№ 1472
гр. Пловдив, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20225300502418 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК *********, чрез пълномощника юрисконсулт Г.П.,
против решение №2571 от 11.07.2022 г., постановено по гр.д. № 695/2022 г.,
по описа на Пловдивски районен съд, с което е отхвърлен иска на
жалбоподателя за признаване за установено, че ответника К. М. К., ЕГН
**********, му дължи сумата от 538, 88 лева – главница, по Договор за
потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 30035329826/25.02.2019 г.,
предсрочно изискуем от 30.07.2019 г.; сумата 59, 12 лева – лихва за забава за
периода от 30.07.2019 г. до 25.11.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на Заявлението в съда - 26.11.2021 г. до
окончателното й погасяване, които суми е било разпоредено ответникът да
заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК № 10126/29.11.2021 г., издадена по частно гр. дело № 18721/2021 г. по
описа на ПРС - ІІІ гр.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за
неправилност и необоснованост на обжалваното решение, постановено в
нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Искането
1
към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по същество
на правния спор, с което исковата претенция да бъде уважена
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемия К. М. К., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. К. К., с
който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за
потвърждаване на първоинстанционното решение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е
валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269,
изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във
въззивните жалби доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения
на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се
произнесе по правния спор между страните.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.86, ал.1 от ЗЗД във
връзка с чл.9 от ЗПК, като ищецът „Профи кредит България“ ЕООД иска
постановяване на решение, с което да се признае за установено, че ответникът
К. М. К., ЕГН **********, му дължи сумата от 538, 88 лева – главница по
договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №
30035329826/25.02.2019 г.; сумата 59, 12 лева – лихва за забава за периода от
30.07.2019 г. до 25.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда - 26.11.2021 г. до окончателното й
погасяване, които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 10126/29.11.2021 г., по частно гр. дело №
18721/2021 г. по описа на ПРС - ІІІ гр.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил исковата претенция на
2
ищеца като неоснователна, като е приел , че сключеният между страните на
25.02.2019г. договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №
30035329826/25.02.2019 г., е недействителен съгласно разпоредбата на
чл.22 във връзка с чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като от приетата по делото
съдебно – техническа експертиза, е установено, че размерът на шрифта е 11
пункта.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно чл.269, изр.
второ от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по
изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за
допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като
въззивният съд, като инстанция по същество, се произнесе по
съществуващия между страните правен спор.
По делото не се спори, че между „Профи кредит България“ ЕООД и
ответникът К. М. К., ЕГН **********, е сключен на 25.02.2019 г. процесният
договор за потребителски паричен кредит, по който ответникът е получил в
заем сумата от 2 000 лева.Със същия договор е уговорена договорна лихва –
39,10%, годишен процент на разходите (ГПР) -45,90 %. Ответникът се е
задължил да върне сумата в срок от 36 месеца.
От приетите в първоинстанционното производство съдебно –
техническа експертиза, се установява, че размерът на шрифта на договора е
11 пункта.
Следователно е налице нарушение на разпоредбата на чл.10, ал.1 от
ЗПК, съгласно която всички елементи на договора следва да бъдат
представени с шрифт, не по- малък от 12.Неоснователни са възраженията
на жалбоподателя, че разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК, отнасяща се до
минималния шрифт на договора, противоречи на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски
кредит, тъй като такова изискване не се съдържа в директивата,
предвиждаща хармонизирана рамка на общността в областта на
потребителските кредити. Действително съгласно съображение 9 от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно
договорите за потребителски кредит при наличие на хармонизирани чрез
3
директивата разпоредби на държавите- членки не следва да се позволява
да въвеждат или запазят национални разпоредби, различни от предвидените
в нея. В същото съображение обаче се предвижда, че при липса на
хармонизирани разпоредби държавите- членки са свободни да запазят
или въвеждат национално законодателство. В случая с чл.10 от
директивата е извършена хармонизация на изискванията относно
информацията, която следва да се съдържа в договорите за кредит, но в
директивата липсват разпоредби относно начина на представяне на тази
информация и в частност относно шрифта на договора. Ето защо следва
да се приеме, че няма пречки в българския Закон за потребителски
кредит да бъдат предвидени такива разпоредби и същите не са в
противоречие с правото на ЕС. Нещо повече, следва да се посочи, че в
постановеното Определение на Европейския съд от 14.04.2021 г. се приема,
че чл. 10, параграф 2 и чл. 22, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите
за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
следва да се тълкуват в смисъл, че се допуска националната правна уредба,
която налага всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат
представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт- не по- малък от 12.
От изложеното дотук се налага изводът, че процесният договор не
отговаря на изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК за представяне на
елементите му на шрифт, не по- малък от 12, поради което и съгласно
разпоредбата на чл.22 от ЗПК същият следва да се приеме за
недействителен,а исковата претенция на ищеца следва да се отхвърли като
неоснователна.
До същия извод е достигнал и РС, поради което решението му като
правилно следва да се потвърди.
При този изход на спора на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2
във вр. с ал. 1, т.2 ЗАдв. в полза на процесуалния представител на
въззиваемата страна следва да се присъди сумата от 360 лева с вкл. ДДС -
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната
инстанция по подадената срещу първоинстанционното решение въззивна
жалба , определено по реда на чл.7,ал.2,т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно
4
материалния интерес по делото.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2571 от 11.07.2022г., постановено по
гр.д. № 695/2022 г., по описа на Районен съд- Пловдив, ХVІII гр. с.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, да
заплати на Адвокатско дружество „Г.“ с ЕИК *********, с адрес гр. Пловдив,
ул. Братя Пулиеви № 1, представлявано от управителя С. Г., сумата от 360
лева - адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5