Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 211 21.05.2021 г. гр. Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Пенка Маринова
и с участието на прокурора Маргарита Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия Галина
Динкова КАН дело № 161 по описа за 2021
год, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Областна
дирекция на МВР – Стара Загора, против Решение № 260252 от 15.12.2020г.,
постановено по АНД № 2919/ 2020г. по описа на Старозагорския районен съд, с
което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 349а-337 от 27.08.2020г., издадено от Директора на
Областна дирекция на МВР – Стара Загора.
В жалбата се твърди, че решението на въззивния съд е постановено при
допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на
материалния закон - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с
ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва
като необоснован направения от въззивния съд извод, че е налице несъответствие
между номера и датата на съставяне на АУАН, посочени в наказателното
постановление и номера /номерата/ и датата на съставения АУАН, представен по
преписката. Поддържа, че
административнонаказателното обвинение е обосновано в необходимата степен от
фактическа и от правна страна, съотв. че извършването на съставомерно деяние,
като основание за налагане на административна санкция, е доказано по несъмнен
начин. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и
вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно издаденото наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба – В.Ж.Ж., чрез
пълномощника си по делото – адв.М., оспорва жалбата като неоснователна. Сочи за
правилни изводите на въззивния съд за допуснати процесуални нарушения при
издаване на процесното наказателно постановление, обуславящи неговата отмяна.
Направено е искане пред настоящата инстанция за събиране на гласни доказателствени
средства, което не е било уважено от въззивния съд, за установяване на
основателността на твърдението му, че не е извършил вмененото му нарушение.
По делото е постъпила и частна жалба, подадена
от адв.М., като пълномощник на В.Ж.Ж., против определение № 260298 от 23.02.2021г.,
постановено по АНД № 2991/ 2020г. на Старозагорския районен съд, с което е оставено без уважение искането на В.Ж. за
присъждане на направените по делото разноски, представляващи разноски по АНД №
2919/ 2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
Ответната страна – ОДМВР – Стара Загора не
изразява становище по частната жалба.
Касационният състав на съда, като взе предвид
събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателите и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваните съдебни актове с материалния
закон, намира за установено следното:
Разгледана по същество касационната жалба,
подадена от ОД на МВР – Стара Загора, е основателна, а частната жалба, подадена
от В.Ж.Ж., се явява неоснователна.
Производството пред Районен съд – Стара Загора
се е развило по жалба на В.Ж.Ж., против Наказателно постановление № 349а-337 от
27.08.2020г., издадено от Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора,
с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ рег. № 8245а-1019 от 12.05.2020г., на Живко Ж. е наложено
административно наказание - глоба в размер на 300 лева, на основание чл. 209а,
ал.1 от Закона за здравето. Административнонаказателното обвинение от
фактическа страна се основава на това, че на 24.04.2020г. около 00.46 часа,
лицето В.Ж.Ж. посещава открито обществено място – бул.“Цар Симеон Велики“№95,
гр.Стара Загора, без да има поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, с което с
което е нарушил въведената с т.9 от Заповед № РД-01-124/ 13.03.2020г.,
допълнена със Заповед № РД-01-197 от 11.04.2020г., изменена със заповед №
РД-01-236/ 24.04.2020г. на Министъра на здравеопазването противоепидемична
мярка по чл.63 от Закона за здравето, а именно „всички лица, които се намират в
закрити или на открити обществени места са длъжни да имат поставена защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство,
покриващо носа и устата“.
Старозагорският районен съд е отменил
обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и
материална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че описаната фактическа
обстановка в обстоятелствената част на НП не съответства на посочената норма като правна квалификация на деянието.
Вместо да посочи в пълнота и прецизира материалноправните норми, които са
нарушени от санкционираното лице, административно-наказващият орган е посочил
частично правната квалификация на деянието – чл.209а, ал.1 от ЗЗ, но не е
посочил нарушените законови разпоредби. Според въззивния съд разпоредбата на чл.209а,
ал.1 от ЗЗ съдържа няколко отделни хипотези, респ. препращания към различни
норми – чл.63 ал.4 или ал.7, чл.63а, ал.1 или ал.2 от ЗЗ, поради което няма
самостоятелно приложение, а следва да се привърже към някоя от посочените
норми. Липсата на такава конкретизация в издаденото наказателно постановление е
квалифицирана като неспазване на императивното изискване по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, представляващо неотстранимо съществено процесуално нарушение, опорочаващо
формата на издаденото наказателно постановление и ограничаващо правото на
защита на санкционираното лице. На следващо място са изложени мотиви, че доколкото
с последващо издадената от министъра на здравеопазването Заповед № РД-01-236/
24.04.2020г., е бил отменен общия административен акт – Заповед № РД-01-197/
11.04.2020г., въвеждащ задължението за
носене на защитна маска за лице на открити и закрити обществени места, се
налагал извод, че към датата на проверката – 27.04.20202г., липсвало правило за
поведение, което санкционираното лице да е нарушило виновно.
Решението на Старозагорския районен съд е
постановено при неправилно приложение на закона.
Административнонаказателната отговорност на В.Ж.Ж.
е ангажирана за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето. Съгласно първоначалната редакция на нормата /ДВ, бр.
28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020г./, отговорност се предвижда за лице, който
наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или
директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал.
1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление. С изменение /обн. ДВ,
бр.34 от 2020г., в сила от 09.04.2020г./, разпоредбата придобива следната
редакция: който наруши или не изпълни
въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална
здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако
деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при
повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв. С последващо изменение /ДВ бр.44 от
2020г., в сила от 14.05.2020г./ на разпоредбата на чл.209а, 1 от Закона за
здравето, е предвидено, че който наруши или не изпълни въведени от министъра на
здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен
ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000лв.,
а при повторно нарушение - от 1000 до 2000лв.
В нормите на чл.63, ал.1 и ал.2 от Закона за
здравето, респективно в чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2 от същия
закон в съответните редакции, са регламентирани само компетентността на
определени държавни органи да въвеждат противоепидемични мерки и процедурата за
това. Следователно в тях не се съдържа правило за поведение на правните субекти
във връзка с установения ред на държавно управление, неизпълнението на което да
съставлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН. Ето защо непосочването на някоя от тези норми
в НП при изрично отразяване коя въведена противоепидемична мярка не е спазена
от привлеченото към отговорност лице /в случая по т.9 от Заповед № РД-01-124/
13.03.2020г., допълнена със Заповед № РД-01-197 от 11.04.2020г., изменена със
Заповед № РД-01-236 от 24.04.2020г на Министъра на здравеопазването, при
словесно възпроизвеждане на въведената със заповедта на Министъра на
здравеопазването противоепидемична мярка/, не се отразява на формалната
законосъобразност на санкционния акт. Разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от Закона
за здравето се явява и нарушената законова разпоредба, и нормата, съдържаща
санкцията за това неправомерно поведение. Предвид направеното фактическо
описание санкционираното лице не е било възпрепятствано да разбере какво
нарушение му се вменява.
Не се споделя и извода на въззивния съд, че към
датата на установяване на процесното нарушение Заповед № РД-01-197 от
11.04.2020г е била оттеглена с последващо издадена Заповед № РД-01-236/
24.04.2020г. на министъра на здравеопазването, поради което липсвало правило за
поведение, което В.Ж. да е нарушил. На
първо място е необходимо да се отбележи, че със Заповед № РД-01-236 от
24.04.2020г. на министъра на здравеопазването е продължен срока на действие на
въведената противоепидемична мярка за носене на защитна маска за лице на
открити и закрити обществени места, като
първоначално определения срок на действие – от 12.04. до 26.04.2020г. е удължен
до 13.05.2020г., поради което към сочената дата на извършване на нарушението –
24.04.2020г. /а не 27.04.2020г., както неправилно е прието от въззивния съд/,
тази противоепидемична мярка е била в сила. Действително посочената в НП Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г., която е издадена от Министъра на здравеопазването като
компетентен орган за въвеждане на противоепидемични мерки за територията на
страната и която задължава правните субекти да спазват предписаното поведение,
е отменена с издаването на Заповед № РД-01-247/01.05.2020 г. от същия орган. Но
отпадането на мярката има действие занапред, тъй като Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г. не е отменена на основание незаконосъобразност, нито
преурежда материята за времето, в което вече е извършено административното
нарушение. От съществено значение в случая е, че с разпоредбата на чл. 209а, ал.
1 от ЗЗ се санкционира неизпълнението на съответната противоепидемична мярка, а
не неизпълнението на заповедта, с която тази мярка е въведена. Освен това
заповедта на министъра на здравеопазването за въвеждане на противоепидемични
мерки е общ административен акт, поради което с отмяната на цитираната в НП
заповед не се извършва промяна на нормативната уредба, която да е
по-благоприятна за нарушителя по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН и да изключва
наказуемостта на деянието му като основание за отмяна на издаденото НП.
С оглед изложеното настоящата инстанция намира,
че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
обуславящи отмяната му. Процесното НП № 349а-337
от 27.08.2020г. на Директора на ОД на МВР Стара Загора, е
отменено на посоченото по-горе формално /процесуално/ основание, без да са
изложени мотиви относно извършена преценка на събраните по делото
доказателства, кои факти и обстоятелства съдът /а не наказващият орган/ е приел
за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви правни
изводи следват от тях. Необоснован се явява направения от въззивния съд извод,
че описаната в НП фактическа обстановка се потвърждава от показанията на
актосъставителя, разпитан като свидетел по делото. Видно от протокола от
проведеното съдебно заседание, свидетелят е заявил, че съставя много актове и
няма точен спомен за конкретния случай. Право на решаващия съд е да формира
вътрешно убеждение по достоверността на доказателствата, но това следва да
стане при обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по
делото, обективирано в мотивите на съдебния акт. Съдът не е разгледал, преценил
и отговорил на оплакването на жалбоподателя за липса на съставомерно от
обективна и субективна деяние по чл.209а, ал.1 от ЗЗ.
Основното
възражение на санкционираното лице, заявено в жалбата и поддържано от пълномощника
му в хода на съдебното производство, е било, че фактическите констатации,
описани в съставения АУАН и възпроизведени в издаденото въз основа на него НП
не отговарят на действителното фактическо положение. За установяване
основателността на това свое оплакване санкционираното лице е поискало
събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на лице, което е било
очевидец на случая. Това доказателствено искане не е било уважено от съда без
да са изложени никакви мотиви за това. Липсата на установявания относно
спорните по делото факти е довело до постановяване на съдебния акт при
неизяснена фактическа обстановка. Предвид въведената забрана за нови фактически
установявания в касационната инстанция не е налице законова възможност за
произнасяне по съществото на спора. Ето защо решението на Районен съд – Стара
Загора следва да бъде отменено, като на основание чл.222, ал.2 от АПК делото се
върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане
на делото съдът следва с допустимите доказателствени средства да изясни
спорните обстоятелства, като се изложат мотиви кои факти се приемат за
установени, въз основа на кои доказателства и какви правни изводи следват от
тях въпросите относно извършване на нарушението, респективно основателни ли са
оплакванията в жалбата срещу НП.
При новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, районният съд
следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред касационната
инстанция.
Предвид изхода на настоящото дело, не са налице
предпоставките, регламентирани в чл.143, ал.1 от АПК, приложим на основание
чл.63, ал.3 от ЗАНН, за уважаване искането на В.Ж.Ж. за присъждане на разноски
в производството пред въззивния съд, поради което Определение № 260298 от
23.02.2021г., постановено по АНД № 2991/ 2020г., се явява правилно като краен
резултат. Ето защо подадената частна жалба против това определение следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 221,
ал.2, предл. второ и чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260252 от 15.12.2020г.,
постановено по АНД № 2919/ 2020г. по описа на Районен съд - Стара Загора.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав
на същия съд.
ОТХВЪРЛЯ частната жалба, подадена от адвокат И.М.,
против Определение № 260298 от 23.02.2021г., постановено по АНД № 2991/ 2020г.
по описа на Районен съд – Стара Загора, като неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.