Р Е Ш Е Н И Е
Номер 30.06.2016
година гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На
26 май Година 2016
В
открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: В.М.
като
разгледа докладваното от съдията Димитър Гальов
АНД
№ 960 по описа за 2016г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Техномаркет България” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Искър”, бул.”Цариградско
шосе” № 361, представлявано заедно от изпълнителния директор Евгений Борисов
Гълъбов и Цветан Кръстев Фидански, член на Съвета на директорите, чрез
пълномощника –юрисконсулт О.Б.В., против Наказателно постановление № К-035577
от 18.03.2016г. на Комисията за защита на потребителите, издадено от Директора
на Регионална Дирекция за областите Пловдив, Пазарджик, Смолян, Хасково,
Кърджали и Стара Загора.
В жалбата се
твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се иска неговата
отмяна. Навеждат се доводи за съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, както и за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, при което
дружеството не следвало да бъде наказано. В съдебно заседание, жалбоподателят не
изпраща представител.
Въззиваемата
страна не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, като
прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността
на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:
Жалбата е редовна и допустима, защото е
подадена в законоустановения срок от надлежна страна, имаща правен интерес от
оспорването, срещу акт подлежащ на съдебен контрол.
С обжалваното наказателно
постановление № К-035577 от 18.03.2016г. на Комисията
за защита на потребителите, издадено от Директора на Регионална Дирекция за
областите Пловдив, Пазарджик, Смолян, Хасково, Кърджали и Стара Загора, на
жалбоподателя, за нарушение на чл.127, ал.3 от Закона за защита на
потребителите и на основание чл.222 от същия закон е наложено наказание: „Имуществена
санкция” в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
Санкцията е наложена за това, че при
извършена проверка на 20.11.2015г. в магазин „Техномаркет” в гр.Стара Загора, кв.”Железник”,
относно вписване на направени рекламации на преносим компютър „SONY”, модел ”Vaio”, сериен
номер 54584113- 0001603, било установено, че на 16.09.2015г. не била вписана
рекламация в съответния регистър на търговския обект, въпреки, че от направена
справка в дневника на охранителната фирма, било установено обстоятелството, че
на 16.09.2015г. този компютър е записан, че се внася в търговския обект,
съответно бил изнесен на следващия ден- 17.09.2015г. Сочи се, че неизпълненото
задължение на търговеца се квалифицира като нарушение на нормата на чл.127,
ал.3 от Закона за защита на потребителите.
Описаното наказателно постановление е издадено
въз основа на АУАН № К- 035577 от 30.12.2015г.,
съставен от А.П.К.- служител на Комисията. Видно от съдържанието на описания
АУАН, представител на дружеството го е подписал, като е отразено, че лицето
получило препис от съставения акт, а именно Иван Колев Калинов е упълномощен по
надлежния ред да представлява санкционираното дружество, а по делото е
представено и съответно пълномощно /л.22 по делото/. Видно от неговото
съдържание това лице е изрично упълномощено с надлежно нотариално заверено
пълномощно, че има представителна власт да представлява
дружеството-жалбоподател пред КЗП, като изрично са му предоставени права да
участва в производства като настоящото, включително да получава преписи от
актове, да подава възражения и т.н.
Във връзка с компетентността на наказващия орган,
респективно на актосъставителя, са представени надлежни писмени доказателства,
приложени на л.3 и 4 от материалите по делото, от които се установява по
несъмнен начин, че както АУАН, така и НП са съставени от длъжностни лица със
съответни правомощия.
Съдът
намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното наказателно
постановление на това основание.
Съдът счита, че са спазени изискванията на чл.42 и
чл.57 ЗАНН относно всички задължителни реквизити, които следва да се съдържат в
акт установяващ административно нарушение, респективно в наказателно
постановление издадено въз основа на него.
Обстоятелството, че актът от 30.12.2015г. бил връчен
на горепосо-чения пълномощник на 05.01.2016г. по никакъв начин не опорочава
процедурата по съставяне и връчване на акт за установяване на нарушение, а има
значение само за началния момент, от който започва да тече тридневния
преклузивен срок за подаване на евентуални възражения досежно констатациите на
актосъставителя. Това право на дружеството е осигурено, а от представеното по
делото писмено възражение, постъпило пред КЗП на 07.01.2016г. става ясно, че юридическото
лице се е възползвало от процесуалното си право на защита и е подало такова
възражение. Направените в него и поддържани в жалбата срещу НП възражения не са
били приети от наказващият орган.
По съществото на вмененото на дружеството нарушение,
съдът намира следното:
Извършващите проверката служители на КЗП, изслушани
като свидетели в производството пред съда, заявиха, че са проверили не само
„тетрадката” на охранителната фирма, от чието извлечение, заверено по надлежния
ред, се установява, че действително такъв артикул с посочен номер постъпил в
обекта на 16.09.2015г., респективно бил изнесен на 17.09.2015г. в 11.24 часа. Видно
от съдържанието на записите на тази страница от тетрадката е посочено, че е
постъпил артикул SONY”, модел ”Vaio”, с посочен номер.От показанията на свидетелите се
установява и факта, че са проверили и самия регистър на рекламациите, но на
16.09.2015г. рекламация на подобен продукт не била описана. В подкрепа на
описаното е и съдържанието на жалбата на потребителя до контролния орган/ л.31-33 от материалите по делото/, по
повод на която жалба била извършена проверката, тъй като се сочи, че през месец
септември 2015г. закупеният компютър бил занесен поради технически проблем в
магазин на Техномаркет в гр.Стара Загора, т.е. за да бъде направена рекламация.
Сочи се, че при предаването, както и при приемането на вещта не са били
съставени съответни документи, предоставени на потребителя. В крайна сметка,
фактът, че дружеството или упълномощено от него лице е бездействало и не е
изпълнило вменените му от закона задължения е отрицателен и като такъв бил
могъл да бъде оборен в случаят само с наличието на надлежни писмени
доказателства, които установяват че необходимото вписване било направено,
съответно, че на потребителят са издадени изискуемите документи. Подобни
доказателства в процеса не са ангажирани, поради което съдът приема за
установено по безспорен начин, че въпреки направената на конкретно посочена
дата и място рекламация, задълженията на жалбоподателя, съгласно нормата на
чл.127, ал.3 от КЗП не били изпълнени, поради което било осъществено и
съответното нарушение на закона.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че
констатираното от контролните органи нарушение било маловажен случай по смисъла
на закона, поради което не следва да се санкционира. Напротив, процесното
деяние не е с по-ниска степен на обществена опасност от други подобни деяния,
поради което наказващият орган правилно наложил имуществена санкция, като
определил вида на санкцията правилно и законосъобразно, с оглед субекта, на
който следва да бъде наложена, а именно юридическото лице- жалбоподател. видно
от обстоятелствената част на жалбата на потребителя до КЗП става ясно, че
инкриминираната рекламация през м. септември 2015г. не е първа, а четвърта по
ред, поради което проявеното от търговеца бездействие да впише съответната
рекламация не би могло да третира като маловажен случай, дори напротив. От
друга страна, с оглед констатацията на наказващият орган, че нарушението било
първо по ред, която констатация е вписана още при съставения акт за
установяване на нарушение, не би могла да обоснове налагане на санкция в
максималния предвиден в закона размер. При това положение, съдът намира, че
размерът на тази санкция е определен необосновано, а от там и
незаконосъобразно. Следва същата да бъде намалена до предвидения в чл.222 от
ЗЗП минимално установен размер, а именно до 500 лева.
Ето защо, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде изменено, с оглед контекста на изложеното, при
което намира подадената жалба за частично основателна.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № К-035577
от 18.03.2016г на Комисията за защита на потребителите, издадено от Директора
на Регионална Дирекция за областите Пловдив, Пазарджик, Смолян, Хасково,
Кърджали и Стара Загора, с което на „Техномаркет България” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Искър”, бул.”Цариградско
шосе” № 361, е наложена „Имуществена
санкция” в размер на 3000.00 /три хиляди/ лева, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция на
500.00/петстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд-
град Стара Загора по реда на Глава Дванадесета от АПК, на касационните
основания предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: