Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
30.01.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет
и седми януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при секретаря Ив.Велчева
и с участие на прокурор Я.Николова от Окръжна
прокуратура – гр. Шумен, като разгледа
докладваното от административен
съдия Х.Димитрова КАНД № 352 по описа
за 2019г. на Административен
съд - Шумен, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз
основа на касационна жалба от Комисията за защита на потребителите чрез Директора на Регионална
дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище
и Разград със седалище гр.Варна, срещу решение № 620 от 04.11.2019г.,
постановено по ВАНД № 1728/2019г. по описа на Районен
съд – Шумен. С обжалвания съдебен акт е отменено Наказателно
постановление № В-0050431/26.06.2019г. на Директора на РД - гр.Варна към КЗП, с
което на «У.Б. АД *** с ЕИК ********* е наложено административно наказание «имуществена санкция» в размер на 10000 лева, на основание
чл.80, ал.1 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (ЗКНИП)
за нарушение на чл.41, ал.6 от същия закон. В жалбата се твърди неправилност на съдебното решение,
като се сочи, че при издаване
на наказателното постановление е допусната
техническа грешка при изписване
размера на наказанието, но същото
не представлява нарушение на чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН. В случая е налице
правилна квалификация на деянието,
както в АУАН, така и в НП. Нарушението е описано от фактическа
и правна страна, като са посочени всички
елементи от състава му и всички факти,
относими към съставомерните елементи. С оглед на това касаторът
счита съдебното решение за неправилно и моли за неговата отмяна и за потвърждаване на
отмененото с него наказателно постановление.
Ответникът – «У.Б. АД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление ***, пл.Света
Неделя №7, чрез процесуален представител
В.Х.Л.– адвокат от САК, депозира писмен
отговор, с който оспорва жалбата. В съдебно заседание ответната страна се представлява
от пълномощника адв.Л., която излага подробни
съображения, обосноваващи искане за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски
съгласно приложен списък.
Представителят на Шуменска
окръжна прокуратура пледира
за неоснователност на жалбата,
като излага аргументи в тази насока. Предлага решението на районния съд да бъде оставено
в сила.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка
на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба
е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и
интерес да обжалва съдебния
акт, съгласно разпоредбата
на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана
по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:
Предмет на касационно оспорване е решение на
районния съд, отменящо Наказателно
постановление № В-0050431/26.06.2019г. на Директора на РД - гр.Варна
към КЗП, с което на «У.Б.
АД *** с ЕИК ********* е наложено административно наказание «имуществена санкция» в размер на 10000 лева, на основание
чл.80, ал.1 от ЗКНИП за нарушение на чл.41, ал.6 от ЗКНИП. При извършения контрол за законосъобразност на процесното наказателно постановление въззивният
съд е констатирал, че със същото е ангажирана
административно – наказателната отговорност
на юридическо лице на основание чл.80, ал.1 от ЗКНИП,
като е наложена «имуществена
санкция» в размер на 10000 лева. Съдът е посочил, че за нарушения на чл.41 от ЗКНИП, разпоредбата на
чл.80, ал.1 от същия закон, в редакцията
си към датата на извършване на нарушението и до настоящия момент
предвижда «имуществена
санкция» от 20000 лева до 40000 лева за ЕТ и ЮЛ. Доколкото
с наказателното постановление е наложена санкция в
размер на 10000 лева, която се явява
под минимално предвидения от закона размер, е налице неправилно приложение на санкционната разпоредба, което води до незаконосъобразност
на наложеното наказание. Съдът
е посочил, че нарушението
не се изразява в допусната техническа грешка, а по същността
си представлява налагане на
непредвидено в закона наказание, което
съставлява съществено
нарушение на административно производствените
правила, допуснато при издаване
на НП, водещо до неговата незаконосъобразност. Така мотивиран съдът е отменил наказателното постановление.
Шуменският административен
съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият
съдебен състав съобрази, че същото е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол,
като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.
При извършената преценка
за съответствие с материалния закон съдът намира, че решението е правилно, като
изцяло споделя мотивите на въззивния съд за
незаконосъобразност на наказателното постановление, поради допуснато съществено нарушение на производствените
правила при неговото издаване. Изложените
от райония съд аргументи се основават на доказателствата по делото и на правилното тълкуване на приложимите законови разпоредби. Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН наказателното постановление трябва
да съдържа вида и размера на наказанието.
Изискването е императивно и кумулативно,
поради което нарушаването му е съществено нарушение. В конкретния
случай с обжалваното пред въззивната
инстанция наказателно постановление е наложено
административно наказание в размер, който не съответства на предвидения в санкционната
норма. Настоящата съдебна
инстанция също приема, че налагането
на несъществуващо и неустановено в закона
административно наказание съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила, установени в чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН. Освен това размерът на санкцията съставлява съществен реквизит на наказателното
постановление, който обективира
волята на административно наказващия
орган не само по отношение на обективната страна на деянието, но и неговата преценка по чл.27 от ЗАНН за тежестта
на нарушението.
Констатираното нарушение не може да се определи като «техническа грешка» в каквато насока е твърдението на касатора. Поради строгата формалност на процеса по налагане на административни наказания, регламентиран
в ЗАНН и в субсидиарно приложимите
НК и НПК, законодателят не е предвидил
въобще института на «техническа
грешка».
В допълнение
към изложените от районния съд мотиви,
касационният състав намира за необходимо да отбележи,
че с налагането на имуществена
санкция в размер, който не съответства
на установения с чл.80, ал.1 от ЗКНИП,
административно наказващият орган е нарушил основния принцип за законоустановеност
на наказанията, регламентиран
в чл.27, ал.1 от ЗАНН. Съгласно посочената
разпоредба административното
наказание се определя съобразно
с разпоредбите на този
закон в границите на наказанието,
предвидено за извършеното нарушение. Неспазването на разписаното
правило опорочава наказателното
постановление до степен на незаконосъобразност.
Предвид констатираното
нарушение на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН, както и на
чл.27, ал.1 и 5 от ЗАНН, правилно и законосъобразно районният съд е отменил наказателното постановление.
Ограничен в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата
пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата
отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за
нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния
закон.
С оглед изложеното Шуменският административен
съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - Шумен като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Относно претенцията
на ответната страна за присъждане
на направените разноски, представляващи
договорено и заплатено адвокатско
възнаграждание, съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.63, ал.3 от ЗАНН (нова, ДВ бр.94 от 29.11.2019г.) в съдебното
производство, образувано по обжалване
на наказателно постановление страните
имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. С оглед изхода на спора
ответната страна има право на разноски по делото. Същите следва да бъдат
присъдени в размер на 2000 лева, която сума представлява уговореното по
договор за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение, заплатено
съгласно фактура № **********/12.12.2019г. и банково извлечение от
разплащателна сметка. Предвид изложеното
Комисия за защита на потребителите
– юридическото лице, в чиято структура е органът,
издал отмененото наказателно постановление, следва да бъде осъдена да заплати в
полза на «У.Б. АД *** разноски по делото
в размер на 2000 лева.
Водим от горното Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 620/04.11.2019г., постановено
по ВАНД № 1728/2019г. по описа на Районен съд – Шумен.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите – гр.София
да заплати на «У.Б. АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, пл.Света Неделя №7, разноски по делото в размер на 2000 (две хиляди)
лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:...................... ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Влязло в сила на 30.01.2020 г.