Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 29.05.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
На девети април година 2019
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 14259
по описа за 2017 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството са два преки иска
с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД, и иск по чл.86 ЗЗД, предявени при обективно съединяване.
По изложените в искова молба обстоятелства Д.В.И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. М. Д. -САК е предявила срещу З. „Б.И.“ АД,
ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответното
застрахователно дружество, да заплати сумата от 180 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени
вреди от тежки травматични увреждания причинени при ПТП настъпило на 08.04.2016
г. по вина на вода на л. а. „Фолксваген
Голф“, с per. № ********, както и сумата
8880,18лв. представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди за заплатени лекарства и медицински
консумативи, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на
увреждането до окончателното изплащане на вземането.
Твърди се в исковата молба, че на 08.04.2016 г. около
11.55 часа в гр. София в кв.„Обеля“ на нерегулирано кръстовище между ул.
„24-та“ и улица „без име” ищцата, като пешеходка предприела пресичане по
продължение на тротоара, когато била ударена от
лек автомобил „Фолксваген Голф“,
с per. № ********, с водач З.Г.Б., движещ се със скорост от 73 км/ч., който не
успял да спре, поради движението със скорост по –висока от разрешената.
Сочи се , че във връзка с
произшествието било образувано ДП № 5133/2016 г. по описа на СДВР, пр. пр. №
12704/2016 по описа на СРП. Образувано било и НАХД № 17924/2016 г. по описа на
СРС, НО, 23 състав, което приключило с Решение по чл. 78а НК от 20.03.2017 г.,
с което З.Г.В.бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343,
ал.1, б.„б“ НК. Излагат се съображения, че във връзка с настъпилото ПТП
получила тежки увреждания – травматично скъсване на симфизата, счупване на таза /раздалечаване на
симфизата/, счупване на 5-ти поясен
прешлен, счупване на горния край на
дясна раменна кост –закрито; счупване на дясна ключица, Мозъчно
сътресение със загуба на съзнание; Три разкъсно-контузни рани на лявата
подбедрица и ляво ходило; гръдно –коремна контузия; Счупване на 2-ро и 3-то ребра вдясно;
Контузия на черния дроб; разкъсно –контузна рана дясно бедро.
Твърди се в исковата молба, че след инцидента, ищцата по
спешност била транспортирана с линейка в УМБАЛ „Н.И.Пирогов”, където била
приета във „Втора травматологична клиника”, в увредено общо състояние, с
непосредствена опасност за живота и без спомен за случилото се. Подложена била
на множество операции. За дълъг период от време била обездвижена. В продължение
на два месеца престояла в болницата. По повод завръщането й у дома била
принудена, да закупи специално медицинско легло и антидекубитален дюшек.
Наложило се от болницата до дома й да бъда превозена със специализиран
медицински транспорт. Лечението протичало
бавно, а прогнозите за възстановяване били песимистични. Твърди се, че
множеството травми и претъпените операции причинили изключителни страдания и
неудобства на ищцата. От пълноценна жена изпълняваща всичките си задължения,
като съпруга и домакиня, тя се превърнала в тежест за близките си.
Твърди се, че като последица от произшествието ищцата
претърпяла и значителни имуществени вреди за лечение, консумативи, изследвания
и операции общо на стойност 8880,18лв.
Навеждат се доводи, че гражданска отговорност на
водача на лекия автомобил е застрахована при ответното З. „Б.И.”. Посочва се,
че ищцата е предявила пред ответното дружество писмена претенция за изплащане
на обезщетение за причинените й от процесното ПТП имуществени и неимуществени
вреди, но до момента на предявяване на
иска липсвало плащане.
В законоустановения срок по реда на чл. 367 от ГПК е постъпил отговор от ответното З. „Б.И.”, в който предявените искове, са
оспорени по основание и размер. Поддържа се
отговора, че исковата сума е силно завишена. Ответникът е навел
възражение за съпричиняване на вредата от страна на пострадалата, поради това,
че е предприела пресичане на необозначено място, като се е поставила в превишен
риск. Твърди се, че с исковата молба не са представени документи установяващи
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка ГО, което да
легитимира дружеството ответник.
В срока по чл.373 ГПК е постъпила допълнителна искова
молба, с която се поддържат предявените искове. Оспорва възражението на
ответника за наличие на съпричиняване.
В съдебно заседание ищеца чрез пълномощника
си адв.Д. поддържа предявения иск. Представя списък на разноски.
В съдебно заседание ответника чрез адв.И. оспорва предявения иск.
Представя списък на разноски.
Софийски градски съд, I-7 състав , като обсъди доводите и възраженията
на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
От приложеното
НОХД № 17924/2016 г. по описа на СРС,
НО, 23 състав, е видно, че съдебното производство е образувано след приключване
на ДП № 5133/2016 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 12704/2016г., по постановление
СРП от 13.10.2016г., с предложение спрямо З.Г.Б. – обвиняем за престъпление по чл.343, ал.1,б .”б” ,пр. 2 ,вр .чл .342, ал . 1, пр.3 от НК
за това, че на 08.04.2016г., като водач на МПС, при нарушаване на правилата за
движение по пътищата, причинил средна телесна повреда на пешеходеца Д.И., да се приложи нормата на чл.78А от НК.
С Решение от 20.03.2017 г., постановено по НОХД № 17924/2016 г. по описа на СРС, НО, 23
състав, З.Г.Б. е признат за виновен в
това, че на 08.04.2016 година около 11.55ч., в град
София, в кв. „Обеля”, при управление на МПС- лек автомобил марка „Фолксаваген”,
модел „Голф” с per: № ******** по улица „без име” с посока на движение от
бл.116 към бл.136, в районна на кръстовището с улица „24-та”, нарушил правилата
за движение по пътищата,визирани в чл.21,ал,1 от ЗДвП „При избиране скоростта
на движение водача на ППС е забранено да превишава следните стойността на
скоростта в км/ч.,категория В-населено място-50 км/ч” и по непредпазливост
причинил на Д.В.И. ЕГН **********, средна телесна повреда изразяваща се в
счупване на таза /раздалечаване на симфизата/
и непълно изкълчване на лявата кръсцова- хълбочна става и счупване на 5-ти
поясен прешлен,които в съвкупност са довели до трайно затруднение на движението
на снагата за срок по дълъг от 30 дни,както и средна телесна повреда,изразяваща
се в счупване на горния край на дясна раменна кост-закрито/счупване на
хирургичната шийка/ и счупване на дясната ключица,които в съвкупност са довели
до трайно затруднение на движението на десния горен крайник за срок по дълъг от
30 дни - престъпление по чл.343, ал.1,б .”б” ,пр. 2 ,вр .чл .342, ал . 1 ,пр.3
от НК, като по реда на чл.78а от НК,
подсъдимият е освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание ”глоба” от 1000лв. Постановеното решение е влязло в
законна сила на 05.04.2017г.
На основание чл. 300 ГПК, във вр. с чл.413,
ал.2 НПК, влязлото в сила решение по чл.
78а НК, постановено
по НАХД № 17924 /2016г. на СРС, установява по задължителен
за гражданския съд начин извършено ли е деянието, виновен ли е дееца, наказуемо
ли е деянието.
В хода на наказателното производство
било установено, че пътното произшествие на 08.04.2016г. е настъпило в
гр.София, кв.“Обеля“ в района на
кръстовището с ул."24-та", което било нерегулирано, без пътни знаци и
маркировки, като при предприето пресичане
на пътното платно от ляво на дясно перпендикулярно спрямо посоката на движение
на автомобила пешеходката Д.В.И.,
виждайки наближаващия автомобил се затичала с цел по-бързо преминаване на
платното. Установено е, че водачът З.Б. е възприел пресичащата пешеходка, но
тъй като се движел със скорост над разрешената такава /50 км/ч/, а именно със
скорост около 73 км/ч, същият задействал спирачната система на автомобила, но
не успял да спре, в резултат на което ударил с предната част на управлявания от
него лек автомобил пешеходката И.. Вследствие на удара тялото й се завъртяло,
било отхвърлено нагоре и назад спрямо посоката на движение на автомобила,
главата й достигнала челното стъкло и го счупила, след което тялото на пешеходката
се ударило в дърво, намиращо се вдясно по посоката на движение на автомобила,
паднало върху металния парапет на моста и оттам на терена. В резултат на възникналото
пътно-транспортното произшествие на пострадалата Д.И. била причинена средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на таза /раздалечаване на симфизата/ и
непълно изкълчване на лявата кръсцово-хълбочна става и счупване на 5-ти поясен
прешлен, които в съвкупност са довели до трайно затруднение на движението на
снагата за срок по дълъг от 30 дни, както и средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на горния край на дясна раменна кост -закрито /счупване на
хирургичната шийка/ и счупване на дясна та ключица.
От заключението на САТЕ изготвена от в.л. инж. К.Г., и обясненията на вещото лице в
о.с.з. се
установява,
че в момента, когато пешеходката е била на тротоара, тя не е имала видимост към
приближаващия автомобил. Възможност за видимост на автомобила пред ищцата, се е
открила, когато автомобила е бил на 50 м. от мястото на удара. По въпроса можела
ли е ищцата да избегне ПТП, ако преустанови пресичането, вещото лице посочва,
че
в момента, когато пешеходката е била навлязла на 4,52
м, за да не настъпи сблъсък с движещия се
лек автомобил „Фолксваген Голф“ в дясната пътна лента на пътното платно, за да избегне настъпването на процесното ПТП пешеходката би могла да
преустановила пресичането на пътното платно на ул. „Без име“
на достигнатото разстояние до 4,52 м от левия бордюр, или ако при възприемане на идващия насреща лек автомобил на
50 м от мястото на пресичане, продължи
движението си към срещуположния тротоар с „бързо бягане“.
