№ 122
гр. Велико Търново, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно търговско
дело № 20244001000087 по описа за 2024 година
С решение № 1/08.02.2024 г. по т. д. № 292/2018 г. Великотърновският
окръжен съд е отхвърлил като неоснователни предявените от „Уникредит
Булбанк“ АД, гр. София, ЕИК ********* против С. А. В. и Г. С. Г. искове с
правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК за установяване съществуването на
парични вземания на ищеца:
в размер на 27 554,67 CHF – остатъчна главница, ведно със законната
лихва за забава върху тази сума, считано от 21.08.2018 г. до окончателното й
заплащане и
в размер 2 417,25 CHF, от които сумата от 969,67 CHF -
възнаградителна лихва за периода от 05.11.2017 г. до 06.04.2018 г., сумата от 1
247,22 CHF – наказателна лихва върху просрочената главница за периода от
05.10.2017 г. до 20.04.2018 г. и сумата от 200,30 CHF – редовна лихва при
конверсия, начислена на 06.04.2018 г.,
дължими по договор за ипотечен кредит № 94, сключен на 24.02.2006 г.
между страните, изменен с анекс № 1/06.01.2016 г., за които е издадена за
заповед за незабавно изпълнение на 23.08.2018 г. по ч.гр.д. № 2604/2018 г. по
описа на РС Велико Търново.
Със същото решение ВтОС е осъдил С. А. В. и Г. С. Г. да заплатят на
„Уникредит Булбанк“ АД, гр. София сумата от 4 274,32 лв., представляваща
направени разноски в исковото производство по делото.
Недоволна от постановеното решение, с което предявените искове с
1
правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК са отхвърлени е останала въззивната
страна „Уникредит Булбанк“ АД, гр. София, която чрез пълномощника си
адвокат Я. Д. от САК го обжалва пред ВтАС като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Иска се от въззивния съд да постанови
решение, с което да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло
предявените искове, като присъди на въззивника направените по делото
разноски. Представена е квитанция за внесена държавна такса по сметка на
ВтАС в размер на 1 228,85 лв..
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемите страни С. А. В. и Г. С. Г. чрез
пълномощника им адвокат Р. М. от ВтАК, с който се оспорва основателността
на жалбата и се счита, че първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено. Излагат се подробни доводи
относно наличието на плащане в хода на производството и значението на
същото, както и относно наличие на неравновноправни клаузи при сключване
на договора и наличие на доказано надвнасяне на парична сума към
30.05.2018 г. в размер на 4 777,87 CHF, което обуславя липса на предпоставки
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. По отношение на
извършеното плащане се позовава на мотивите към т. 1.2 от ТР № 8/02.04.2019
г. по тълк. Дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Иска се от въззивния съд да
постанови решение, с което да потвърди изцяло решението на
първоинстанционния съд и да присъди на въззиваемите направените по
делото разноски.
В о.с.з. въззивната Банка не се представлява, но чрез пълномощника си
адвокат Я. Д. от САК депозира писмено становище, с което поддържа
въззивната жалба. Претендира направените по делото разноски и прави
възражение за прекомерност на заплатените разноски за адвокатско
възнаграждение от другата страна. В изпълнение на указанията на въззивния
съд, дадени с определение № 83/25.05.2024 г. по делото, въззивната Банка,
ищец в първата инстанция уточнява обстоятелствата, на които основава иска
си към ответниците, като уточнява, че погасителният план при сключване на
договора за ипотечен кредит от 24.02.2006 г. между въззиваемите и „Ейч Ви
Би Банк Биохим“ АД, както и Общите условия на Банката – кредитодател са
инкорпорирани в договора за кредит. Поддържа, че в чл. 4.4 от договора за
кредит подробно са описани реда и размера на вноските по кредита, как се
формират и до коя дата следва да се погасяват, като кредитополучателите са
били наясно с тези обстоятелства, полагайки подписи върху договора за
кредит. Поддържа се, че не са налице плащания по договора за кредит след
датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 06.04.2018 г., за
което волеизвление на Банката кредитополучателите са уведомени лично.
В о.с.з. въззиваемите страни не се явяват, но чрез пълномощника си
адвокат Р. М. от ВтАК поддържат отговора на въззивната жалба и я оспорват.
Поддържат, че са погасили изцяло задълженията си към въззивната Банка като
заплатили дължимите суми на ЧСИ и не са налице основания за уважаване на
2
иска. Заявява, че по договора за кредит не са заплащани суми директно на
Банката след 30.05.2018 г., а заплатените суми в последствие са били по
изпълнителното дело пред ЧСИ по принудителното изпълнение на заповедта
за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК. Пълномощника на въззиваемите
претендира адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по реда на чл.
38 ал. 2 от ЗАдв. и представя 2 бр. списъци на разноските. В писмените
бележки, постъпили по делото в указания от съда срок пълномощникът на
въззиваемите възразява, че оплакванията във въззивната жалба са общи,
неясни и бланкетни и подробно обсъжда събраните по делото в първата
инстанция писмени доказателства, от които се установява, че в хода на
изпълнително дело № 867/2018 г. по описа на ЧСИ М. Г. са представени
доказателства за извършено плащане от въззиваемата Г. С. Г. с две платежни
нареждания от 15.03.2019 г. общо на сумата от 62 668, 26 лв., с която изцяло
са погасени задълженията по изпълнителния лист, издаден въз основа на
заповедта по чл. 417 от ГПК, както и разноските в изпълнителното
производство. С оглед на тези писмени доказателства въззиваемите считат, че
правилно предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК е отхвърлен
като неоснователен и недоказан. Наред с гореизложеното, позовавайки се на
приетите в първата инстанция заключение на съдебно-счетоводни експертизи
/ССчЕ/ въззивамите поддържат, че към 30.05.2018 г. е налице надвнасяне на
сумата от 4 777,87 CHF от тяхна страна по договора за кредит при
съобразяване на първоначалния погасителен план. Поддържа се, че при
съобразяване на първоначалния погасителен план и курса на швейцарския
франк към датата на сключване на договора между страните в размер на 1
CHF към 1,24 лв. надвнасянето по договора за кредит е в размер на 18 979,45
лв., представляващи разлика между анюитетните вноски и платените суми,
превалутирани в лева. Поддържа се, че при условията на чл. 235 ал. 3 от ГПК
съдът следва да съобрази всички настъпили в хода на производството
обстоятелства и се позовава на цитирана практика на ВКС в тази насока.
Излагат се подробни доводи за конкретни неравноправни клаузи в договора за
кредит - чл. 1, чл. 4 ал. 1 в частта „базов лихвен процент“, чл. 9 ал. 2 и ал. 3,
чл. 10 ал. 1 т. 13 и ал. 9 и чл. 14 на договора, които са нищожни при условията
на чл. 26 ал. 1 от ЗЗД и чл. 143 вр. чл. 146 ал. 1 от ЗЗП, довели до промяна на
размера на договорената първоначална месечна вноска по кредита. Позовават
се на влязлото в сила решение по т.д. № 255/2018 г. на ОС Русе между
страните, с което са прогласени за нищожни клаузите на чл. 4 ал. 1 изр. 4, чл.
10 ал. 5 и чл. 12 ал. 6 от Договора. Позовават се на практика на ВКС и СЕС по
конкретно посочени дела и се извежда извод, че едностранната промяна на
размера на възнаградителната лихва по кредита от кредитора, която не е
основана на ясни и предварително определени правила и зависи единствено от
волята на органите на кредитора е неравноправна и поражда
нееквивалентност на насрещните престации, респ. клаузите, на които се
основава са нищожни поради неравноправния им характер и не са породили
правни последици в правната сфера на ответниците. Като се позовават на
3
преюдициалните заключения на СЕС по дело С-26/2013 г., дело № С-186/2016
и дело № С-119/2017 г. въззиваемите правят изводи, че от страна на Банката не
е предоставена ясна и разбираема информация, от която да се изясни валутния
риск от сключване на кредита в швейцарски франкове и евентуалното
увеличаване на обменния курс. Излагат се подробни доводи и за нищожност
на клаузата на чл.14 от Договора, касаеща предсрочната изискуемост на
кредита, като считат, че неизпълнението следва да е съществено за да бъде
обоснована предсрочна изискуемост на кредита при съобразяване на
преюдициално заключение на СЕС по дело С-415/2011 г.. По отношение на
клаузата на чл. 10 т. 13 от Договора, предвиждаща заплащане на такса
управление от 0,25 % върху размера на непогасената главница за всяка
календарна година се поддържа, че е наложена в нарушение на изискванията
за добросъвестност. Излагат се подробни доводи относно наличие на
основание за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2
от ЗАДв. в размер на 4 800 лв. за всяка от въззиваемите поотделно с оглед
представените списъци на разноските, както и за неоснователност на
възражението на въззивната страна по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК, с оглед
обстоятелството, че делото с голяма фактическа и правна сложност.
Великотърновският апелативен съд, като обсъди оплакванията,
изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните
пред първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната
съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, допустима и
редовна е и следва да бъде разгледана по същество.
В изпълнение на задълженията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд
извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и
допустимостта му и намира, че атакувания съдебен акт не страда от пороци,
водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите
на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е
и е разбираем.
Въззивният съд приема, че обжалваното решение на ВтОС е допустимо,
но частично неправилно по следните съображения:
Производството пред ВтОС е образувано по предявени искове с правно
основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 430 вр. чл. 432 от ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД за
признаване за установено по отношение на ответниците и длъжници в
заповедното производство С. А. В. и Г. С. Г. съществуването на паричните
вземания на „УниКредит Булбанк“ АД, гр. София, за които ВтРС е издал
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК № 1273/23.08.2018 г. по
ч.гр.д. № 2604/2018 г. по описа на ВтРС.
С отговора на ИМ ответниците са направили възражения за наличие на
неравноправни клаузи в договора за кредит, а именно клаузите, даващи право
на банката едностранно да увеличава цената на кредита чрез плаваща
4
величина на договорната лихва, определена като базов лихвен процент /БЛП/,
клаузата за деноминиране на кредита в швейцарски франкове без на
потребителя да е предоставена достатъчно информация за възможността
франка да поскъпне драстично и без да й разяснени всички релевантни
обстоятелства относно икономическите последици от поетото от него
задължение, клаузата на чл. 10 т. 13 от договора, която предвижда
заплащането на такса за управление на кредита в размер на 0,25 % върху
размера на непогасената главница по кредита, тъй като с посочената такса се
покрива разход за осъществяване на икономическата дейност на кредитора и
води до неоснователното му обогатяване поради получаване на престация без
правно основание, клаузата на чл. 14 т. 1 от договора за предсрочна
изискуемост при незаплащане на три последователни анюитетни вноски,
което неизпълнение е незначително с оглед срока на действие на договора – 25
години. Посочили са, че между ответницата С. А. В. и Банката – ищец е
налице висящо гр.д. № 255/2018 г. по описа на ОС Русе с предмет иск за
нищожност на клаузите на чл. 4 ал. 1, чл. 6, чл. 8, чл. 9 ал. 2 и ал. 3, чл. 10 ал. 5
- ал. 9 вкл. и чл. 14 т. 5 от договора за ипотечен кредит и осъдителен иск с
правно основание чл. 55 от ЗЗД за връщане на недължимо платени суми по
кредита. Твърдят, че в съдържанието на договора не са включени изобщо
лихвообразуващите компоненти на БЛП, нито е разписана методология, която
да е публична, изрично посочена и обективна и да настъпва автоматично, без
да е възможна субективна намеса и преценка на банката и промяната на
клаузите за лихвата да е предоставена на волята на кредитора, който чрез
своите органи има дискреционна власт да определя в кой момент да увеличи
лихвеното ниво. Възразява се, че за формиране на цената на кредита въз
основа на компонента „премия“ страните не са постигнали съгласие и между
тях не е възникнала облигационна връзка, като твърдят, че лихвата по кредита
се е увеличила неколкократно през периода 01.12.2008 г. до 01.09.2011 г. въз
основа на взето решение от банката, считано от 23.11.2008 г. да включи като
лихвообразуващ компонент „премия“. Твърдят, че в резултат на приложените
неравноправни клаузи и недобросъвестното си поведение банката е повишила
размера на договорената погасителната вноска от 237 CHF на 284,48 CHF,
както и че размерите на претендираните вземания са формирани в нарушение
на закона и договора между страните, като са оспорили и наличието на
основание Банката да обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащане
на 7 месечни вноски. С допълнителния отговор на ИМ са представили
доказателства за плащане на 15.03.2019 г. на паричните суми 44 000 лв. и
18668,26 лв. по сметка на ЧСИ М. Г. по изпълнително дело № 867/2018 г., като
са посочили, че поддържат всички направени възражения с първоначалния
отговор на ИМ, а плащанията са направени тъй като ипотекирания имот е
обявен на публична продан и с цел да се запази семейното жилище, а не
защото се признават вземанията на банката.
За да отхвърли изцяло предявените искове с обжалвания съдебен акт
ВтОС е приел, че не следва да съобразява направените възражения за наличие
5
на неравноправни клаузи в договора за ипотечен кредит, тъй като нормите на
ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО не са били част от действащото в държавата
материално право към датата на сключване на договора за кредит, както не
следва да съобразява и събраните по делото доказателства за плащанията на
кредиполучателите до обявяване на кредита за предсрочно изискуем, тъй като
тези възражения не са направени с отговора на ИМ и са преклудирани, но след
като по делото безспорно е установено плащането на вземанията в хода на
изпълнителното производство това обстоятелство следва да бъде съобразено
по реда на чл. 235 ал. 3 от ГПК и да се направи извод, че исковете са
неоснователни.
Въззивният съд приема от фактическа и правна страна следното:
Установява се от представения пред ВтОС договор за ипотечен кредит
№ 94/26.02.2006 г. /наричан по-надолу за краткост Договора/, който не е
оспорен от страните, че между „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД, /наричана по-
надолу за краткост Банката/, чийто правоприемник е „УниКредит Булбанк“
АД, ЕИК *********, гр. София и въззиваемите С. А. В., в качеството на
кредитодател и Г. С. Г., в качеството на солидарен длъжник е сключен договор
за ипотечен кредит, по силата на който Банката е предоставила на
въззиваемата С. А. В. банков кредит за лично/семейно ползване на
кредитополучателя в размер на 36 912 CHF, с цел закупуване на недвижим
имот. В чл. 4 ал. 1 от Договора страните са договорили погасяване на кредита
на 300 бр. месечни погасителни вноски, дължими на 5-то календарно число от
всеки месец, като първите 12 бр. погасителни вноски, считано от 05.03.2006 г.
до 05.02.2007 г. са равни и са в размер 173 CHF, представляващи сбор от
главница + лихва, определена на база фиксиран лихвен процент съгласно чл. 9
ал. 1 от Договора, а останалите 288 бр. погасителни вноски, считано от
05.03.2007 г. до 05.02.2031 г. се формират от сбора на главница + лихва,
определена на база плаващ лихвен процент и към подписване на договора са в
размер 234 CHF. В същата клауза страните са договорили, че актуализациите
на базовите лихвени проценти се отразяват в промяна на размера на
погасителната вноска съгласно т. 3. 12. 4 „а“ от Общите бизнес условия /ОБУ/,
за което кредитополучателят и солидарният длъжник са дали своето
безусловно и неотменяемо съгласие с подписване на Договора. В чл. 5 от
Договора страните да постигнали съгласие при постъпване на суми по кредита
да се погасяват първо разноските, след това лихвите и накрая дължимите суми
по главницата, а съгласно чл. 6 от Договора кредитополучателят/и
солидарният длъжник депозира/т съгласие за директен дебит начислените
лихви, такси и комисионни, и дължимите главници да бъдат дебитирани на
падежите им от всички негови/техни сметки при банката. В чл. 7 от Договора
страните да постигнали съгласие кредитополучателят и солидарният длъжник
да погасяват предсрочно част или цялата сума по отпуснатия кредит, за което
дължат такса съгласно Тарифата за такси и комисионни на Банката. В чл. 8 от
Договора страните да постигнали съгласие при ползване и/или погасяване на
кредита във валута, различна от тази посочена в Договора за арбитражиране
6
да се прилагат съответните курсове на Банката за деня. В чл. 9 ал. 1 от
Договора страните да постигнали съгласие за фиксирана лихва в размер 2,9 %
на годишна база за първите 12 месеца, а в ал. 2 на същата разпоредба са се
съгласили за останалия период до окончателното погасяване на кредита
кредитополучателят и солидарният длъжник да заплащат на банката лихва,
определена на база променлив в хода на изпълнение на договора годишен
лихвен процент, равен на базовия лихвен процент на Банката (БЛП), който
към момента на сключване на договора е 5,91 % . В чл. 9 ал. 3 страните са
договорили в случай на просрочие на която и да е вноска по главницата по
кредита, върху неиздължените суми по главницата за времето на забава да се
дължи наказателна лихва в размер на сбора от определената в ал. 1, съответно
ал. 2 лихва и наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта. В чл. 10
от Договора са уредени правата и задълженията на кредитополучателя и
солидарния длъжник, а в чл. 11 и чл. 12 от Договора са уредени съответно
правата и задълженията на Банката. В чл. 10 ал. 4 от Договора след като е
договорено право на кредитополучателя и солидарния длъжник да поискат от
Банката да превалутира представения им ипотечен кредит в швейцарски
франкове съответно в български лева или евро при заплащане за услугата на
съответна комисионна съгласно Тарифата на банката за физически лица /ТТК/
е уговорено и упражняване на това право с подписване на договора за кредит,
при което Банката ще превалутира заема в лева или евро по търговски курс
купува на Банката към датата на превалутирането и лихвени проценти
съгласно действащ бюлетин за физически лица на Банката за съответната
валута и съответния вид кредит. В ал. 5 на чл. 10 от Договора с подписване на
Договора кредитополучателят и солидарният длъжник изрично са се
съгласили в случай, че средната стойност на швейцарския франк към
българския лев за текущото полугодие, определена като усреднена стойност
на ежедневните котировки на фиксинга на БНБ за швейцарския франк за
съответното полугодие се повиши с 20 % в сравнение със съответната
стойност на швейцарския франка към българския лев за полугодието, през
което е отпуснат кредита, в полза на Банката да възникне право служебно да
превалутира заема в лева или евро по търговския й курс купува към датата на
превалутирането и лихвени проценти съгласно действащия лихвен бюлетин за
физически лица на Банката за съответната валута. В ал. 6 ,ал. 7 и ал. 8 на чл.
10 от Договора страните са се съгласили, че по смисъла на Договора „валутен
риск“ е промяната на фиксинга на БНБ за швейцарски франкове към
български лева или евро за срока на действието на кредита, че „лихвен риск“ е
възможността в резултата на превалутирането да бъде приложен по-висок
лихвен процент, което има за последица повишаване на месечните
погасителни вноски по кредита и издължаването му в български лева, а като
„превалутиране“ се определя промяната на валутата, в която се изчислява
стойността на задължението, при което следва да се приложи действащият
лихвен процент на Банката, съгласно лихвения бюлетин за физически лица на
новата валута за изчисляване на лихвата по задължението. В ал. 9 на чл. 10 от
7
Договора кредитополучателят и солидарният длъжник са декларирали, че са
запознати с обстоятелството, че промяната на фиксинга на БНБ за швейцарски
франкове към български лева или евро (валутен риск), както и
превалутирането по смисъла на договора за кредит може да има за последица
повишаване на месечните погасителни вноски по кредита при издължаването
му в български лева в резултат на по-висок лихвен процент, съгласно
действащите лихви по Лихвения бюлетин на Банката за физически лица и в
тази връзка, напълно приемат да носят за своя сметка валутния и лихвения
риск, свързан с промяната на фиксинга на БНБ или превалутирането, както и
се съгласяват да поеме всички евентуални вреди (включително пропуснати
ползи), произтичащи от промяна на валутните курсове и лихвите след
превалутиране на кредита. В ал. 10 на чл. 10 от Договора кредитополучателят
и солидарният длъжник изрично са декларирали, че при подписване на
договора са им били разяснени разпоредбите на ал. 4 – ал. 9 вкл. на чл. 10 от
Договора, запознати са и разбират смисъла и последиците от тези разпоредби.
В чл. 12 т. 6 от Договора страните са посочили повторно като право на Банката
постигнатото съгласие в чл. 9 ал. 5 Банката има право служебно да
превалутира заема в лева или евро по търговския й курс купува към датата на
превалутирането и лихвени проценти съгласно действащия лихвен бюлетин за
физически лица на Банката за съответната валута и кога се извършва това
превалутиране. От чл. 13 на Договора се установява, че за обезпечаване на
изпълнението на задълженията си по Договора кредитополучателят и
солидарният длъжник са поели задължение да учредят в полза на Банката
първа по ред договорна ипотека върху конкретно посочен недвижим имот в гр.
Велико Търново. В чл. 14 от Договора страните са постигнали съгласие за
предсрочна изискуемост на кредита в три различни хипотези на неизпълнение
на задълженията на кредитополучателя и солидарният длъжник, първата от
които е непогасяване в срок на три последователни дължими плащания по
кредита, както и когато обезпечението стане недостатъчно или се наложи
запор в полза на трето лице върху която и да е сметка на кредитополучателя и
солидарния длъжник и се стартира процедура по принудително изпълнение. В
чл. 24 от Договора страните са постигнали съгласие неразделна част от
договора да са ОБУ и ТТК, които кредитополучателят и солидарният длъжник
са получили и приемат изцяло.
Установява се от представения пред ВтОС Анекс № 1 към Договора,
подписан на 06.01.2016 г., че за изпълнението на поетото със същия
задължение за разсрочено плащане на парична сума в размер на 337 лв. за
подновяване на вписването на обезпечение по кредита освен
кредитополучателя С. А. В. и солидарния длъжник Г. С. Г. солидарно се е
задължил и ипотекарния длъжник Венцислав Асенов Христов.
Установява се от представените пред първоинстанционния съд писмени
доказателства, че на основание чл. 14 от Договора и чл. 60 ал. от ЗКИ поради
допуснато просрочие по кредита въззивната банка е обявила кредита за
предсрочно изискуем и е поканила кредитополучателя и солидарния длъжник
8
доброволно да заплатят дължимите суми по кредита в размер на 29 107,46
CHF, от които главница в размер на 27 554,67 CHF и лихви в размер на 1
552,79 CHF. Установява се, че поканите са връчени чрез ЧСИ М. Г., рег. № 730
при КЧСИ и район на действие ВтОС на въззиваемата С. А. В. на 13.06.2018
г., а на въззиваемата Г. С. Г. на 15.06.2018 г..
Установява се от приложеното ч.гр.д. № 2604/2018 г. по описа на ВтРС,
че по заявление на въззивната банка по реда на чл. 417 от ГПК на 21.08.2018 г.
е образувано заповедно производство пред ВтРС, заявлението е уважено и в
полза на банката са издадени за заповед за незабавно изпълнение № 1273 на
23.08.2018 г. против длъжниците С. А. В. и Г. С. Г. и изпълнителен лист.
Установява се, че със заповедта на длъжниците е разпоредено солидарно да
заплатят на банката парични суми, дължими по договор за ипотечен кредит №
94/24.02.2006 г., изменен с анекс № 1/06.01.2016 г., както следва: сумата от
27 554,67 CHF, представляваща остатъчна главница, ведно със законната
лихва за забава върху тази сума, считано от 21.08.2018 г. до окончателното й
заплащане, сумата от 2 417,25 CHF – договорна лихва за периода от
05.11.2017 г. до 06.04.2018 г. и направените по делото разноски в размер на 2
600,68 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Установява се, че
сумата от 2 417,25 CHF, посочена в заповедта по чл. 417 от ГПК и
изпълнителния лист представлява сбор от подробно посочени суми в
заявлението по чл. 417 от ГПК, както следва: сумата от 969,73 CHF,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.11.2017 г. до
06.04.2018 г., сумата от 1 247,22 CHF, представляваща наказателна лихва
върху просрочената главница за периода от 05.10.2017 г. до 20.04.2018 г.,
сумата от 200,30 CHF, представляваща редовна лихва при конверсия,
начислена на 06.04.2018 г..
Установява се, че въз основа на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 2604/2018 г. на ВтРС е образувано изпълнително дело № 867/2018 г. по
описа на ЧСИ М. Г., рег. № 730 при КЧСИ и район на действие ВтОС, в хода
на което ведно с поканите за доброволно изпълнение на солидарните
длъжници са връчени заповедите за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК
на 02.10.2018 г..
Установява се, че в срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК на 15.10.2018 г. са
постъпили възражения от всеки от длъжниците чрез пълномощника им
адвокат Д. Ф. от САК срещу дължимостта на паричните суми, за които е
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК. Установява се от
съдържанието на възраженията, че в същите длъжниците са твърдели наличие
на неравноправни клаузи в договора за ипотечен кредит, а именно чл. 1, чл. 4
ал. 1 в частта за «Базов лихвен процент», чл. 9 ал. 2 и ал. 3, чл. 10 ал. 1 т. 13,
ал. 5 и ал. 9, чл. 12 т. 6, чл. 14 от Договора, като са възразили също, че Банката
едностранно е променяла размера на възнаградителната лихва по кредита,
начислявайки определена от нея премия без да е налице договорено право в
тази насока, с което е оскъпила кредита през периода 01.12.2008 г. – 04.01.2009
г. с 1 %, от 05.01.2009 г. с още 1 %, от 09.03.2009 г. с 2 %, от 15.06.2009 г. с 3 %,
9
от 01.08.2009 г. с 3 % и от 01.09.2011 г. с 3 %. Възразили са, че не са разбрали
валутния риск и как промените в курса ще рефлектират върху размера на
погасителната вноска, уговорена в швейцарски франкове, не им е
предоставена достатъчно преддоговорна информация, както и са възразили, че
предсрочната изискуемост за неизпълнение на малък брой погасителни вноски
при дългосрочен договор за кредит от 25 години също е основана на
неравноправна клауза, довела до неравновесие в договорните отношения
между страните.
Установява се от представеното по делото в заповедното производство
с възражението по чл. 414 от ГПК писмо от въззивната банка до въззиваемите
с изх. № от 18.05.2015 г., че съгласно т. 3.12.3 и т.3.12.4 от ОБУ на Банката,
които са неразделна част от Договора БЛП в швейцарски франкове на Банката
се състои от два компонента – пазарен индекс, в конкретният случай
тримесечния LIBOR за швейцарски франкове и надбавка 5,10 %, че съгласно
т.3.12.5 и т.3.12.6 от ОБУ актуализацията на БЛП се извършва автоматично в
първия календарен ден на месеца, като при кредити с равни погасителни
вноски размерът на вноската се актуализира веднъж годишно през м. І, а
клиентът дължи погасителната вноска с променен размер, считано от падежа
на първата вноска след годишната актуализация, че съгласно т.3.12.7 от ОБУ
надбавките/отстъпките към БЛП се определят съобразно риска на конкретния
кредит продукт и изискванията за конкуретноспособност на банката, като в
случай, че разходите по ликвидността при 10 – годишно финансиране се
увеличат в сравнение с размера им към датата на сключване на договорна за
кредит банката има право едностранно да увеличава първоначално
определената над БЛП надбавка с размера на увеличените разходи, като всяка
последваща промяна в надбавката се извършва на това основание. Установява
се от писмото, че тъй като процесния кредит е със срок по - дълъг от 10
години, по него банката е завишила надбавката, включена в БЛП както
следва: считано от 13.11.2008 г. с 1 %, считано от 05.01.2009 г. с 1 %, считано
от 09.03.2009 г. с 1 %, считано от 15.06.2009 г. с 3%, считано от 01.08.2009 г. с
3% и считано от 01.09.2011 г. с 3%. Установява се, че със същото писмо
банката е поканила въззиваемите да превалутират оставащия дълг при валутен
курс, равен на курса в деня на превалутирането.
Установява се, че с определение от 18.10.2018 г. ВтРС е указал на
заявителя да предяви исковете по чл. 422 ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му. Определението е връчено на Банката на 20.11.2018 г., а ИМ, с
която е исковете по чл. 422 от ГПК е подадена на 20.12.2018 г. пред ВтОС,
поради което може да се направи обоснован извод, че исковете по чл. 422 ал. 1
от ГПК са подадени в законоустановения срок срещу надлежни страни и като
допустими следва да бъдат разгледани по същество.
Установява се, че с определение № 430/13.12.2018 г. по ч.гр.д. №
863/2018 г. на ВтОС е отменено частично определение на ВтРС по реда на чл.
420 от ГПК и принудителното изпълнение на заповедта по чл. 417 от ГПК в
частта относно възнаградителната лихва е спряно поради наличие на
10
възражение за неравноправни клаузи в договора за ипотечен кредит относно
начина на формиране на дължимите лихви по кредита.
Установява се от представените в първата инстанция писмени
доказателства – 2 бр. платежни нареждания от 15.03.2019 г., че в хода на
образуваното исково производство въззиваемата Г. С. Г. е заплатила по сметка
на ЧСИ М. Г., рег. № 730 при КЧСИ по изпълнително дело № 867/2018 г.
общо сумата от 62 668,26 лв..
Установява се, че с влязло в сила на 21.10.2021 г. решение по в.т.д. №
71/2021 г. е потвърдено решението по т.д. № 255/2018 г. на ОС Русе, с което е
уважен предявения от С. А. В. против „УниКредит Булбанк“ АД, гр. София
иск за обявяване на нищожността на клаузата на чл. 4 ал. 1 изр. 4 от Договора,
която гласи, че „Актуализациите на базовите лихвени проценти на банката се
отразяват в промяна на погасителната вноска съгласно т. 3. 12. 4 „а“ от
Общите бизнес условия на банката, за което кредитополучателя и
солидарният длъжник дават своето безусловно и неотменяемо съгласие.“и
клаузите на чл. 10 ал. 5 и чл. 12 т. 6 от Договора относно служебно
превалутиране на кредита от страна на банката. В решаващите мотиви съдът е
приел, че към момента на сключване на процесния Договор е действал Закона
за защита на потребителите и правилата за търговия /ЗЗППТ/, сега отменен
който намира приложение във връзка с твърдяната от ищцата нищожност на
клаузи от договора поради противоречие със закона, че ищцата е физическо
лице, на което по силата на договора е предоставен ипотечен кредит, който не
е предназначен за извършване на продажба, производство или упражняване на
професия или занаят, поради което и същата има качеството на потребител по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗППТ /отм./. Като е съобразил разпоредбата на
чл. 35 от ЗЗППТ /отм./, съгласно която е неравноправна всяка уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
и потребителя и примерното изброяване на редица типични случаи, измежду
които и клауза, която позволява на търговеца да променя едностранно
условията на договора на непредвидено в него основание - т. 9 или клауза,
която дава право на търговеца да увеличава цената, без потребителя да има
право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената
цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването
на договора - т. 11, съдът е приел, че клаузите на чл. 4 ал. 1 от Договора в
частта от изр. 3 след думата „лихва“ словосъчетанието: „определена на базата
на плаващ лихвен процент“, в това число изр. 4 и не са съобразени с
изискванията на закона, тъй като макар в чл. 9 ал. 2 изр. 1 от Договора да е
предвидено, че годишният лихвен процент /ГЛП/ се образува от базовия
лихвен процент /БЛП/ на банката, в Договора не е посочен алгоритъм или
правило, по което се определя БЛП, компонентните от които е образуван; не са
посочени и обективните критерии въз основа на които може да се промени
БЛП, като отсъства и правило за обвързаност на изменението на лихвения
процент по кредита с изменението на стойностите на факторите, които
11
принципно биха били основание за промяната и е накърнен принципът на
добросъвестност, който е основополагащ в частноправните отношения при
упражняване на породените от договора субективни права. За да приеме, че
клаузите на чл. 10 ал. 5 и чл. 12 т. 6 от Договора не се индивидуално
уговорени, неравноправни са и поради това нищожни съдът е приел, че
разпоредбите не са съставени на ясен и разбираем език за потребителя и
предоставящи му подходяща информация към момента на сключване на
съглашението за отчитане на икономическия ефект от проявлението на
условията, свързани с валутния курс, върху финансовите му задължения по
кредита при значимо обезценяване на валутата, в която той получава доходите
си, а простото деклариране от страна на потребителя, че му е известно, че
промяната във валутния курс може да доведе до негативна промяна и до
повишаване размера на дължимите погасителни вноски, изразени в лева,
както и че разбира икономическите последици и е съгласен с настъпването им,
не може да се счете за достатъчно. Приел е, че от страна на Банката не е
доказано, че направената в договора декларация от икономически по-слабата
страна е била подплатена с информираност за очакваните прогнози в
дългосрочен план, предвид продължителността на договора за кредит,
относно котировките на швейцарския франк или осведомяването за варианти
за предотвратяване на негативния ефект, посредством застраховането или
употребата на други финансови инструменти, както и че Банката, като по-
силната по правоотношението страна и професионалист със специфична
компетентност, освен че е следвало да предостави на кредитополучателя
възможност да направи информиран избор дали да встъпи в съглашението,
като му даде достъп до експертни данни за очакваното движение на валутния
курс е следвало по ясен и разбираем за средния потребител начин да очертае
отражението, което една потенциална промяна на курса, при обезценяване на
националната валута, би имало върху конкретния размер на вноските по
кредита. С влязлото в сила решение по т.д. № 255/2018 г. на ОС Русе, което не
е обжалвано от ищцата в тази му част, е отхвърлен иска на С. А. Х. за
прогласяване на нищожността на клаузите на чл. 4 ал. 1 в останалата им част с
изкл. на изр. 4, чл. 6, чл. 8, чл. 9 ал. 2 и ал. 3, чл. 10 ал. 6 - ал. 9 вкл. и чл. 14 т. 5
от Договора, както и е отхвърлен като неоснователен искът за платени без
правно основание парични суми по Договора общо в размер на 13 475 лв. през
периода м. ХІІ 2012 г. – м. VІ 2017 г..
Установява се от приетото в първата инстанция заключение на ССчЕ,
изготвено от вещото лице Р. Б., че кредитът в размер на 36 912 CHF е усвоен
по разплащателната сметка на кредитополучателя С. А. Х. на 28.02.2006 г. в
швейцарски франкове. Установява, че по кредита са осчетоводени от Банката 7
бр. неплатени анюитетни вноски за периода от 05.10.2017 г. до 05.04.2018 г. и
сборът на главницата от същите, ведно с осчетоводената на 06.04.2018 г.
предсрочно изискуема главница в размер на 26 829,70 CHF формира
неплатена главница по кредита размер на 27 554,67 CHF. Установява, че
неплатената възнаградителна лихва от анюитетните вноски за периода от
12
05.11.2017 г. до 06.04.2018 г. е в размер на 990,68 CHF, от която поради
настъпило плащане на сумата от 20,95 CHF към 20.08.2021 г. е дължима
сумата от 969,73 CHF. Установява, че лихвата за забава върху просрочената
главница за периода от 05.10.2017 г. до 05.04.2018 г. е в размер на 1 761,86
CHF, от която поради настъпило плащане на сумата от 514,64 CHF към
20.08.2021 г. е дължима сумата от 1 247,22 CHF. Установява, че на 06.04.2018
г. поради извършена конверсия /прехвърляне/ на наличните задължения по
кредита от „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД към „УниКредит Булбанк“ АД е
налично задължение за редовна лихва в размер на 231,91 CHF, от която
поради настъпило плащане на сумата от 31,61 CHF към 20.08.2021 г. е
дължима сумата от 200,30 CHF. Вещото лице заключава, че съгласно
счетоводните записвания на банката към 06.04.2018 г. дължимите суми по
кредита са в размер на общата сума от 29 971,92 CHF, от които главница в
размер на 27 554,67 CHF, договорна лихва в размер на 1 170,03 CHF и лихва
върху просрочена главница в размер на 1 247,22 CHF. От приложената
таблица, неразделна част от заключението на вещото лице се установяват
извършените плащания по кредита от датата на сключване на договора за
кредит до 29.05.2018 г., както и че за периода от 06.04.2018 г. до 29.05.2018 г.
по кредита е извършено плащане на общата сума от 515,94 CHF.
Установява се от приетото в първата инстанция допълнително
заключение на ССчЕ, изготвено от вещото лице Р. Б., че по първата му
поставена задача е изготвило вариант на дължимите суми по кредита, ако не
се съобразяват промените в първоначалния погасителен план поради
увеличените разходи за ликвидност, довели до увеличаване на погасителните
вноски и надбавки за периода от 24.02.2006 г. до 30.05.2018 г.. Вещото лице
заключава, че при този вариант поради увеличаването на надбавката,
включена в БЛП по кредита с цел покриване на увеличените разходи за
ликвидност на банката, по кредита е надвнесена сума в размер на 4 777,87
CHF в сравнение с тази, която би се внесла от кредитополучателя без БЛП да
е увеличен с посочената надбавка. От посоченото в колона 11 на таблица № 1,
неразделна част от заключението, че за първите 12 месеца по Договора
периода от 05.03.2006 г. до 05.02.2007 г. изчисленията му са направени при
месечна анюитетна вноска в размер на 173 CHF, а за периода от 05.03.2007 г.
до 06.04.2018 г. изчисленията му са направени при месечна анюитетна вноска
в размер на 234 CHF, като е съобразяван курса на швейцарския франк към
лева съгласно счетоводните записвания на банката. По втората поставена
задача вещото лице установява, че при съобразяване и на дължимите вноски
по първоначалния погасителен план при курс на 1 CHF – 1,24 лв. за периода
от 24.02.2006 г. до 30.05.2018 г. надвнесената сума по кредита е в размер на
18 979,45 лв., представляваща разлика между дължимите анюитетни вноски и
платените суми, превалутирани в лева, като изчисленията му са представени в
колона 7 на таблица № 2, неразделна част от заключението. От посоченото в
таблица № 2 се установява, че отново за първите 12 месеца по Договора
периода от 05.03.2006 г. до 05.02.2007 г. изчисленията са направени при
13
месечна анюитетна вноска в размер на 173 CHF, а за периода от 05.03.2007 г.
до 06.04.2018 г. изчисленията са направени при месечна анюитетна вноска в
размер на 234 CHF, но в този случай при курс на 1 CHF – 1,24 лв. ежемесечно
да остават разлики в лева.
Установява се от приетото във въззивната инстанция допълнително
заключение на ССчЕ, изготвено от вещото лице Р. Б., че съгласно поставените
му задачи вещото лице е изготвило три варианта на дължимите суми по
кредита към датата на приключване на съдебното дирене във въвззивната
инстанция, първият и вторият от които са изготвени на при съобразяване на
заключението по двете задачи на допълнителната ССчЕ, прието в първата
инстанция, посочено по-горе при надвнесени суми по кредита съответно
4 777,87 CHF и 15 306 CHF, а третия вариант съгласно указанията на
въззивния съд изготвен на базата на втората задача, но при отчитане и на
дължимите договорени такси по кредита. Вещото лице установява, че при
третия вариант надвнесената сума по кредита е в размер на 14 846,46 CHF,
както и че и при трите варианта с надвнесените суми по кредита към
30.05.2018 г. се погасяват част от погасителните вноски по кредита и към
датата на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция –
13.11.2024 г. са налице неплатени падежирали вноски по кредита, посочени в
заключението и таблиците, неразделна част от него.
Съгласно т. 9 от ТР №/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС в производството
по чл. 422, респ. чл. 415 ал. 1 ГПК, съществуването на вземането по издадена
заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на
съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.
235 ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение
на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз
основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания
изпълнителен процес. В т. 11а от ТР се приема, че в производството по иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415 ал. 1 от ГПК е допустимо да се
разгледат обоснованите във възражението на длъжника по чл. 414 ал. 1 ГПК
оспорвания за вземането на кредитора дори ответникът да не е подал отговор
на исковата молба или да не е направил подобни възражения в срока за
отговор. В т. 11а от ТР е прието, че в производството по иска, предявен по
реда на чл. 422, респ. чл. 415 ал. 1 от ГПК е допустимо въвеждането на
правопогасяващи възражения за плащане и за прихващане. В т. 18 от ТР е
прието, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК за вземане,
произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става
предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да
уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или
настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото
си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
14
предсрочната изискуемост. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в
договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда
на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ правото на кредитора следва да е упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита.
При съобразяване на твърденията в ИМ от Банката - ищец, че
задълженията на ответниците произтичат от неизпълнението на задълженията
им на кредитополучател и солидарен длъжник по договор за ипотечен кредит
№ 94/24.02.2006 г., в тежест на въззивната банка, ищец в първата инстанция е
да докаже, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение – 21.08.2018 г. са налице изискуеми парични вземания в
претендираните размери за главница, възнаградителна лихва и лихва за
забава, произтичащи от неизпълнение на задълженията на въззиваемите по
посочения договор за кредит, респ. да докаже, че към тази дата са били налице
основанията, уговорени в договора за кредит и същият е станал предсрочно
изискуем, както и че предсрочната изискуемост е обявена на
кредитополучателя и солидарния длъжник. С оглед възраженията на
ответниците - длъжници в тежест на въззивната банка е да докаже, че клаузите
на договора за ипотечен кредит са индивидуално договорени между страните.
В тежест на въззиваемите, ответници в първата инстанция е да докажат, че са
изпълнявали задълженията си по договора за ипотечен кредит като са
погасявали на падежа всяка от договорените вноски по кредита или че са
погасили изцяло задълженията си по договора за кредит, както и
възраженията си за нищожност на посочените клаузи на договора за кредит.
Ирелевантно за основателността на исковете по чл. 422 ал. 1 от ГПК е
обстоятелството дали ответниците, длъжници в изпълнителното производство
са заплатили парични суми в резултат на проведеното срещу тях
принудително изпълнение в изпълнителното производство. В спорното исково
производство относно съществуването на вземанията на кредитора, за които е
издаден изпълнителен лист и се провежда принудително изпълнение за да
докажат плащане на паричните суми, за които е издадена заповедта за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК длъжниците следва да докажат
плащания, извършени извън изпълнителното производство по
принудително изпълнение на заповедта по чл. 417 от ГПК. Тези правни изводи
въззивният съд извежда при съобразяване на закона и цитираното по-горе ТР,
поради което приема, че неправилно първоинстанционният съд е основал
крайните си изводи за неоснователност на исковете поради извършените
плащания в изпълнителното производство в резултат на проведеното
принудително изпълнение на заповедта по чл. 417 от ГПК, тъй като
посочените две плащания не са новонастъпили факти по смисъла на чл. 235
ал. 3 от ГПК, които следва да бъдат съобразени при произнасяне на исковия
съд по основателността на иска с правно основание чл. 422 от ГПК.
Въззиваемите, ответници в първата инстанция са физически лица,
15
получатели на финансова услуга по договор с търговец, сключил договора в
рамките на търговската си дейност и получената финансова услуга от
въззиваемите с оглед чл. 1 изр. 2 на Договора е за лично/семейно ползване на
кредита, поради което следва да се приеме, че въззиваемите имат качеството
на потребители по смисъла на § 1 т. 1 от ДР към ЗЗППТ /отм./ и съдът с оглед
задълженията си по чл. 7 ал. 3 от ГПК дължи преценка и произнасяне относно
наличието на неравноправни клаузи в Договора и индивидуалното им
договаряне, в частта, в която не е обвързан от силата на присъдено нещо по
приключилия между страните спор, като съобрази и направените възражения
за нищожност на клаузи на договора за кредит с отговора на ИМ и тези,
направени с възражението по чл. 414 ал. 1 от ГПК и приложените към тях
доказателства.
С влязлото в сила решение по т.д. № 255/2018 г. на ОС Русе спорът
между въззивната Банка и въззиваемата С. А. В. като кредитополучател за
нищожност на конкретните клаузи, съставляващи предмет на иска е разрешен
и не може да бъде пререшаван в настоящото производство. Въззиваемата и
солидарен длъжник - Г. С. Г. не е била страна по посоченото дело, но тъй като
отговорността на солидарния длъжник по договора съвпада с отговорността
на кредитополучателя с оглед солидарността на задълженията им към банката,
а отношенията между банката и кредитополучателя следва да се уредят при
съобразяване на влязлото в сила решение, последиците от силата на
присъдено нещо настъпват и за солидарния длъжник. С оглед гореизложеното
въззивният съд намира за доказано възражението на въззиваемите по делото,
че клаузите на чл. 4 изр. 4, чл. 10 ал. 5 и чл. 12 т. 6 от Договора между
страните са нищожни като неравноправни и договорени в противоречие с чл.
37 ал. 1 от ЗЗППТ /отм./, поради което договорените права на Банката да
променя едностранно размера на погасителната вноска по кредита на база на
т.3.12.4а от ОБУ като увеличава БЛП и служебно да превалутира суми по
кредита следва да се считат за невъзникнали в полза на Банката в отношенията
между страните по кредита. По същите съображения, с оглед силата на
присъдено нещо, въззивният съд приема, че спорът за нищожността на
клаузите на чл. 4 ал. 1 в останалата им част с изкл. на изр. 4, чл. 6, чл. 8, чл. 9
ал. 2 и ал. 3, чл. 10 ал. 6 - ал. 9 вкл. и чл. 14 т. 5 от Договора, който е разрешен
чрез отхвърляне на иска не може да бъде пререшаван повторно в настоящото
производство.
С оглед датата на сключване на договора за ипотечен кредит –
24.02.2006 г. разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори и относно предсрочната
изискуемост и разпоредбите на ЗЗП са неприложими, а цитираната практика
на СЕС неотносима, поради което въззивният съд следва да съобрази
разпоредбите на действалия до 10.06.2006 г. ЗЗППТ /отм./, отменен с влизане
в сила на ЗЗП. По смисъла на разпоредбите на чл. 35 и чл. 37 ал. 1 от ЗЗППТ
/отм./, нищожна е неравноправна клауза в договор, сключен с потребител,
представляваща уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
16
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, освен ако клаузата е уговорена
индивидуално, като клаузите на договорите, предлагани на потребителите,
трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин, а при съмнение
относно смисъла на определено условие то се тълкува по благоприятен за
потребителя начин. При съобразяване на доказателствата по делото, че
договорът за кредит е договорен и усвоен в швейцарски франкове, въззивният
съд намира за неоснователни възраженията на въззиваемите за нарушаване на
правата им като потребители поради сключване на договора в тази валута с
клаузата на чл. 1 от същия. Неоснователни са възраженията на въззиваемите
за нищожност на клаузата на чл. 10 т. 13 от Договора предвиждаща заплащане
на годишна такса за управление на кредита в размер на 0,25 % върху
непогасения остатък от главницата по кредита веднъж годишно в определен
срок, тъй като посочената такса е ясно и разбираемо уговорена между
страните и съставлява предварително уговорен разход на потребителя в полза
на банката свързан с управление на кредита, а цитираните от въззиваемите
разпоредби на ЗПК, които не допускат събиране на такси за управление на
потребителски кредит са неприложими към отношенията между страните.
Неоснователни са и възраженията на въззиваемите за нищожност на клаузата
на чл. 14 т. 1 от Договора, тъй продължителността на срока на действие на
договора не може да бъде обуславяща за упражняването на правата на банката
при неизпълнение от страна на кредитополучателя и солидарния длъжник и
между страните ясно е уговорен допустимия срок на забава на последователни
плащания по кредита, който не следва да надвишава три поредни плащания.
Като съобрази установените с влязло в сила съдебно решение
неравноправни клаузи на процесния договор за ипотечен кредит, довели до
увеличаване на размера на погасителните вноски по кредита при липса на
предварително договорени обективни критерии за това и липса на право на
банката – кредитодател да превалутира заплащаните в лева парични суми за
погасяване на изискуемите месечни погасителни вноски по курс, който е
различен от курса на швейцарския франк спрямо лева към датата на
сключване на договора, като по този начин прехвърля валутния риск върху
потребителя, както и незаконосъобразно извършваните едностранно от
банката промени в БЛП чрез включване на надбавки за покриване на
увеличени разходи за ликвидност, въззивният съд приема, че отношенията
между страните следва да бъдат уредени съобразно уговорения в договора
първоначален погасителен план без да се съобразяват обстоятелствата,
водещи до промяната на курса на швейцарския франк спрямо лева и до
промяна на БЛП по време на срока на договора. Безспорно се доказа по делото
от представеното от банката писмено доказателство и от допълнителното
заключение на приетата в първата инстанция ССчЕ, че банката е завишила
неколкократно надбавката, включена в БЛП за периода от 13.11.2008 г. до
01.09.2011 г., както следва: считано от 13.11.2008 г. с 1 %, считано от
05.01.2009 г. с 1 %, считано от 09.03.2009 г. с 1 %, считано от 15.06.2009 г. с
17
3%, считано от 01.08.2009 г. с 3% и считано от 01.09.2011 г. с 3%. Въззивният
съд приема, че в противоречие с чл. 35 и чл. 37 ал. 1 от ЗЗППТ /отм./ банката е
увеличавала едностранно и без предварително да уведоми потребителите
както размера на надбавката, включена в БЛП, така и БЛП като цяло
включвайки в него премия съобразно финансовия си риск, която не е
предварително договорена между страните, след което е превалутирала
постъпващите суми в лева за погасяване на кредита по курса на банката за
швейцарския франк в деня на плащане, прехвърляйки изцяло финансовия риск
върху потребителите без тези последици да са им ясно и достъпно разяснени
при сключване на договора, като се има предвид, че същите са по-слабата
страна по договора и не са могли да преценят потенциално значимите
икономически последици върху финансовите си задължения при сключването
на договора.
Процесният договор за кредит може да продължи да съществува и без
неравноправните клаузи, тъй като и след премахването на неравноправните
клаузи в него се запазват клаузите, съдържащи уговорки относно
съществените за всеки кредитен договор престации – поето от банката
задължение за предоставяне на определена парична сума при конкретно
посочен при сключването на договора лихвен процент и поето от
кредитополучателите задължение за връщане на същата в определен срок.
При тези изводи въззивният съд приема, че извършените плащания в лева от
страна кредитополучателя и солидарния длъжник по кредита през периода
24.02.2006 г. – 30.05.2018 г. следва да бъдат отчетени съгласно изчисленията,
направени от вещото лице по задача № 3 от допълнителното заключение на
назначената във въззивната инстанция ССчЕ, но при съобразяване на
дължимата такса за управление на кредита, клаузата по отношение на която
обвързва страните. При този вариант размерът на дължимите вноски по
кредита се определя съгласно първоначалния погасителен план при курс на 1
CHF – 1,24 лв., съответстващ на курса на валутите към датата на сключване
на договора – 24.06.2006 г. и при договорения при сключване на договора БЛП
в размер на 5,91 % . При съобразяване на заключението на вещото лице по
тази задача и таблицата, неразделна част от заключението, въззивният съд
приема, че при съобразяване на договорените при сключване на кредита
размери на погасителните вноски по кредита в швейцарски франкове,
дължимите такси и курс на швейцарския франк спрямо лева 1:1,24, към
06.04.2018 г. /датата на която Банката е приела, че са налице условия за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем/ не е налице забава на
изпълнението на длъжниците, която да обосновава предсрочната изискуемост
на кредита съгласно чл. 14 т. 1 от Договора между страните, тъй като не е
налице забавено плащане на три последователни месечни погасителни вноски
или други три последователни плащания по кредита, а напротив налице е
надплащане по кредита на сумата от 14 846,46 CHF с равностойност 18 409,61
лв. при посочения по-горе курс. При съобразяване на надплатената до
30.05.2018 г. от страна на въззиваемите парична сума в размер на 14 846,46
18
CHF следва да се считат погасени погасителните вноски по кредита, всяка от
които по 234 CHF за периода от 05.06.2018 г. до 05.08.2023 г. вкл., както и
частично погасителната вноска, падежирала на 05.09.2023 г..
При съобразяване на т. 18 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС
следва да се приеме, че предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на едната страна и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл. 60 ал. 2 ЗКИ предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуем, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които
към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й. Съдът, разглеждащ делото
по същество е длъжен да обсъди всички доказателства по делото, които са
представени за установяване на въведените твърдения за релевантните за
правото факти и след като ищецът се позовал на последиците от настъпване
на предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит с ИМ исковата
молба, като е посочи конкретно изявление, с което е обявил на длъжниците, че
същите губят преимуществото на срока, то същото следва да бъде съобразено.
В конкретния случай от страна на въззивната банка, ищец се доказа по делото
изявлението й като кредитор по смисъла на чл. 60 ал. 2 ЗКИ, достигнало до
всеки от солидарните длъжници преди датата на подаване на заявлението по
чл. 417 от ГПК, но с оглед доказателствата по делото, подробно обсъдени по-
горе не се доказа обективния факт на неплащане на три последователни
дължими плащания по кредита съгласно изискванията на чл. 14 т. 1 от
Договора между страните, настъпил към датата на връчване на изявлението за
предсрочна изискуемост. Въззивният съд след като приема, че страните са
обвързани от договора за банков кредит, но при условията, които са
първоначално уговорени без последващите изменения в размера на
погасителните вноски, намира, че твърдяната от въззивната Банка, ищец в
първата инстанция настъпила на 06.04.2018 г. предсрочна изискуемост на
кредита поради забава в плащанията по кредита не е неосъществена поради
липса на обективния факт на неплащането на три последователни дължими
плащания по кредита от страна на въззиваемите към този момент. Дори да се
приеме, че с ИМ се прави ново изявлението на банката за предсрочна
изискуемост на кредита следва да се приеме, че към датата на връчване на ИМ
на всеки от ответниците – 07.01.2019 г. поради извършените предварително
надплащания по кредита също не е бил налице обективния факт на неплащане
на три последователни дължими плащания по кредита, обуславящ
предсрочната изискуемост на кредита. При липса на основание въззивната
банката да обяви предсрочната изискуемост на цялото си вземане за
19
главницата по процесния договор за ипотечен кредит от 24.02.2006 г. в полза
на същата не е възникнало право да иска на посоченото от нея основание
заплащане от въззиваемите на цялата непадежирала главница по банковия
кредит, респ. на обезщетение за забавено плащане на предсрочно изискуема
главница.
Съгласно задължителната практика на ВКС, въведена с т. 1 на ТР №
8/02.04.2019 г. по тълк. дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС допустимо е
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде
уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков
кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо,
въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК. В практиката на ВКС, основана на ТР се приема, че
предявен иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК следва да бъде уважен
само за вноските с настъпил падеж, в случай че предсрочната изискуемост не
е била обявена надлежно на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, като крайният
момент, към който следва да се установи съществуването на вземането по
издадена заповед за изпълнение е приключването на съдебното дирене в
исковия процес. В този случай при условията на чл. 235 ал. 3 ГПК следва да се
съобразят релевантните за това производство факти, настъпили след подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение с изключение на факта на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на
сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за
незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. ВКС приема, че
постановеното с посоченото ТР изискване решението на съда да отразява
правното положение между страните по делото към момента на приключване
на съдебното дирене означава, че съдът е длъжен да вземе предвид всички
новонастъпили в хода на процеса факти, относими към възникването,
съществуването, изменението или погасяването на спорното материално
право.
С оглед гореизложеното и при съобразяване на заключението на
вещото лице, прието във въззивната инстанция, съдът приема, че с
надплатената до 30.05.2018 г. от страна на въззиваемите парична сума в
размер на 14 846,46 CHF следва да се считат погасени 63 погасителни вноски
по кредита, всяка от които по 234 CHF за периода от 05.06.2018 г. до
05.08.2023 г. и частично 104,46 CHF от погасителната вноска /82,62 CHF –
лихва и 21,84 CHF – главница/, падежирала на 05.09.2023 г., както и че с
надплатената сума по кредита е погасена главница в размер на 8 251,82 CHF и
20
възнаградителна лихва в размер на 6 594,64 CHF. Съобразявайки приложената
таблица към експертизата /л. 134-137/, съдът приема, че към датата на
приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция въззиваемите
дължат на въззивната банка непогасена и падежирала главница по кредита
включена в неплатените месечни погасителни вноски за периода от 05.19.2023
г. до 05.11.2024 г. вкл. в общ размер на 2 328,80 CHF с левовата
равностойност 2 887,71 лв. при курс на CHF спрямо лева 1:1,24, от която
129,54 CHF, падежирала на 05.09.2023 г., 152,12 CHF, падежирала на
05.10.2023 г., 152,87 CHF, падежирала на 05.11.2023 г., 153,63 CHF,
падежирала на 05.12.2023 г., 154,38 CHF, падежирала на 05.01.2024 г., 155,14
CHF, падежирала на 05.02.2024 г., 155,91 CHF, падежирала на 05.03.2024 г.,
156,67 CHF, падежирала на 05.04.2024 г., 157,45 CHF, падежирала на
05.05.2024 г., 158,22 CHF, падежирала на 05.06.2024 г., 159 CHF,
падежирала на 05.07.2024 г., 159,78 CHF, падежирала на 05.08.2024 г., 160,57
CHF, падежирала на 05.09.2024 г., 161,36 CHF, падежирала на 05.10.2024 г. и
162,16 CHF, падежирала на 05.11.2024 г.. Съдът констатира, че е налице
разлика в изчислената от вещото лице сума от 2 280,78 CHF и изчислената от
съда сума от 2 328,80 CHF, но доколкото изчисленията на съда са направени
на базата на таблицата към заключението, неразделна част от него, приема, че
вероятно се касае за техническа грешка от страна на вещото лице при
сборуване на падежираните главници. При съобразяване на размера на
отпусната главница по кредита от 36 912 CHF, обстоятелството, че по кредита
за периода от 05.03.2006 г. до 05.09.2023 г. са платени 29 810,33 CHF /арг.
21 558,51 CHF + 8 251,82 CHF/, следва да се приеме, че след тази дата
дължимата непогасена главница по кредита е в размер на 7 101,67 CHF, от
която 2 328,80 CHF, падежирала през периода от 05.09.2023 г. до 05.11.2024 г.
и 4 772,87 CHF, непадежирала, с падежи през периода от 05.12.2024 г. до
05.02.2031 г.. Към датата на приключване на съдебното дирене във въззивната
инстанция е настъпил обективния факт на неплащане на три последователни
дължими плащания по кредита, но липсва ново изявление на банката за
предсрочна изискуемост на кредита, основано на този новонастъпил факт,
поради което не може да се приеме, че останалата част от неплатената
главница по кредита за периода от 05.12.2024 г. до 05.02.2031 г. по
непадежираните вноски общо в размер на 4 772,87 CHF е предсрочно
изискуема и се дължи от въззиваемите.
При съобразяване на гореизложеното въззивният съд приема, че
предявеният иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК с предмет
установяване съществуването на вземането на въззивната Банка за сумата от
27 554,67 CHF – падежирала и предсрочно изискуема главница по договора за
кредит, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от
21.08.2018 г. до окончателното й заплащане се явява частично основателен и
доказан за сумата 2 328,80 CHF, представляваща падежирала главница за
периода от 05.09.2023 г. до 05.11.2024 г., ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, считано от изтичане на падежа на същата до
21
окончателното й заплащане, а за разликата над 2 328,80 CHF до предявения
размер от 27 554,67 CHF, която е в размер на 25 225,87 CHF, ведно с
претендираната законна лихва върху тази разлика за периода от 21.08.2018 г.
до 05.09.2018 г. искът следва да се отхвърли като неоснователен. Съдът
приема, че за главницата от 8 251,82 CHF искът е неоснователен поради
извършените надплащания от страна на въззиваемите по кредита въз основа
на неравноправните клаузи по кредита преди подаване на заявлението и
погасените в хода на производството падежирали вноски по кредита до
05.09.2023 г. с тази сума, а в останалата му част за сумата от 4 772,87 CHF
искът за главницата е неоснователен поради липса на предсрочна изискуемост
на вземането за тази главница. При липса на изискуеми парични вземания към
датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК въззивният съд приема,
че лихва за забава върху вземането не следва да се присъжда до падежа на
вноските посочени по-горе, падежирали в рамките на исковото производство.
Предявените искове с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК с предмет
установяване съществуването на вземанията на въззивната Банка за
възнаградителна и наказателна лихва по кредита се явяват неоснователни
също поради извършените надплащания от страна на въззиваемите по кредита
въз основа на неравноправните клаузи по кредита.
При тези правни изводи, въззивният съд приема, че решението на
първоинстанционния съд следва да бъде отменено в частта, в която искът с
правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК е отхвърлен за сумата от 2 328,80 CHF,
като вместо него се постанови друго, с което искът бъде уважен в тази му част,
като се признае съществуването на вземането за главницата по всяка от
падежиралите вноски при курс на CHF спрямо лева 1:1,24, ведно със
законната лихва върху всяка отделна падежирала вноска, считано от датата
последваща падежа й до окончателното й заплащане, а в останалата му
обжалвана част, в която е правилно като краен резултат с оглед изложените от
въззивния съд правни изводи решението следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото във въззивното производство и частичното
уважаване на иска, респ. жалбата от направените разноски общо в размер на
2 600,68 лв. в полза на въззивната Банка следва да бъдат присъдени разноски
за заповедното производство в общ размер на 208,05 лв..
За първата инстанция в полза на въззивната банка са присъдени изцяло
разноските по делото и не е депозирана молба по реда на чл. 248 от ГПК от
страна на въззиваемите, поради което при липса на произнасяне по този ред
въззивният съд не може да преразглежда въпроса за разноските в тази
инстанция.
Във въззивната инстанция въззивната банка е направила разноски за
държавна такса в размер на 1 228,85 лв. и разноски за възнаграждение на
вещо лице в размер на 300 лв., от които следва да й бъдат присъдени разноски
в размер на 122,31 лв.. Към датата на постановяване на решението по делото
22
няма данни за внасяне на дължимия от банката депозит за възнаграждение на
вещо лице, поради което не следва да бъде съобразяван.
При съобразяване на решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С
438-22, както и фактическата и правна сложност на делото във въззивната
инстанция, извършените процесуални действия от адвоката, броя на
проведените по делото открити съдебни заседания, обстоятелството, че по
делото са събрани нови доказателства в тази инстанция, явяването на адвокат
Р. М. в едно открито съдебно заседание и депозираните писмени становища от
нейна страна по делото, но също така осъществената еднаква защита по спора
на двете въззиваеми като солидарни длъжници и липсата на изложени нови
доводи във въззивната инстанция от тяхна страна, въззивният съд намира, че
възнаграждение в размер на 4 800 лв. е достатъчно за да възмезди положения
труд от адвоката по отношение на защитата и на двете въззиваеми. Въззивният
съд приема, че нормите на Наредба №1/2004 г. на ВАС за минималните
размери на адвокатските възнаграждения могат да служат за известен
ориентир, но преценката на съда се формира с оглед вида на спора,
материалния интерес, вида и количеството на извършената работа, пазарната
съизмеримост на адвокатската услуга и преди всичко – фактическата и правна
сложност на делото, поради което приема, че претендираното от
пълномощника на въззиваемите възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 от
ЗАдв. в размер на по 4 800 лв. за защитата на всяка от въззиваемите се явява
завишено. С оглед отхвърлената част на жалбата в полза на адвокат М. следва
да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 4 416 лв..
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 271 от ГПК решение № 1/08.02.2024 г. по т.
д. № 292/2018 г. на Великотърновския окръжен съд, в частта, в която е
отхвърлен като неоснователен предявения от „Уникредит Булбанк“ АД, гр.
София, ЕИК ********* против С. А. В. и Г. С. Г. иск с правно основание чл.
422 ал. 1 от ГПК в частта за установяване съществуването на парично вземане
на ищеца към ответниците за сумата от 2 328,80 CH /при претендирано
вземане за главница в размер на 27 554,67 CH/, ведно със законната лихва за
забава върху тази сума, считано от 05.09.2023 г., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните съществуването в
полза на „Уникредит Булбанк“ АД, гр. София, ЕИК ********* на вземане към
С. А. В., ЕГН ********** и Г. С. Г., ЕГН ********** от гр. Велико Търново,
**********, дължимо солидарно за сумата от 2 328,80 CHF – главница по
23
договор за ипотечен кредит № 94/24.02.2006 г., с равностойност в лева 2
887,71 лв. при курс на швейцарския франк към лева 1 CHF/1,24 лв., ведно със
законната лихва, дължима върху левовата равностойност при курс 1 CHF/1,24
лв. върху всяка падежирала вноска от главницата, считано от датата,
последваща датата на падежа й до окончателното й заплащане, както следва:
129,54 CHF с падеж на 05.09.2023 г.,
152,12 CHF с падеж на 05.10.2023 г.,
152,87 CHF с падеж на 05.11.2023 г.,
153,63 CHF с падеж на 05.12.2023 г.,
154,38 CHF с падеж на 05.01.2024 г.,
155,14 CHF с падеж на 05.02.2024 г.,
155,91 CHF с падеж на 05.03.2024 г.,
156,67 CHF с падеж на 05.04.2024 г.,
157,45 CHF с падеж на 05.05.2024 г.,
158,22 CHF с падеж на 05.06.2024 г.,
159 CHF с падеж на 05.07.2024 г.,
159,78 CHF с падеж на 05.08.2024 г.,
160,57 CHF с падеж на 05.09.2024 г.,
161,36 CHF с падеж на 05.10.2024 г.,
162,16 CHF с падежа на 05.11.2024 г.,
което вземане за главница е част от вземанията, за които е издадена
заповед незабавно за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 1273/ 23.08.2018 г. по
ч.гр.д. № 2604/ 2018 г. по описа на РС Велико Търново.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1/08.02.2024 г. по т. д. № 292/2018 г. на
Великотърновския окръжен съд в останалата му обжалвана част, в която
исковете с правно основание чл. 422 от ГПК, предявени от Уникредит
Булбанк“ АД, гр. София, ЕИК ********* против С. А. В. и Г. С. Г. са
отхвърлени като неоснователни.
ОСЪЖДА С. А. В., ЕГН ********** и Г. С. Г., ЕГН ********** от гр.
Велико Търново, ********** да ЗАПЛАТЯТ общо на „Уникредит Булбанк“
АД, гр. София, ЕИК ********* сумата от 208,05 лв. за направени разноски в
24
заповедното производство по ч.гр.д. № 2604/ 2018 г. по описа на РС Велико
Търново съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА С. А. В., ЕГН ********** и Г. С. Г., ЕГН ********** от гр.
Велико Търново, ********** да ЗАПЛАТЯТ общо на „Уникредит Булбанк“
АД, гр. София, ЕИК ********* сумата от 122,31 лв. за направени разноски
във въззивното производство съобразно уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА „Уникредит Булбанк“ АД, гр.
София, ЕИК ********* да ЗАПЛАТИ на адвокат Р. А. М. от ВтАК сумата от
4 416 лв. за адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна защита на
въззиваемите С. А. В. и Г. С. Г. по делото във въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд на Република България в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25