Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1108 14.10.2022 година
гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, четиринадесети състав, на шести октомври, две хиляди
двадесет и втора година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. АТАНАСКА АТАНАСОВА
2. Т. ИКОНОМОВ
при
секретаря С.А., в присъствието на прокурора Андрей Червеняков, като разгледа
докладваното от съдията Икономов касационно административно наказателно дело №
1303 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите (РДГ) – гр. Бургас, против Решение
№ 59/24.06.2022 г.,
постановено по н.а.х.д. № 122/2022 г. по описа на Районен съд – Айтос. С
оспореното решение е отменено Наказателно постановление (НП) № 535 /22.10.2021
г., издадено от директора на РДГ - гр. Бургас, с което за нарушение на чл.
84, ал. 1, пр. 3 от ЗЛОД, вр. чл.
43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД и на основание чл.
84, ал. 1 от ЗЛОД
и чл.
94, ал. 1 от ЗЛОД,
на Ш.Х.А., ЕГН **********, са наложени наказания глоба в размер на 150 лева и
лишаване от право на ловуване за срок от 3 години, като на основание чл.
95, ал. 1 от ЗЛОД
е постановено отнемане в полза на държавата на вещите, предмет на нарушението –
ловен полуавтомат МЦ2112.
В
касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е
постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. По подробно изложени доводи се
претендира отмяната му и потвърждаване на издаденото НП.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява.
Ответникът
по касационната жалба изразява становище за неоснователност на подадената
касационна жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на
касационната жалба.
Административен
съд - Бургас, ХIV-ти
състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл.
218
и чл.
220 от АПК,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.
211 от АПК,
от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.
210, ал. 1 от АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл.
218 от АПК,
настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна по следните
съображения:
С
процесното наказателно постановление административно-наказателната отговорност
на Ш.Х.А. е ангажирана за това, че на 02.10.2021 г. ловувал в землището на с.
Топчийско, подотдел 219:6 в териториалния обхват на ТП "ДГС Айтос",
без да е убил или уловил дивеч, като се движил извън населено място с извадено
от калъф и сглобено ловно оръжие ловен полуавтомат МЦ2112, калибър 12 с № 956413,
извън определените в разрешителното за групов лов места серия ЮИ № 001373.
Вмененото нарушение е по чл. 84, ал. 1, предл. 3 от Закона за лова и опазване на
дивеча
във вр. с чл.
43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД, като на осн. чл.
84, ал. 1 от ЗЛОД,
чл.
94, ал. 1 от ЗЛОД,
чл.
95, ал. 1 от ЗЛОД
на Ш.Х.А. е наложена глоба в размер на 150 лева и същият е лишен от право на
ловуване за срок от 3 години.
За да
постанови оспорения съдебен акт, районният съд е приел, видно от събраните
доказателства по делото, не се установява по несъмнен начин жалбоподателят да
се е намирал на територия, различна от тази за която е имал разрешение за
ловуване. Изложени са мотиви, че е възможно мястото, на което е бил установен
жалбоподателя да попада в подотдела, посочен от проверяващите лица и същевременно
мястото да се намира и в ловището, в което има право да ловува съобразно
разрешителното, което обстоятелство не е изяснено от АНО. Обоснован е извод, че
не са представени убедителни доказателства за границите на районите (подотдели
и ловища). Прието е, че нито в КП, нито АУАН и НП са посочени точните
географски координати на мястото на нарушението, което е съществен реквизит от
съставянето на акта и издаването на НП. Съдът е преценил, че дори и със събраните свидетелски показания по
делото е останало неизяснено точното място на извършване на нарушението.
Районен съд – Айтос е счел, че в конкретния случай не е доказано, че вмененото
нарушение е извършено виновно от нарушителя, поради което не следва да бъде
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. В тази
връзка е обоснован краен извод, че АНО не е провел пълно и главно доказване на
констатациите съдържащи се в НП, поради което издаденото НО като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Така
постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно.
Касаторът е наказан за нарушение по чл. 84, ал. 1, предл. 3 от ЗЛОД. С нормата е предвидено административно
наказание за лице, което ловува извън определените в разрешителното места, без
да е убил или уловил дивеч. Според дефиницията, дадена с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД, ловуване е и престой или движение на
лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие..
Не могат да бъдат споделени мотивите
изложени от РС - Айтос, че не е установено мястото, на което е извършена
проверката. От представеното писмено доказателство пред касационната инстанция
– извадка от картата на ловностопански район „Добра поляна“, ловище 2-ро,
местност „Баира“, се установява, че подотдел 219:6 (мястото където
Ш.Х.А. се е движел с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие), се намира на
територията на ДУ „Дъбрава“, която не попада в границите на ЛД „Добра поляна“,
за която санкционираното лице е имал издадено разрешително. Независимо, че
точните координати на мястото където е извършена проверката не са посочени в
АУАН и респективно в издаденото НП, от свидетелските показания на св. Юсеин
Шакиров (експерт ЦУ ЮДП – Сливен) се установява, че служителите извършили
проверката предварително са били предварително позиционирани в подотдел 219:6
извън разрешената територия за ловуване с издаденото Разрешително за групов лов ЮИ № 001373 (л. 11 от дело №
376/21 г.), където са извършили проверката. Техните твърдения напълно кореспондират и със
свидетелските показания на св. Хрусан Арнаудов (актосъставител), който заявява
в о.с.з. проведено на 18.05.2022 г., че при пристигане на мястото на извършване
на нарушението същият е установил мястото, на което се
намират нарушителите с GPS
координати сравнени с лицензирана карта дадена с отдели и подотдели, като мястото
е именно подотдел 219:6. Следва да бъдат съобразени и показанията на св. Х.Н.М.(горски
надзирател ДГС – Айтос), който при разпита в съдебно заседание при първото
разглеждане на делото от РС – Айтос сам е завил, че се е забавил в гората, и че
когато настигнал ловната дружина, ловците са били извън тяхното ловно поле,
където е имало граница с черна черта, която същият е преминал. В последствие,
същият е променил свидетелските си показания, като е заявил, че не е
констатирал нарушения при придвижването, и че ловната дружина е била в тяхното
ловно поле. Предвид на така дадените свидетелски показания, настоящият състав
на АС – Бургас, приема, че безспорно е доказано, че санкционираното лице се е
движело с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие в подотдел 219:6, а именно
- извън разрешеното място за лов по време на
извършената проверка. В случая, дори и да не е имало обозначителни
надписи относно границите на отделите и ловищата, като притежател на валиден
ловен билет и член на ловна дружина „Добра поляна“ ответникът по касация е бил
длъжен да познава територията, в която ловната дружина има право да ловува.
Също така видно от издаденото разрешителното за групов лов серия ЮИ № 001373
подписано от Ш.Х.А., ясно е посочена ловностопанския район, ловището и
местността, в която е следвало да ловува. Предвид така изложените мотиви,
настоящият съдебен състав счита, че нарушението е безспорно установено от
обективна и субективна страна, като правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на Ш.Х.А. за извършеното нарушение.
Предвид на гореизложеното, оспореното
решение следва да бъде отменено и вместо това
да бъде постановено друго решение по съществото на
спора, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление.
При този изход на спора, разноски не
следва да бъдат присъдени на касатора, тъй като такива не са своевременно
поискани.
Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 59/24.06.2022 г.,
постановено по н.а.х.д. № 122/2022 г. по описа на Районен съд – Айтос, с което е отменено Наказателно
постановление № 535 /22.10.2021 г., издадено от директора на РДГ - гр. Бургас, като вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
535 /22.10.2021 г., издадено от директора на РДГ - гр. Бургас, с което за
нарушение на чл.
84, ал. 1, пр. 3 от ЗЛОД, вр. чл.
43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД и на основание чл.
84, ал. 1 от ЗЛОД
и чл.
94, ал. 1 от ЗЛОД,
на Ш.Х.А., ЕГН **********, са наложени
наказания глоба в размер на 150 лева и лишаване от право на ловуване за срок от
3 години, като на основание чл.
95, ал. 1 от ЗЛОД
е постановено отнемане в полза на държавата на вещите, предмет на нарушението –
ловен полуавтомат МЦ2112.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.