МОТИВИ към присъда от 08.01.2019 г. по НОХД № 2424/2019
г. по описа на
Районен Съд-Варна, 13 наказателен състав
Съдът е сезиран от К.В.К. с частна тъжба от въз основа, на която е образувано производството по
делото за престъплениe по чл. 130 ал.1 от НК и за
престъпление по чл. 216 от НК срещу подс.Р.Н.К..
В хода на съдебното производство, преди даване ход на съдебното следствие,
е предявен от частния тъжител и приет за съвместно разглеждане граждански иск
за сумата от 3500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в
резултат на осъщественото деяние по чл. 130, ал.1 от НК, ведно със законната
лихва, считано от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане
на сумата, както и за сумата от 812 лева представляващи имуществени вреди
причинени от деянието по чл. 216 от НК като К.К. е конституиран в качеството на
граждански ищец в процеса.
В
хода на съдебните прения повереникът на частния тъжител – адв. А. пледира
подсъдимият да бъде признат за невиновен в извършване на деянието по
повдигнатото му с частната тъжба обвинение. Сочи, че в хода на съдебното
производство не са събрани доказателства, които да установяват фактическата
обстановка, така както е описана в частната тъжба. Оспорва се обективността и
достоверността на показанията на свид. Жечев и Балинов в
по-голямата им част, предвид близките отношения с подсъдимия и констатираните
вътрешни противоречия, както и противоречията между тях и останалите гласни
доказателства. Иска от съда да бъде оправдан подсъдимия за извършване на
престъплението, предмет на обвинение по делото и да се отхвърли в цялост
предявения граждански иск.
В
хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия – адв. В. пледира, че в хода
на съдебното производство са събрани доказателства, които изцяло подкрепят
обвинението по безспорен начин.
Събраните доказателства, които по безспорен начин установяват фактическата
обстановка, така както е описана в частната тъжба. Позовава се на показанията дадени от свид. Жечев и
Балинов и акцентира на идентичността им с тези дадени във водено досъдебно
производство. Защита се позовава на противоречия на показанията на свид.
Стоянова, Георгиева, М. и А. с тези дадени от тях в хода на досъдебното
производство. Изтъква противоречия на всички свидетели и подсъдимият с
показанията им дадени в протоколите им за разпит в досъдебното
производство. Иска от съда да бъде
осъден подсъдимия за извършване на престъплението, предмет на обвинение по
делото, като му се наложи наказание в предвидения в закона размер и да се уважи
в цялост предявения граждански иск. Иска се присъждане в полза на частния
тъжител на сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Частният тъжител К.
и подсъдимия
К. към 2018г. били
ученици в СУЕО „А.С.Пушкин“ в гр. Варна. Те се познавали, но не подържали близки
отношения. Учили в различни паралелки на училището. Към
него момент и двамата били непълнолетни.
През
месец ноември 2019 между двамата възникнал конфликт, по повод претенции на
частния тъжител К., че подс.К. излага неприлични и обиждащи твърдения по
отношение на приятелката му. Частният тъжител не бил съгласен с тези твърдения,
макар, че лично не ги бил възприемал и решил да предизвика разговор с подс. К. ,в
който да си изяснят отношението към приятелката му. Удобен момент за това
настъпил на 23.11.2018 г., около
13.30ч., когато той заедно със свой приятели и съученици се намирал в близко до
училището кафене и в близост преминавал подс. К.. Частният тъжител първи
потърсил контакт с подсъдимия и предизвикал разговора. К. го заговорил и му
поискал обяснения защо обижда приятелката му и разгласява неговото лично негативно
мнение за момичето.
В същото време в близост до двамата били свид. Яна
Стоянова и свид. Анна Георгиева, съученички на частния тъжител и го изчаквали в
заведението до което се намирал и частния тъжител. Двете били седнали на маса
пред заведението с лице към училището.
Частният тъжител К. бил заедно със свои съученици и
приятели – свид. Илиян Жечев, свид. Златомир Балинов.
Към момента на възникване на спора свид. Балинов и свид.
Жечев били на опашката пред заведението и чакали реда си. Двамата били с гръб
към училището и частния тъжител, който се намирал на известно разстояние зад
тях. Когато им дошъл реда за да поръчват в заведението, чули началото на
разправията предизвикана от частния тъжител.
Фактът, че били с гръб към частния тъжител и съответно към подсъдимото
лице им попречило на да възприемат началото на конфликта между двамата.
Частният тъжител поискал обяснения от подс.К. за
приятелката си. При инициирания от частния тъжител спор, водещ се на висок тон
от него, като отговор на претенциите
подс. К. отправил към К. репликата: „Какво да направя като приятелката ти е
курва?!“. Частният тъжител се подразнил от изявлението на подсъдимия което
предизвикало реакция у него и го обидил като се подиграл на наднорменото му
тегло, като веднага след това частния тъжител К. последователно нанесъл два
удара с ръка в областта на лицето на подс. К..
Подс.К. посегнал да отвърне на ударите на К. с цел да се
защити. В този момент ситуацията била възприета от приятелите на подс. К. – свид.
Жечев, свид. Балинов, които към посочения момент изчаквали пред заведението, за
да бъдат обслужени. Те се приближили към частния тъжител и подсъдимия с
намерение да окажат подкрепа на К.. Впоследствие, по неизяснени безспорно по
делото обстоятелства К. паднал на земята, а подс. К. бил над него като си
разменяли удари и се борили за надмощие. Двамата се сборичкали, като частния
тъжител нанесъл още два удара в областта на главата на К.. Съответно подс. К.
се защитавал от нанесените му удари и по повод на това успял да удари
няколкократно частния тъжител.
В този момент физическият сблъсък между двамата бил
възприет и от други лица, учащи във випуска на ЧТ и подсъдимия в същото
училище, които се намирали пред
заведението, а именно – свид. Б.М. и свид. П.А.. След като чули разговор на
висок тон, те се обърнали в посоката от която възприели същия и забелязали, че
подсъдимия се намира на земята, а над него е надвесен частният тъжител, който
му нанесъл два удара в областта на главата. С цел да предотвратят усложняване
на конфликта, М. и А. отишли при тях, хванали
ги и ги раздалечили един от друг.
По случая било образувано ДП № 2123/2019 г. по описа на
Първо РУ при ОД на МВР-Варна,по пр.пр. №
15760/2018 г. по описа на РП-Варна. Наказателното производство по същото
било спряно на основание чл. 50 и чл. 81
от НПК с постановление на ВРП, с оглед констатациите на представителят на
прокуратурата, че не се установяват признаци на осъществен състав на престъпление
от общ характер, като със същото е разяснена на предвидената в закона
възможност в съответния срок да се депозира частна тъжба във връзка с фактите,
предмет на разследване в хода на досъдебното производство.
В хода на съдебното производство е назначена и извършена
съдебномедицинска експертиза, в закючението на която вещото лице сочи:
След запознаване с материалите по делото – свидетелските
показания на разпитаните по делото свидетели и приобщеното медицинско
свидетелство от 26.11.2018г. , е видно, че на 23.11.2018 г. при възникнал
инцидент ч.тъжител К. е получил травматично увреждане в лява темнотилна област
по окосмената част на главата, кръвонасядания
в централната част на челото и задната повърхност на шията, контузия на
шията и кръвонасядане и травматичен отток
по горностраничната повърхност на лявото рамо, ожулвания по задната повърхност на лявото
рамо.
Очертания в частната тъжба предмет на
доказване включва следното – „ Неговото арогантно поведение предизвика реакция
у мен, като аз го нарекох с някаква обидна дума , не си спомням вече каква.
В следващият момент К. ме събори на земята ме сграбчи за
врата, наведе ме напред, като се опитваше да ме събори. Аз се опитах да се защитя по някакъв начин, дори се опитах да
го ударя по главата, но тъй като бях наведен напред и държан за врата, не успях да му нанеса удар.
В следващия момент Р.К. ме тръшна на земята, при което паднах на главата си, причерня ми и не
помня от там нататък, какво се случва с мен. Съучениците ми разказаха какво се
случва с мен“. „Освен това
вследствие на тръшкането ми от Р.К. на земята и ударите, които ми е
нанасял, мобилния ми телефонът марка „Айфон 7" е със строшен дисплей,
тьчскрийна е развален и много от функциите на телефона не работят“.
Съгласно изискванията на закона (чл. 81 НПК) в тъжбата си частният тъжител следва да
изложи всички обстоятелства относно престъплението, т.е. да опише фактическата
обстановка при която твърди, че е било извършено престъплението - неговия
автор, дата и място на извършване, обстоятелствата, при които е било извършено
и в какво се е изразило същото. На практика обвинението в производството от
наказателно-частен характер се формира въз основа на тъжбата съдържаща описание
на фактите. По този начин от една страна
ще бъде очертан предмета на доказване в бъдещото съдебно производство (което е
от съществено значение както за подсъдимия, така и за частния тъжител), като
същевременно бъде гарантирана възможността за ефективно реализиране на правото
на защита на подсъдимия. Тъй като основна гаранция за реализиране на това право
е на подсъдимия да бъде предявено ясно и точно обвинение и същия да има
възможност да се защити както по фактите, така и по квалификацията, то на
практика закона е създал по особен (смесен ) характер за начина на
формулирането на обвинението от фактическа и правна страна в производството от
наказателно частен характер.
Фактическите предели на обвинението се определят от частната тъжба. Именно
чрез въведените в тъжбата твърдения за осъществяването на определени факти и
обстоятелства се очертава фактическата картина на деянието, за което с тъжбата
се повдига конкретно обвинение срещу конкретен субект. По тази причина частната
тъжба определя и доказателствения предмет. В хода на съдебното следствие
подлежат на разкриване и установяване именно твърденията, изнесени в частната
тъжба на тъжителя. Други посочени факти в хода на делото не могат да променят
предмета на доказване дори и да осъществяват състав на престъпление, щом те не са описани в частната тъжба.
При така формулираното с тъжбата обвинение,
предмет на доказване по делото е умишленото нанасяне на телесна повреда и
съответно увреждането на веща, тежестта за доказването им лежи върху частното
обвинение.
Съдът
напълно кредитира заключението на СМЕ, като обективно и безпристрастно, като
кредитира и писмените доказателства по
делото, тъй като същите са
непротиворечиви по между си и кореспондират с приетата от съда за установена
фактическа обстановка.
За да се докаже участието на подсъдимия в деянието, за което му е повдигнато обвинение следва частното
обвинение да е представило несъмнени доказателства, които в хода на съдебното
дирене да доведат до безспорния извод за авторството на деянието. Съобразно това по делото
следва да се докаже, че подсъдимото лице на посочената в частната тъжба
дата умишлено причинил лека телесна повреда, разстройство
на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, на частния тъжител по
описания в частната тъжба механизъм. Както и непредпазливото увреждане на
мобилният му телефон. Съдът следва да посочи
изрично, че събраните в хода на водено досъдебно производство доказателства и
проведени разпити не могат да послужат в настоящото производство като доказателства
единствено чрез приобщаването на производство към настоящото дело. Материалите по ДП
не могат да бъдат ценени като доказателства и въз основа на тях да се изграждат
защитна или обвинителна теза.
