РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 26.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №8 по
описа за 2020 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.79 и сл. от Закона за задълженията и договорите, чл.92 от Закона за задълженията и договорите и чл.345 от Търговския закон.
Образувано е по искова молба на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к.”Младост – 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от
изпълнителните директори ****, срещу В.С.Т. с ЕГН ********** *** по чл.422 във
връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.79 и сл. от Закона за задълженията и
договорите и чл.92 от Закона за задълженията и договорите за признаването за
установена дължимостта на следните суми: 1) 95.61 лева (деветдесет и пет лева и
шестдесет и една стотинки),
представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга (неплатени абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги) за абонатен номер №********* за периода
от 05.10.2017 г. до 04.02.2018 г. 2) 287.45 лева (двеста осемдесет и седем лева
и четиридесет и пет стотинки), представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договори за мобилни услуги от 19.06.2017 г. и 10.08.2017 г.,
предсрочно прекратени на 09.05.2018 г.; предявен е и обективно кумулативно
съединен осъдителен иск по чл.345 от Търговския закон за осъждането на
ответницата да заплати на ищеца сумата от 179.85 лева (сто седемдесет и девет
лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща остатък от дължими лизингови
вноски по договор за лизинг от 10.08.2017 г., а също и за направените съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на исковата молба и
доказателствата към нея ответницата не е изпратила писмен отговор. В молбата си
от 24.06.2020 г. В.С.Т. е посочила, че признава исковете по основание и размер;
с ищцовото дружество се е разбрала да изплати дължимите суми на равни месечни
вноски.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са процесуално допустими и
основателни.
В
съдебното заседание по делото с оглед на направеното от ответницата признание на исковете и постъпилото искане от
страна на ищеца по чл.237 от ГПК за постановяване на решение при признание на
исковете, което не противоречи на закона и на добрите нрави и е в интерес на ищеца,
ДРС е прекратил съдебното дирене за произнасяне със съдебно решение съобразно
направеното признание.
Съгласно чл.237 от ГПК когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се
укаже, че то се основава на признанието на иска. Такава е и настоящата
хипотеза, като видно и от представените по делото писмени доказателства дължимостта
на процесните суми е в интерес на ищеца, а признатите права не противоречат на
закона и на добрите нрави.
С оглед на направеното признание на исковете
по отношение на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД - гр. София трябва да бъде признато за
установено, че В.С.Т. му дължи сумата от 95.61 лева, представляваща незаплатена
далекосъобщителна услуга (неплатени абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги) за абонатен номер №*** за периода от 05.10.2017 г. до 04.02.2018 г.,
както и сумата от 287.45 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договори за мобилни услуги от 19.06.2017 г. и 10.08.2017 г.,
предсрочно прекратени на 09.05.2018 г.; ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца сумата от 179.85 лева, представляваща остатък от дължими
лизингови вноски по договор за лизинг от 10.08.2017 г. На основание на чл.78 от ГПК на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени заплатените и поискани по
гр. дело №8/2020 г. по описа на ДРС разноски в размер на 322.34 лева (в това
число 180 лева адвокатско възнаграждение и 142.34 лева внесена държавна такса).
В съответствие с т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълкувателно
дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
поради което ответницата трябва да бъде осъдена да заплати разноските по частно
гр. дело №3812/2019 г. по описа на ДРС пропорционално на признатите като
дължими суми (95.61 лева + 287.45 лева; за останалите суми по заповедното
производство не са предявявани установителни искове) в размер на 130.89 лева.
Водим
от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по делото, че В.С.Т. с ЕГН ********** *** има следните неплатени
парични задължения към „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр. София, ж.к.”Младост – 4”, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от изпълнителните директори *** (за което е издадена Заповед за
изпълнение №1895/23.10.2019 г. по частно гр. дело №3812/2019 г. по описа на
ДРС): 1) 95.61 лева (деветдесет и пет
лева и шестдесет и една стотинки),
представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга (неплатени абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги) за абонатен номер №********* за периода
от 05.10.2017 г. до 04.02.2018 г. 2) 287.45 лева (двеста осемдесет и седем лева
и четиридесет и пет стотинки), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на договори за мобилни услуги от 19.06.2017 г. и 10.08.2017 г., предсрочно
прекратени на 09.05.2018 г.
ОСЪЖДА
В.С.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к.”Младост – 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от
изпълнителните директори ***, сумата от 179.85 лева (сто седемдесет и девет
лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща остатък от дължими лизингови
вноски по договор за лизинг от 10.08.2017 г.
ОСЪЖДА
В.С.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к.”Младост – 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от
изпълнителните директори ***, направените разноски по гр. дело №8/2020 г. по
описа на ДРС в размер на 322.34 лева (триста двадесет и два лева и тридесет и
четири), както и разноските по частно гр. дело №3812/2019 г. по описа на ДРС
пропорционално на признатите като дължими суми в размер на 130.89 лева (сто и
тридесет лева и осемдесет и девет стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: