МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД №
1544/09 по описа на ВОС
Наказателното производство е
водено и приключено срещу Х.Я.Н. за престъпление по чл. 257 ал.1 вр. чл. 255
ал.1/отм./вр. чл. 26 ал.1 от НК, като е внесено във ВОС с обвинителен акт за това че, за периода от 12.10.2001 г. до 14.01.2002 г.,
в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на
собственик и представляващ “Марико”ЕООД, избегнал плащането на данъчни
задължения в особено големи размери-
88 882,25 лева за данъчни периоди
от септември до декември 2001 г., като подал до ТДД-Варна месечни
справки-декларации по чл. 100 от ЗДДС, в които потвърдил неистина-
несъществуващо право на данъчен кредит по неосъществени сделки с “Принтсофт”
ЕООД, “Алеко”ЕООД”Милекс-С”, “Сео-Нулешен” ЕООД и ЕТ”Мина 99-М.Атанасова”.
В съдебно заседание подсъдимия, по
реда на чл. 371 т.2 от НПК, след предварително изслушване, желае да не се разпитват свидетелите и вещите
лица и при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието
на съответните протоколи и експертни
заключения. Поради това и съдебното производство е проведено при условията на
чл. 371 т.2 от НПК. като с определение на
съда е обявено, че при постановяване на присъдата, ще се ползват
самопризнанията на подсъдимия и без да се събират доказателства за фактите в
обстоятелствената част на обв. акт, като по реда на 283 от НПК са прочетени и
приобщени съответните протоколи.
Прокурорът поддържа обвинението, като предлага на съда да го признае за виновен и да му наложи наказание
под минималния размер, съгласно чл. 55 от НК, както и глоба, при условията на
чл.55 ал.2 от НК. Защитата на подсъдимия моли съда да наложи наказание под
минимума, предвид направеното самопризнание на подсъдимия, като изтъква доводи
за тежко семейно положение.
След като прецени доказателствата, събрани на досъдебното производство,
както и съобразно изложеното в обвинителния акт, съдът прие за установено
следното.
За периода 21.08.2001 г. - 15.11.2002 г. собственик и управител на “Марико”
ЕООД - Варна е бил подс. Х.Н., като дружеството било вписано в търговския
регистър с решение от 12.06.2001 г. на ОС - Варна по фирмено дело №1598/2001 г.
Основният предмет на дейност бил търговия със стоки и услуги. Дружеството било
регистрирано по ЗДДС на 04.07.2001 г. с номер от НДР **********, БУЛСТАТ
*********.
Съгласно чл. 100 ал.1 от ЗДДС, подс. Н. в качеството си на собственик и
управител на дружеството в периода 21.08.2001 г. - 15.11.2002 г. подавал
справка-декларация за всеки данъчен период, в която декларирал определена
информация, свързана с неговата дейност, даваща основание за възникване на
права и задължения.
В съпътстващите СД документи - дневници за покупки и дневници за
продажби, подс. Н. отразявал сделки по фактури с множество фирми - различни за
всеки данъчен период. Сделките по тези фактурите в ДП не били осъществявани
реално, поради което не е следвало да възникне право на данъчен кредит.
С Акт за възлагане на данъчна ревизия №144/16.05.2002 г. била възложена
данъчна ревизия на “Марико” ЕООД - Варна по ЗДДС за периода 01.08.2001 г. -
31.12.2001 г. Ревизията приключила с издаването на ДРА № 144/18.06.2002 г. ДРА
не бил обжалван. Ревизиращите органи установили при проверка в счетоводството
на дружеството, както и при насрещните проверки на доставчиците, че отразените
в дневниците за покупки фактури са за фиктивни сделки, поради което не са
признали възникването на право на данъчен кредит за съответния данъчен период.
Били установени търговците, описани като доставчици по фактури с получател “Марико”
ЕООД – Варна, а именно - “Принтсофт”
ЕООД, „Алеко” ЕООД, “Милекс-С”, ЕООД, “Сео Нулешен” ЕООД и ЕТ “Мина
99-М.Атанасова”.
По
данни от данъчното досие на фирма “Принтсофт” ЕООД, видно от протокол за
извършена насрещна проверка /л.№ 183 и 184 от том I на делото/ ДЗЛ е включвало част от
фактурите в подаваните СД по ЗДДС. Оригиналите на фактурите не са били
представени пред данъчния орган или в хода на разследването.
Разпитаните
собственици на “Принтсофт” ЕООД - Красимир Иванов Илиев /л. № 170-174 на том II от делото/ и пълномощника
му Валерий Георгиев Златанов /л.№ 112-114 на том II от делото/ Камен Динков Киряков /л.№
191 от том II от
делото/ и Федат Мустафов Чакъров /л.№ 202-204 от том II на делото/ не познават подс. Н. и
фирма “Марико” ЕООД, не са имали търговски отношения с дружеството и не са
издавали фактури.
Фактура
с № 231/05.09.2001 год., издадена от “Алеко” ЕООД / л. № 166 том I / е отразена в Дневник -
продажби на дружеството /видно от протокол за извършена насрещна проверка №
ДК-П8/1095/29.04.2002 г. - лист № 159 на том I /, но предходния доставчик ЕТ “Георги Ангелов - Мая - 83” е бил
дерегистриран по ЗДДС преди датата на издаване на фактурата /л. № 173 от том 1
на делото/.
При
извършена насрещна проверка № ДК-3/736 от 26.04.2002 г. от ТДД - Враца /л. №
123-124 от том I на
делото/ се установило, че описаните фактури с доставчик “Милекс - С” ЕООД с
посочен ДДС общо 11 682.40 лева не били отразени в дневниците за продажби. В
приложената Декларация /л. № 125 от том I на делото/, управителят Сашко Тошев Димитров декларирал, че не
е работил с “ Марико “ ЕООД-Варна.
При
извършена насрещна проверка № 3/735 от 21.03.2002 г. от ГДД -София-ДП Люлин
/л.№ 128-129 от том I
на делото/ се установило, че описаните фактури за доставчик “Сео Нулешен” ЕООД
с ДДС общо 36 954. 60 лв. не са били включени в дневниците му за продажби /л.№
130-149 от том I на
делото/.
При
извършена насрещна проверка № ДК-3/734 от 18.03.2002 год. на ТДД-Разград /л. №
153-154 т.1 от делото/ доставчик ЕТ “Мина 99 - М.Атанасова”, представляван от
Минка Енева Атанасова, не е намирана многократно на декларирания данъчен адрес,
поради което същият е дерегистриран по инициатива на данъчния орган - с данъчен
акт за дерегистрация по ЗДДС № 4557/21.09.2001 г. /л. № 155-156 от том I на делото/, считано от
16.10.2001 год., като описаните фактури с ДДС общо 9 828,25 лв. били с дати
след датата на дерегистрацията. М. Атанасова е била обявена на ОДИ в хода на
разследването.
По
този начин се установява, че нa
12.10.2001 год. в гр.Варна подс. Н. в качеството си на собственик и управител
на “Марико” ЕООД - Варна избегнал плащането на данъчни задължения, подавайки до
ТДД - Варна справка - декларация по ЗДДС с вх. № ДДС.03.04.907649/12.10.2001
год. за данъчен период месец септември 2001 год. в която потвърдил неистина
несъществуващо право на данъчен кредит но неосъществени покупки с фирма “Принтсофт”
ЕООД по следните фактури -
№
46/03.09.2001 год.,№ 47/04.09.2001 год.,№ 48/04.09.2001 год..№ 49/05.09.2001
год.,№ 50/03.09.2001 год, № 51/11.09.2001 год.№ 52/12.09.2001 год.,№
53/12.09.2001 год.До 54/14.09.2001 год.,№ 55/17.09.2001 год.,№ 56/19.09.2001
год.До 57/20.09.2001 год.,№ 58/21.09.2001 год. и № 59/21.09.2009 год.
и с фирма “Алеко “ЕООД по фактура №231/05.09.2001 год.
Укрития
данък за месец септември 2001 г. бил в размер на 30 418, 58 лева - особено големи размери.
На
13.11.2001 год. . в гр.Варна Н., в
същото качество избегнал плащането па данъчни задължения, като подал до ТДД -
Варна справка - декларация по ЗДДС с вх. № ДДС.03.04.908857/13.11.2001 год. за
данъчен период месец октомври 2001 год. в която потвърдил
неистина-несъществуващо прано на данъчен кредит но неосъществени покупки с
фирма “Милекс-С” ЕООД по следните фактури -
№
134/08.10.2001 год.№ 135/10.10.2001 год. № 136/10.10.2001 год.,№ 137/10.10.2001
год.,№ 138/12.10.2001 год.,№ 139/08.10.2001 год,№ 140/23.10.2001 год..
с
фирма “Сео Нулешен” ЕООД по фактури с №№ 104/15.10.2001 год. и № 105/22.10.2001
год.
и
с ЕТ’Мина 99-М. Атанасова” по фактури –
№
102/20.10.2001 год..№ 103/23.10.2001 год. и № 104/24.10.2001 год.
Укрития
данък за месец октомври 2001 год. бил в размер на 29 877,07 лева - особено големи размери.
На
10.12.2001 год. в гр.Варна подс. Н., в същото качество, избегнал плащането на
данъчни задължения като подал до ТДД - Варна справка - декларация по ЗДДС с
вх.№ ДДС.03.04. 909552/10.12.2001 год. за данъчен период месец ноември 2001
год., в която потвърдил неистина -несъществуващо прано на данъчен кредит но
неосъществени покупки с фирма „Милекс - С” ЕООД по следните фактури -
№
107/10.11.2001 г., № 47/14.11.2001 г., № 48/14.11.2001 г., и №108/15.11.2001
г.,
с
фирма „Сео Нулешен” ЕООД по следните фактури-
№ 109/16.11.2001
г., № 110/20.11.2001 г., № 111/29.11.2001 г., №112/30.11.2001 г.
Укрития
данък за месец ноември 2001 год. възлиза на 22 453,67 лева - особено големи размери.
На
14.01.2002 год. . в гр.Варна подс.Н. всъщото качество избегнал плащането на
данъчни задължения като подал до ТДД -Варна справка-декларация по ЗДДС с вх.№
ДДС.03.04.800488/14.01.2002 год. за данъчен период месец декември 2001 г., в
която потвърдил неистина -несъществуващо право на данъчен кредит по
неосъществени покупки с фирма “Сео Нулешен” ЕООД по следните фактури -
№
5/21.12.2001 год. и № 157/28.12.2001 год.
и
с фирма ЕТ „Мина 99-М.Атанасова” по следните фактури -
№
108/13.12.2001 год.,№ 111/15.12.2001 год. и№ 117/17.12.2001 год.
Укрития
данък за месец декември 2001 год. възлиза на 6 152.10 лева - големи размери.
От
заключението на изготвената по делото съдебно - почеркова експертиза е видно,
че депозираните СД по ДДС за данъчни периоди, м. септември, м. октомври, м.
ноември и м. декември 2001 год. на “Марико” ЕООД-Варна са положени от подс. Х.Я.Н..
От
заключението на изготвената по делото ССЕ /л.45-54 том 2 от делото/ е видно, че
неправомерно ползваният данъчен кредит през периода м.септември - м. декември
2001 г. е общо в размер на 88 882.25 лв., като съгласно
разпоредбата на чл.93 т. 14 от НК посочената сума представлява „данъци в
особено големи размери”.
Тези
обстоятелства се установяват чрез приобщените от съда доказателства от
досъдебното производство, прочетени по
силата на разпоредбата на чл. 373 ал. 2 от НПК, а именно- прочетените по реда
на чл. 283 от НПК обяснения на обвиняем, свидетелски показания, ССЕ, писмени документи-
ДРА, справки-декларации, фактури и др.
С оглед
на така изброените доказателства съдът прави извод, че подс. Х.Я.Н. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 257
ал.1 (отм.) вр. чл. 255 ал.1 (отм.) вр. чл. 26 ал.1 от НК, тъй като в периода
12.10.2001 г. до 14.01.2002
г. в гр.Варна, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на едноличен собственик и представляващ на “Марико” ЕООД -
Варна, избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 88
882.25 лв. за четири данъчни периода – м. септември, октомври, ноември и декември 2001 г., като подал до ТДД- Варна СД по чл.100 от ЗДДС с вх.№ ДДС.03.04.907649/12.10.2001г. , вх.№
ДДС.03.04.908857/13.11.2001г., вх.№ ДДС 03.04.909552/10.12.2001г., вх.№ ДДС .04.800488/14.01.2002год., в които
потвърдил неистина - несъществуващо право на данъчен кредит по неосъществени
сделки със следните фирми и по следните фактури - “Принтсофт” ЕООД по фактури с
№№ 46/03.09.2001 г.,№ 47/04.09.2001 г., № 48/04.09.2001 г.№ 49/05.09.2001 г. №
50/03.09.2001 г, № 51/11.09.2001г., № 52/12.09.2001 г. № 53/12.09.2001 г.,№ 54/14.09.2001г.,
№55/17.09.2001г., № 56/19.09.2001 г., № 57/20.09.2001 г., № 58/21.09.2001 г. и
№ 59/21.09.2009 г., „Алеко” ЕООД по фактура № 231/05.09.2001г.; “Милекс-С” по
фактури №№ 134/08.10.2001 г., № 135/10.10.2001 г. № 136/10.10.2001 г., №
137/10.10.2001 г., № 138/12.10.2001г. ,№ 139/08.10.2001 г., № 140/23.10.2001г.,
№ 107/10.11.2001 г., № 47/14.11.2001 г., № 48/14.11.2001 г., и №108/15.11.2001г.;
„Сео Нулешен” ЕООД по фактури с номера № 109/16.11.2001 г., № 110/20.11.2001
г., № 111/29.11.2001 г., № 112/30.11.2001 г., № 5/21.12.2001 г. и №
157/28.12.2001 г., № 104/15.10.2001 г. и № 105/22.10.2001 г.; ЕТ”Мина 99-М.
Атанасова’” по фактури с №№ 102/20.10.2001 г..№ 103/23.10.2001 г. и №
104/24.10.2001 г., 108/13.12.2001 г., № 111/15.12.2001 г. и № 117/17.12.2001 г.
Това
деяние от субективна страна той е извършил умишлено, целял е настъпването на престъпния резултат -
получаване на облаги от действия си по подаване в ТДД справки-декларации, като
е включил фактурите в тези СД,
изискуеми по ЗДДС, по които
фактури няма реално извършени сделки,
като със сумите на начисленото ДДС по фактурите за покупки по
неосъществени сделки е намалявал общата
сума на начисленото от него ДДС за извършени покупко-продажби и формирал
разлика от ДДС за получаване, като неправомерно същият е ползвал като данъчен
кредит. По този начин е било избягвано плащане на данъчни задължения, чрез
потвърждаване на неистина в данъчни справки-декларации.
За да определи наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид следното.
По отношение на приложимата норма. Съгласно
последното изменение на НК (ДВ, бр. 75/2006 г.), чл. 257 е отменен, а нормата
на чл. 255, изменена, като в ал. 3 при избягване на данъчни задължения в
особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години
и конфискация на цялото или част от имуществото на виновния. При посоченото
изменение на закона, на основание чл. 2, ал. 2 НК, деянието не следва да бъде
преквалифицирано по този текст, който не се явява по-благоприятен за
подсъдимия, тъй като е определена по-висока долна граница, съответно среден размер на
наказанието, при същите признаци на фактическия състав. Поради това и съдът
индивидуализира наказанието съобразно
санкцията на отменения чл.257 от НК.
С оглед на използваната от
подсъдимия възможност за предварително изслушване, както и направеното от него
самопризнание, по реда на чл. 371 т.2 от НПК, съдът, на основание чл. 373 ал.2
от НПК е задължен да приложи чл. 55 от НК и без да са налице изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Поради това индивидуализира
наказанието при условията на чл. 55 ал.1
т.1 от НК и определи наказание под специалния минимум – лишаване
от свобода за срок от една година и единадесет месеца.
При
преценка за приложението на чл. 66 ал.1 от НК, съдът прие, са налице
обстоятелствата по този текст - подсъдимият не е осъждан, а отлагането на
изпълнението на наказанието се явява общественооправдано и целесъобразно
за действителното поправяне на
подсъдимия, че съответства на целите на чл. 36 от НК - както с оглед нуждите на
специалната, така и на генералната превенция. При приложението на чл. 66 ал.1
от НК превес има специалната над генералната
превенция, защото това е най-вече в интерес на осъдения. От значение е и
обстоятелството, че деянията са извършени преди седем години и поради това
следва да се отдаде необходимата тежест на продължителния период на досъдебното
производство, образувано през 2003 и
внесено с обвинителен акт в съда на 11.11.2009 г., извън разумните срокове
според критериите въведени с чл. 6, т. 1 ЕКПЧ. Подсъдимият не е допринесъл за
продължителността на процедурата, която се дължи на бездействието на
прокуратурата за необичайно дългото следствие. Подсъдимият не е осъждан, а до
настоящият момент няма противообществени прояви. Тези обстоятелства следва да
бъде обсъждани съвкупно при определяне на наказанието при условията на чл. 373,
ал. 2 НПК и както водят до смекчаване на
наказателната отговорност на подсъдимия в по-голяма степен, така и до извода,
че и една закъсняла наказателна репресия
под формата на ефективно търпяно наказание не би имала превъзпитателен ефект.
Поради това съдът отложи изпълнението на наказанието, но определи максимален
изпитателен срок.
Наред с лишаването от свобода,
наложи и кумулативното наказание глоба под
минималния размер от 5 000 лева, като приложи нормата на чл. 55 ал.2 от НК и
определи размера на глобата под специалния минимум. като за последното взе предвид семейното и
имотно състояние на подсъдимия- женен, с дете, безработен, живее в общинско
жилище, за което плаща наем. Поради това и счете, че това наказание ще отговаря
на целите на превенциите по чл. 36 от НК.
Водим от горното, съдът постанови
присъдата си.
Съдия :