Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. П.,
03.07.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
П.ски
районен съд, V гр. състав в
публично заседание проведено на 26.06.2017г.
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
и при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1785 по описа на съда за 2017г., въз основа на данните по делото
и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Искове
с правно основание чл. 415 от ГПК.
Исковата
молба е подадена от “ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ” ЕАД с ЕИК *********, против П.П.Л.,
с ЕГН **********, с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване
на дължимост на сумата от 3 852.14 лв., за която е издадена заповед за
изпълнение. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д. № 446/2017г. на РС П.,
по което съдът е издал заповед за изпълнение срещу П.П.Л.. Ищецът твърди, че в
срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е подал възражение и РС П. му е указал, че
може да подаде иск по чл. 415 от ГПК. Ищецът твърди, че ответникът е ползвател
на топлинна енергия, като същата не е заплатена. Това обстоятелство и
възражението на длъжника, според ищеца, поражда неговия правен интерес от
предявяване на настоящия иск, с който се иска признаване дължимостта на
вземането, както следва: 3568.95лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлина енергия за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. и
250.20лв. – лихва за забава от 15.09.2015г. до 14.11.2016г., ведно със законната
лихва от датата на депозирането на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 446/2017г. на ПлРС до окончателното
изплащане на сумите. Претендират се разноски.
Препис
от исковата молба и доказателствата са връчени на ответника по делото, в
едномесечния срок след получаването им, по делото е постъпил отговор, с който
исковете са оспорени, като оспорването е единствено относно пасивната
легитимация на ответника, като той е заявил, че не е собственик на имота, т.к.
го е прехвърлил още през 2004г. на сина си, който не го е регистрирал за да не
си плаща сметките. Посочил е, че това се случва за втори път.Моли съда да
отхвърли предявения иск.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства намери
за установено следното: Със Заповед № 247/20.1.2017г по ч.гр.д. № 446/2017г. на
ПлРС, съдът е разпоредил П.П.Л., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да
заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ” ЕАД сума в размер на 3597,15 лв. – главница
за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. до
30.04.2016 г., лихва върху главницата в размер на 254,99 лв. за периода от
15.09.2015 г. до 14.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на молбата 01.12.2016 г. до окончателното изплащане на
същата, както и направени деловодни разноски в размер на 77,04 лв. и
юрисконсултско възнаграждение – 364,82 лв. В заявлението е посочен имотът, за
който се претендира вземането – ***, находящ се в ***. С Възражение от
02.02.2017г. П.П.Л. е възразил срещу издадената заповед за изпълнение , което е
сторено в законoустановения срок, т.к. заповедта
е получена на 30.01.2017г. Съдът е указал на заявителя – „Топлофикация–София”
ЕАД да подаде в едномесечен установителен иск за дължимостта на посочената в
заповедта сума и такъв е подаден в срок, което сочи допустимост на исковото
производство по чл. 422 от ГПК.
Видно
от представените от ищеца доказателства, на 28.02.2002г., етажните собственици
на вх. Г и Д на жилищен ***, са провели ОС, с което са взели решение от името
на ЕС да се сключи споразумителен протокол с „Топлофикация–София” ЕАД и „Нелбо
инженеринг“ ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“, като такъв е
сключен през 2002г. В извлечението от списъка с етажни собственици е видно, че
на 61-во място за вх. Г е вписан и ответникът П.П.Л.. Ответникът, още с
възражението си в заповедното производство е представил по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот –
процесния апартамент ***, с № 19, т. ІІ, д. 201 от 28.06.2004г., с който е
прехвърлил чрез дарение собствеността на жилището на А.П.Л.Със същия акт
ответникът си е запазил право на ползване върху една от стаите на описания имот
– северната стая на апартамента – безвъзмездно и пожизнено. Претенцията на
ищеца обаче е за цялото жилище. Спор за счетоводното начисляване на сумите като
главница и лихва между страните липсва.
С
оглед така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи: Въз основа на чл. 153 ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия. Съдът като взе предвид направените от ответника възражения и
представените от него доказателства, а именно – нотариалния акт за дарение на
жилището, за което се претендира незаплатена ТЕ, намира, че претенцията на
ищеца спрямо ответника се явява недоказана и като такава следва да бъде
отхвърлена. Независимо от учреденото право на ползване в полза на ответника за
част от жилището, претенцията на ищеца е за цялото жилище, а такова ползване по
делото не се доказа. Напротив – доказа се, че носител на правото на собственост
върху цялото жилище е друго лице, а запазеното право на ползване за ответника е
само на една стая в жилището, която по делото не се твърди да е отделен
топлофициран обект, да има отделен абонатен номер при ищеца. Една стая в
конкретно жилище няма характеристиката на „вещ“ по смисъла на чл. 56 и сл. от
ЗС, т.к. колкото и конкретизирана да е тя, тя няма самостоятелен статут извън
статута на жилището – *** на посочения адрес, върху което няма изцяло учредено
право на ползване. Същевременно ищецът не е навел никакви доводи какъв процент
има тази стая от площта и кубатурата на цялото жилище, за да може съдът да
прецени какъв е делът на това помещение от общата сума, дължима за целия имот. Поради
изложеното, съдът намира, че настоящите искове, предявени срещу П.П.Л., като
лице, което притежава ползването само на една стая от имота, се явяват неоснователни
и недоказани. С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва да отхвърли
исковете изцяло.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ
предявените искове с правно основание чл. 415 от ГПК от “ТОПЛОФИКАЦИЯ
– СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ********* с адрес на управление ***, законен представител Г.Х.Б.,
за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че П.П.Л., с ЕГН **********, с постоянен адрес
***, дължи на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, следните суми: 3568.95лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлина енергия за периода от 01.05.2014г. до
30.04.2016г. и 250.20лв. – лихва за
забава от 15.09.2015г. до 14.11.2016г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 446/2017г. на ПлРС до
окончателното изплащане на сумите.
Решението
подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: