№ 269
гр. Пловдив, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петко Ив. Минев
Членове:Веселина Т. Семкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Гинка К. Големанска
в присъствието на прокурора Славена Св. Костова
като разгледа докладваното от Веселина Т. Семкова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225300601385 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПКи същото е образувано по
жалба на адв.Г. С. като защитник на подс.Д. Д. срещу Присъда
№91/20.04.2022 г. по НОХД №7810/2020 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, ХХVІ н.с., с която последният е признат за виновен в извършване на
престъпление чл. 133, пр.2 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК и е оневинен относно
това средната телесна повреда да е причинена умишлено, поради което и на
осн. чл.304 НПК е оправдан по първоначално по-тежко повдигнатото по-
тежко обвинение. На осн. чл.78А НК подсъдимият е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 1 000 лева. Относно веществените доказателства – 3 броя
СД и дактилоскопни следи е постановено да останат по делото до изтичане
на срока за съхранението му, а останалите е постановено да се унищожат като
вещи без стойност. В тежест на подсъдимия на осн. чл.189, ал.3 НПК са
възложени направените по делото разноски в размер на 184,80 лева, платими
по сметка та ОД на МВР-Пловдив и и 20 лева в полза на ПдРС. Претендира се
отмяна на съдебния акт, признаване на подсъдимия за невинен и
1
оправдаването му по повдигнатото обвинение, алтернативно се иска връщане
на делото за ново разглеждане от първостепенния съд.
Представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив в съдебно заседание
предлага първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден.
Подс. Д. Д. настоява да бъде оправдан, а защитникът му адв.С. моли за
отмяна на присъдата, признаване на подзащитния му за невинен и
оправдането му.
Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция, след като се
запозна със събраните по делото доказателства, както и с наведените във
въззивната жалба оплаквания, проверявайки правилността на обжалваната
присъда в пределите на чл.314 НПК, счете за установено следното:
За да постанови съдебния си акт първостепенният съд е приел следната
фактология:
Подс. Н. Д. е роден на * год. в гр.Пловдив, живущ в гр.Пловдив, *,
български гражданин, със средно образование, безработен, неженен,
неосъждан, ЕГН **********.
През 2019 г. свид. * живеел на семейни начала със свид. * в гр.
Пловдив, *. На 29-ти срещу 30-ти април 2019 г. в гр.Пловдив подс. Д. и свид.
*, който бил с поставена гипсова шина на дясната ръка, се намирали в
междублоково пространство - безистен, находящ се до № 62 на бул.“Цар
Борис ІІІ Обединител“ и консумирали бира. На 30.04.2019 г. малко след
полунощ в гр. Пловдив, свид. *, употребил алкохол, както и свид. * се
прибирали към дома си, намиращ се на горепосочения адрес и се движили по
павирана улица в кв.“Капана“ гр.Пловдив. В близост до блока, в който
живеели, двамата чули шум от високи мъжки гласове и забелязали в
междублоковото пространство – безистен до № 62 на бул.“Цар Борис ІІІ
Обединител“ двамата непознати за тях мъже, които всъщност били подс.Д. и
свид.*. Свид.* застанал пред стълбите на посоченото междублоково
пространство и им направил забележка да не вдигат шум, които действия
били чути от свид. *, намираща се по това време на тераса на жилището й,
находящо се *. Подс. Д. и свид. * изразили съгласие с пострадалия, след което
последният се качил по стълбите, стигащи до въпросния безистен, като
попитал последните с назидателен тон „Вие разбрахте ли ме какво Ви казах?“,
2
след което ударил шамар на подсъдимия, а после и втори. Свид. * стоял
настрани, а между свид.* и подс.Д. застанала свид. *. Подсъдимият бутнал с
ръце последната, която залитнала, след което нанесъл удар в лицето на свид.
*. Последният политнал назад и паднал на земята, вследствие на което
почувствал силни болки в десния си крак и усетил, че вероятно е счупен.
След като пострадалият паднал на земята, подс.Д. и свид. * го ударили
няколко пъти в областта на тялото. Свид. * отишла при падналия на земята
свид. *, хванала го за главата, която била обляна в кръв. Развикала се и била
чута от намиращи се в близост свидетели * и *, които се насочили към
свидетелката и лежащия на земята пострадал. Междувременно подс. Д. и
свид. * избягали от мястото на инцидента, като минали по бул.“Цар Борис ІІІ
Обединител“ в посока „Общинска банка“ и се отдалечили в неизвестна
посока.
Свид. * се обадил на телефон 112. На място дошъл лекарски екип на
Бърза помощ, като свид. * бил откаран с линейка до УМБАЛ „Свети Г.“ гр.
Пловдив за оказване на медицинска помощ. На място пристигнал и дежурен
полицейски автопатрул 444 от ІV РУ на МВР – Пловдив. Бил извършен оглед
на МП и съставен фотоалбум.
С Протокол за доброволно предаване от 30.04.2019 г. * предал 1 бр.СД
диск, съдържащ записите от охранителните камери, разположени пред
Общинска банка гр.Пловдив, находяща се в гр.Пловдив, бул.“Цар Борис III
Обединител“ № 62 за времето от 23,00ч. на 29.04.2019 г. до 01.00 ч. на
30.04.2019 г., приобщен като веществено доказателство по делото.
С Протокол за доброволно предаване от 03.05.2019 г. * предал в
сградата на 04 РУ при ОДМВР гр.Пловдив 1 бр.DVD с фабричен надпис
„Freestyle“ съдържащ видеозапис от охранителните камери в магазин,
находящ се в гр.Пловдив,бул. „Цар Борис III Обединител“ № 74 от 29.04.2019
г., приобщен като веществено доказателство по делото.
С Протокол за доброволно предаване от 30.05.2019 г. свид.* -
полицейски служител в сектор „Криминална полиция“ при 04 РУ при
ОДМВР гр.Пловдив, предал в 04 РУ при ОДМВР гр.Пловдив 1 бр.CD-R диск
с фабричен надпис „НР“ съдържащ 10 броя снимки, направени с мобилния му
телефон, заснети от системата за видеонаблюдение на търговски обект за
продажба на алкохол и цигари, находящ се в гр.Пловдив, бул.“Цар Борис III
3
Обединител“ № 62, приобщен като веществено доказателство по делото.
При извършеното на 25.09.2019 г. разпознаване на лице, свид.*
посочил подс. Д. като лицето, което по време на случилото се го ударил по
лицето и го е повалило на земята. На същия ден било извършено и друго
разпознаване, при което псвид.* разпознал свид. * като лицето, което го е
ударило в лицето.
Съгласно заключението по изготвената съдебно-медицинска
експертиза, че при инцидента на 30.04.2019 г. на * * е било причинено:
фрактури с дислокация в областта на проксимална диафиза на фибулата и
дистална диафиза на тибията/счупване с разместване на десния малък пищял
в горната му част и на десния голям пищял в долната му част. Тези счупвания
са били установени още при първичния преглед от ортопедтравматолог след
инцидента на 30.04.2019 г. , но поради липса на средства от страна на
пострадалия не е извършено оперативно лечение, а дясната подбедрица е била
имобилизирана с гипсова превръзка до 07.05.2019 г. когато оперативно е била
извършена остеосинтезата с пролежаване в болницата; - счупване на носните
кости; рана на главата с неуточнена локализация, която е била обработена на
30.04.2019 г. Описаните травматични увреждания са причинени по най-общия
механизъм на удари или притискане с или върху твърд тъп предмет и е
възможно по начин и време да са възникнали така, както се съобщава в
материалите по досъдебното производство, т.е. както съобщава пострадалия
*, при удари в областта на лицето, падане на настилката и последващи удари
с крак в тази поза. Описаното счупване на десния голям и малък пищял е
довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за
срок от около 2-3 месеца при благоприятен ход на оздравителните процеси,
тоест средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК.
Травматични увреждания на главата/счупване на носните кости и рана с
неуточнена локализация са довели до причиняване на разстройство на
здравето, извън случаите по чл.128 и чл.129 НК, тоест леки телесни повреди
по смисъла на чл.130, ал.1 НК.
В съдебно заседание вещото лице д-р * е посочило, че счупването на
глезена се получава по индиректен начин, а не по директен механизъм, като
свръх нервно движение на стъпалото. Най-вероятният механизъм на
причиняване на това телесно нараняване се свежда до това, че след удара в
4
лицето на пострадалия, се е получило усукване на глезена, при което лицето е
загубило равновесие, като най-вероятно е направило крачка назад и така се е
получило навяхването и се е изкривило и стъпалото, довело до счупването,
като това е напълно възможно, ако пострадалото лице е стъпило върху
стълби.
Изложената фактология първоинстанционният съд е приел за
безспорно и категорично установена от събраните по делото:
I писмени доказателства и доказателствени средства, прочетени и
приети по реда на чл.283 НПК: справка за съдимост, копия от медицинска
документация, протоколи за доброволно предаване и протоколи за
разпознаване на лица и предмети;
II заключението по съдебно-медицинската експертиза, което коректно
е ценено като обективно и компетентно изготвено.
III гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите *, *,
*, *, *, както и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК
показания на свид.*, по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 НПК показания на
свид. *, по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 НПК показания на свид. *, както
и по реда на чл.281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 НПК показания на свид. *.
Очевидно преки и конкретни впечатления относно поведението на
намиращите се на самото инкриминирано място лица към процесния момент
са придобили единствено и само те, а именно пострадалият * и приятелката
му свид.*, както и подс. Д. и приятелят му свид.* и това е така, доколкото
случилото се е реализирано малко след полунощ на 30.04.2019 г. Нито
прибиращите си към домовете си свидетели * и *, чули крясъци и викове за
помощ, както и видели в далечината нанасян бой, нито живущата в близост
свид.* сочат на конкретно възприети от тях удари, които да са били нанесени
спрямо пострадалия или от него към другиго. Състоянието на свид.* първите
двама установили, притичвайки му се на помощ. Всъщност безспорна е
констатацията, че присъствието на подсъдимия и на приятеля му в близост до
дома на свид.* и то в малките часове на деня, съпроводено с консумирането
на алкохол и разговори помежду им, подразнило свид.*, поради което им
направил забележка. Изразеното от двете момчета съгласие с отправения им
упрек, явно не било достатъчно, поради което свид.* изкачил стълбите, за да
стигне до безистена, настоявайки да разбере разбрана ли е забележката му,
5
като същевременно зашлевил шамар на подсъдимия. Тръгвайки си, се
обърнал и ударил още един шамар на последния. Това му поведение накарало
свид.* да застане помежду им, като по този начин прекратила по-нататъшното
поведение на приятеля си. Подс.Д. обаче я бутнал с ръце и след като тя
залитнала, нанесъл удар в лицето на свид.*, в резултат на което последният
политнал назад и паднал на земята, усещайки силни болки в десния си крак.
Подсъдимият и свид.* му нанесли няколко удара в областта на тялото, след
което напуснали местопроизшествието. На помощ се притекли свидетелите *
и *.
Подлежащите на изясняване спорни въпроси са няколко: нанасяни ли
са удари от пострадалия спрямо подсъдимия и обратно, както и налице ли е
неизбрежна отбрана. Както бе вече изяснено, данни в насока изясняването на
интересуващата процеса фактология могат да бъдат почерпани от
горецитираните гласни доказателствени средства. Внимателният им анализ е
наложителен, доколкото изхождат от лица, спрямо които с основателност се
поставя въпроса за евентуалната им заинтересованост, доколкото свид.* е
пострадал, свид.* е негова приятелка, с която съвместно съжителства, а свид.*
е приятел на подсъдимия. Оказва се, че свид.* не е последователен относно
изложените факти касателно случилото се на инкриминираната дата при
реализираните няколко разпита на досъдебната фаза, показанията от които са
надлежно приобщени по предвидения процесуален ред. Само два дни след
инцидента с категоричност е заявил, че едно от момчетата го е ударило в
лицето, при което политнал и паднал назад, след което и двете момчета го
налагали с ритници. Месец и половина след случилото се значително по-
подробно излага възприятията си, съобщавайки, че и двете момчета са го
ударили по лицето, а след падането и по тялото. Едва тогава приятелката му
се била притекла на помощ. Същевременно точно приятелката му свид.* не
съобщава за каквито и да било удари, които да са били нанесени на *, докато
той е бил в изправено положение, а единствено за нанесени му такива след
падането на земята. Същевременно е категорична, че тя е застанала между
приятеля си и едното момче, а другото било по-встрани. Била блъсната с ръце
от същото, при което политнала, като при обръщането си видяла свид.* и то
вече паднал на земята. Последователни обаче се оказват показанията на
свид.* относно подлежащата на изясняване фактология, като същевременно те
намират опора в дадените пред въззивната инстанция обяснения от страна на
6
подсъдимия. Оказва се, че след направената забележка и изкачвайки се до
безистента, пострадалият * е ударил шамар на подс.Д., като тръгвайки си, се
обърнал и му ударил още един шамар. Очевидно именно това му поведение
провокирало свид.* да застане между него и подс.Д., с което било прекратено
по-нататъшното поведение на * спрямо подсъдимия. В този момент обаче
последният, явно ядосан от нанесените му удари, избутал с ръце свид.* и при
залитането й ударил в лицето свид.*. Последният паднал на циментовата
площадка, след което усетил силна болка в единия си крак. Доколкото
показанията на свид.* и обясненията на подс.Д. са ясни, логични,
последователни и напълно хармонират помежду си, то на същите вяра следва
да бъде дадена. Касателно съобщеното от свидетелите * и *, то де факто не
следва да бъде кредитирано единствено касателно посоченото от него, че
докато се намирал в изправено положение удари са му били нанесени и от
двете момчета. Показанията на свидетелката всъщност не съдържат въобще
сведения за нанесени удари спрямо * преди падането му. Фактът, че същата
не споменава за такива обаче не обосновава извод, че не са му били нанасяни
и в този смисъл не се явява основание да не бъдат възприети показанията й.
Очевидно удари е имало - два от пострадалия спрямо подсъдимия и един от
последния спрямо първия, в резултат на което свид.* е паднал на земята. Едва
в легнало положение и свид.*, и подс.Д. са го удряли с крака по тялото. В
контекста на изложено единствено показанията на свид.*, че бил удрян и от
двете момчета преди да е паднал на земята не намират доказателствена опора,
поради което и вяра в тази им част не следва да бъде дадена. Извършените
при разследването разпознавания, при които същият е посочил както подс.Д.,
така и свид.* като лицата, ударили го с юмрук в лицето, не опровергават така
изложения извод, доколкото, както бе вече споменато, в тази им част остават
неподкрепени от доказателствената маса.
От горецитираните гласни доказателствени средства се установява, че
след като на инкриминираната дата пострадалият * е нанесъл два шамара в
лицето на подс.Д., свид.* е застанала помежду им, за да ги раздели и по този
начин е прекратила по-нататъшното нападение от страна на приятеля си,
очевидно притеснявайки се то да не продължи, респ. ескалира, както и от
реакцията на подс.Д.. В контекста на изложеното, осъщественото от страна на
* спрямо подсъдимия нападение – удрянето на два шамара, е окончателно
преустановено, след като свид.* ги е разделила, заставайки помежду им, а при
7
прекратено нападение институтът на неизбежната отбрана е неприложим. Ето
защо неоснователна се явява претенцията за защитата за наличието му при
процесния случай.
Всъщност именно така изложената фактология решаващият съд е
счел за установена въз основа на детайлен анализ на доказателствената
съвкупност. Дадените пред въззивната инстанция обяснения от страна на
подс.Д. са в унисон с последната и в този смисъл не внасят съмнение
касателно възприетата фактическа обстановка, поради което на същите вяра
следва да бъде дадена като последователни, обективни и хармониращи си с
останалите доказателствени източници.
От съществено значение е възприетото като обективно и компетентно
изготвено заключение по съдебно - медицинската експертиза. Същото е
пълно, ясно, обосновано и съответстващо на събрания по делото
доказателствен материал. Анализирано е и е взето предвид становището на
експерта д-р *, дадено и при проведените разпити. Последният подробно и
аргументирано е отговорил на въпросите, поставени на експертизата, както и
от страните във връзка с механизма на причиняване на телесните увреждания
на пострадалия. Оказва се, че констатираното по свид.* най-тежко телесно
увреждане, свеждащо се до счупване на глезена с категоричност не може да
бъде причинено от директен удар с юмрук в областта на лицето. Същото се е
получило по индиректен механизъм, а именно като свръх нервно движение на
стъпалото отвън навътре. Невъзможно е след удар в лицето да се стигне до
счупване на глезенния израстък . След удара в областта на лицето, се е
стигнало до загуба на равновесие, като най-вероятно при направената крачка
назад се е получило усукване на глезена и така се е получило навяхването и се
е изкривило и стъпалото, довело до счупването.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, приета за
установена след цялостен анализ на доказателствената съвкупност,
законосъобразен и обоснован се явява изводът на контролираната инстанция,
че осъщественото от подс.Д. деяние е съставомерно, но не по възприетата от
решаващия съд правна квалификация /средна телесна повреда по
непредпазливост по чл.133, пр.2 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК/, а по тази на
внесеното във съда обвинение, а именно причиняване на средна телесна
повреда при евентуален умисъл като форма на вина. Наличното такова
8
обвинение в първа инстанция обаче се оказва недостатъчно за упражняване
правомощието на въззивната такава, закрепено в нормата на чл.336, ал.1, т.1
НПК – отмяна на присъдата и постановяване на нова такава с прилагане на
закон за по-тежко наказуемо престъпление, доколкото липсва въобще протест
на държавния обвинител, а частен такъв не е бил конституиран в процеса. В
контекста на изложеното, допуснатата грешка от контролирания съд не може
да бъде коригирана, а единствено отбелязана в настоящия съдебен акт.
Безспорно подсъдимият е осъществил обективните признаци на
цитираното престъпно посегателство, доколкото след като е блъснал назад с
ръце свид.*, при което същата е залитнала, е нанесъл удар в лицето на свид.*,
който политайки назад е паднал на земята, вследствие на което усетил силни
болки в десния си крак. В резултат на това му противоправно поведение на
пострадалия са причинени няколко телесни увреждания, като най-тежкото от
тях представлява средна телесна повреда. В този смисъл са анализираните
вече доказателствени източници, което не налага повторното им изброяване.
Категорична е констатацията, че установените телесни наранявания на
пострадалия са в резултат на нанесения му от подсъдимия удар – един в
областта на лицето, докато се е намирал в изправено положение, в резултат на
който е залитнал и паднал на земята. В този смисъл въззивната инстанция
счете за правилен извода на контролирания съд, че именно с така нанесения
удар подсъдимият е причинил съставомерния резултат.
По отношение на настъпилия престъпен резултат, законосъобразно
първоинстанционният съд е взел предвид най-тежкия от тях – фрактури с
дикслокация в областта на проксимална диафиза на фибулата и дистална
диафиза на табията – счупване с разместване на десния малък пищял в
горната му част и на десния голям пищял в долната му част, довело до трайно
затрудняване на движенията на десния долен крайник, доколкото останалите
/счупване на носните костици и рана с неуточнена локализация/ са довели до
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК - лека телесна
повреда по смисъла на чл.130, ал.1 НК. Тоест, макар с престъпното си
посегателство подсъдимият да е причинил на пострадалия освен средна
телесна повреда и горната лека телесна повреда, то по-тежкият престъпен
резултат поглъща по-лекия такъв. В този смисъл законосъобразно
подсъдимият е признат за виновен в това, че е причинил на свид.* средна
9
телесна повреда. Същият е виновен и за причинените по-леки телесни
повреди, но с оглед тази особеност на престъпленията против здравето от
обективна страна, инкриминираното деяние законосъобразно е
квалифицирано по по-тежкия престъпен резултат. Ето защо поради
“поглъщане” на вида на телесната повреда, нанесена на едно и също лице,
според резултата, не е необходимо да бъде постановяван оправдателен
диспозитив за причинената лека телесна повреда по чл.130, ал.1 НК.
От субективна страна деецът е извършил престъплението умишлено
при евентуален умисъл като форма на вина. В конкретния случай подс.Д.
посредством нанесения удар с ръка в лицето на пострадалия * несъмнено е
искал причиняването на някаква телесна повреда на последния, като дори и да
се приеме, че е целял лека такава, то като се има предвид нанасянето й чрез
удар с ръка при конкретните обстоятелства – в малките часове на нощта,
когато е тъмно, докато и двамата са се намирали на циментова площадка,
разделена посредством стъпало от друга такава, то той несъмнено е допускал,
че може да настъпи по-тежък от целения резултат и въпреки това тази
представа не го е мотивирала да не предприема въпросното действие / в този
смисъл Решения на ВС №30/87 І НО и №61/75 ІІ НО/. При падането,
предизвикано безспорно от нанесения от подсъдимия удар, пострадалият си е
счупил десните голям и малък пищял. Следователно относно тази телесна
повреда той е действал при евентуален умисъл. Приемайки, че подсъдимият
не е искал и не е допускал настъпването на тези общественоопасни
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, т.е причинил е средна
телесна повреда по непредпазливост при форма небрежност, то районният
съд е допуснал грешка, която, както бе вече отбелязано, не може да бъде
коригирана чрез отмяна на присъдата и постановяване на нова такава.
След като е признал подс.Д. за виновен по възприетата по-лека правна
квалификация, то съобразно същата първостепенният съд правилно е
преценил, че налични в конкретния случай са предпоставките за
освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на осн.чл.78А НК. При определяне размера на
последното, коректно са ценени смекчаващите отговорността обстоятелства,
както и не са констатирани отегчаващи такива, поради което и напълно
обосновано контролираната съдебна инстанция, след като е освободила
10
подсъдимия от наказателна отговорност, му е наложила административно
наказание ГЛОБА в минимален размер от 1000 лева.
Предвид признаване на подс.Д. за виновен, законосъобразно на осн.
чл. 189, ал. 3 НПК в негова тежест са възложени разноските по делото,
направените на досъдебната и съдебната фази.
Законосъобразно е и произнасянето касателно веществените
доказателства.
В хода на досъдебното производство, респ. съдебното такова въззивната
инстанция не констатира да са допуснати съществени отстраними нарушения
на процесуалните правила, явяващи се основание за отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане. Не са налице и основания за нейното
изменение, а отмяната й е недопустима поради липсата на протест от
държавното обвинение, поради което същата подлежи на потвърждаване и
затова на осн. чл.334, т.6 вр. чл.338 НПК Окръжен съд-Пловдив:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №91/20.04.2022 г. по НОХД №7810/2020 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, ХХVІ н.с.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11