обаче не следва да бъде ценена като годно доказателствено
средство по смисъла чл.13,ал.2,т.3 от ЗЗДН, тъй като в нея не се съдържа
описание на конкретните действия, извършени на 15.01.2010г. спрямо пострадалото лице.
Ответникът
не е ангажирал никакви доказателства за опровергаване на твърденията на
молителката. Посочва, че понастоящем живее при майка си, както
и, че семейството му разполага с друго жилище в гр. Б., кв. С., като
моли да не бъде отстраняван от съвместно обитаваното жилище.
При така събраните доказателства, съдът намира, че по
делото се установява несъмнено и непротиворечиво, че спрямо Г.Н.И. на
15.01.2010г. е упражнено физическо насилие от бащата й Н.Д.И.. Тези
действия са доказани в настоящото производство по установения в чл.13 от ЗЗДН
ред – чрез свидетелските показания на св. И. и св. И., както и от приложените
по делото писмени доказателства.
Спрямо
молителката следва да бъдат наложени предвидените в чл.5, ал.1, т.1, 2 и 3 от ЗЗДН мерки за закрила. Съдът при определяне на мерките отчете настъпилите в
резултата от деянието вредоносни последици, а именно характера и вида на
причиненото телесно увреждане за молителката. В настоящия момент конкретният
акт на домашно насилие и изострените отношения между страните изключва
възможността за съвместно обитаване на жилището от ответника и пострадалото
лице. Ответникът следва да бъде задължен да не извършва домашно насилие, да
бъде отстранен от съвместно обитаваното жилище за срок от една година, да му
бъде забранено за същия срок за приближава на по-малко от 100 метра пострадалото
лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на молителката. На основание
чл.5, ал.3 от ЗЗДН на ответника следва да бъде наложена и задължително
предвидената глоба в полза на държавата в размер на 200лв. Съдът намира, че посочените мерки най-пълно биха гарантирали интересите на пострадалото лице да не бъде в бъдеще обект на насилие от ответника.
На основание чл. чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 30лв. по сметка ***.
Мотивиран
от горното съдът :
Р Е Ш И :
ЗАДЪЛЖАВА Н.Д.И., ЕГН **********,***, да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо Г.Н.И., ЕГН **********,***.
ОТСТРАНЯВА
Н.Д.И., ЕГН ********** ***, съвместно обитавано от него
и Г.Н.И., за срок от една година, считано
от влизане в сила на настоящото решение.
ЗАБРАНЯВА на Н.Д.И., ЕГН **********, да приближава на по–малко от 100 /сто/ метра
молителката Г.Н.И., ЕГН **********,
съвместно обитаваното жилище в гр. Б., местоработата
и местата за социални контакти и отдих на Г.Н.И. , за срок от една година, считано от момента на съобщаването на заповедта.
ОСЪЖДА Н.Д.И., ЕГН **********ДА
ЗАПЛАТИ в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка *** (двеста)
лева, на основание чл.5, ал.3 от ЗЗДН, както и дължимата за разглеждане на
делото държавна такса в размер на 30 лева.
ДА
СЕ ИЗДАДЕ в полза на Г.Н.И. заповед
за защита, на основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН.
ПРЕПИСИ от
решението и заповедта да се връчат на страните и на НАЧАЛНИКА на второ РПУ – Бургас, който следва да следи за изпълнението им, на основание
чл.21, ал.1 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Бургаски окръжен
съд в 7-дневен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/
Вярно с оригинала:
НД