Определение по дело №591/2022 на Административен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№                         2022г., гр. Варна

 

 

 

 

ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІ-ти  състав на десети март  две хиляди двадесет и втора година в закрито заседание в състав:

 

                                                                                                                                                         СЪДИЯ: Красимир Кипров

                                                                          

като разгледа докладваното от съдията ч. адм. дело  № 591 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.250 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на Н.А.Н. с вх.№ 3888/10.03.2022 г. , съдържаща искане  съдът да нареди на длъжностните  лица  при Пътна полиция-Варна да спрат  да отказват да предоставят на граждани материали по индивидуални административни актове и по приключили административно-наказателни производства с издадени наказателни постановления. Твърди се, че на непосочена в жалбата дата Н. бил свидетел как на негов близък било отказано предоставяне на материали по неиндивидуализирана в жалбата заповед, а на 9.03.2022 г.  около 14.00 ч. на гише 15 в Трето  РПУ-Варна му било отказано предоставяне на материали по издадено срещу него на 5.06.2020 г.  НП, което било обжалваното и се намирало в съда.

Заедно с жалбата е подадена молба за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото, към която е приложена декларация за семейно, материално и имотно състояние.

С молба с.д. 3910/10.03.2022 г. е отправено от Н. искане за отвод на съдията-докладчик с мотиви, че същият участвал в постановяването на определение по частно касационно дело № 246/2022 г., по което той бил страна.

Искането за отвод е неоснователно – случаят по касационно дело № 246/2022 г. няма каквато и да било връзка с казуса по настоящото дело, поради което не е налице основанието за отвод по чл. 22, ал.1,т.5 от ГПК, а неудовлетвореността на жалбоподателя от постановения съдебен акт не представлява основание за отвод по чл. 22, ал.1,т. 6 от ГПК.

Искането за освобождаване от заплащането на държавна такса в размер на 10 лв. , също е неоснователно. Видно от представената декларация, жалбоподателят е получил за м. февруари 2022 г.  доход в размер на 281 лв., чийто размер му позволява да заплати дължимата такса от 10 лв. , т.е. той разполага с достатъчно средства по смисъла на чл. 144 от АПК във вр. с чл. 83, ал.2,пр.1 от ГПК.

Формулираните в жалбата две искания, съдът намира за лишени от правен интерес.

Такъв не съществува по искане №1 , касаещо съобразно даденото в жалбата описание права на друго неизвестно лице -  никой не може да претендира чужди права пред съд.

Разпоредбата на чл. 250, ал. 1 от АПК изисква наличие на правен интерес за защитата по този ред – нормата определя, че всеки който има правен интерес  може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. Допустимостта на съдебно-административната защита по реда на чл. 250 и сл. от АПК е обусловена от съществуването на следните предпоставки: 1. наличие на извършвани фактически действия; 2. фактическите действия да се извършват от административен орган или от длъжностно лице от администрацията на органа или от лица, които действат от името на административен орган; 3. извършваните фактически действия да засягат субективни права, свободи или законни интереси на лицето и 4. действията да не се извършват в изпълнение на административен акт или на закона.

В случая, жалбоподателят излага в искане № 2  твърдения за негативно  фактическо действие /отказ за предоставяне на материали по обжалвано в съда НП/  на длъжностно лице от администрацията на Пътна полиция-Варна, което обаче не засяга  негови субективни права и интереси , тъй като осъществяването на същите е задължително и е правно възможно по друг ред – при съдебно обжалване на НП цялата преписка ведно с всички налични по нея материали се изпраща в съда, където  Н. би могъл да се запознае с тях. В този смисъл, защитата по чл. 250 и сл. АПК намира приложение само, когато незаконосъобразните действия продължават да се осъществяват, т. к. целта на производството е преустановяването им чрез разпореждане на съда – такива факти в случая не са налице, тъй като друг е субектът, а именно съдът, който следва да предостави на жалбоподателя необходимите за защитата му материали, а в случая жалбата дори не съдържа каквато и да било минимална информация за фазата на съдебното производство -  висящо или приключило с влязъл в сила акт.  

Лишената по гореизложените съображения от правен интерес жалба е недопустима, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея съдебното производство  прекратено.

При този изход на делото и предвид неоснователността на молбата за освобождаване от държавна такса, Н. следва да заплати дължимата такава по сметка на АС-Варна в размер на 10 лв. -  бързият характер на производството не позволява обездвижване на жалбата за внасяне на дължимата такса, поради което нейното присъждане се обуславя от крайния резултат по делото.

Предвид изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

НЕ УВАЖАВА молбите на Н.А.Н. за освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса в размер на 10 лв.  и за отвод на съдията-докладчик по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н.А.Н. ***/10.03.2022 г. и прекратява образуваното въз основа на нея съдебно производство.

ОСЪЖДА Н.А.Н. *** , ЕГН ********** да заплати по сметка на Административен -Варна държавна такса в размер на 10 лв.

Определението подлежи на  обжалване  в 7-дневен срок от съобщаването му на Н.  пред Върховния  административен съд.

 

 

                     АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ :