Р Е Ш Е Н И Е
№ 25.06.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета година
, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВА НЕШЕВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №15931
по описа на 2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №15931/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т.С.
“ ЕАД *** срещу решение №179416 от 30.07.2019 г постановено по гр.д.№8423/18 г на СРС , 66 състав ; в частта , с която са отхвърлени исковете на въззивника
с правно основание с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД да се признае за установено , че Р.Н.К. ЕГН
********** от гр.София дължи разликата над 3341,87 лева до предявения размер
от 5152,23 лева незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г – м.04.2016
г за ап.№24 в гр.София кв.*******, ведно със законната лихва от 16.03.2017 г до
окончателното заплащане на сумата ; разликата над 35,69 лева до предявения
размер от 49,97 лева главница за дялово разпределение за посочения период ;
сумата от 801,42 лева лихви за забава върху посочената главница за
топлинна енергия за периода 15.09.2014 г – 07.03.2017 г ; както и сумата от 12,59
лева лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2014
г – 07.03.2017 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
от 06.04.2017 г по ч.гр.д.№16027/17 г на СРС , 66 състав . Решението на СРС се
обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът излага
доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като съгласно чл.32 ал.1 от ОУ /2008 г/ купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат месечните си сметки в 30-дневен срок след
изтичане на периода , за който се отнасят . Ответникът е изпаднал в забава и
дължи лихви за забава . Съгласно чл.155 ал.1 т.2 ЗЕ потребителите дължат
месечни сметки и изравнителни сметки . Вещото лице по СТЕ не е взело предвид
изравнителна сметка от 31.07.2014 г , която касае отоплителния период м.05.2013
г – м.04.2014 г и трябва да се допусне повторна СТЕ .
Въззиваемата страна е подал
писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Вещото лице е взело предвид всички претендирани
задължения за топлинна енергия и дялово разпределение , включително и тези по
обща фактура от 31.07.2014 г . Експертизата е изслушана пред СРС и ищецът не е
имал възражения по нея . Сумата по обща фактура от 31.07.2014 г не се дължи ,
тъй като е погасена по давност . Лихви за забава не се дължат , защото ищецът
не е доказал публикуване на фактурите в интернет респ.не е настъпил падежът на
посочените в тях вземания .
Третото
лице “Т.с.” ЕООД *** не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника “Т.С. “ ЕАД *** на 08.08.2019 г и е обжалвано в срок на 15.08.2019 г .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената част .
След преценка на доводите
в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Във
връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се
констатират . Относно
доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За
да отхвърли частично исковете за СРС е приел следното .
Ответникът е потребител на топлинна
енергия по чл.153 ал.1 ЗЕ – собственик на процесния имот , както и е обвързан
от ОУ на ищеца . Според СТЕ доставената топлинна енергия за процесния период е
в размер на 3431,87 лева , а сумата за дялово разпределение е в размер на 35,69
лева . Съгласно чл.33 ал.2 от ОУ /2014 г/ клиентите за длъжни да заплащат
сумите за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуване на интернет
страницата на ищеца . По делото не са представени доказателства за публикуване
на месечните суми на интернет страницата на ищеца , ответникът не е изпаднал в
забава и не дължи лихви за забава . Не се дължат лихви за забава и върху
главницата за дялово разпределение , защото липсва покана до ответника по чл.84
ал.2 ЗЗД . Няма погасена по давност главница , защото заявлението за издаване
на заповед за изпълнение е подадено на 16.03.2017 г , а най-старото задължение
е от м.04.2014 г
Решението на СРС е правилно в обжалваната част , като водещите му мотивите се споделят
и от настоящия съд .
ОУ /2008г / на ищеца за неприложими по
настоящото дело . Според самия ищец ОУ /2014 г/ са в сила от 12.03.2014 г , а процесният период е
след тази дата – м.05.2014 г –
м.04.2016 г т.е. приложими са ОУ /2014 г/ , приложени по делото .
Правилно СРС е констатирал , че съгласно
чл.33 ал.2 от ОУ /2014 г/ клиентите за длъжни да заплащат сумите за топлинна
енергия в 30-дневен срок от датата на
публикуване на интернет страницата на ищеца . По делото не са представени
доказателства за публикуване на месечните суми на интернет страницата на ищеца
, ответникът не е изпаднал в забава и не дължи лихви за забава . Липсва покана
по чл.84 ал.2 ЗЗД за задълженията за дялово разпределение и върху тях също не
се дължат лихви за забава .
По оплакването , че вещото лице по СТЕ
не е взело предвид обща фактура от 31.07.2014 г , която касае отоплителния
период м.05.2013 г – м.04.2014 г , настоящият
съд с определение №23516 от 10.10.2019 г по гр.д.№12699/19 г на СГС прие , че
във въззивната жалба е налице молба за допълване на решението на СРС . В
процесното обжалвано решение на първоинстанционния съд липсва произнасяне по такава обща фактура и за такъв период. Въз
основа на определението на СГС делото беше върнато на СРС за евентуално
допълване на решението му . СРС се е произнесъл с решение №257709 от 28.10.2019
г по гр.д.№8423/18 г на СРС , 66 състав , с което молбата за допълване е
отхвърлена , като това решение не е
обжалвано и е влязло в сила . Следователно обща фактура от 31.07.2014 г и отоплителен
период м.05.2013 г – м.04.2014 г не са предмет на настоящото производство и
съдът не дължи произнасяне по тях .
Липсват предпоставки за допускане на
повторна СТЕ . Заключението на СТЕ е компетентно дадено и законосъобразно СРС е
основал решението си на него и на представените писмени доказателства . В о.с.з
на 27.03.2019 г пред СРС процесуалният представител на ищеца не е оспорил
заключението по СТЕ . Не е спазен чл.200 ал.3 ГПК от въззивника , нито има
данни заключението на СТЕ да е в противоречие със закона .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди
в обжалваната част и в частта за разноските . С оглед изхода на спора в тежест
на въззивника са разноски на въззиваемата страна пред СГС в размер на 360 лева
адвокатско възнаграждение . Адвокатското възнаграждение е намалено до тази сума
от 1100 лева поради прекомерност съобразно възражението на въззивника .
На
основание чл.280 ал.3 т.1
ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000 лева настоящото
решение не подлежи на обжалване.
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№179416 от 30.07.2019
г постановено по гр.д.№8423/18 г на СРС , 66 състав ; в частта , с която са отхвърлени исковете на “Т.С.” ЕАД
*** с правно основание с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД да се признае за установено , че Р.Н.К.
ЕГН ********** от гр.София дължи разликата над 3341,87 лева до предявения
размер от 5152,23 лева незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г
– м.04.2016 г за ап.№24 в гр.София кв.*******, ведно със законната лихва от
16.03.2017 г до окончателното заплащане на сумата ; разликата над 35,69 лева
до предявения размер от 49,97 лева главница за дялово разпределение за
посочения период ; сумата от 801,42 лева лихви за забава върху
посочената главница за топлинна енергия за периода 15.09.2014 г – 07.03.2017 г
; както и сумата от 12,59 лева лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода 15.09.2014 г – 07.03.2017 г ; за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 06.04.2017 г по
ч.гр.д.№16027/17 г на СРС , 66 състав ; както и в частта за разноските .
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД *** да заплати на Р.Н.К. ЕГН ********** от гр.София сумата от 360 лева разноски
пред СГС .
Решението е постановено при участието
на “Т.с.” ЕООД *** като трето лице помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД *** .
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.