РЕШЕНИЕ
№ 1140
гр. Велико Търново, 06.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20244110101322 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен иск по чл.127а ал.2 от СК.
В исковата молба се излагат твърдения, че страните по делото са родители на детето
Б. В. Й., с ЕГН **********. Сочи, че с решение по гр.дело ****. по описа на ВТРС
упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на майката, за
бащата е определен режим на лични отношения и издръжка за детето, която да заплаща.
Ищцата заявява, че провела разговор с ответника да даде съгласие детето да пътува в
чужбина, но не получила съгласие от бащата. Ищцата заявява, че желае да пътува с детето в
чужбина, за да му даде възможност да опознава други страни. Поради това ищцата счита, че
е налице правен интерес да отправи искане до съда да постанови решение, с което да замести
липсващото съгласие на бащата за издаване на задграничен паспорт на детето Б., както и
съгласие детето да пътува извън пределите на Република България до държавите -членки на
ЕС и Република Турция, за срок до навършване на пълнолетие от детето.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
В проведеното открито съдебно заседание ищцата се явява лично и с адв. Т.
П.,упълномощена.
В проведеното открито съдебно заседание ответникът не се явява, не се представлява.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
По делото не е спорно, че ищцата И. И. И. и ответника В. Д. Й. са родители на
1
детето Б. В. Й., с ЕГН **********.
От приложения заверен препис от решение по гр.дело №1787/2020г. по описа на
ВТРС се установява, че упражняването на родителските права по отношение на детето Б. Й.
е предоставено на майката И. И., а за бащата е определен режим на лични отношения и да
заплаща издръжка за детето.
В настоящото производство са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля Д С Й.. Свидетелят Й., баща на ответника, разпитан каза, че детето Б. живее с
майка си, а синът му и ищцата са разделени и не живеят заедно. Свидетелят заяви, че той
като дядо на детето редовно контактува с детето, като пред него детето споделило, че иска
да пътува в чужбина с майка си. Свидетелят каза, че Б. е любознателно дете и ще й бъде
полезно да опознава други държави. Свидетелят каза, че бащата на детето не давал съгласие
детето да пътува в чужбина и отказвал да подпише необходимите документи.
От социалния доклад, представен по делото от ДСП **** се установява, че грижи по
отглеждането на детето се полагат от неговата майка, на която е определено упражняването
на родителските права. Сочи се, че за детето се полагат добри грижи от страна на майката, в
чиято семейна среда са задоволени потребностите на детето, като детето почти не
контактува с баща си.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
За осъществяване на задгранични пътувания на дете законодателят изисква общо
съгласие на двамата родители, като при липса на съгласие на единия единствената правна
възможност да бъде преодоляно разногласието е решение на съда по чл.127а ал.2 от СК.
Наличие на несъгласие за издаване на задграничен паспорт за детето и за даване на
разрешение за пътуване на детето в чужбина се установи в настоящото производство,
доколкото до приключване на устните състезания не беше дадено по надлежен ред
необходимото съгласие от ответника. В този смисъл съдът приема, че е възникнал спор,
който следва да бъде разрешен със съдебен акт и искането на ищцата по реда на чл.127 а ал.2
от СК се явява допустимо.
Разгледан по същество иска е основателен по следните съображения:
При решаване на спора по чл.127а ал.2 от СК съдът следва да прецени какъв е
интереса на детето. Съотношението между правото на свободно придвижване и пътуване на
детето в чужбина и защитата на неговата личност и здраве следва да се определи според
данните в случая. По делото се установи, че ищцата има възможност и желание да пътува на
почивки, но не може да вземе детето Б. със себе си, предвид липсата на надлежно дадено
съгласие от бащата на детето, с когото не живеят заедно. От разпита на свидетеля Й. се
установи, че детето, което понастоящем е на осем години, е споделяло, че иска да пътува с
майка си в други държави, като свидетелят заяви ,че детето е любознателно и според него
ще му бъде полезно да опознава други държави. Съдът намира, че в интерес на детето е, то
да има възможност да пътува на почивки и екскурзии в чужбина, което би допринесло за
2
запознаване със забележителностите и културата на други държави и формиране на
непосредствени представи за света и разширяване на познанията му. Ето защо съдът приема,
че е налице необходимост детето да може да пътува извън страната. В конкретния случай
исковата претенция е за разрешение за пътуване до държави членки на ЕС, вкл. *****.
Принципно разрешението за неограничено извеждане на детето от територията на страната
без съгласието на единия от родителите не е в интерес на детето. Съгласно практиката на
ВКС срокът на разрешението се определя от конкретните обстоятелства, но винаги при
съобразяване възрастта на детето-когато детето е непълнолетно и макар и ограничено
дееспособно е формирало воля за пътуване в чужбина, срокът на разрешение до навършване
на пълнолетие би се явил разумен, но при малолетните деца този срок се явява
продължителен. Приема се, че ограничаването на срока при малолетните деца е
наложително в техен интерес, като след изтичането му, при продължаващо разногласие
между родителите има възможност съдът отново да бъде сезиран с искане по чл.127а от СК,
за да се извърши нова преценка на обстоятелствата, с оглед настъпили промени след
постановяване на решението, от значение за интересите на детето./в този см. решение
№253/20.07.2015г по гр.д.7336/2014г на ВКС, ІV г.о./. Съдът следва да съобрази и
разясненията със задължителен характер дадени в ТР 1/2016г от 03.07.2017г. на ОСГК на
ВКС, в което е посочено, че съдът може да разреши по реда на чл.127а ал.2 от СК
пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител
само за пътувания в определен период от време и/ или до определяеми държави, респ.
държави, чийто кръг е определяем. С оглед изложеното, съдът като съобрази събраните по
делото доказателства, намира, че разрешението за пътуване в чужбина следва да се отнася до
пътувания на детето Б. до държави членки на ЕС/чийто кръг е определяем/ и до съседна
държава-Република Турция за почивки и екскурзии, което разрешение, с оглед възрастта на
детето, следва да бъде дадено за срок от пет години, като следва да се отбележи, че
пътуванията на детето извън страната следва да бъдат съобразени с режимът на лични
отношения на бащата с детето, организирани по време, така, че да не го нарушават, за да не
се прекъсва контактът на бащата с детето. Съдът намира, че с постановяване на решението за
заместващо съгласие на бащата за пътуване на детето до посочените държави и период, ще
бъде защитен интереса на детето, включително и правото му на свободно движение извън
пределите на България, като при пътуване същото следва да бъде придружавано от своята
майка. По отношение искането да бъде дадено разрешение за издаване на задграничен
паспорт на детето, същото се налага предвид разпоредбата на чл.45 ал.1 от ЗБДЛ, според
която подаване на заявление за издаване на паспорт на малолетни и непълнолетни се
извършва лично и от двамата родители. В конкретния случай поради липса на дадено
съгласие от страна на бащата, за детето няма издаден задграничен паспорт, което е пречка за
пътуване в чужбина поради липса на необходимия документ. Ето защо съдът намира, че с
настоящото съдебно решение следва да бъде дадено и разрешение заместващо съгласието на
бащата, за детето Б. В. Й. да бъде издаден задграничен паспорт, което е в негов интерес.
По разноските:
3
Ищцата е претендирала присъждане на разноски за държавна такса в размер на 25лв.
и адвокатско възнаграждение в размер на 200лв., като с оглед изхода на производството и
разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на ищцата следва да се присъдят направените по
делото разноски в размер на общо 225лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл.127а ал.2 от СК вр. чл.45 от ЗБЛД,
заместващо липсващото съгласие от бащата В. Д. Й. с ЕГН **********, на малолетното дете
Б. В. Й., с ЕГН ********** да се издаде паспорт за пътувания в чужбина.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл.127а ал.2 от СК малолетното дете Б. В. Й., с
ЕГН ********** да напуска пределите на **** и да пътува до ***** за почивки и
екскурзии, придружавано от майката И. И. И. с ЕГН **********, като времето на
пътуването на детето извън страната да не нарушава определения със съдебно решение по
гр.дело**** режим на лични отношения на бащата с детето, което разрешение се дава за
срок пет години и замества липсващото съгласие на бащата В. Д. Й. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА В. Д. Й. с ЕГН **********, с адрес **** ДА ЗАПЛАТИ на И. И. И. с ЕГН
**********, с адрес **** сумата общо 225лв./двеста двадесет и пет лева/, представляваща
направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4