По делото
следваше да бъде доказано непосредствено и противоправно нападение реализирано
от страна на подсъдимият спрямо частния тъжител.
Горепосочената фактическа обстановка се
установява от събраните по делото гласни
и писмени доказателства. Гласните доказателства събрани чрез разпитите на свид. Яна Стоянова, Анна Георгиева, Илиян Жечев,
Златомир Балинов, П.А. и Б.М. съдът кредитира в частта по отношение на която не
се установи вътрешно противоречие в показанията на лицата, съответно противоречие с житейската логика и в частта, в
която същите са и в логична връзка и съответствие с
други кредитирани от съда писмени и гласни доказателства.
Съдът анализира
показанията на поисканите от частното обвинение свидетелите Жечев и Балинов. В показанията си дадени в хода на
съдебното дирене свид.Балинов сочи, че частния тъжител и подсъдимото лице са се
обиждали взаимно, като К. е отправил
обида към К. заради наднорменото му тегло, като след тези думи е последвал
първия удар към ч.тъжител. Свидетелят от една страна твърди, че е бил на опашката
пред заведението и е чакал да поръча, а разговора между двамата се е водил зад
него на около 10 метра, като преди да се обърне към тях не е имало разменени
удари по между им, но от друга страна не може да посочи защо извежда такъв
извод. Отказва да отговори на така поставен въпрос от съда. Свидетелят твърди,
че първия удар е нанесен от подсъдимия. Свидетелят не знае къде са се намирали
двамата при срещата им, кои е дошъл първи и къде тъй като не ги е наблюдавал.
Посочва, че в следствие на удар реализиран от подсъдимият двамата са паднали,
сбиването е продължило не повече от 15 секунди, като той не могъл да ги
разтърве, а се е наложи да се намесват още лица. Не помни дали К. се е
съпротивлявал, но извежда твърдение за действия по оказване на съпротива от
страна на частния тъжител. Твърди, че телефона на частния тъжител при падането
му е хвръкнал от джоба в следствие на което се е повредил. Свидетелят сочи, че
подсъдимия след инцидента е бил „свежарка, без да е ударен“. При анализа на показанията на този свидетел
съда на първо място следва да посочи избирателните отговори на поставени
въпроси и факта, че свидетелят помни само част от фактите на развилата се
ситуация. Двамата с частния тъжител са близки приятели и кредитирането на
показанията следва да се прецезира с оглед на това обстоятелство. Безспорен
факт е, че в който е възникнал конфликта той не е имал пряка видимост към
мястото на инцидента и не е наблюдавал
поведението на частния тъжител и подсъдимия, поради което логично е да не е
възприели действията, реализирани в този момент. Поради това и в тази посока
съда няма да кредитира показанията на този свидетел.
Показанията
на свид. Илиян Жечев са изключително вътрешно противоречиви. Свидетелят заяви
пред съда…“ К. го обиди, че е дебел. Р. го нападна
и той се обиди от това и тръгна да го удря.“. От тези показания съда извежда безспорния извод,
че ч.тъжител е инициирал конфликта. На
изрично зададен въпрос от съда: „Видяхте
ли момента на нанасяне на първия удар между К. и К. и съответно кой го нанесе
първи?
Свидетелят дава следния
отговор – „Точно в този момент не видях какво се случи, не гледах към тях,
затова казвам, че К. не го е ударил. В този момент аз не съм видял какво се е
случило.“
Безспорно от този отговор на
свидетелят, съда може да изведе извод, че той не е възприел началото на
конфликта и кое е лицето нанесло първия удар. Поради отговора на този конкретен
въпрос не следва да се кредитират противоречивите му показанията, относно обстоятелство дали е възприел първия удар и
съответно кои го е нанесъл. Също така от показанията му може да се изведе и
извода, че ч.тъжител след нанесената обида към подсъдимия е нанесъл удар.
Свидетелят
от една страна заявява преди съда, че е възприел изцяло случилото се и първия
удар го е нанесъл подс. К., а от друга, че не е видял началото на конфликта и
поради това съда не може да кредитира показанията му, тъй като те са вътрешно
противоречиви и застъпват две взаимно изключващи се версии.
Съгласно анализа на
показанията на свид. Балинов и Жечев, съда приема, че те са били на опашка пред
заведението с гръб към частния тъжител и не са наблюдавали случващото се зад
тях, са чули настъпилата разправия и са се обърнали, но тава не им е дало
възможност да възприемат нанасянето на първия удар, поради това и настоящият
състав няма да кредитира показанията им в тази посока.
При анализа на показанията
на свид. Яна Стоянова и свид. Анна Георгиева, се установява, че положението им
спрямо мястото на настъпване на конфликта им е позволявало обективно да възприемат
всичко случило се, тъй като ситуацията се е разиграла пред тях. Те са чули
репликите разменени между подсъдимия и частния тъжител и действията, които е
осъществил всеки един от тях. Двете свидетелки са стояли на маса в заведението с лице към идващият към
тях подсъдим и стоящият на близо частен тъжител. И двете дават идентично
описание на случилото се размяната на реплики между двамата, обидата изречена
от страна на ч.тъжител лично към подсъдимия и нанасянето на първия удар от
страна на К., падането им на земята и намесата на приятелите им за прекратяване
на конфликта. Възможност за безпрепятствено наблюдаване на поведението на двете
лица в конфликт същите са имали обаче до момента, в който последните са били
заобградени от приятелите на ч.тъжител, с оглед на което логично не са били
състояние да изложат конкретни и непротиворечиви твърдения относно
обстоятелствата довели до падане на двамата на земята и в детайли да опишат
ситуацията развила се до момента, в който е предотвратен конфликта. Поради изложеното,
съдът кредитира показанията им като логични и непротиворечащи помежду си по
отношение на изложените факти, по отношение началото на конфликта и нанесените
от частния тъжител два удара с юмрук в областта на
лицето на подс.К..
Съдът оцени като неоснователни доводите на защитника на подсъдимия
относно недостоверния характер на цитираните гласни доказателства с оглед
визирани от същия противоречия при съпоставянето им с показания, депозирани от
посочените свидетели в хода на воденото по случая досъдебно производство.
Доколкото гласните доказателства, събрани в хода на воденото разследване от
органите на досъдебното производство не са и не могат да бъдат приобщени в
настоящото наказателно производство като доказателства, съпоставяне със същите
и формиране на изводи въз основа на него е процесуално недопустимо.
За да отнесе
показанията на свид. Стоянова и
свид. Георгиева към кредитирания от
съда доказателствен материал, независимо от приятелските отношения декларирани от същите с частния тъжител, съдът съобрази че
възприятията им са в съответствие с гласните доказателства събрани чрез разпита
на свид. П.А. и свид. Б.М.. Доколкото между
последните и частния тъжител съотв.
подсъдимия, не е установена и
декларирана в хода на съдебното производство близка социална респ. родствена
връзка, съдът намери, че фактите изложени
хода на разпита на посочените лица са обективно възпроизведени. В
съответствие с изложеното от свид. Стоянова и свид.Георгиева, свид.М. и А. заявяват, че към момента, в който са
възприели инцидента подс.К. се е намирал на земята легнал по гръб, а частния тъжител К. е реализирал
физическа агресия по отношение на него с нанасяне на два удара в областта на
главата му.
Действително в резултат на развилите се след началото на инцидента
събития и вследствие на физическото съприкосновение между телата на двете лица,
участвали в конфликта е възможно по тялото на частния
тъжител К. да е имало наранявания. По делото обаче не е
установено същите да са били резултат от
противоправно и виновно поведение на частния подсъдимото лице, а
напротив с оглед установената фактическа
обстановка, съдът намира, че подобни действия на К. биха имали характер на
защитно деяние, осъществено при условията на неизбежна отбрана.
Всички
разпитани по делото свидетели сочат, че инициатор на словесния конфликт е
именно частния тъжител. По отношение на този факт спор по делото няма. По
отношение на факта кой е нанесъл първия удар има две групи свидетели които
твърдят, че това е ч.тъжител и другата група, сочеща съответно
подсъдимия. Първата група свидетели сочещи, че именно подсъдимото лице е
нанесло първия удар се състои от Балинов и Жечев. Съдът обаче не може
да кредитира показанията им в тази посока, тъй като и двамата при започване на
конфликта не са имали видимост към ч.тъжител и подсъдимият, тъй като са се
намирали на опашката пред заведението и случващото се е било зад тях.
Свидетелят Жечев в края на разпита си потвърди това обстоятелство. Другата
група свидетели относно факта кои е нанесъл първия удар са свид.Стоянова и
Георгиева. И двете са имали пряка видимост към двамата и са възприели
придвижването им, срещата между тях и началото на конфликта. Свидетелите М. и А.
не са възприели началото на конфликта, но са участвали в разтърваването им. При
тези две групи свидетели има още един факт, който се разминава – при падането на
земята кои в какво положение е бил. Първата група сочи, че частния тъжител е
бил под подсъдимото лице което му е нанасяло удари, съответно втората група
свидетели сочи обратната ситуация. За установяването на този факт съда ще
анализира и другите гласни доказателства по делото.
Видно
от показанията на свид.М. е че след като е чул викове се е насочил към точката
на конфликта и е възприел как лицата са на земята, като К. е върху К. и му
нанася удари.
Съдът напълно
кредитира показанията на този свидетел, тъй като същите са обективни и
съответстват на другите събрани по делото гласни доказателства.
Свид.
А. в показанията си пред съда сочи, че е чул разправия и се е обърнал при което
е видял подс.К. на земята, а върху него ч.тъжител, който му нанася удари.
Свидетелят се включил в прекратяването на конфликта между двамата. Съдът напълно
кредитира показанията на този свидетел.
Съдът извежда
безспорния извод, че ч.тъжител е бил е бил разгневен на подс. К. още преди
двамата да се срещнат пред училището. Това е било породено от изложените
твърдения от подс.К. към приятелката му. Имал е
претенциите към К. за разгласявани от него факти за интимния живот и личността
на приятелката му, това именно е провокирало и желанието му да започне
конфликта. След като е провокирал разговора между тях, то подсъдимия К. е
посочил, че не е виновен за факта, че момичето е с леко поведение, което е довело
до агресия у частния тъжител, той е обидил подсъдимия – факт
изложен и в частната тъжба. Свидетелите по делото Балинов и Жечев сочат, че
ч.тъжител е бил видимо ядосан и обиден от репликите на подс.К.. Като дори
свид.Жечев сочи, че ч.тъжител след размяната на реплики е тръгнал да удря
подсъдимият.
