М О Т И В И
към
Решение по АНД № 563 по описа на Добричкия районен съд
за 2019 г.
Срещу обвиняемата М.С.Г. ЕГН **********
Районна прокуратура – гр. Добрич е внесла в Районен съд – гр. Добрич
Постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание за извършено от нея престъпление по чл. 313, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това, че:
През периода от 02.03.2014 г. до 21.03.2015 г. в гр. Добрич, при
условията на продължавано престъпление:
- на
*** г. в гр. Д*ч, в качеството й на собственик и управител на ЕООД „***”, ЕИК
*********, като посредствен извършител, чрез М*Ж*М*, ЕГН ********** - управител
на ЕООД „---”, ЕИК ---, на когото е възложено счетоводното обслужване на ЕООД „***”,
ЕИК *** с цел да избегне заплащане на дължими данъци по Закон за корпоративното
подоходно облагане в размер на 1699,28 лева, е потвърдила неистината в писмена
декларация - Годишна данъчна декларация за данъчната 2013 г. с вх. № *** г. на
Териториална дирекция на Национална агенция за приходите гр. В*, офис Д*, която
по силата на закон - чл. 92 от Закон за корпоративното подоходно облагане се
дава пред орган на властта - Национална агенция по приходите за удостоверяване
на истинността някои обстоятелства, а именно, че са извършени сделки и
реализирани разходи по документи:
*Фактура
№ * ***********
които са намерили отражение при формиране на
счетоводния и данъчен финансов резултат, подлежащ на
облагане.
В съдебно заседание представител на ДРП не се явява.
Обвиняемата се явява лично и прави искане за налагане на
наказание в минимален размер.
След преценка на събраните по делото
относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
През периода от
17.08.2011 г. /датата на първоначалната регистрация/ до 05.12.2016 г. обвиняемата
М.С.Г. е била управител и едноличен собственик на капитала на „*" ЕООД. На
* г. в „Търговския регистър“ била вписана сделка за продажба на дяловете на
дружеството на новия собственик и управител - Н* Я*К*.
През периода от
01.01.2011 г. до 31.12.2014 г. при осъществяване на стопанската дейност на
дружеството на „***” ЕООД обв. М.С.Г. като представляващ дружеството е използвала
неистински документи при водене на счетоводството по размер и контрагенти както
следва:
1. От „***"
ЕООД, представлявано от св. Ц*Р*, по фактура без № от ** г. с предмет на
доставка „дамски и мъжки дрехи" на стойност 2 000 лв. и фактура без № от ***
г. с предмет на доставка „дамски дрехи" на стойност 800 лв., като общата
стойност е 2 800 лв. При извършена проверка от органите на приходите се
установило, че дружеството „***" ЕООД е регистрирано по ЗДДС, считано от
06.02.2007 г. и по-горе описаните фактури не са отчетени в регистрите за
покупко-продажби и справки декларации по ЗДДС. Дружеството „***" ЕООД е
регистрирано по ЗДДС, с предмет на дейност „търговия с музикални
инструменти", осъществявана в магазин в гр. София. Дружеството „***" ЕООД
не е било в търговски отношения с „***" ЕООД и не е издавало фактури за
дрехи.
2. От „***"
ЕООД с управител св.Красимир Стоичков - фактура № * от 13.07.2012 г. с предмет
на доставка „мъжки дрехи" на стойност 830 лв., фактура № * г. с предмет на
доставка „дамски дрехи" на стойност 850 лв., фактура № * от 13.07.2012 г.
с предмет на доставка „мъжки дрехи" на стойност 580 лв., фактура № *от
31.12.2013 г. с предмет на доставка „дамски дрехи" на стойност 1 550 лв.,
като общата стойност е 3810 лв. При извършена проверка от органите на приходите
се установило, че дружеството „*" ЕООД е регистрирано по ЗДДС, считано от
06.02.2007 г. и дерегистрирано от ДДС на 05.09.2014 г., а описаните по-горе фактури
не са били отчетени в регистрите за покупко-продажби и справки декларации по
ЗДДС. Дружеството „*** ЕООД е с предмет на дейност „****", като активната
дейност е прекратена през 2011-2012 г., а всички фактури, които са били
издавани, са електронни, като последно издадената такава е била през 2011 г. с
№ 182. Дружеството не е било в търговски отношения с „*" ЕООД и не е
издавало фактури за дрехи.
3. От ЕТ „*"
с представляващ св. *** - фактура без № от *** г. с предмет на доставка „мъжки
и дамски дрехи" на стойност 2 230 лв. , фактура без № от * г. с предмет на
доставка „мъжки и дамски дрехи" на стойност 3 200 лв., като общата
стойност е 5 430 лв. ЕТ „***" има регистрация по ЗДДС, считано от 13.03.1995
г., а описаните по-горе фактури не са отчетени в регистрите за покупко-продажби
и справки декларации по ЗДДС. ЕТ „***" е с предмет на дейност
„електроизолационни материали на база епоксидни смоли и силикон". Едноличният
търговец не е бил в търговски отношения с „***" ЕООД и не е издавал
фактури за дрехи.
4. От „***"
ЕООД с представляващ св. *** - фактура № *** г. с предмет на доставка „дамски
дрехи" на стойност 250 лв., фактура № *** г. с предмет на доставка „дамски
дрехи" на стойност 860 лв., фактура № *** г. с предмет на доставка „дамски
и мъжки дрехи" на стойност 1 000 лв., като общата стойност е 2 100 лв. Дружеството
„Юве и Ко" ЕООД е регистрирано по ЗДДС,считано от 13.11.2002 г. и по-горе
описаните фактури не са отчетени в регистрите за покупко-продажби и справки
декларации по ЗДДС. В периода 2007-2010 г. дружеството „***" ЕООД било с
предмет на дейност „обслужване на автомобили-сервиз". От регистрирането на
дружеството до м. юни 2015 г., предметът на дейност бил „ремонт и техническа
поддръжка на автомобили в частно доверен сервиз на различни застрахователни
дружества", като през този период номерацията на фактури е била по-голяма
от тази в по-горе описаните фактури от 01.03.2013 г. Последните не са били
издавани от „***" ЕООД, видно от представени по делото копия на две
фактури с № **** г.
5.От „*** " ЕООД
с представляващ св. *** - фактура № *** г. с предмет на доставка „дамски
дрехи" на стойност 2 500 лв., фактура № *** г. с предмет на доставка
„мъжки дрехи" на стойност 1 720 лв., като общата стойност е 4 220 лв. „***
" ЕООД има регистрация по ЗДДС, считано от 03.11.2009 г., а описаните
по-горе фактури не са отчетени в регистрите за покупко-продажби и справки
декларации по ЗДДС. Дружеството „*" ЕООД не е било в търговски отношения с
„***” ЕООД и не е издавало фактури за дрехи.
6. От ЕТ „***"
с представляващ *** - фактура № *** г. на стойност 1 550 лв. ЕТ „****"
има регистрация по ЗДДС, считано от 01.08.2011 г. до 15.07.2014 г. В хода на
проверката от органите по приходите С*С* не е потвърдила издаването на фактура
№ *** г., както и продажбата на описаните в нея стоки на „***" ЕООД.
7. От ЕТ „***" с
представляващ св. *** - фактура № **** г. на
стойност 255 лв. В периода 2011 г. – 2014 г. търговецът е осъществявал патентна
дейност с малки сергии и магазини и в счетоводството няма издавани фактури на името
на „*" ЕООД. Фирмата на св.
Б* действително е продавала чанти, но фактура № *** г. на стойност 255 лв. не е била издадена
от едноличния търговец.
8. От ЕТ „***" -
фактура № *** г. с предмет на доставка „мъжки и дамски дрехи" на стойност
2 500 лв., фактура с № *** г. с предмет на доставка „дамски дрехи" на
стойност 1 940 лв., като общата стойност е 4 440 лв. ЕТ „*" има
регистрация по ЗДДС, считано от 11.04.1996 г., а описаните по-горе фактури не
са отчетени в регистрите за покупко-продажби и справки декларации по ЗДДС. ЕТ „***"
е с предмет на дейност „търговия на опаковки (пластмасови чували, торбички и
др.)".Едноличният търговец не е бил в търговски отношения с „***" ЕООД
и не е издавал фактури за дрехи.
Видно от заключението
по графическа експертиза, съдържанието на описаните по-горе фактури е било
попълнено от обв. М.Г., а за част от фактурите като получател и съставил бил
положен подпис от М.Г.. Последната е подала Годишна данъчна декларация по чл. 92
от ЗКПО за данъчните години от 2011 г. до 2014г. на хартиен носител за
2011 г. и по електронен път за останалите години чрез св. М*М*, управител на „*“
ЕООД - гр. Т*, който водел счетоводството и бил упълномощен с нотариално
заверен от 24.01.2013 г. подпис на пълномощно да представлява обв. Г. в
качеството й на физическо лице и като управител на „*" ЕООД пред НАП, НОИ
и т.н., включително и с оглед подаване на съответни декларации.
Обв. Г. е
предоставяла на св. М*всички счетоводни документи на „*" ЕООД в попълнен
вид, като след това той да ги е осчетоводявал и е представял данните в отчетите
и декларациите пред НАП. Св. М* е приемал тези документи за истински и
отразяващи действително извършени сделки. По този начин обв. М.Г. чрез св. *
като посредствен извършител, е подала неверни годишни декларации пред органите
по приходите в лицето на Национална агенция по приходите.
Видно от изготвената
съдебно-счетоводна експертиза, от 01.01.2011 г. до 31.12.2014 г. от дружеството
„***" ЕООД с представляващ М*Г. при осъществяване на стопанската дейност
са били използвани неистински документи на обща стойност 24 615 лв., които при
водене на счетоводството са били осчетоводени с цел избягване на плащания на
данъчни задължения, които са намерили отражение и при формиране на счетоводния
и данъчния резултат, подлежащ на облагане в представените пред органите приходи
ГДЦ по чл. 92 от ЗКПО.
По гореописания начин
за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2014 г., чрез използване на неистински
документи от „*" ЕООД с представляващ обв. Г. са избегнати плащания на
данъчни задължения в размер на 2 936,69 лв.
Приобщените по делото писмени доказателства
не съдържат противоречия, поради което не се налага подробното им обсъждане.
Писмените доказателства, доколкото съдържат релевантни за делото факти, са
посочени и обсъдени по-горе в изложението, относно приетата за установена фактическа
обстановка.
Гореизложената фактическа обстановка се
установява по безспорен начин въз основа на събраните в хода на съдебното
дирене доказателства - приложените по делото писмени доказателства, приобщени
по приключване на съдебното дирене и на основание чл. 283 от НПК към
доказателствения материал по делото: ***************
Гореописаните писмени доказателства бяха преценени от съда както поотделно, така и в тяхната
съвкупност, след
което съдът ги прие като
безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и в резултат на това за съда се налага следният
обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:
При изложените фактически констатации и
съображения, съдът намира за доказано, че обвиняемата Г., като:
През периода от 02.03.2014 г. до 21.03.2015 г. в гр. Добрич, при
условията на продължавано престъпление:
- на
***г. в гр. Д*, в качеството й на собственик и управител на ЕООД „*”, ЕИК ***,
като посредствен извършител, чрез М*Ж*М*, ЕГН ********** - управител на ЕООД „***”,
ЕИК ***, на когото е възложено счетоводното обслужване на ЕООД „***”, ЕИК ***,
с цел да избегне заплащане на дължими данъци по Закон за корпоративното
подоходно облагане в размер на 1699,28 лева, е потвърдила неистината в писмена
декларация - Годишна данъчна декларация за данъчната 2013 г. с вх. № *** г. на Териториална
дирекция на Национална агенция за приходите гр. В*, офис Д*, която по силата на
закон - чл. 92 от Закон за корпоративното подоходно облагане се дава пред орган
на властта - Национална агенция по приходите за удостоверяване на истинността
някои обстоятелства, а именно, че са извършени сделки и реализирани разходи по
документи:
******************************
- на *** г. в гр. Д*ч, в качеството й на собственик и
управител на ЕООД „****”, ЕИК *, като посредствен извършител, чрез М*Ж*М*, ЕГН ********** - управител
на ЕООД „***”, ЕИК ****, на
когото е възложено счетоводното обслужване на ЕООД „****”, ЕИК *** с цел да
избегне заплащане на дължими данъци по
Закон за корпоративното подоходно облагане в размер на 785,20 лева, е
потвърдила неистината в писмена декларация - Годишна данъчна декларация за
данъчната * г. с вх. № *** г. на Териториална дирекция на Национална агенция за
приходите гр. В*, офис Д*, която по силата на закон - чл. 92 от Закон за
корпоративното подоходно облагане се дава пред орган на властта - Национална
агенция по приходите за удостоверяване на истинността някои обстоятелства, а
именно, че са извършени сделки и реализирани разходи по документи:
**************************
които са намерили отражение при формиране на
счетоводния и данъчен финансов резултат, подлежащ на
облагане,
от обективна и субективна страна е осъществила
състава на престъпление по чл. 313, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Съдът намира за безспорно установени всички
елементи на възведения престъпен състав.
Обвиняемата е годен субект да носи наказателна
отговорност, доколкото същата е пълнолетна и вменяема. Като извършител на престъпление по чл. 313, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК
може да бъде всяко лице, изразено от законодателя с формулировката „който”.
Обект на посегателство са обществените взаимоотношения, свързани с
лъжливо деклариране в документ – писмена декларация или съобщение, изпратено по
електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на
министерския съвет се дават пред орган на властта, за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства. С такова престъпление се засяга правната
сигурност на документирането и документооборота и се затруднява дейността на
държавните и обществените органи, както и отношенията между гражданите
От
обективна страна, през посочения в обвинението
период обвиняемата Г. в качеството й на собственик и управител на ЕООД „*”, ***, като
посредствен извършител, чрез М*Ж*М*, ЕГН **********
- управител на ЕООД „***”, ЕИК ***, на когото е
възложено счетоводното обслужване на ЕООД „****”, ЕИК *** е потвърдила
неистината в писмени декларации - Годишна
данъчна декларация за данъчната 2013 г. с вх. № *** г. и Годишна данъчна
декларация за данъчната 2014 г. с вх. № **** г., двете
по описа на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите гр. В*, офис Д*.
Налице
са доказателства и относно целта на
обвиняемата. С деянието си тя е целяла да избегне заплащане на
дължими данъци по Закон за корпоративното подоходно облагане и е
успяла да го стори в размер на 1 699,28 лева за
2013 г. и в размер на 785,20 лева за 2014 г.
От
обективна страна, деянието е формално и бива довършено с потвърждаването
на неистина в декларациите, подадени пред надлежен орган и независимо дали е
осъществена целта на дееца, то размерът на укритите данъци не се явява пряк,
непосредствен и съставомерен резултат от престъплението. В този смисъл с деянието
не са причинени имуществени вреди.
По силата на чл.
92 от Закона за корпоративното подоходно
облагане гореописаната декларазия се дава пред орган на властта
- Национална агенция по приходите за удостоверяване на истинността някои
обстоятелства, а именно, че са извършени сделки и реализирани разходи по съставените
фактури, предмет на обвинението.
От
обективна страна престъплението е извършено от обвиняемата при условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1
от НК. Двете отделни деяния
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление по чл.
313, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като отделните деяния са били извършени през непродължителни периоди от време в рамките на една година.
От
субективна страна, деянието
е извършено от обвиняемата виновно при форма на
вината – пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 1, пр. І от НК, тъй като обвиняемата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването на тези последици.
Съдът не намира, че извършеното може да бъде определено
като малозначително деяние,
като не е налице хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК. Това е така, защото потвърждаването
на неистина в писмена декларация, която се дава пред орган на властта по силата
на закон, указ или ПМС с цел да бъде избегнато заплащането на
данъчни задължения, е деяние с висока обществена опасност, като криминализирано
му в състава на чл. 313, ал. 2,
вр. ал. 1 НК гарантира спазването на правовия ред в
страната от гражданите и държавните органи. При
това деянието е наказуемо алтернативно и с лишаване от свобода. Следователно
законодателят е счел, че всяко такова деяние е общественоопасно до степен да
бъде обявено от закона за наказуемо. В конкретния случай обществената опасност
на извършеното от обвиняемата е дори още по-висока, тъй като по този начин същата, вместо да заплати данъчните си задължения,
е съставила неистински документи и е отразила
неверните обстоятелства в годишната данъчна декларация пред надлежните държавни
органи. Поради изложеното съдът счита, че в конкретния случай не може да намери приложение
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК.
Ето
защо съдът приема, че повдигнатото на обв. Г. обвинение се доказва по несъмнен
и безспорен начин от събраните в хода на производството доказателства, още
повече че самата обвиняема не оспорва установената фактическа обстановка,
признава вината си и не желае да бъдат събирани други доказателства.
При определяне НАКАЗАНИЕТО на обвиняемата за извършеното престъпление, съдът взе предвид
следното:
За да определи наказанието на обвиняемата съдът взе предвид степента на обществена опасност на
конкретно извършеното от нея деяние
и данните за личността й и констатира следните
обстоятелства от значение за отговорността на обвиняемата:
В санкцията на правната норма на чл. 313,
ал. 2 от НК законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода до три години или глоба до хиляда лева.
Обвиняемата Г. е неосъждана, не е
била освобождавана
от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ от Общата част на НК. В пряк и
непосредствен резултат от инкриминираното деяние не са настъпили имуществени
вреди.
С оглед наличието на материалноправните
предпоставки, визирани в чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът намира, че следва да
освободи Г. от наказателна отговорност, като й бъде наложено административно наказание “глоба” в
минималния, предвиден от законодателя, размер, което би изпълнило целите на
административнонаказателната репресия, визирани в чл. 12 от ЗАНН, предвид
факта, че обществената опасност както на деянието, така и на самия извършител
са невисоки - спрямо обвиняемата не са били образувани
други наказателни дела на производство, с добри характеристични данни по
местоживеене, които обстоятелства мотивираха съда да приеме, че се касае за
инцидентна противоправна проява и поправяне и превъзпитание на обвиняемия би се
постигнало ефикасно и с налагане на минимално по размер административно
наказание “глоба”. Ето защо, на основание
чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът постанови по отношение
на М.Г. освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание “глоба” в размер на хиляда лева. От друга страна този размер на
наказанието е съобразен и с ограничаващата разпоредба на чл. 78а, ал. 5 от НК,
съгласно която когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или
глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да
надвишава размера на тази глоба.
В този смисъл, съдът определи
административното наказание като справедливо, респективно съответно на
извършеното.
С Решението, съдът осъди обвиняемата М.С.Г. да
заплати сторените по делото разноски в размер на 463,68 лв. по сметка на ОД на МВР - гр. Добрич.
По изложените съображения, съдът постанови решението
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Галя Митева/