От приетата Епикриза
по ИЗ № 12735/16г. издадена от УМБАЛСМ „ Н.И.Пирогов“, II-ра Травм. клиника, е видно, че след претърпяно ПТП
на 08.04.2016г. ищцата Д.В.И. *** е била приета за лечение с първоначална
приемна диагноза: „Травматично скъсване
на симфизата (лонното съчленение) на таза. Счупване на дясната раменна кост в
горната и част.“ Извършени били хематологични, рентгенови , ехографски и КТ изследвания и
консултации. При прегледите били
установени допълнителни увреждания: Счупване на дясната ключица. Изкълчване на
лявата сакро-шиачна става на таза. Три разкъсни рани на лявата подбедрица и
ходилото. Разкъсно-контузна рана на дясното бедро.“ След проведена предоперативна
подготовка пострадала ищца била
подложена на неколкократни оперативни интервенции както следва: на 09.04.2016г. — експлоративна лапаротомия,
на 14.04.2016г. - под обща анестезия открито наместване на разчленената
симфиза и стаблизиация с метална плака и винтове, на 19.04.2016г. - открито
наместване на счупената дясна раменна кост, костна пластика и стаблизиране на
костните фрагменти със заключваща метална плака , винтове и телен шев, на
27.04.2016г. — дренаж на дясната гръдна клетка по повод образувалия се
хемоторакс. Включена била инфузионна, антибиотична,
антикоагулантна, седативна и обезболяваща терапия. След стабилизиране на общото
състояние Д.И. е изписана от болницата на 25.05.2016г. и лечението е продължило
амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан режим и лекарства. /л.12-л.16 от делото/
От
приетата Епикриза по ИЗ № 18407/16г.
на Отделение по изгаряния и пластична хирургия при УМБАЛСМ „Пирогов“, се
установява, че в периода от 25.05.2016г. до 03.06.2016г., ищцата И. е провела болнично и оперативно лечение по
повод: „ Мекотъканен дефект на двете подбедрици. “ След проведени нови
изследвания, консултации и предоперативна подготовка, на 27.05.2016г. ищцата била оперирана, като е извършена: „ ексцизия
на некротичните тъкани и кожна пластика 250 кв.см. на дефектите на двете
подбедрици, като трансплантанта е бил взет от дясното бедро на пострадалата“.
Продължена е била инфузионната, антибиотична, антикоагулантна, седативна и
обезболяваща терапия. Изписана с временно подобрение на 03.06.2016г. и
лечението е продължило амбулаторно с назначени контролни превръзки и предписани
лекарства и консумативи./л.17
от делото/
По делото са приети 20 броя фактури, придружени с фискални бонове издадени в периода от 08.04.2016г. до 15.06.2017г., за извършени на името на ищцата разходи за лечение на получените травматични увреждания, вкл. ортопедични консумативи и импланти, помощни средства – проходилка, медицинско легло, фармацевтични препарати, превръзки и обезболяващи. /л.18-л.42 от делото/
Според приетото заключение на СМЕ с
в.л. д-р Б. Т.. Б.– ортопед –травматолог, вследствие на ПТП на 06.12.2015
г. ищцата Д. Вл. И. на 72 г. е получила следните
травматични увреждания: „ Мозъчно сътресение със загуба на съзнание (1.); Счупване на 2-ро и 3-то ребра в дясно (2.); Контузия
на черния дроб (3.); Счупване на хирургичната шийка на дясната раменна кост (4.);
Счупване на дясната ключица. (5.); Счупване на таза с разкъсване на лонното
съчленение. (6.)Изкълчване на лявата сакро-илиачна става на таза; (7.) Счупване
на тялото на 5-ти поясен прешлен; (8.) Три разкъсно-контузни рани на лявата
подбедрица и ляво ходило. Разкъсно-контузна
рана на дясното бедро“. Сочи
се в заключението, че травматичните
увреждания на пострадалата ищца са
високоенергийни, получени вследствие на развила се извънредно голяма кинетична
енергия, множествени по вид и обхващащи различни области на тялото.
Обоснован е извод, че по
своя вид и тежест травматичните увреди получени от ищцата имат
следната медико- биологична характеристика:
Получената гръдна травма (счупване на
2-ро и 3-то ребра в дясно и вътрегръден кръвоизлив 600 мл.) е довела на ищцата
- „ трайно затруднение на движенията на снагата за срок до 2 месеца ; Претърпяното
счупване на хирургичната шийка на дясната раменна кост е причинило- „ трайно
затруднение на движенията на десния горен крайник за срок до 4 месеца; Полученото
счупване на дясната ключица е довело трайно затруднение на движенията на десния
горен крайник - в случая за срок до 2 месеца;
Претърпяното счупване на таза с разкъсване на лонното съчленение е
довело на пострадалата — „трайно ограничение на движенията на долните крайници
за срок до 6 месеца; Полученото изкълчване на лявата сакро-илиачна
става на таза след претърпяна операция е причинило на ищцата „ трайно
ограничение на движенията на долните крайници за срок до 6 месеца; Претърпяното
счупване на тялото на 5-ти поясен прешлен и причинило на ищцата - „ трайно
затруднение на движенията на снагата за срок до 4 месеца. Относно проведеното
лечение вещото лице пояснява, че спешна
помощ и лечение ищцата е получила в УМБАЛСМ „ Н.И.Пирогов“ , като след съответна
подготовка пострадалата е била подложена на шест оперативни интервенции както
следва: на 09.04.2016г. — експлоративна лапаротомия, поставен твърден дрен на
корема, шев на разкъсно-контузните рани; на 14.04.2016г. - под обща анестезия
открито наместване на разчленената симфиза и стаблизиация с метална плака и
винтове; на 19.04.2016г. - открито наместване на счупената дясна раменна кост,
костна пластика и стаблизиране на костните фрагменти със заключваща метална плака
, винтове и телен шев; на 27.04.2016г. — дренаж на дясната гръдна клетка по повод
образувалия се хемоторакс; на 27.05.2016г. пострадалата е била оперирана, като е извършена:
„ексцизия на некротичните тъкани и кожна пластика 250 кв.см. на дефектите на
двете подбедрици, като трансплантанта е бил взет от дясното бедро на
пострадалата“. Продължена е била инфузионната, антибиотична, антикоагулантна,
седативна и обезболяваща терапия. Пострадалата е била изписана от болницата с
временно подобрение на 03.06.2016г. и лечението е продължило амбулаторно.В заключението
е обоснован извод, че общо лечебният и
възстановителен период при ищцата е
продължил около 8 /осем/ месеца. В заключението на СМЕ е обоснован извод, че по време на лечебния и
възстановителен 8-месечен период, ищцата е търпяла болки и страдания, като най- интензивни те са били в първите 2-3
месеца, както и около 2 месеца по време на проведената първична рехабилитация
поради образувалите се контрактури на съседните на фрактурите стави . Извън
тези периоди ищцата е търпяла периодично явяващи се болки при обща преумора най
вече при студено и влажно време. Вещото лице сочи, че от
деня на злополуката вече са изминали повече от 2 години, но ищцата и към настоящия
момент търпи спорадични болки в зоната на сакро-илиачната става и дясното
рамо, както и частично
ограничение на движенията по тези причини.
В заключението на СМЕ е отразено, че наред с
претърпените болки, през първите 3 /три/
месеца ищцата е провеждала лечението си на постелен режим и определено е имала
затруднения при обслужването си и в ежедневието, като е имала нужда от чужда
помощ. Д-р Б. обосновава извод, че получените множествени телесни увреждания
при сравнително напреднала възраст на пострадалата, са оказали негативно влия
ние върху психиката и, изразяващо се във влошаване на съня, нервност,
капризност и влошаване на контакта с околните.
Относно прогнозата, в.л. д-р Б. пояснява, че зарастването и
възстановителния процес при Д.И. е бил продължителен - от една страна
поради множествеността на уврежданията, а от друга предвид на възрастта и.
При личния преглед на ищцата вещото лице
ортопед е установило, че след претърпяното мозъчно сътресение няма остатъчни
неврологични усложнения, но при ищцата е налице нарушена координация при
движение. Установено е, че счупените ребра (3-то и 4-то) са зараснали
окончателно, а в основата на десния бял дроб има остатъчни сраствания като
последица от претърпения хемоторакс в дясно. Установено е, че счупената раменна
кост е зараснала, но металната плака не е извадена. Счупената дясна ключица зараснала
с малка остатъчна деформация. Движенията на дясната раменна става са трайно ограничени
при екстензия - с 20 градуса, а при абдукция- с 45 градуса. Д-р Б., сочи, че разкъсаното
и отворено лонно съчление на таза вече е в коригирано с метална синтеза, която
не е извадена. Изкълчването на сакро-илиачната става е възстановено, но при
палпация ищцата търпи силни болки в тази зона. Раната на дясното бедро е
зараснала като е останал траен белег- около 19-20 см. На
същото бедро има остатъчен дефект от 250кв.см. където е била взета кожа за
кожна пластика на двете подбедрица. Сочи
се, че към настоящия момент ищцата се предвижва самостоятелно, с леко накуцваща
походка, трудно кляка и трудно изкачва стълби. Металните остеосинтези при ищцата
няма да бъдат вадени, поради високия оперативен риск.
Относно
имуществените вреди в СМЕ е обоснован извод, че ищцата е извършила разходи за:
метални остеоснитези за проведените три операции, за консумативи и лекарства,
за антикоагуленти (Клексан), за помощни средства (проходилка, патерици,
антидекубитален дюшек, легло), за медицински транспорт, за рехабилитационни
процедури във гр.Велинград и др. Д-р Б.
обосновава, че извършените разходи от ищцата са били задължителни за правилното
провеждане на лечението и. Пояснено е също, че НЗОК заплаща на лечебните
заведения само извършената оперативна дейност по съответната КП № 217. Всички
разходи по време на извършените операции и амбулаторното лечение не се заплащат
от НЗОК, а от пациентите. Обосновано е също, че разходите на ищцата са били адекватно извършени
и съвпадат с периода на проведеното лечение на травматичните увреди от
процесното ПТП. В обясненията си в о.с.з. на 13.11.2018г. вещото лице д-р Б. Б. пояснява, че в процесния случай се
касае за жена, която е с изключително много увреждания и е претърпяла шест
оперативни интервенции в Институт Пирогов с пълна упойка. Сочи, че това са
операции през няколко дни на всяко едно счупване, като при завишения оперативен
риск, операциите са извършени с висок професионализъм.
Предвид
повдигнато оспорване по почин на ответника е допусната ПСМЕ. От заключението на ПСМЕ с в.л. д-р В.
–специалист хирург и травматолог, се установява, че в резултат на ПТП от 08.04.2016 г. ищцата Д.В.И.
на 74 години е била блъсната отзад, Приета
е в тежко състояние във Втора травматологична клиника в Пирогов, като получила: ТРАВМАТИЧНО СКЪСВАНЕ НА СИМФИЗАТА /ЛОННОТО
СЪЧЛЕНЕНИЕ/ НА ПУБИСА на ТАЗА. СЧУПВАНЕ НА ГОРНИЯ КРАЙ НА ДЯСНАТА РАМЕННА КОСТ
- ЗАКРИТО. КОМОЦИО ЦЕРЕБРИ. РАЗКЪСНО-КОНТУЗНИ РАНИ НОМЕР 3 НА ЛЯВА ПОДБЕДРИЦА И
ЛЯВО ХОДИЛО. РАЗКЪСНО - КОНТУЗНА РАНА НА ДЯСНОТО БЕДРО. ФРАКТУРА НА II - III
РЕБРА В ДЯСНО. СЧУПВАНЕ НА ДЯСНАТА КЛЮЧИЦА. СЧУПВАНЕ НА ТАЗА С РАЗКЪСВАНЕ НА
ЛОННОТО СЪЧЛЕНЕИЕ. ПОЛУИЗКЪЛЧВАНЕ НА ЛЯВАТА САКРО- ИЛИАЧНА СТАВА НА ТАЗА.
ФРАКТУРА КОЛИ ХИРУРГИЦИ ХУМЕРИ ДЕКСТРА. ФРАКТУРА КВАВИКУЛЕ ДЕКСТРА. КОНТУЗИО ТОРАКО - АБДОМИНАЛИС. КОНТУЗИЯ НА ЧЕРЕН ДРОБ. ФРАКТУРА
ВЕРТЕБРЕ Л5". На
09.04.2016 г. е направена е по спешност ревизия на коремната кухина. По отношение на проведеното
лечение са преповторени констатациите на
приетата СМЕ изпълнена от в.л. ортопед.
При прегледа
на ищцата от в.л. д-р В. е установил оперативен белег на дясната мишница с
дължина 13 см, с ограничени движения в дясното рамо. Лявата подбедрица има
дефект на кожата и мускулите на площ от 8/4 см. Оперативен белег с дължина 7
см. По външната част на лявото ходило има белег с дължина 12 см. Походката на ищцата
е накуцваща.
Заключенията на СМЕ с в.л д-р Б.Т.Б.–
ортопед –травматолог и СМЕ с в.л. д-р В.
–специалист хирург и травматолог, съдът възприема като обективни, подробни и
кореспондиращи с неоспорените медицински
документи
От показанията
на свидетеля К.И.И./50г., син на ищцата/ и свид. И.
К. И., /79 г., съпруг на ищцата /,
се установява, че на 8 април 2016г. от полицията им съобщили, за настъпилото ПТП.
Св. К.И.сочи, че когато отишъл в
„Пирогов“ видял майка си в количка, цялата окървавена, в неадекватно състояние.
Бълнувала от травматичния шок. Видял я на количката, когато я вкарали в
шоковата зала. От лекуващия екип, близките разбрали, че положението е много
сериозно, че има множество счупвания на таз, на ръка, дори че и гръбнакът е
засегнат. Около месец Д. била в реанимацията в животозастрашаващо положение,
като три седмици докторите не давали гаранция за положителния изход на нейното
състояние. След като я изписали от
реанимация, била приета в травматологията за раздвижване. По време на престоя в
реанимацията й направили две операции, поставени били импланти на таза и на
ръката. Направени били няколко операции вкл.,
и пластика на десния крак, тъй като липсвала част от мускулатурата. След
изписването и, лечението и продължило вкъщи. Свид. И. сочи, майка му първият месец била обездвижена у дома. Купили
дюшек, защото имаше декубитални рани от залежаване. Намерили рехабилитатор,
който да я раздвижва. Тя беше като малко дете, не можеше да се движи, да става.
Свидетелят И. И., сочи, че през целия
период на лечението след произшествието се грижел за съпругата си – за миене,
къпане, личен тоалет. Съпругата му Д. наново трябвало да се учи да ходи. Свид. Ив. И. сочи, че бил непрекъснато до нея да й помага да направи
първите стъпки, за да проходи. Имало е случай, когато се опитвала да става, прави няколко крачки, но
падала на пода. Сочи, че и към настоящия момент, съпругата му има ограничени
движения с ръцете, не може да се навежда, не може да кляка. Не минавал и ден, в
който тя да не се окайва, че е в тежест.
Показанията на свид. К.И.И.и свид. И. К. И., съдът преценява по реда на
чл.172 ГПК,, но им дава вяра, доколкото почиват на преки лични впечатления от
състоянието на ищцата, за която се грижили пряко и кореспондират с данните от
СМЕ и ПСМЕ.
Не се спори, че към датата на
процесното ПТП,
отговорността на водача на „Фолксваген
Голф“, с per. № ******** , била застрахована по застраховка „Гражданска
отговорност” в ответното дружество Б.И.АД,
със застрахователна полица № BG/02/116000620987, с период на валидност 18.02.2016г. до
17.02.2017г.
Видно от приетото
Заявление Вх.№И- 133911 от 22.03.2017г., ищцата Д.И. е предявила пред ответното З. „Б.И.“
писмена претенция за изплащане на обезщетение за причинените й от процесното
ПТП, имуществени и неимуществени вреди,
настъпили по вина на застрахования З.Г.Б../л.43-л.45
от делото/
При ответника била образувана преписката по щета № **********, като с
уведомление изх.№ НЩ-2382/10.04.2017г., ответното
З. „Б.И.“ АД отказало на Д.В.И. изплащане на застрахователно обезщетение,
поради липса на достатъчно доказателства за произнасяне по щетата./л.47
от делото/
При тази фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
По допустимостта:
Предявените обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от 01.01.2016
г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016
г./, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост
на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу
застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно
обезщетение, следва да отправи първо към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или
ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се
по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена претенция на л.43-л.45
от дата 22.03.2017г. и липса на възражения
и ангажирани доказателства от страна на ответника, които да изключват
допустимостта на процеса. Не е оспорена и материално – правната легитимация на
ответника.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/.настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач,
3./ претърпените неимуществени вреди и
4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът
да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието
водач. Вината съгласно установената с
нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е
налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на деликта. Безспорно се установи по делото
настъпването на пътнотранспортно произшествие на 08.04.2016г., при което
пострадала ищцата.
На
основание чл. 300 ГПК във вр. с чл.413, ал.2 НПК, влязлото в сила решение чл. 78а НК от 20.03.2017 г. постановено по НАХД № 17924 /2016г. на СРС, установява по задължителен за гражданския съд начин, че увреждащото деяние
е извършено, дееца
- З.Г.Б. и неговата вина, под формата на непредпазливост.
Съвкупният анализ на събраните по
делото писмени доказателства, свидетелски показания и заключението на САТЕ,
сочи към извода, че е налице виновно противоправно деяние от страна на
деликвента З.Б. в се в нарушение на правилото визирано в чл.21, ал.1 от ЗДвП
„При избиране скоростта на движение водача на ППС е забранено да превишава
следните стойността на скоростта в км/ч.,
категория В-населено място-50 км/ч” и по непредпазливост причинил на Д.В.И.
средна телесна повреда изразяваща се в счупване на таза /раздалечаване на симфизата/ и непълно
изкълчване на лявата кръсцова- хълбочна става и счупване на 5-ти поясен
прешлен, които в съвкупност са довели до трайно затруднение на движението на
снагата за срок по дълъг от 30 дни,както и средна телесна повреда,изразяваща се
в счупване на горния край на дясна раменна кост-закрито/счупване на
хирургичната шийка/ и счупване на дясната ключица. Налице е и вредоносен резултат - причинени неимуществени вреди на ищеца,
изразяващи се в преживени болки и страдания от причинените и телесни
увреждания. Налице е причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния
резултат. В обобщение, налице са предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи
отговорността на застрахования деликвент спрямо увредения ищец.
Не се спори, че към момента на процесното ПТП между ответника З.Б.И. АД, и деликвента Б. е налице
валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност",
което обстоятелство не се оспорва от ответника. С оглед изложеното към датата
на процесния деликт съществува валидно застрахователно правоотношение по
застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента и ответника,
поради което последният дължи на основание чл. 432 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД репариране на действително
причинените вреди - пряка и непосредствена последица от ПТП.
Нормата на чл.432 КЗ регламентира прякото право на увредения,
спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението от застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти“.
Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност
на виновния водач е покрита от ответника, същият дължи заплащането на
застрахователното обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени и
имуществени вреди, с оглед на което иска е доказан по основание.
Основният спор между страните в настоящото
производство се свежда до размера на застрахователното обезщетението за
претърпените от ищеца вреди, настъпили в резултат от пътно – транспортното произшествие
станало на 08.04.2016г. В тежест на ищеца
е да докаже твърдените неимуществени и имуществени вреди причинени му от
злополуката, а в тежест на ответника е да докаже съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, на който се позовава, доколкото
установяването на последното е основание за намаляване на отговорността на
ответника, на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД.
По размера на обезщетението за
неимуществените вреди:
Претърпените от ищеца неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в
изпитаните болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП,
посочени по - горе при излагане на фактическата страна по казуса. В постановени
по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по
т.д. № 387/2008 г. на II т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на
II т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на II т.о.; № 66 от
03.07.2012 г„ по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието
„неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания от
пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за
определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното състояние". При определяне на справедливо
обезщетение следва да се отчете и икономическата конюнктура в страната,
отражение на която са и нормативно определените лимити по застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В конкретния случай, при определяне на размера, съдът в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и
Постановление № 4 от 23. 12. 1968 г. на Пленума на ВС, се съобрази със силата,
продължителността и интензивността на болките и страданията на ищеца, възстановителен
период от 8 /осем/ месеца, претърпените
шест операции с висок оперативен риск, обстоятелството,
че по време на лечебния и възстановителен 8-месечен период, ищцата е търпяла
значителни болки и страдания от получената комплексна травма, като най- интензивни те са били в първите 2-3
месеца, както и около 2 месеца по време на проведената първична рехабилитация,
поради образувалите се контрактури на съседните на фрактурите стави, обстоятелството, че от деня на злополуката са
изминали повече от 2 години, но според вещите лица ортопеди ищцата и към
настоящия момент търпи спорадични болки в зоната на сакро-илиачната става и в дясното
рамо, както и частично ограничение на движенията в тези зони, преживения постелния
режим и обездвижване за период от около 3 месеца, ползването на помощни
средства – антидекубитален дюшек, патерици; нуждата от чужда помощ в
обслужването в период от около 6 месеца,
възрастта на ищцата – 72 г., при която, преди процесното ПТП е била
активна и в добро здраве, а след него, била обездвижена и на легло за
месеци, обстоятелството, че множеството
телесни увреждания са оказали негативно влияние върху психиката на ищцата,
изразяващо се във влошаване на съня, страх, нервност, трайните физически последици -
ограничените движения на дясната
раменна става са трайно ограничени при екстензия - с 20 градуса,
а при абдукция – 45 градуса, накуцваща походка, трудностите при клякане и изкачване
на стълби, болките при палпация в областта сакро-илиачната става, останалия траен
белег на дясното бедро - около 19-20 см., металните остеосинтези, които ще
останат в тялото на ищцата, и като се взе предвид икономическите условия в
страната и съществуващите размери на лимитите в отговорността на
застрахователите към 2016 г. по КЗ /отм./, като се съобрази принципа на
справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД и съдебната практика при
сравнително сходни случаи, СГС намира,
че обезщетение в размер на 90 000 лева е адекватна обезвреда на претърпените от
ищцата И. неимуществени вреди.
Обезщетението в посочения размер
съответства на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливостта и ще
допринесе, доколкото е възможно, за репариране на неблагоприятните последици,
настъпили в правната сфера на ищеца, като пряк резултат от непозволеното
увреждане, като за разликата до пълния предявен размер от 180 000 лв., следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Относно
възражението на ответника за съпричиняване
по чл.51, ал.2 ЗЗД:
Ответникът навежда довод за съпричиняване от страна на
ищцата на вредоностния резултат, като
сочи, че същата е предприела пресичане на необозначено място, както и че е
предприела пресичане в момент, в който не може да го завърши без да бъде
достигната от автомобила.
Съпричиняване е
налице, когато със своето поведение на пътя, пострадалия, като участник -
пешеходец в движението по пътищата и в нарушение на правилата за движение е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Изводът за наличие на
съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на
увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на
вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение
98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/. В настоящия случай от
представените по делото писмени доказателства и от изготвената автотехническа
експертиза се установи, че пострадалата е предприела пресичане по продължение
на тротоара, като възможност за взаимна видимост на пострадалата и водача се е
открила на 50 метра от мястото на удара, когато пешеходната се е бира навлязла
на 4.52 м на пътното платно. Установи се, че скоростта на движение на л.а преди
задействане на спирачната система е била от порядъка на 75.5 км/ч., а в момента
на удара 59.11 км/ч. В приетото неоспорено заключение на АТЕ е направен извод,
че при спазване на задължението за движение със скорост от 50 км/ч. ударът е
бил предотвратим за водача във всички варианти на движение на пешеходната- стр.
2 - отговор на задача 4 от АТЕ. По делото не се установи пострадалата да е допуснала
нарушения или липса на грижа за собствената си физическа цялост и здраве. Въз основа на така изложеното, съдът намира,
че присъденото по-горе обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди
не следва да бъде намалявано, тъй като в случая не е налице твърдяното от
ответника съпричиняване.
По прекия иск за обезщетение на имуществените
вреди:
По
предявеният иск за сумата от 8880.18 лв., претендирана като обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди, представляващи разходи за заплатени
медицински консумативи, лечение, рехабилитация, спец. транспорт, свързани с
процесния инцидент, съдът намира следното:
Претендираните
имуществени и неимуществени вреди произлизат от един и същи правопораждащ
юридически факт - процесното ПТП, поради което изложеното по-горе по иска за
неимуществени вреди относно наличието на фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 от ЗЗД, застрахователния договор и т.н. е напълно
относимо и спрямо този иск.
Претенцията
за обезщетение за причинени имуществени вреди, съдът намира за доказана. Въз
основа на представените и приети по делото писмени доказателства – 20 броя фактури, ведно с касови бонове на обща
стойност 8880.18 лева, се установява, че ищецът е заплатил медицински и
ортоподични консумативи, рехабилитация, лекарствени медикаменти. В приетото по
делото СМЕ, изготвено от вещо лице д-р Б. е прието, че приложените финансови
документи за направените разходи по лечението и постоперативния период не се
заплащат от НЗОК, а се поемат от пациента, поради което те са задължителни за
адекватното провеждане на лечението и последващото възстановяване. Въз основа
на неоспорените разходни документи и заключението на СМЕ съдът приема, че
ищцата е претърпяла твърдените от нея имуществени вреди, резултат от процесното
пътно – транспортно произшествие в посочения от нея размер предвид, което искът
за обезщетение на имуществени вреди, следва
да бъде уважен изцяло.
Предвид основателността и доказаността на главната
претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с правно основание чл. 86,
ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Неоснователно е обаче искането за присъждане на лихва,
считано от датата на увреждането, респ. считано от датата на извършване на
разхода.
Съобразно нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ,
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3.
В случая 3-месечният срок е изтекъл на 22.06.2017 г. и
от 23.06.2017 г. застрахователят е
изпаднал в забава и дължи законната лихва върху присъденото обезщетение, поради
което искът за лихва върху обезщетението за имуществени вреди ще следва да бъде
отхвърлен като неоснователен за периода от 08.04.2016г., до
21.06.2017 г. и уважен, считано от
23.06.2017 г. до окончателното изплащане.
По
разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищеца,
съразмерно на уважената част от исковете, както и ответника, съразмерно на
отхвърлената част.
на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. с чл.7, ал.2, т.4
от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения ответникът
следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца „Адв.
д-во К. И. и Я.Н.“ сумата от 2694 лв. с ДДС, съразмерно на уважената част от
исковете.
С
оглед изхода на спора по главния иск и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ищецът следва да бъдат осъден да заплати на ответника З. „Б.И.“ АД сумата лв., съставляваща съдебно-деловодни разноски,
пропорционално на отхвърлената част от иска 6620 лв., като общо сторените
разноски са на стойност 13 830лв.: възнаграждения за вещи лица в размер на 300лв. адвокатско възнаграждение от 13 500лв. с
ДДС по договор за правна защита от 01.12.2017г. приложен на л.74 от делото и
преводно нареждане на л.76, както и 30лв. за свидетел.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението
за внасяне на държавна такса и разноски по делото съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4
от ГПК, ответникът З.Б.И. АД следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС
държавна такса в размер на 3955,20 лв., и разноски 157 лв. пропорционално на
уважената част от иска.
Предвид изложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“
АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д.В.И., ЕГН **********, сумата
90 000 лв. /деветдесет хиляди/ лева, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от комплексни травматични
увреждания от ПТП настъпило на
08.04.2016 год. по вина на застраховано
при ответника по зад. застраховка „ГО”
на автомобилистите лице – водач на л.а. „Фолксваген Голф“, с peг. № ********, ведно със законната лихва, считано от 23.06.2017г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени
вреди за разликата от присъдения до целия предявен размер от 180 000 лв., както и иска за лихва за периода от 08.04.2016г., до
21.06.2017 г.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** да
заплати на Д.В.И., ЕГН **********, сумата 8880,18лв. представляваща
обезщетение за причинени имуществени
вреди от ПТП настъпило на 08.04.2016
год., ведно със законната лихва считано
от 23.06.2017г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за периода от 08.04.2016г., до
21.06.2017 г.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“
АД
с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Адв. дружество К. И. и Я.Н.“, на основание чл.38 , ал.2 от ЗА, сумата 2694лв. адвокатско възнаграждение, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д.В.И.,
ЕГН
**********, да заплати на „З. „Б.И.“
АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата 6620 лв. съдебно
- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** да
заплати на по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса в размер на 3955,20 лв.,
и разноски от 157 лв., платени от бюджета на
съда, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: