Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 18.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ Е въззивен състав в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
като
разгледа ч. гр. д. № 2499 по описа
за 2020 година, докладвано от съдия
Иванка Иванова и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 ГПК
Постъпила е жалба от длъжника „И.Ф.“
ЕООД срещу разпореждане от 27.01.2020 г., постановено по изп. д. № 202092400043
по описа на ЧСИ Г.К., с което е отказал да прекрати изпълнителното дело. Излага
съображение, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, тъй като е немотивирано.
Неправилно ЧСИ Г.К.не е съобразил, че при плащане на цедента преди
уведомяването за цесията се погасява задължението, поради което изпълнителното
дело следва да се прекрати. Твърди, че изпратената чрез куриер пратка не е
доставена, а документът не е представен на служител на дружеството, поради
което не е могъл да се запознае със съдържанието на същия. На основание чл.99,
ал.4 ЗЗД плащането на цедента преди уведомяването за цесията е редовно
извършено. В случая е платил сумата по издадения изпълнителен лист на
14.01.2020 г., преди получаване на уведомлението за извършената цесия. С оглед
на това счита, че неправилно ЧСИ Г.К.е приел, че липсва надлежно плащане.
Поддържа, че са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.1 ГПК, поради което
изпълнителното дело следва да се прекрати.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК е
постъпило възражение от взискателя Д.Н.М., с което оспорва жалбата. Твърди, че
се легитимира като кредитор на жалбоподателя с договор за цесия от 17.12.2019
г., сключен с първоначалния кредитор А.К.М.. Процесното вземане произтича от
влязло в сила съдебно решение от 13.12.2019 г., постановено по гр. д. №
13296/2018 . по описа на РС Пловдив, 12 граждански състав. С това решение е
извършено прихващане с неликвидни насрещни вземания между страните. С
уведомление от 17.12.2019 г. А.М.е уведомила длъжника за новия кредитор на
остатъка от дълга, като същото е връчено чрез куриер, но длъжникът е отказал да
го получи. Уведомление е било изпратено и на официалния електронен адрес на
ответника, посочен на интернет страницата на дружеството. С оглед на това на
17.12.2019 г. длъжникът е бил уведомен за смяната на кредитора. Въпреки, че
процесната сума не е претендирана от първоначалния кредитор на жалбоподателя,
последният е платил по банков път сумата от 2 087, 25 лв. и 500 лв. Счита,
че плащането на лице, различно от взискателя и на сума, различна от дължимата,
не съставлява законово основание за прекратяване на изпълнителното производство.
Моли съда да остави без уважение жалбата, като й присъди сторените по делото
разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано от жалбоподателя.
ЧСИ Г.К.е депозирал мотиви по
реда на чл.436, ал.3 ГПК, в които излага съображения, че не е налице основание
за прекратяване на изпълнителното производство. Счита, че длъжникът е бил
уведомен за цесията преди връчване на поканата за доброволно изпълнение – по
телефона, на електронния адрес, както и чрез куриер.
Съдът, след като взе предвид
изложените от страните съображения и мотивите на ЧСИ, както и съдържащите се в
изпълнителното дело писмени доказателства, приема за установено следното от
фактическа страна:
Изпълнителното производство е
образувано по молба на Д.Н.М. срещу „И.Ф.“ ЕООД, въз основа на издаден на
31.12.2019 г. изпълнителен лист по гр. д. № 13296/2018 г. по описа на РС –
Пловдив, ГК, за сумата от 952, 47 лв.; 335, 28 лв.; 167, 64 лв. и 631, 86 лв. -
платени без основание неустойки по посочени договори, ведно със законната
лихва, считано от 19.10.2018 г. до окончателното изплащане, както и сумата от
500 лв. – разноски. Изпълнителният лист е издаден в полза на А.К.М.. С договор
за цесия от 17.12.2019 г. Албена Кирилова Мянев – цедент, е прехвърлила на Д.Н.М.
– цесионер, вземанията, които произтичат от влязло в сила на 13.12.2019 г.
решение № 1959 от 20.05.2019 г. по гр. д. № 13296/2018 г., 12 граждански състав
при РС – Пловдив. Към молбата е приложено уведомление от А.К.М. до „И.Ф.“ ЕООД
за прехвърляне на вземането, присъдено с влязлото в сила съдебно решение в общ
размер от 2 757, 46 лв., от която сума е приспаднато съдебно признатото й
насрещно задължение в размер на 1 994, 92 лв. Така остатъкът от
задължението възлиза на 762, 54 лв. и е цедирано на Д.Н.М..
На основание чл.18, ал.5 ЗЧСИ до
длъжника е изпратено уведомление от А.К.М., което е връчено на 16.01.2020 г.
До длъжника е изпратена покана за
доброволно изпълнение изх. № 1076/21.01.2020 г. за сумата от 1 217, 75
лв., от която: 762, 54 лв. – неолихвяемо вземане, както и разноски по
изпълнително дело № 20209240400043, в това число 250 лв. – юрисконсултско/адвокатско
възнаграждение и 205, 21 лв. – такси по ТТР към ЗЧСИ. Липсва удостоверяване
относно момента на връчване на поканата за доброволно изпълнение.
С молба вх. № 00604/22.01.2020 г.
длъжникът е оспорил задължението по изпълнителния титул и разноските,
включително за адвокатско възнаграждение, тъй като е уведомен за извършената
цесия на 16.01.2020 г., а съгласно платежно нареждане от 14.01.2020 г. е
извършил надлежно плащане до кредитора по изпълнителния титул – А.К.М.. С оглед
на това плащането предхожда уведомяването. Отправено е искане за прекратяване
на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК, както и присъждане
на сторените по делото разноски, на основание чл.78, ал.2 ГПК.
Към молбата е приложено платежно
нареждане от 14.01.2020 г. за сумата от 2 087, 25 лв. в полза на А.К.М.,
присъдени по гр. д. № 13296/2018 г. на РС Пловдив, 12 състав.
Във връзка с отправеното искане
взискателят е изразил становище за неговата неоснователност, тъй като длъжникът
е уведомен на 18.12.2019 г. за извършената цесия на процесното вземане. Към
становището е изпратено писмо от куриер - „Еконт“, относно документална пратка
№ 5300156096489. В него е посочено, че пратката е документална с описание –
уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД и е адресирана до „И.Ф.“ ЕООД с адрес: *** и
тел: *********. Опит за доставка е извършен на 18.12.2019 г. в 13.54 ч., с
причина „отказана пратка“. По цитираната пратка има въведено разпореждане от
получател да бъде върната пратката към него. Същата е получена на 19.12.2019 г.
в 13.34 ч. от офис на „Еконт Експрес“, Пловдив и е приета от А.К.М.. Приложен е
препис от горепосочената пратка и удостоверяването относно отказа за
получаване.
С разпореждане от 27.01.2020 г.
ЧСИ Г.К.е отказал да прекрати производството по изпълнителното дело и е оставил
без уважение молба вх. № 604/22.01.2020 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
В нормата на чл.435, ал.2, т.6 ГПК регламентира, че длъжникът може да обжалва отказа
на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение. В случая длъжникът обжалва разпореждане на ЧСИ, с което е отказано
прекратяване на принудителното изпълнение, поради което частната жалба е
допустима.
В нормата на чл.433, ал.1, т.1 ГПК като основание за прекратяване на
изпълнителното производство е регламентирано, когато длъжникът представи
разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция,
или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е
платена или внесена за взискателя
преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи
разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да
декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се
приема за истинска.
Регламентираните в нормата на чл.433, ал.1, т.1 ГПК основания за
прекратяване на изпълнителното производство обхващат случаи на погасяване на
дълга преди завеждане на изпълнителното производство, включително и случаите,
когато сумата е внесена за взискателя преди завеждане на делото. Предвид
систематичното място на сочената от жалбоподателя хипотеза сред случаи на
реално погасяване на дълга преди завеждане на делото, следва да се приеме, че
същата се отнася до случаите в които сумата е внесена по сметка на взискателя
преди иницииране на изпълнителното производство, независимо от момента на
заверяване на сметката на взискателя, който може да е и в хода на самото
изпълнително дело. В този случай макар правопогасяващият ефект да е настъпил
след заверяване на сметката на кредитора, правна релевантност е придадена на
момента на внасяне на сумата по сметка на кредитора.
В случая е налице извършено плащане на сума в по – висок размер от
сумата, за събиране на която е образувано изпълнителното производство. Тази
сума обаче не е преведена в полза на взискателя, поради което извършеното
плащане не попада в приложното поле на разглежданата норма на чл.433, ал.1, т.1 ГПК.
Нужно е да се отбележи също така, че заедно с изпълнителния лист по
изпълнителното дело е представен договорът за цесия, по силата на който
вземането, предмет на принудителното изпълнние, е прехвърлено от първоначалния
кредитор – А.К.М., в полза на взискателя – Д.Н.М.. С оглед на това са налице са
предвидените в чл.429, ал.1 ГПК предпоставки за извършване на изпълнителни
действия по отношение на длъжника в полза на цесионера, доколкото чрез договора
за цесия се установява настъпилото частно правоприемство. Уведомяването на
длъжника не е елемент от фактическия състав на договора за цесия. Със
сключването на такъв договор вземането преминава от цедента към цесионера. До
съобщаването на длъжника тази последица от договора се отнася само до отношенията
между страните по него - цедента и цесионера. Съобщаването на цесията е
предвидено в закона само като условие за пораждане на действие на цесията и по
отношение на длъжника, с оглед охраняване на интересите му (решение № 404 от
12.02.2016 г. по гр. д. № 666/2015 г., на ВКС, ГК, ІV ГО). Ето защо взискателят
е надлежно легитимиран кредитор в изпълнителното производство.
След като представеното платежно нареждане не удостоверява, че сумата по
изпълнителния лист е внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното
производство, то не са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.1 ГПК. Извън
изрично изброените хипотези в разглежданата норма други правопогасяващи
възражения на длъжнтика не могат надлежно да се разгледат от съдия –
изпълнителя. Ето защо извън компетентността на последния е въпросът дали
длъжникът е уведомен от първоначалния кредитор за извършената цесия и съответно
дали с извършения превод е налице надлежно изпълнение на задължението. Тези
правопогасяващи възражения на длъжника подлежат на установяване по друг
процесуален ред, а не в хода на изпълнителното производство.
По изложените съображения съдът счита, че не са налице предпоставки за
прекратяване на изпълнителното производство на соченото то длъжника основание. Ето
защо жалбата на длъжника се явява неоснователна и като такава следва да се
остави без уважение.
По разноските по производството:
С
оглед изхода на спора взискателят в
изпълнителното производство има право на разноски за един адвокат, съгласно
чл.78, ал.1 ГПК. Техният размер възлиза на 300 лв. – заплатено възнаграждение
за един адвокат по договор за правна защита и съдействие от 11.02.2020 г. за
осъществяване на процесуално представителство на страната в настоящото
производство
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба
вх. № 00960/03.02.2020 г., депозирана от длъжника „И.Ф.“ ЕООД, ЕИК *********, с
адрес ***, партер, срещу разпореждане от 27.01.2020 г., постановено по изп. д.
№ 20209240400043 по описа на ЧСИ Г.К.,
рег. № 924 на КЧСИ, като неоснователна
ОСЪЖДА „И.Ф.“ ЕООД, ЕИК ******, с
адрес ***, партер, да заплати на Д.Н.М., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен
адрес гр. *******– адв. С.Г.М., сумата от 300
(триста) лв., представляваща сторени разноски за осъществяване на
процесуално представителство на страната в настоящото производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.