№ 11021
гр. София, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:...........
при участието на секретаря ....... С. Д.
като разгледа докладваното от ........... Гражданско дело № 20221110103461
по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени от Д. Е. П. срещу .......... /с предишно наименование
„..........“ ........../ обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати следните суми: сумата от 13.48 лева,
представляваща заплатена без правно основание възнаградителна лихва за периода от
09.10.2017г. до 08.11.2017г. по договор за кредит с № ....../09.10.2017г. и сумата от
80.79 лева, представляваща заплатена без правно основание такса за експресно
разглеждане по договор за кредит с № ....../09.10.2017г. /размерът на исковете е
изменен в хода на производството по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК – л. 123/, ведно със
законната лихва върху всяка главница, считано от 25.01.2022г. /датата на подаване на
исковата молба/ до окончателното изплащане на вземането /съобразно УМ на л. 18/.
Релевират се доводи, че между страните по делото е сключен договор за кредит
с № ....../09.10.2017г. като предоставената главница била в размер на 400.00 лева.
Ищецът релевира, че уговореният ГЛП възлиза на 41%, а ГПР възлиза на 49.70% .
Посочва още, че била уговорена и такса за експресно разглеждане в размер на 26.02
лева. Заявява, че е заплатил на ответното дружество сума в общ размер от 80.79 лева.
Заявява, че ищецът е заплатил сума в общ размер от 494.27 лева.
Ищецът посочва, че процесният договор е нищожен, доколкото противоречи на
императивните норми на ЗПК и ЗЗД, като същевременно не е спазена и предвидената
от закона форма. Релевира се още, че договорът е унищожаем, на основание чл. 33, ал.
1 ЗЗД, с оглед сключването му, поради крайна нужда и явно неизгодни условия. С
оглед изложените съображения счита предявеният иск за основателен и доказан.
В указания законоустановен срок по чл.131 от ГПК ответникът излага
съображения за неоснователност на исковата претенция като в тази връзка излага
следните съображения: ищецът не е представил каквито и да било доказателства за
твърдените плащания; договорът е сключен, в съответствие със законовите
изисквания. С оглед горното моли исковата претенция да бъде отхвърлена като
1
неоснователна.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Съгласно задължителните постановки на Постановление № 1 от 28.05.1979г.
на Пленума на ВС текстът на чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е
получено нещо въз основа на нищожен акт.
За да бъдат уважени исковете по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, съдът следва да
установи наличието на две предпоставки: 1) получаването на процесните суми в
размер от 13.48 лева и 80.79 лева от обогатилото се лице – ответника, която е дадена
от обеднялото лице-ищеца и 2) липса на основание за получаването, като в хипотезата
на чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД тази липса следва да е начална, каквито са и твърденията
въведени от ищеца в настоящото производство.
По отношение на първата предпоставка за уважаване на исковете –
получаването на процесните суми от обогатилото се лице – ответника, която е дадена
от обеднялото лице-ищеца, следва да се посочи, че видно от приетата по делото ССчЕ
/л. 105 и сл./, неоспорена от страните и кредитирана от съда като компетентно
изготвена се установява следното: общата сума, която ищецът е изплатил по процесния
договор за потребителски кредит № ....../09.10.2017г. възлиза на сумата от 494.27 лева
/л. 110/; с платената на 06.11.2017г. от ищеца сума в размер на 120.00 лева и на
09.11.2017г. сума в размер на 374.27 лева са погасени следните вземания по процесния
договор: възнаградителна лихва в размер на 13.48 лева, начислена за периода от
09.10.2017г. до 08.11.2017г.; такса за експресно разглеждане в размер на 80.79 лева и
главница в размер на 400.00 лева.
По отношение на следващата предпоставка от фактическите състави на
предявените искове – липса на основание за получаването, следва да се посочи
следното: между страните е сключен договор за потребителски кредит №
....../09.10.2017г. /л. 6 и сл./. По силата на този договор ответникът в качеството си на
заемополучател получил сума в размер на 400 лева като договорената годишна лихва
възлиза на 41%; ГПР възлиза на 49.7%; дължимата такса за експресно разглеждане на
кредита възлиза на 80.79 лева; падежът на вземането настъпва на 09.11.2017г.
2
В разглеждания случай е налице валидно облигационно правоотношение
между страните, възникнало по силата на сключен договор за потребителски кредит,
сключен от разстояние – по електронен път чрез използване на интернет страница.
Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за
потребителския кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 9 ЗПК това е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването
на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. В разпоредбата на
чл. 10, ал. 1 ЗПК е предвидено, че формата за действителност на договора за
потребителски кредит е писмена – на хартиен или друг траен носител; по ясен и
разбираем начин; в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Дефиниция на понятието „траен носител” се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК – това е
всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него
информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време,
съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява
непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.
Законът за потребителския кредит допуска възможността договорът за
потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл.
5, ал. 9 ЗПК е предвидено, че кредиторът трябва да предостави на потребителя
стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал. 13 ЗПК,
когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива
на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по
смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, което не
позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен
носител, както и в случаите по ал. 10 /при използването на телефон като средство за
комуникация или друго средство за гласова комуникация от разстояние/, кредиторът,
съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация
посредством формуляра по ал. 2 незабавно след сключването на договора за
потребителски кредит.
Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са
регламентирани в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние –
ЗПФУР, като според чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средство за комуникация – едно или повече.
3
Дефиниция на понятието „финансова услуга” се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР –
това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане,
допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно
посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на „средство за
комуникация от разстояние” – в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР и това е всяко средство,
което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице
едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да доказва, че са
налице следните предпоставки: 1/ изпълнил задълженията си предоставяне на
информация на потребителя; 2/ спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и 3/ получил
съгласието на потребителя за сключването на договора и, ако е необходимо, за
неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от
сключения договор. За доказване на електронни изявления /както се твърди в частност/
се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис – ЗЕДЕП, като
изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата
страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се
в тях – чл. 18, ал. 2 и 3 ЗПФУР.
Електронното изявление е предоставено в цифрова форма словесно изявление,
което може да съдържа и несловесна информация, а електронното изявление, записано
на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено,
съставлява електронен документ – чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП. Същото се
счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от Закона – за електронен подпис се
счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното
изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на
подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен
квалифициран електронен подпис /чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП/, но също така допуска страните
да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен
подпис стойността на саморъчен /чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП/. Когато посочените
предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата
доказателствена сила е такава, каквато законът признава, съгласно чл. 180 ГПК и чл.
18, ал. 3 ЗПФУР. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител
не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя
по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата
страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е
годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото
съдържание /в този смисъл е Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. №
868/2012 г., IV г. о., ГК/.
В представените по делото Общи условия на „..........” .......... /л. 6, стр. 2 и сл./,
4
приложими към договорите за кредит, е посочено, че договарянето се осъществява чрез
средствата за комуникация от разстояние /интернет страницата на адрес
www............bg/, сключването на договора за потребителски кредит става по инициатива
на кредитополучателя, като за да получи кредит той подава искане за отпускане на
кредит в съответствие с формуляра, предоставен в началото на интернет страницата
/където е наличен и стандартният европейски формуляр за предварителната договорна
информация/ и след попълване на формуляра се създава профил, а за завършване на
регистрацията му е необходимо той да е приел Общите условия на договора за кредит
/т. 1. 3/. След регистрацията, проект на договора за кредит се предоставя на
кредитополучателя на началната страница или на хартиен носител, като за да го
приеме той трябва да то подпише електронно, като натисне бутон „Подпиши” – с което
потвърждава, че е прочел и приема условията на договора за кредит и бланката на
стандартния европейски формуляр за предварителната договорна информация, че
желае да сключи договора за кредит с кредитора и се съгласява кредиторът да преведе
сумата на кредита по описаната банкова сметка /т. 1. 8/.
С оглед събраните писмени доказателства по делото съдът счита, че между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, произтичащо от
сключен между тях договор за потребителски кредит от разстояние, като кредиторът е
изпълнил основното си задължение по договора, като е превел в полза на ответницата
сума по кредита в размер на 400 лева като ищецът е получил сумите по кредита лично
на каса на „Изипей” срещу представена лична карта и полагането на подпис върху
разписката /авторството на който не е било оспорено и надлежно опровергано в
процеса/. Това поведение на ищеца представлява извънсъдебно признание за
получаването на посочената сума, която му е била преведена именно във връзка с
процесния договор. За ищеца е възникнало задължението да върне посочената сума в
30-дневен срок от датата на сключване на договора.
По отношение на процесното вземане за възнаградителна лихва, следва да се
посочи следното: възнаградителната лихва представлява по своето правно естество
възнаграждение, което длъжникът на пари или на други заместими вещи трябва да
престира на кредитора, защото са му предадени и се е разпоредил с тях. Лихвата е
граждански плод и се дължи по силата на едно правоотношение, като нейният размер
се определя от размера на дадения в заем капитал и времето на ползването му. Тук
следва да се отбележи, че за разлика от банките, небанковите институции, каквато
представлява и ответното дружество предоставят на потребителите в заем собствен
капитал, а не такъв набран от трети лица – вложители, поради което и размерът на
годишния процент на разходите по този кредити, представляващ „общата стойност на
кредита за потребителя“, т.е. всички разходи по кредита, включително лихвите и
другите разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които
потребителят трябва да заплати, са в значително по-високи размери в сравнение с тези
5
на банковите институции.
В конкретния случай от предметното съдържание на договора се установява, че
се касае за двустранна консенсуална сделка, тъй като съгласно процесния договор /л. 6/
предоставянето на уговорената сума /400.00 лв./ не е част от фактическия състав от
договора за потребителски кредит, а в изпълнение на вече поето договорно
задължение. Страните са се съгласили, че за кредитодателя възниква правното
задължение да предостави уговорения кредит на кредитополучателя – в офис на
„Изипей”. По делото е доказано, че кредиторът е изпълнил своето договорно
задължение за предоставяне на уговорения паричен кредит. Настоящият състав не
възприема и аргумента на ищеца, че договорът е недействителен, поради противоречие
с добрите нрави на клаузата, предвиждаща ГЛП в размер на 41% по основания
договор, тъй като при съобразяване на размера и предназначението на отпуснатия
кредит, срокът и условията за погасяването му, включително липсата на обезпечение за
кредитора и обстоятелството, че последният предоставя собствен капитал, следва да се
обоснове извода, че така уговореният годишен процент на разходите, не се явява
несъответен на интереса и на двете страни от сключването на договора, респективно не
обуславя неоправдано разместване на имущество като последица от изпълнението му.
В конкретния случай годишния процент на разходите е посочен в договора, поради
което договорът се явява действителен.
По отношение на претендираната възнаградителна лихва следва да се вземе
предвид следното: в случая е видно от съдържанието на договора, че между страните е
била договорена възнаградителна лихва, каквато е допустима съобразно разпоредбата
на чл. 240, ал. 2 от ЗЗД. Но волята на страните е меродавна, само ако тя не надвишава
най - високия размер, допустим от закона според чл. 10, ал. 2 от ЗЗД. В случая в
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК е предвидено, че ГПР не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва. От служебна справка в сайта на БНБ се
установява, че основният лихвен процент през процесния период е 0.00%. Размерът на
законната лихва е нормативно определен на основание чл.86, ал.2 ЗЗД - основният
лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10 пункта /чл.
единствен от ПМС № 72 от 8 април 1994 г. за определяне на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута/. В процесния договор е посочено, че
ГПР възлиза на 49.7%. Ето защо в случая ГПР не надвишава пет пъти размера на
законната лихва, която е 50%.
С оглед всички гореизложени съображения предявеният иск е неоснователен.
По отношение на иска за недължимост на сумата от 80.79 лева, представляваща
заплатена без правно основание такса за експресно разглеждане, следва да се изложат
следните съображения: видно от процесния договор ищецът се е задължил да заплати и
6
такса за експресно разглеждане в размер на 80.79 лева /л. 6./. Посочената клауза съдът
счита за нищожна, поради противоречие с добрите нрави, доколкото размерът й е
необосновано висок и не е еквивалентна на насрещната престация на кредитора.
Опциите при сключване на договора за паричен заем са или избиране приоритетно
разглеждане и плащане такса за това при разглеждане на заявката и получаване на
становище до 15 минути след подаване на предложението за сключване на договор за
заем или обикновена заявка без такса Обикновената заявка означава заемодателят да
вземе становище в срок от 7 дни. Следователно при необходимост от разглеждане на
заявката в по-кратък срок заемателят е принуден да избере опция приоритетно
разглеждане. Тази такса е уговорена в договора, едва след като е направена заявката,
като потребителят преди подписване на договора се задължава да плати такса, за която
не му е известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде платена. Таксата е във
фиксиран размер – 80.79 лева. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и
извършената услуга от заемодателя. Таксата е по-голяма от възнаграждението, което
кредитодателят получава за предоставения кредит. С оглед изложеното съдът намира,
че така предвидената клауза противоречи на добрите нрави, както и с нея се цели
неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е
извършена конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по договора за
кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на
кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
поради което е нищожна. Също така уговарянето на такава такса е в противоречие с
чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото същата по своя характер представлява услуга по
предоставяне и усвояване на кредита.
Във връзка с гореизложеното следва да се посочи още, че доколкото се касае за
възнаграждение по усвояването на кредита, с това допълнително плащане се покриват
разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би
надхвърлил законовото ограничение. Така, с тази сума, реално се увеличава печалбата
на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава едно
допълнително възнаграждение. Ето защо посоченият в договора годишен процент на
разходите от 49.7 % не отговаря на действителния такъв. В годишния процент на
разходите по процесния Договор, като разход на заемодателя е включена само
договорна лихва. Процентът, с който се оскъпява кредита с постигната договорка за
заплащане на такса за експресно разглеждане, е по-висок от посочения и договорен.
С оглед всички гореизложени съображения предявеният иск е основателен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за двете страни по делото.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 299.95
7
лева, съразмерно с уважената част от исковете /ДТ – 50.00 лева и депозит за ССчЕ –
300.00 лева/.
На основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждение, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал.1 , т. 2 ЗАдв. в полза
на адв. .......... следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер от 257.10 лева,
съразмерно с уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди
сумата от 14.30 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете за юрисконсултско
възнаграждение в размер от 100.00 лева.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА .......... /с предишно наименование „..........“ ........../, с ЕИК ........, с
адрес: ......... да заплати на Д. Е. П., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ..........., на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 80.79 лева, представляваща заплатена без
правно основание такса за експресно разглеждане по договор за кредит с №
....../09.10.2017г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 299.95 лева –
разноски по съразмерност за производството пред СРС като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 13.48 лева, представляваща
заплатена без правно основание възнаградителна лихва за периода от 09.10.2017г. до
08.11.2017г. по договор за кредит с № ....../09.10.2017г.
ОСЪЖДА .......... /с предишно наименование „..........“ ........../, с ЕИК ........, с
адрес: ......... да заплати на адв. .......... от АК – гр. София, на основание чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение,
вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал.1 , т. 2 ЗАдв. възнаграждение в размер от 257.10 лева.
ОСЪЖДА Д. Е. П., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ........... да заплати на
.......... /с предишно наименование „..........“ ........../, с ЕИК ........, с адрес: ........., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 14.30 лева – разноски по съразмерност за
производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8