Р Е Ш Е Н И Е
№2304/15.12.2023г.
Град Пловдив, 15.12.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в
открито заседание на шести декември две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Съдия: Анелия Харитева
при
секретаря Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2784 по
описа на съда за 2023 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Г.И.И. *** срещу заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 3207 от 09.11.2023 г. на главен
автоконтрольор в 01 група, 02 сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с която
на Г.И.И., ЕГН**********,***, е наложена принудителна административна мярка по
чл.171, т.2, б.“а“ ЗДвП – временно спиране от движение на МПС до отстраняване
на неизправността.
Според жалбоподателя оспорената заповед е незаконосъобразна поради
нарушение на изискването за форма и на материалния закон и необоснованост, като
се иска нейната отмяна и присъждане на направените разноски.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат
на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно
засегнати от заповедта, и е в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването,
извършено чрез управителя на дружеството на 09.08.2023 г., поради което е
допустима. Разгледана по същество, обаче, жалбата е неоснователна поради
следните съображения:
От съставения АУАН (л.11) се установява, че на 09.11.2023 г. в 09,04 часа в
град София, на АМ Тракия, на връзката с околовръстен път жалбоподателят е управлявал
лек автомобил марка „Мерцедес С350“ с рег.№ ****, собственост на трето лице
Славчо Хаджийски, и е спрян за проверка, при която е установено, че е
ограничена видимостта (намалена прозрачност) на стъклата на предните странични
врати на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, посредством
залепено тъмно фолио, с което виновно е нарушил чл.105, ал.1 ЗДвП.
Въз основа на тези факти е издадена процесната заповед, с която на
основание чл.171, т.2, б.“а“ ЗДвП е приложена принудителна административна
мярка – временно спиране от движение на пътно превозно средство до отстраняване
на неизправността, когато пътното превозно средство е технически неизправно.
В хода на съдебното производство не са събирани нови доказателства, доколкото
страните нямат спор по фактите. Спорът е относно правилното приложение на
материалния закон.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не
са налице основания за нейната отмяна.
Процесната
заповед е издадена от компетентен орган, надлежно оправомощен да издава
заповеди от категорията на оспорената въз основа на заповед № 513з-1618 от
26.02.2018 г. на директора на СДВР.
Заповедта
е издадена в писмена форма на мотивирано решение съгласно чл.59 АПК. Ясно са
изложени фактическите основания, обосноваващи налагането на принудителната
административна мярка, и са посочени правните норми, представляващи основание
за издаването на заповедта. Налице е официален писмен документ – АУАН, в който
са изложените установените по
случая факти и обстоятелства. В хода на настоящото съдебно производство
доказателствената сила на този официален писмен документ не е оборена при
доказателствена тежест за жалбоподателя. Следователно фактът, че водачът е
управлявал технически неизправен автомобил, следва да се приеме за безспорно
доказан.
Извършено
е изрично препращане към нормата на чл.105, ал.1 ЗДвП, която виновно е нарушена
и която забранява ограничаване на видимостта през челното, задното и през
страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя,
както и намаляване на прозрачността им. Доколкото в текста на заповедта са
възпроизведени обстоятелствата, включени в хипотезата на нарушената правна
норма, и е извършена препратка към съставения на водача АУАН, следва да се
приеме, че са изложени в достатъчна степен конкретни и обосновани, подкрепени
от доказателствата мотиви и заповедта кореспондира с установеното нарушение.
Съгласно чл.171, т.2, б.“а“ ЗДвП за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага принудителна административна мярка временно спиране от движение пътно
превозно средство до отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство
е технически неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в
изгорелите газове или шумът са над установените норми или конструкцията му е
изменена без съответното разрешение.
При анализ на цитираната норма е видно, че
приложението й е обусловено от няколко алтернативно предвидени хипотези.
Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава право на органа да
упражни правомощието си и да издаде заповед за временно спиране от движение на
МПС с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение
по пътищата. В случая, за да приложи мярката административният орган се е
позовал на наличието на техническа неизправност в процесния автомобил.
В т.3.3.2, б.“б“ на приложение № 5, част I от Наредба №
Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС и в чл.10, ал.1 ППЗДвП е определено кога
моторното превозно средство е технически неизправно. Сред изброените
възможности фигурират и стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на
стандартизационните документи. В случая е установена намалена прозрачност на
стъклата на моторното превозно средство чрез поставяне на тъмно фолио –
хипотеза, различна от фабричното потъмняване. Когато моторното превозно
средство е със залепено на стъклата фолио, то обективно не отговаря на
изискванията на производителя, защото фолиото не е положено от производителя.
Ако собственик на моторно превозно средство желае да постави определени
допълнения на стъклото, то негова е доказателствената тежест да докаже, че тези
отклонения са в съответствие със стандартизационните документи.
Трайна
е съдебната практика по аналогични случаи, че следва да се прави разлика между
фабрично произведени затъмнени стъкла и такива, които са затъмнени от водача с
фолио след производството. Нормата на чл.105, ал.1 ЗДвП съдържа забрана за
ограничаване на видимостта и
намаляване на прозрачността на страничните стъкла. Когато прозрачността на
фабрично поставените стъкла допълнително е намалена без да е спазен съответният
ред (в случая чрез залепване на фолио), този факт сам по себе си прави
превозното средство неизправно. Съдебната практика е категорична, че за целите
на принудителната мярка е достатъчно при контролната проверка компетентният
орган да е установил наличие на допълнително поставено фолио върху предните
странични стъкла на автомобила, което автоматично прави автомобила технически
неизправен и съставлява основание за прилагането на мярката по чл.171, т.2,
б.“а“ ЗДвП.
Т.е., ако в съдебното производство
жалбоподателят беше представил доказателства, че собственикът на автомобила е
извършил предварително съответните измервания, или беше се снабдил като водач с
документ, доказващ прозрачността на стъклата съгласно изискуемите стандарти,
който документ да бъде показан в момента на проверката, административният орган
не би имал основание да приеме наличие на ограничаване на видимостта. Но когато
към момента на контролната проверка обективно върху предните странични стъкла
на автомобила е имало допълнително поставено фолио, този факт сам по себе си е
достатъчен, за да се приеме, че е налице хипотезата на чл.105, ал.1 ЗДвП.
Не може да бъде споделен доводът на
жалбоподателя, че мярката може да бъде наложена само на собственика на
автомобила. Вярно е твърдението му, че само собственикът може да променя
външния вид на собствения си автомобил, но законът не поставя условия водачът в
хипотезата на чл.171, т.2, б.“а“ ЗДвП да е и собственик на превозното средство.
Нормата на чл.171, т.2, б.“а“ ЗДвП не посочва изрично лицето, по отношение на
което следва да се издаде заповедта за временно спиране от движение поради
неизправност – на собственика, на ползвателя на автомобила или на водача. Следователно
в случая правилно е приложен законът и административният орган не е допуснал
противоречие с материалноправните норми.
Издаването
на заповед за прилагане на принудителна административна мярка с адресат
собственикът на превозното средство не влияе по никакъв начин на
законосъобразността на оспорената заповед. По принцип действието на принудителната
административна мярка се разпростира върху превозното средство и цели да
принуди собственикът да извърши необходимите действия за отстраняване на
неизправността или за извършване на измервания за доказване прозрачността на
стъклата, ако иска да ползва процесния автомобил и занапред. Друга принуда
мярката не цели и преследва, съответно не е налице съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, което да обосновава
незаконосъобразност само на това основание.
Предвид всичко изложено жалбата като неоснователна и
недоказана следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото на жалбоподателя не
се дължат разноски. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд
Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.И.И.,
ЕГН**********,***, срещу заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 3207 от 09.11.2023 г. на главен автоконтрольор в 01 група, 02 сектор в
отдел „Пътна полиция“ при СДВР.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: