ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 330
гр. Пловдив, 12.02.2019 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско
отделение, ХІІ-ти състав:
СЪДИЯ: СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
Като
разгледа докладваното от съдията т.д. 1016 по
описа на съда за 2018 г.:
I.
Производство по чл. 83, ал.2 от ГПК.
Л.Б.Г. ***, чрез адвокатско дружество
„Б. и П.“, съдебен адрес:***. *, моли да бъде освободен от внасяне на дължимата
по делото ДТ. Твърди, че доходите и имущественото му състояние не му позволяват
да заплати ДТ в размер на 13019.16 лв.
В молба вх. № 4562/11.02.2019 г.
молителят е представил декларация за семейно и имотно състояние, от която е
видно, че семейството му се състои от 4 души, декларира, че не получава никакъв
месечен доход, осигурява се сам, а съпругата му има месечен доход от 230 лв. от
пенсия. Декларира също, че притежава идеални части от недвижими имоти – жилище
и земеделска земя; притежава дялове от търговски фирми, както и МПС. Според
декларацията, член от семейството страда от заболяване, чието лечение в момента
налага разход в размер на 15 000 лв.
Към молбата са приложени също експертно
решение на ТЕЛК, съгласно което съпругата на молител Е.Г.Г.е с ***; акт за
раждане на А.Л.Г..
По повод тази молба, е постъпила молба
вх. № 4186/07.02.2019 г., подадена от ответника М.Х.Ц., с която се заявява
становище, че искането на ищеца за освобождаване от ДТ, е неоснователно.
Представена е подробна справка от имотен регистър, от която е видно, че
молителят има право на собственост върху недвижими имоти, разположени в
Пловдив, Бургас, Несебър, Поморие. Представена е и справка, че ищецът притежава
дялови участия в „Ерим Фиш“ АД; „Лъч Трейд“ ЕООД; „Бокем“ ЕООД; „Лъки 2000“
ООД, както и че заема поста * или * на същите дружества, както и на „Март
Инвест Груп“ ЕООД.
Съдът, като взе предвид направеното
искане, представената декларация, както и останалите подробно посочени писмени
доказателства, намира молбата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал.2 от ГПК, за да се
произнесе по молбата съдът взима предвид всички описани обстоятелства в нея,
както и конкретно тези, които имат отношение към описаните в чл. 83 от ГПК.
Единствено имущественото състояние се установява само с декларация. За всички
останали обстоятелства, молителят следва да представи доказателства, с които да
установи верността им.
Ищецът притежава дялове в посочените търговски
дружества, заема поста * и/или * в тях, представлява дружествата. В тези си
качества, същият очевидно развива търговска дейност, доходите от която могат да
послужат за заплащане на дължимата ДТ.
Същевременно, лицето притежава недвижими имоти, както
лично, така и чрез притежаваните от него търговски дружества. Всеки един от
тях, от една страна, може да бъде източник на доходи за семейството, а от друга
сам по себе си е достатъчен факт, за да се направи извод, че ищецът не е тежко
материално състояние, което не позволява заплащане на държавни такси.
Влошеното здравословно състояние на съпругата на
ищеца, е посочено, че изисква заплащането на необходимото лечение в размер на
15 000 лв.
Съдът намира, че това не променя извода за
неоснователност на искането по чл. 83, ал.2 от ГПК.
Посочените по-горе безспорни факти обосновават извод,
че ищецът има възможност да заплаща дължимите такси и разноски по делото. Той
осъществява търговска дейност, от която реализира доход. В такова фактическо
положение са по-голяма част от гражданите, които по една или друга причина се
обръщат към съда. От друга страна недвижимите имоти, притежавани от молителя,
също са част от неговите възможности, както за реализиране на доходи, така и за
заплащане на дължимите държавна такса и разноски.
Съдът намира, че правото да се освободи страна от
внасяне на дължимите такси и разноски по делото, е предоставено и следва да се
реализира само по изключение и само при наличие на изрично предвидените в
закона предпоставки. В противен случай, би се достигнало до поставяне на всички
граждани в неравностойно положение, което е недопустимо.
Посочените обстоятелства съгласно чл.
83, ал. 2, т. т. 1 и 4 ГПК подлежат на съвкупна
преценка с останалите при проверката за основателността на молбата за
освобождаване от държавна такса.. В този смисъл е и определение № 376 от
29.09.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 319/2010 г., II г. о., ГК, докладчик
председателят Стойчо Пейчев, постановено по реда на чл. 290 от ГПК.
Предвид изложеното, молбата следва да
се остави без уважение.
II.
По допустимостта:
Предявен е иск с правно основание чл. 26 ЗЗД във вр. с
чл. 29 от ЗТР за прогласяване нищожност на Договор за прехвърляне на вземане с
нотариална заверка на подписите рег. № 7327/12.12.2018 г. на **– пом-нотариус по
заместване на нотариус ***, вписана в регистъра на НК под № ***, с район на
действие РС – София.
Договорът е сключен между „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД, от една страна, в качеството на кредитор на „Ерим Фиш“ АД и
цедент по договора, и от друга страна - М.Х.Ц., в качеството му на цесионер,
като по силата на договора цесионерът придобива вземането на Банката по договор
за кредит, сключен между нея като кредитор и „Ерим Фиш“ като кредитополучател,
за кредитиране на инвестиции № 008/01.04.2015 г., обезпечен с договор за залог
на търговско предприятие по реда на ЗОЗ, вписан в ТР.
Ищецът твърди, че акционери в дружеството са А.М.Ц. с
2805 броя поименни акции и Л.Б.Г. с 2695 броя акции, като така сключения
договор „застрашава правата и законните му интереси“ в качеството му на
акционер, тъй като новият кредитор на дружеството М.Ц. е баща на другия
акционер А. Ц..
Твърди конкретно, че поради цитираната родствена
връзка, е налице конфликт на интереси, а договорът накърнява добрите нрави.
Твърди също, че договорът е сключен в нарушение на закона, тъй като е
прехвърлено „непрехвърлимо вземане“; че договорът е сключен при „заобикаляне на
закона“, както и в нарушение на забрана, включена в него за прехвърляне на
вземането в полза на трето лице, освен при предсрочна изискуемост.
Съдът намира, че ищецът няма правен интерес от така
предявените искове, а производството по тях е недопустимо. Фактът, че ищецът е
акционер в „Ерим Фиш“ АД не обосновава сам по себе си извод за наличието на
правен интерес, тъй като ищецът не е страна па така сключения договор. С този
договор се създават права и отношения, които не рефлектират върху правата на
акционера. Дори да се приеме, че е налице нарушение на тези права, то правото
на защита на отделния акционер, се реализира чрез искове с правно основание чл.
71 и чл. 74 от ТЗ.
Предвид изложеното, съдът намира, че за ищецът не е
налице правен интерес от предявяване на посочените искове, а производството по
делото следва да бъде прекратено като недопустимо.
С молба вх. № 3487/01.02.2019 г., както и с молба вх.
№ 4185/07.02.2019 г. ответникът М.Х.Ц. е направил искане, в случай на
прекратяване на производството по делото, да му бъдат присъдени разноски в
размер на 9500 лв., възнаграждение за един адвокат, съгласно приложен към
първата молба договор за правна защита и съдействие.
Ответникът М.Х.Ц. счита искането за неоснователно.
Съдът намира така направеното искане за неоснователно.
По настоящото дело не е извършена размяна на книжа
като същото е във фаза на произнасяне на съда по допустимостта на исковата
молба. Действително ответникът М.Х.Ц. е взел становище, както по допустимостта,
така и по искането на ищеца за освобождаване от внасяне на държавна такса, но
това е станало след като сам е установил за образуваното дело и неговия етап.
Т.е. до момента, съдът не е предприел процесуално действие, което да изисква от
ответника ангажиране на адвокатска защита и съответно заплащане на такива
разноски, а това е негова инициатива.
От друга страна, по делото не се установява, нито едно
процесално действие, извършено от ответника М.Х.Ц. чрез процесуалния му
представител, доколкото подадените по делото молби изхождат лично от него.
Предвид изложеното, съдът намира, че искането за
присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
Воден от изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молба вх. №
3488/01.02.2019 г., подадена от Л.Б.Г. ***, чрез адвокатско дружество „Б. и
П.“, съдебен адрес:***. *, за освобождаване от внасяне на дължимата по т.д. №
1016/2019 г. държавна такса в размер на 13019.16 лв.
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по исковете
на Л.Б.Г. ***, чрез адвокатско дружество „Б. и П.“, съдебен адрес:***. *, в
качеството му на акционер в „Ерим Фиш“ АД, ЕИК *********, против „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД, ЕИК ********* от гр. Варна, бул. Вл. Варненчик 92;
М.Х.Ц. ***, съдебен адрес:***, **, седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. Т. *, чрез Л. Г., за
прогласяване нищожност поради накърняване на добрите нрави, поради сключване в
противоречие и при заобикаляне със закона, на Договор за прехвърляне на вземане
с нотариална заверка на подписите рег. № 7327/12.12.2018 г. и с нотариална
заверка на съдържанието рег. № 7328, том 3, акт 62/12.12.2018 г. на **–
помощник-нотариус по заместване на нотариус **, вписана в регистъра на НК под №
***, с район на действие РС – София, сключен между „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД, от една страна, в качеството на кредитор на „Ерим Фиш“ АД и
цедент по договора, и от друга страна - М.Х.Ц., в качеството му на цесионер.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молба вх. №
3487/01.02.2019 г., както и с молба вх. № 4185/07.02.2019 г., подадени от
М.Х.Ц., в качеството му на ответник по делото, да му бъдат присъдени разноски в
размер на 9500 лв., възнаграждение за един адвокат, съгласно приложен към
първата молба договор за правна защита и съдействие.
Определението по чл. 83, ал.2 от ГПК, както и
определението за прекратяване на производството поради недопустимост, подлежат
на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд Пловдив в едноседмичен срок от
връчването му на ищеца Л. Б. Г., а определението в частта за претендираните
разноските – от връчването му на М.Х.Ц..
Съдия: