Р Е Ш Е Н И Е
№ 258
гр. Велико
Търново, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, втори касационен състав в съдебно заседание на двадесет и
втори октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ
БАНЕВ ИВЕЛИНА ЯНЕВА
при
секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна
прокуратура Невена Орманджиева, разгледа докладваното от съдия Банев касационно НАХД № 10233/ 2021 г., и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр.
второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна жалба
от *** Ж.Д. от АК - Хасково, като пълномощник на В.Д.Т. с ЕГН **********, адрес
***, срещу Решение № 370/ 05.07.2021 г. по АНД № 20214110200525/ 2021 г. по
описа на Районен съд – Велико Търново. С обжалваното решение е потвърдено
Наказателно постановление № 21-1275-000418/ 01.03.2021 г., издадено от началник
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, с което на В.Д.Т. за
извършено нарушение на чл. 103 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ и на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, са й наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 50,00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
1 месец.
Касаторът твърди неправилност на обжалваното
решение, като развива съображения, че същото е постановено от въззивната
инстанция при нарушение на закона и неправилна преценка на събраните
доказателства, обусловила и неправилност на изводите на съда. Счита за
неправилна правната квалификация на деянието, дадена от АНО и възприета от
районния съд, като изтъква, че сочената за нарушена разпоредба на чл. 103 от ЗДвП не съдържа конкретизация на понятието „подаден сигнал за спиране“, а
такава е направена в чл. 170, ал. 3 от ЗДвП. По същество твърди липса от
обективна и субективна страна на съставомерно деяние за което е санкциониран,
тъй като не е било установено контролният орган да е подал своевременно ясен
сигнал за спиране по начини и със средства, посочени в чл. 170, ал. 3 от ЗДвП и
чл. 207 от Правилника за прилагане на ЗДвП, който сигнал да е възприет от
водача на ППС и в последния да е оформено убеждение, че е предназначен за него.
Цитираните оплаквания съдът квалифицира като такива за неправилност на
обжалваното решение поради постановяването му при неправилно приложение на
закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила –
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. От настоящата
инстанция се иска да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество
като омени потвърденото от районния съд наказателно постановление. В съдебно
заседание касаторът, чрез пълномощника си по делото, поддържа жалбата с
направените искания, по съображенията изложени в нея и такива, развити в хода
на устните състезания. Претендира присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение за две инстанции, съгласно представен списък.
Ответникът
по касационна жалба – Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, редовно
призован, не изпраща представител и не ангажира становище по нея.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново счита касационната жалба за неоснователна. Намира за правилни
изводите на ВТРС относно безспорната установеност на противоправното деяние и
извършителя, предвид събраните писмени и гласни доказателства. Счита
обжалваното решение за правилно и предлага да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с
представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно
решение, установи следното:
Касационната жалба е подадена по
куриерска служба, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна,
съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213
от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Като
такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН проверка, съдът не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Въз основа на събраните в хода на
административнонаказателното и съдебното производство доказателства, се
установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния
съд. Безспорно е, че на дата 21.02.2021 г., в 00:20 часа в гр. Дебелец, на ул.
„Ал. Стамболийски“, изход на гр. Дебелец, в посока към ул. „Патриарх Евтимий“ В.Д.Т.
е управлява собствения си лек автомобил „Пежо 306“, син на цвят, с peг. № ***. При
подаден от полицейски служител сигнал със фенер, водачът не е спрял плавно в
най-дясната част на платното, а е заобиколил е полицейския служител и
увеличавайки скоростта си на движение, е напуснал местопроизшествието.
Впоследствие извършителят на нарушението е бил установен посредством справки за
собствеността на автомобила, посещение на адреса на който собственичката се е
намирала и съобразно изявленията на последната, че тя е управлявала автомобила.
Съгласно снетите на от В.Т. и пътувалия с нея Д.Й.писмени обяснения, те са
ходили с автомобила до денонощен магазин в кв. Чолаковци, за закупуване са
необходими им стоки. На връщане са видели органите на МВР, които подали сигнал
с фенер, но тъй като не бил подаден сигнал със стоп палка, Д. не спряла
автомобила. При така констатираното, от присъствал при извършването на
нарушението мл. автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОД на МВР - Велико Търново е
съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № ***г., за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, като е бил
иззет контролния талон на автомобила. Актът е връчен на В.Т. на датата на
съставянето му, като в него е вписано, че същата няма възражения. На 22.02.2021
г. Т. е подала писмени възражения, като отново е потвърдила, че тя е шофирала
автомобила при преминаването покрай полицейските органи на датата и часа,
вписани в АУАН, като обаче е посочила, че те са осветявали с фенер мястото пред
себе си и не са подавали сигнал за спиране. Посочила е и че автомобилът се е
повредил на ул. „Шипка“ в гр. Дебелец, бил е оставен там, а тя заедно с Д.Й.отишли
у Йорданов, където по-късно ги намерили полицаите. След представянето на
докладни записки от актосъставителя и от началника на група в Сектор „ПП“ при
ОД на МВР – Велико, възражението е прието за неоснователно и от началника на
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново е издадено Наказателно
постановление № 21-1275-000418/ 01.03.2021 г., с което за извършено нарушение
на чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от с.з., на В.Д.Т. са й
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 50,00 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 1 месец. Наказателното постановление е било
връчено на санкционираното лице на дата 22.03.2021 г. и е обжалвано пред съда в
срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. В производството по делото на районния съд са
приобщени документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка и
допълнително представени заповеди на МВР и справка за парушител/водач, извършен
е разпит на свидетелите с.в.с./актосъставител/ и Ангел Валентинов Исаев. Въз
основа на така събраните в хода на съдебното следствие пред въззивния съд доказателства, е
установена горната фактическа обстановка. Съобразно нея, районният
съд е намерил подадената пред него жалба за неоснователна, като е формирал
извод за законосъобразност на проведената процедура по издаването на НП,
съответствие на същото с установените в ЗАНН формални изисквания и издаването
му от компетентен орган. Изложени са мотиви, че деянието, извършено от водача
на МПС е надлежно установено, осъществява от обективна и субективна признаците
на административно нарушение по съответната хипотеза на ЗДвП и като такова е
наказуемо по административен ред. Преценено е че от АНО е дадена
правилна квалификация на деянието и
законосъобразно е проведена дейността по индивидуализиране на наказанието. Възражението, че деянието е несъставомерно,
тъй като към лицето, управляващо МПС не е бил подаден и от последното не е бил
възприет сигнал за спиране, е отхвърлено от въззивния съд, с мотиви, че
поведението на водача сочи на възприемането на сигнала и желание да се
избегне полицейска проверка.
Постановеното от Районен съд – Велико
Търново потвърдително решение е правилно по изложените в него мотиви, които в
пълнота се споделят от настоящия състав. Касационната жалба е неоснователна.
При
постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални
правила. Обратно на поддържаното в касационната жалба, въззивният съд е
формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора
обстоятелства, както и всички наведени от санкционираното лице доводи и
възражения. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната
истина чрез приобщаването на допустими и относими доказателства.
Правните изводите са формирани въз основа на правилно изяснената фактическа
обстановка, след като са обсъдени всички обстоятелства по делото, установяващи
се от събраните писмени и гласни доказателства. Това, че при
преценката им решаващият състав е достигнал до изводи, различни от тези на
касатора, без да е налице логическо противоречие с обстановката, не съставлява
нарушение на процесуалните правила. Във въззивното производство В.Т. не е
оборила, а на практика не е и оспорила фактическите установявания от
административнонаказателното производство, правилно кредитирани от районния съд
при постановяването на обжалваното решение. Делото пред въззивната инстанция е
било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите
на вменената му компетентност, като за заседанието на първата инстанция е
съставен протокол. Не се установява при постановяването на обжалваното решение
да е била нарушена тайната на съвещанието.
Решението на въззивния съд не е постановено в нарушение на закона.
Доколкото поддържаните пред касационната инстанция възражения са идентични с
обсъдените от въззивния съд, на основание чл. 220, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН настоящият състав не следва да ги повтаря, а препраща към тях.
Същевременно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
вменява на касационната инстанция да обсъжда само посочените в жалбата пороци
на решението.
Не е налице
твърдяната от касатора непрецизна правна квалификация на деянието. Съгласно чл.
103 от ЗДвП „При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на
пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното
за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и
да изпълнява неговите указания“. Видно е, че именно цитираната правна норма
въвежда в задължение на водача да изпълни заявено с конклудентни действия
„нареждане“ на орган за контрол по смисъла на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП,
като предприеме детайлно разписаните в същата разпоредба действия. Чрез
посочването на нарушената материалноправна норма на чл. 103 от ЗДвП, от АНО е
изпълнено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Що се отнася до сочената
от касатора норма на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП, тя регламентира начините на
подаване на сигнал от контролните органи, с цел тяхното уеднаквяване и
еднозначно възприемане от водачите на ППС, като предпоставка за изпълнение на
вменените им задължения, но не установява съдържанието на въпросните
задължения.
Неоснователни са възраженията на
касатора, че липсва нарушение от обективна и субективна страна, тъй като към
водача на автомобила не е бил подаден сигнал със със стоп-палка, а начинът на
подаване на светлинен сигнал с фенер не е съответствал на установените в чл.
170, ал. 3 от ЗДвП, респ. в чл. 207 от ППЗДвП. Безспорно, от наличните в делото
писмени доказателства и показанията на самите полицейски служители се
установява, че подаването на сигнала не е било извършено със стоп-палка, а с
фенер, което е допустимо, доколкото става въпрос за тъмата част от денонощието.
Самият сигнал с фенер не е съответствал на разписаното в чл. 170, ал. 3 от ЗДвП, тъй като не е бил подаден с описваща полукръг червена светлина.
Същевременно обаче той е бил подаден своевременно, от униформен полицай,
излязъл на платното за движение, на осветен от улична лампа участък от пътя и в
момент, в който поради късния час не е имало движение, и на пътното платно се е
намирал само автомобилът на касатора. При това положение правилни са изводите
на въззивния съд, че сигналът е бил подаден по достатъчно ясен и недвусмислен
начин от органа за контрол и пред водача не са съществували пречки за
възприемането му, нито за изпълнението на даденото с него нареждане. Вместо да
го изпълни обаче, водачът към когото е бил подаден не е преустановил движението
на автомобила, а е заобиколил полицейския служител и увеличавайки скоростта си
на движение е напуснал местопроизшествието. Описаните действия не са логични за
движещ с нормално в градски условия автомобил, при липсата в близост на други
МПС, а недвусмислено показват нежеланието на водача да се подчини на подадения
му от полицейски служител сигнал и да осуети извършването на полицейска
проверка. Тези изводи се подкрепят и от факта, че впоследствие автомобилът не е
бил установен в дома на собственика В.Т., а паркиран в отдалечено междуулично
пространство. Направените в писменото възражение на Т. твърдения, че това
местонахождение на МПС се дължало на внезапна повреда, а не на опит за
затрудняване намирането му при евентуални непосредствено следващи издирвателни
действия, представляват неподкрепена с доказателства защитна теза.
Съставомерното деяние правилно е било
възприето от районния съд като доказано от обективна и субективна страна, към
момента на извършването му касаторът е имал качеството „водач“ на ППС по
смисъла на § 6, т. 25 от ДР към ЗДвП, и като такъв е субект на
административнонаказателна отговорност по чл. 175, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 103
от ЗДвП. Нарушението е извършено виновно, осъществява фактическият състав на
визираната в диспозитива на наказателното постановление норма и представлява
основание за прилагането на санкциите, установени в същата разпоредба.
Наложените наказания по вид и размер съответстват на минималните предвидени в
закона, а описаното по-горе поведение на водача не може да се квалифицира като
такова с по-ниска степен на обществена опасност за установения ред на държавно
управление и да основава претенции за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Като е достигнал до същите изводи и
е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд правилно е приложил закона.
Обжалваното съдебно решение не страда от
визираните в касационната жалба пороци, представляващи касационни основания за
отмяната му. Същото е правилно постановено, поради което следва да бъде
оставено в сила.
При този изход на делото неоснователно е
искането на касатора за присъждане на сторените в производството разноски.
Ответникът по касационната жалба не е заявил претенция за разноски, поради
което такива не следва да се присъждат
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила Решение № 370 от
05.07.2021 г. по АНД № 20214110200525/ 2021 г. по описа на Районен съд – Велико
Търново.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.