Съдът извежда извод,
че предвид факта, че именно ч.тъжител е търсел конфронтация с подсъдимото лице
и е искал обяснения за мнението му по отношение на неговата приятелка, и след
като е чул отново негативното твърдение
на подс.К. за нея е нанесъл първия удар с което е започнал и физическия конфликт между тях. Установеният повод, сочи наличието на
личен мотив за извършване на деянието, описано в частната тъжба, което следва
да се вземе предвид като косвено доказателство в подкрепа на твърдението, че
именно ч.тъжител е провокирал настъпилият инцидент.
Подс.К. не е търсел контакт с
частния тъжител, не е търсел провокация или обяснения за мнението му. Не е търсел
конфликт или изясняване на позицията му по отношение на момичето. Безспорно не
той е започнал словесните пререкания и вербална агресия, като поради това и
съда дава вяра на свидетелите Стоянова и Георгиева, че първия удар е бил
нанесен от частния тъжител К.. Не е имал мотив за иницииране на конфронтация и
прерастването и във физическа саморазправа.
По отношение на
следващите разменени удари между двамата може от всички показания може да се
изведе извод, че инцидента е продължил изключително кратко време и двамата
бързо са били разделени. Отново се оформят две групи свидетели, като свид.
Балинов и Жечев твърдят, че К. е съборил на земята К., а другите четирима
свидетели заемат обратната позиция и
излагат факти в противната посока. За съда в настоящия случай от съществено
значение са два факта имали прекъсване на противоправното нападение и дали
действията на подс.К. са в следствие на защита. Доколкото показанията на Жечев
и Балинов не са последователни и са вътрешно противоречиви опитващи се да заемат
тезата на ч.тъжител, то съда не може да ги кредитира и в тази посока.
Недостоверният характер на показанията на свид. Жечев и свид. Балинов се
извежда освен от констатираното противоречие с ценения от съда доказателствен
материал и близките отношения на лицата с подсъдимия, така и от установените
вътрешни противоречия в изявленията на лицата в хода на съдебното производство.
Възприятията на свид. Жечев относно инцидента са неясни, с липсваща
конкретика, относно последователността и характера на извършените действия от
страна на подсъдимия и частния тъжител, като същите подкрепят поддържаната от
защитата теза за демонстрирана от частния тъжител агресия. Доколкото първите
удари са нанесени от ч.тъжител, като на тях не е имало отговор с други такива,
то съда приема, че в следствие на ударите подсъдимият е паднал на земята,
където и двамата са продължили да си разменят удари, като именно в този момент
и частния тъжител е получил нараняванията обективирани в медицинското
свидетелство.
Съгласно изготвената по
делото СМЕ ч.тъжител е получил следните увреждания - травматично увреждане в лява
темнотилна област по окосмената част на главата, кръвонасядания в централната част на челото и задната
повърхност на шията, контузия на шията и кръвонасядане и травматичен отток по горностраничната повърхност на лявото рамо, тоест касае се за причинени
по съвкупност леки телесни повреди по смисъла на чл.
130, ал. 1 от НК. При изслушването си в съдебно заседание
вещото лице посочи, че част от нараняванията са получени при падане на земята –
дясно рамо и лакет, а другите увреждания са в резултат от 4 удара в четири
различни анатомични зони. Според вещото лице макар прегледа в съдебна медицина
да е осъществен три дни след инцидента нараняванията все пак отговарят да са
получени в указаното време от ЧТ. Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице.
С оглед изясняване на цялостната фактическа обстановка съда
назначи СМЕ, която да
установи получените наранявания от подс.К. при възникналия инцидент. В
заключението си вещото лице сочи, че К. е получил лека телесна повреда,
изразяващи се в травматичен оток в окосмената част на главата и ожулване в
същата област.
В
хода на съдебното дирене подсъдимото
лице даде обяснения съгласно който на описаната в частната тъжба дата е при
излизането си от училище и достигане до близкото заведение е бил настигнат и
заговорен от К.. Въпреки, че К. е отказал разговор, ЧТ е настоявал да си
изяснят отношенията. След размяната на реплики между тях по отношение на
приятелката му К. станал агресивен и
започнал да крещи. Без да очаква частният тъжител му нанесъл удар в лицето,
след което още един удар, при което К. паднал на земята. Това наложило той
да се защитава. На земята си разменили още няколко удара, след което били
разтървани. Излага твърдение, че не е нанасял удари на К.. Съда приема, че така
изложеното от подсъдимото лице в частта си за липса на нанесени удари е защитна
теза и противоречаща на твърдението му, че се е наложило да се защитава. Макар
и освидетелстването на частния тъжител да е три дни след
инцидента вещото лице свързва нараняванията с факта да са получени именно при
него. Безспорно между лицата е възникнал конфликт и те са си нанасяли удари. По
делото при разпита на свидетелите отново се установяват, две групи които
съответно твърдят, че само подсъдимото лице или само ЧТ са нанасяли удари при
инцидента. Доколкото и двамата са били с наранявания след това, то съда приема,
че и двамата взаимно са си нанасяли удари при което са получили установените
телесни увреждания. Съгласно житейската логика и факта, че и двамата са с
наранявания след инцидента съда приема, че както частния тъжител така и
подсъдимият са си нанасяли взаимно удари. Но както бе посочено по горе за
съставомерноста на деянието е важен
факта, че при анализа на доказателствата по делото не бе установено
реализираното от подсъдимия спрямо частния тъжител посегателство спрямо
телесната му неприкосновеност което да е предизвикано от нападение инициирано
от К..
Предвид
това съда приема, че действията на К. спрямо К. са имали характер на защитни.
Още в частната тъжба обаче е посочено, че инициатор на словесния
конфликт е именно частния тъжител. Той е провокирал разговор с подсъдимото
лице, като му е поискал обяснения за личното му мнение изразено по отношение на
неговата приятелка. Още в тъжбата се сочи, че е отправена обида по отношение на
подс.К., но разбира се не се посочва каква. Именно поради това е съда следваше
да установи дали се касае за деяние извършено в състояние на афект.
При анализа на гласните доказателства съда не установи началото на
физическата агресия да е породено от преки действия на подсъдимото лице, поради
това е и не изследва факта дали неговите действия са извършени в състояние на
афект. Дори и след изреченото твърдение по отношение на приятелката на К. е
минал известен период от време, частния тъжител е отправил обида към К. и едва след това е
нанесъл първия удар.
Въз
основа на съвкупен анализ на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, съдът констатира, че същите са еднопосочни по отношение на
повода за възникналия конфликт между подсъдимия и частния тъжител /а именно –
във връзка с претенциите, които е имал К. към К. за разгласявани от последния
факти за интимния живот и личността на приятелката му/ , както и по отношение на датата и мястото на
настъпването му. Отново следва да бъде посочено, че установеният повод за
срещата, сочи наличието на мотив за извършване на деянието, описано в частната
тъжба но от страна на ч.тъжител.
Непосредствено нападение от страна на частния тъжител
спрямо подсъдимия /непредизвикано от последния/ - нанесен е удар по лицето.
След този удар ЧТ е продължил да нанася удари в следствие на които ЧТ е паднал
на земята, т.е. нападението не само не е прекратено, но в случая може да
говорим, че е продължено. В случая, нападнатият - подс. К., е упражнил правото
си на активна защита. В закона няма легално изискване отбраняващият се да подбере
възможно най-лек и безболезнен за нападателя начин на защита, още по-малко да
избяга, както и за равностойност между причинените и предизвикани вреди.
Активната защита е позволен от закона начин на отблъскването на нападението.
Ударите нанесени от частния тъжител към подсъдимото лице са с юмруци, съответно предприетите
защитни действия от последния –нанасяне на удари към нападателя, не надхвърлят
необходимото за отблъскване на нападението. Отбраняващият се при неизбежна
отбрана не е задължен да избира и засяга само неуязвими /не опасни/ части от
тялото на нападателя.
От правна страна:
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че във връзка с обвинението по чл.
130, ал. 1 от НК, осъщественото от страна на
подс. К. деяние не е обществено опасно, тъй като е извършено при условията на
неизбежна отбрана, за да се защитят от непосредствено противоправно нападение
личността и правата на отбраняващия се, чрез причиняване вреди на нападателя в
рамките на необходимите предели. В случая са налице всички указани от чл.
12, ал. 1 от НК предпоставки на неизбежната
отбрана:
- налице е
непосредствено и противоправно нападение, насочено към увреждане на определен
правно защитен интерес- ЧТ е нападнал
първи, като нанесъл удари в лицето на подс. К., тоест видно е, че нападението е
непосредствено, тъй като увреждането на застрашените от него интереси (свързани
с неприкосновеността на личността и правото на живот на подсъдимия) е
започнало, освен това то е и противоправно, тъй като увреждането към, което е насочено е правно
недопустимо;
- нападателят, в
случая – ЧТ е увреден по време на
нападението предприето от негова страна – получените наранявания, са в резултат
на предприетата активна защита от страна на подс. К., който е отвърнал с
нанасяне на удари спрямо тъжителят. В резултат на това, са му били причинени по
съвкупност леки телесни повреди по смисъла на чл.
130, ал. 1 от НК.
- в рамките на
предприетото активно противодействие от страна на подс. К. срещу нападението от
страна на К., са му били причинени леки телесни повреди, изразяващи се в травматично
увреждане в лява темнотилна област по окосмената част на главата,
кръвонасядания в централната част на
челото и задната повърхност на шията, контузия на шията и кръвонасядане и
травматичен отток по горностраничната
повърхност на лявото рамо, тоест касае се за причинени по съвкупност леки телесни повреди
по смисъла на чл.
130, ал. 1 от НК. Тука следва да се включи и
причинената по съвкупност на подс.К. лека телесна повреда, изразяващи се в
травматичен оток в окосмената част на главата и ожулване в същата област.
Всички посочени телесни повреди се явяват пряка последица и са вследствие
отблъскването на нападението и в случая представляват елемент от защитата на
застрашените от нападението интереси. В конкретния случай, причинените на
нападателя вреди са се ограничили в рамките на необходимите предели –
предприетите действия по защитата на подс. К. съответстват на характера и
опасността на нападението – за отблъскване на същото.
Тъй като
деянието, извършено от подс. К. не е общественоопасно, а напротив то е
правомерно и обществено полезно, той бе признат за невинен и оправдан изцяло по
повдигнатото му в тази част с частната тъжба обвинение. Съответно и предявения
граждански иск бе отхвърлен поради недоказаност.
Изложените факти
по отношение на обвинението по чл. 130 от НК сами по себе си говорят за липса
на умисъл. Въз основа на изнесените свидетелски показания не може да се приеме,
че подсъдимият са извършил деянието с цел да причини настъпването на
вредоносния резултат, нито пък че е съзнавал неговото настъпване, но се е
примирил с това.
За да се приеме
наличието на престъпление, така както се претендира с жалбата следва безспорно
и по несъмнен начин да са установени авторството на деянието, наличието на
всички елементи от обективна и субективна страна на престъплението и най-вече
изискуемата от закона форма на вина.
Тук следва да се
посочи, че с Присъда от 30.11.2020г. на РС Варна К.В.К. е бил признат за
виновен затова, че на 23.11.2018 г., в
гр. Варна е нанесъл удари с ръка в областта на лицето на Р.Н.К., като му
причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание
- престъпление по чл. 130, ал. 2, вр. чл. 63 ал. 1 т.
4 от НК, поради което и на основание
чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК и чл. 78а, ал. 6, вр. ал. 1 от НК му е било
наложено наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез
обявяване на решението в Кметството по местоживеене.
С Решение № 159 от
13.07.2021 г. на ОС Варна е по н. д. №
234/2021 присъдата на РС Варна е потвърдена в наказателната и част и е изменена по отношение на уважените
граждански искове.
Така посочената присъда
касае конфликт между същите две лица като в рамките на този конфликт К. е
нанесъл лека телесна повреда на К.. Доколкото присъдата и мотивите са единни от
тях се установява следните приетите факти по отношение на деянието а именно:
„между пострадалия К. и подс. К. възникнал словесен конфликт, прераснал в
свада, по време на която подсъдимият ударил два пъти с ръка през лицето К..
Пострадалият не стоял безучастен, а отвърнал на агресията, нанасяйки удари на К..
В резултат на сблъсъка двамата получили съставомерни като леки телесни повреди
телесни увреждания. При безспорно установеното по експертен път съставомерно
увреждане, съдът е стигнал и до споделяем правен извод, че подс. К. е осъществил
от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 130 ал. 2 от НК„
/цитат от решение 159/2021г. на ОС Варна/. В мотивите към присъдата си РС Варна
изрично е посочил, „..че в хода на съдебното производство не бе установено
реализираното от подсъдимия спрямо частния тъжител посегателство спрямо
телесната му неприкосновеност да е предизвикано от нападение над К., с оглед на
което реализираните от последния действия да са имали характер на защитни.
Действително в резултат на развилите се след началото на инцидента събития и
вследствие на физическото съприкосновение между телата на двете лица, участвали
в конфликта е възможно по тялото на подсъдимия да е имало наранявания. По
делото обаче не е установено същите да са били резултат от противоправно и виновно поведение на частния
тъжител, а напротив с оглед установената
фактическа обстановка, съдът намира, че подобни действия на частния
тъжител /макар такива да не са установени безспорно по делото/ биха имали
характер на защитно деяние, осъществено при условията на неизбежна отбрана“.
Влязлата в сила присъда
принципно има обвързващо действие за всеки следващ съд "по въпросите,
които по необходимост са общи за наказателната отговорност"...Материалната
законна сила на влязлата в сила присъда и задължителността й, съгласно чл. 413, ал. 1 от НПК се разпростират
върху отговорите на въпросите по чл.
301, ал. 1 от НПК - има ли извършено деяние, извършено ли е от дееца,
виновно ли е извършено, съставлява ли престъпление и правната му квалификация,
по отношение на съставомерното поведение на осъденото лице. В случая, съгласно чл. 413, ал. 1 от НПК влязлата в сила
присъда по НОХД № 4307/19 г. на ВРС е задължителна относно обстоятелството, че
при инцидента на 23.11.2018 г. частния тъжител по настоящото дело К. е извършил
престъпление по чл.
130, ал. 2, вр. НК - виновно е причинил на подсъдимия К.
лека телесна повреда. Обективните предели на силата на присъдено нещо на тази
присъда не обхващат останалите констатации в нея, отнасящи се към поведението
на подсъдимия по настоящото дело. Неговото деяние следва да бъде самостоятелно
установено по несъмнен и категоричен начин в рамките на настоящото отделно
наказателно производство." Т.е. че влязлата в сила присъда е задължителна
за решаващия съд - но само относно деянието на осъденото с нея лице; на
решаващия съд е предоставена свобода на преценка относно останалите фактически
обстоятелства.
В случая е
налице приключило с окончателен съдебен акт дело, касаещо действията на
подсъдимия и пострадалия, разбира се в различно качество по двете наказателни
производства по време на един и същ инцидент, което предполага и идентичност на
фактите, отразяващи случилото се. Анализът на нормата на чл. 413 НПК дава основание да се приеме, че по отношение
на очертаните в т. 2 обстоятелства влезлият в сила съдебен акт е задължителен
за съда. В тази връзка не се дължи коментар на събраните по настоящото
наказателно производство доказателства относно горепосоченото обстоятелство.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че от правна страна не се
доказва по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият да е извършил
вмененото му с тъжбата престъпление.
По отношение на
обвинението за осъществен състав на престъплението по чл.
216, ал. 6 вр. с ал.
1 от НК,следва да се посочи, че от обективна
страна се изисква субектът на наказателна отговорност да унищожи или повреди
противозаконно чужда движима недвижима вещ, като конкретния състава на
престъпление посочва това унищожаване или повреждане да е извършено по
непредпазливост.
В Тълкувателно
решение № 50/79 г. на ОСНК на ВС е посочено, че унищожаването е такова
качествено изменение в субстанцията или структурата на вещта, което я прави
напълно и окончателно негодна за използване по първоначалното и предназначение,
а повреждането – такова изменение в субстанцията или структурата на вещта,
което я прави временно или частично негодна за употреба по предназначение.
Съдът не намира
обвинението за доказано по несъмнен и категоричен начин. Не се доказва именно в
следствие противоправното поведение на подсъдимия да са настъпили повреди или
унищожаване на конкретни вещи. Налични са само твърденията на тъжителят,
неподкрепени от съответни доказателства.
От обективна и
субективна страна, за да е съставомерно деянието по чл.
216 от НК, да е предполагал наличието на телефон
в дрехите на ЧТ, който при нанасяне на удар да е могъл да падне и да се повреди
или при събаряне на лицето да се увредят вещите намиращи се у него, защото от
субективна страна тези обстоятелства трябва да са създавали безусловна
възможност в съзнанието на дееца да се формират представи за настъпването на
общественоопасни последици при размяната на удари, при което дееца е имал не
само възможност да ги прецени, но и задължение да ги предотврати, за да е
налице отговорност за непредпазливо деяние. За престъплението по чл.
216, ал.6 от НК се наказва този, който
противозаконно унищожи чужда движима или недвижима вещ като деянието, следва да
е извършено по непредпазливост. Тежестта да се докаже обвинението по
наказателни дела от частен характер е на тъжителя. Преди всичко подлежи на
доказване извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него, по
аргумент на чл.
102, т.1 от НПК. Липсват, каквито е да е доказателства
подсъдимото лице да е предизвикало инцидента, неговите действия да са
инициирали падането на земята на ЧТ или той конкретно да е целял увреждането на
веща. Предвид характера на производството ЧТ следваше да докаже наличието и
характера на увредата, а това не бе сторено в настоящият процес. Не може да се
изгражда обвинение по наказателно дело частен характер въз основа на
доказателства събрани в друго производство – приложеното по делото досъдебно
производство. По делото не се събраха преки или косвени доказателства
установяващи извършване на деянието от субективна страна, подс.К. не е
инициирал нападението и не е бил длъжен да знае или предполага, че при нанасяне
на удари може да увреди вещи намиращи се у К..
Също така при
анализа на свидетелските показания единствено Балинов и Жечев сочат на някаква
повреда на тъч скрийна на телефона на частния тъжител, но това са изолиран и
показания неподкрепени с други доказателства по настоящото дело.
За да е налице
виновно деяние под формата на непредпазливост, деецът следва да не е предвиждал
настъпването на обществено-опасните последици, но да е бил длъжен и да е могъл
да ги предвиди, или като е предвиждал настъпването на тези последици да е
мислел да ги предотврати. Анализът на случая в аспекта на конкретните действия,
които е извършвал както подсъдимият, така и пострадалият в момента на
възникване на събитието, довело до резултата сочи, че възникналия сблъсък е по
инициатива на ЧТ, а подсъдимото лице единствено се е защитавало т.е. липсва
умисъл за каквото и да е деяние и той нито е бил длъжен нито е могъл да
предвиди настъпилите неблагоприятни последици. За да е налице виновно деяние
под формата на непредпазливост, деецът следва да не е предвиждал настъпването
на обществено-опасните последици, но да е бил длъжен и да е могъл да ги
предвиди, или като е предвиждал настъпването на тези последици да е мислел да
ги предотврати.
Поради това
съдът призна за невинен подсъдимия и го оправда по така повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл.
216, ал. 6, вр. с ал.
1 от НК, тъй като не се доказа да е реализирал
основния състав на посочената норма.
Към
момента на посочената в частната тъжба дата на осъществяване на деянията подс.К.
е бил непълнолетен, поради това и съда съобрази този факт при определяне на
квалификацията на деянията с чл. 63 ал.1 от НК.
Поради
изложените по-горе съображения за недоказаност за извършване от обективна и
субективна страна от подсъдимия К. на вмененото му престъпление по чл.
216, ал. 6 вр. с ал.
1вр. чл.63 ал.1
от НК, както и някакво друго неправомерно
деяние, от което в причинно-следствена връзка да са настъпили твърдените с
жалбата вреди за ЧТ съдът счита, че предявените от него против подсъдимия
граждански искове, се явяват неоснователни и недоказани и следва да се
отхвърлят изцяло като неоснователни.
Не се доказа
пряка причинно-следствена връзка между противоправно поведение на подсъдимия по
отношение на вещи на ЧТ и претендираните от него увреждане или унищожаване.
В изпълнение на задължението си да събере
служебно и други доказателства, относно
фактическите положения релевантни за установяване на фактите включени в
предмета на доказване, съдът изчерпи всички процесуални способи за събиране на
доказателства за установяване на обективната истина по делото.
Бе оставено без уважение и искането на ЧТ
за присъждане на направените разноски и адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и на основание чл.190 от НПК
съда осъди частния тъжител да заплати на подсъдимото лице сторените по делото
разноски.
Като съобрази горните обстоятелства съдът прие, че в случая обвинението
повдигнато на подсъдимата с частната тъжба не е доказано по безспорен,
категоричен и несъмнен начин по смисъла на чл.304 от НПК поради което и го оправда по
повдигнатото и обвинение по чл.130 ал.1 вр. чл. 63 ал.1 от НК и по чл. 216 ал.6
вр. ал.1 вр. чл. 63 ал.1 от НК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: