Р
Е Ш Е
Н И Е
№260355
гр. Пловдив, 10.11.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І гр. с., в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав :
Съдия:Атанаска
Букорещлиева
при
участието на секретаря Мария Пеева, като разгледа докладваното гр. дело №2509/ 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по делото е образувано по искова молба, подадена от Р.С.Л., с
ЕГН ********** и адрес-***, със съдебен адрес-***- адв. Д., против
Прокуратурата на Република България, с адрес-гр. София, бул.“Витоша“№2.
В исковата молба за изложени твърдения, че на
25.06.2010 г. с постановление по ДП № ЗМ 37/2009г. по описа на ОД на МВР - ***,
ДП №178/2009г., пр. преписка № 566/2009 г. по описа на ОП – *** /по-късно ДП
№7/2014 г. на ОСлС – *** и пр. преписка №
1950/2013г. на ОП – ***/ ищцата е била привлечена като обвиняем, при условията
на чл. 269, ал.3, т.4, б.„а" от НПК, в извършването на престъпления по чл.
321, ал.1, вр. чл. 93, т. 20 от НК и чл. 214, ал. 2, т.1 и т. 2, вр. ал. 1, вр.
чл. 213а, ал. 3, т.3 от НК- за образуване и ръководене на организирана
престъпна група, създадена с цел извършването на престъпления против
финансовата и данъчната система в страната, както и за изнудване. Такова
обвинение било повдигнато и на съпруга й – С. Л.. На следващия ден 26.06.2010г.
в дома на семейството в гр. *** било извършено претърсване и изземване, в
присъствието на по-големия им син С.. Към момента на предявяване на обвинението
Л. пребивавали постоянно на законно основание /***/ в ***. В хода на
продължителната процедура преди отпътуването им в чужбина същите не са били
търсени от органите на МВР, следствието и прокуратурата. Повдигнатите против
тях обвинения били широко отразени в медиите, като публикации са достъпни и до
днес в интернет пространството. На 07.07.2010 г., като обвиняема, ищцата е
обявена за общодържавно издирване, а на 05.10.2010г. е издадена и Европейска заповед
за арест. На 02.12.2010г. с постановление на ВКП е обявена за международно издирване
и е поискано чрез Интерпол Л. да бъде временно задържана от ***. Твърди се, че
на 24.06.2014г. Л. се върнали в *** и веднага се явили добро-волно пред
органите на досъдебното производство за извършване на необходимите
процесуално-следствени действия и съдействали изцяло на българските власти. С постановления
от 24.10.2014 г. и от 19.08.2016 г. воденото срещу ищцата досъдебно производство
№37/2014г. по описа на ОД МВР- ***, пр.пр.№566/2009г. на ОП-***, впоследствие
ДП №7/2014г. на ОСлО при ОП – ***, било прекратено изцяло, на основание чл.
243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал.1, т. 1 НПК, тъй като извършеното деяние не
съставлява престъпление.
Сочи се, че воденото срещу ищцата наказателно производство
й причинило сериозни имуществени и неимуществени вреди. Ищцата била
злепоставена в обществото, опозорено било доброто й име на гражданин и
професионалист, дълбоко накърнени били честта и достойнството й, непрестанно
била принудена да обяснява, че не е извършила престъпление и е невинна. Прекомерната
продължителност на досъдебно производство за деяния, които не била извършила, я
лишили от възможността своевременно да бъде възстановено доброто й име в
обществото, непрестанно мислела единствено за наказателното производство срещу нея
и се опасявала за бъдещето си. Вследствие на наказателното преследване сериозно
било влошено здравословното й състояние- психическо и физическо- станала
депресивна, изключително нервна и раздразнителна, вследствие от първоначалния
шок загубила рязко качеството на зрението си, буквално за часове, и по тази
причина не можела да шофира в продължение на месец, получила сърдечна аритмия и
не можела да спи, не била в състояние да започне каквато й да е работа. Л.
изключително се тревожела за това как широкото медийно оповестяване на
разследването се отразява на нейната майка и двамата й синове, които били
сочени за деца на престъпници, което ги карало да се чувстват много зле. Поради
публичното оклеветяване синът й С. и до ден днешен е третиран като “батка" “мутра", „син на
престъпници ....и издирвани от Интерпол". Другият син М., който тогава
бил на ** г., не могъл да завърши средното си образование в *** и се наложило
да се премести да живее в *** постоянно, където да довърши средното си
образование и висше такова. Твърди се, че децата и майка на ищцата били следени
и подслушвани от *** за целите на воденото следствие, както и че домът на майка
й бил претърсен и ограбен, без да бъде разбивана входната врата. Един от
най-тежките моменти за ищцата била смъртта на майка й, която починала на ***
само на **г., след рязко влошаване на здравето, което Л. свързва с обвиненията
против нея и съпруга й. Ищцата не могла да отиде на погребението, тъй като се
намирала на хиляди километри, обвинена в престъпление, което не е извършила –
факт, който майка й не доживяла да разбере. Твърди се, че Л. членувала в „***“,
съставен от състоятелни дами от бизнес средите на ***, но след публикуването на
съобщение на ОД на МВР за разбита организирана престъпна група, ръководена от
нея, повече не получила нито едно обаждане или имейл, от която и да е от тях.
Изложено е още, че ищцата е била и продължава да бъде крайно притеснена от
негативното влияние, което неоснователното обвинение против нея, поддържано в
период от 6 години, оказало върху бизнеса и репутацията на ръководените от нея
търговски дружества, както и на служителите в тях. Към момента на повдигането
на неоснователните обвинения срещу съпрузите, Л. живеели на основание получени ***
в ***, където възнамерявали да проучат бизнеса и да се развиват в ***, но след
обявяването на Л. за международно издирване от Интерпол това на практика се
оказало невъзможно: нито можели да се върнат в ***, нито да заживеят и работят
в ***. Дори получаването на гражданство било под въпрос след наличието на
такива обвинения. Наложило се съпрузите да продадат дяловете си в търговските
дружества чрез пълномощници, да лишат себе си и децата си от плодовете на своя
труд. Ищцата твърди, че е претърпяла имуществени вреди в размер на 250 400 лева,
вследствие от воденото против нея наказателно преследване, представляващи неполучени
в периода 01.01.2011г.-01.01.2015г. приходи от *** и *** дейност, в качеството
й на съдружник/едноличен собственик на капитала и управител на дружествата „***“
ООД, ЕИК *** и „***“ ЕООД, ЕИК ***. Претендираното обезщетение същата определя
съобразно получените от нея доходи по извънтрудови правоотношения /основно от
дивиденти/ в периода 2007 – 2010г. /през трите години, предхождащи повдигането
на обвиненията срещу нея, по които е оправдана/,които са средно от
5 216,60 лв. месечно или 62 600 лв. годишно, както следва: сумата от 140
300 лева, като сбор от дивиденти от „***" ООД в размер на 25 000 лв. и
дивиденти от „***“ ЕООД, възлизащи на 115 300 лв.; сумата от 27 000 лв.,
изплатени, в периода 2007г.-2010г., възнаграждения от „***“ ООД по извън-трудови
правоотношения и сумата от 20 498 лв., изплатени в същия период от „***“ООД,
ЕИК***, „***“ЕООД, ЕИК***, „***"ООД, ЕИК***, „***"ООД и „***" ЕООД,
ЕИК***, възнаграждения по извънтрудови правоотношения /договори за управление/,
в качеството й на самоосигуряващо се лице. Ищцата твърди, че вследствие
воденото против нея наказателно производство е претърпяла и имуществени вреди в
размер на 2 000 лв., съставляващи заплатен адвокатски хонорар в полза на ***
С. К. за защита и представителство по ДП №37/2009г. на ОД МВР – ***, и в размер
на 2 925 лв., представляващи левовата равностойност на 1 500 щ.д.-
заплатен адвокатски хонорар в *** на *** Н. Ф. Л. за защита и представителство
в производството, свързано със статута на Л. на издирвано от Интерпол лице.
Всичко гореописано съсипало психически ищцата и
разстроило нервната й система, като до днес същата продължава да страда от
безсъние и лесна раздразнимост. Придвижването на нея и съпруга й извън *** в
чужбина било сериозно ограничено и затруднено, като се посочва, че мъжът й бил
задържан и разпитван за денонощие при свое пътуване до *** през месец март
2011г.; на 25.01.2015г. двамата били задържани в *** вечерта в хотелската им
стая, докато спели, и отведени в полицейския участък от трима ***, където били
цяла нощ, а на 25.11.2015 г. отново двамата били показно отделени от пътуваща
до *** група техни приятели и задържани от граничните власти на летището за
няколко часа, след който случай част от приятелите им престанали да комуникират
с тях. По време на задържанията под стража от различните гранични и полицейски
власти Л. била изключително потисната, унизена и разстроена не само заради себе
си, но и заради семейството си. И понастоящем, когато вече не е обвиняема,
ищцата не може да се зарадва, а се сблъсква с проблеми, които са последица от
незаконните обвинения, повдигнати срещу нея.
Предвид
изложените факти и обстоятелства, се иска от съда да постанови решение, с което
да се осъди Прокуратурата на Република България да заплати на ищцата Р.С.Л.
сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени й от воденото против нея наказателно производство, ведно със
законната лихва, считано от деня на деликта - датата на прекратяване на
досъдебното производство- 19.08.2016 г. до изплащане на сумата; сумата в размер
на 2 000лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
съставляващи заплатен адвокатски хонорар в полза на *** С.К. за защита и
представителство по ДП №37/2009 г. на ОД МВР – ***, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 19.08.2016 г. до изплащането й; сумата от 2 925
лв., представляваща левовата равностойност на 1 500 щ. д.- заплатен ***
хонорар в *** за защита и представителство в производството, свързано със
статута на Л. на издирвано от Интерпол лице, както и сумата от 250 400 лв.-
обезщетение за причинени на ищцата имуществени вреди, представляващи пропуснати
приходи от *** и *** дейност, от дивиденти и др. възнаграждения, в периода
01.01.2011 г. – 01.01.2015 г., подробно
описани по-горе, ведно със законната лихва от датата на деликта. Претендира
разноски. Допълнителни съображения по спора са развити в писмена защита на
ищцата.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК
Прокуратурата на Република България е подала отговор на исковата молба, с който
изразява становище, че искът за неимуществени вреди е недоказан както по
основание, така и по размер. Счита, че не са налице доказателства, които да
установяват действително търпени вреди като пряк резултат от обвинението. На
свой ред твърди, че наказателното производство срещу Л. е било прекратено още
на 24.10.2014г., тъй като постановлението на ОП – *** е било потвърдено с
постановление на АП-*** в частта му досежно прекратяването на наказателното
производство за престъпления по чл. 321, ал.1, вр. чл.93, т.20 от НК и чл.214,
ал.2, т.2, вр. ал.1, вр.чл.213а, ал.3, т.4 от НК. Със същото постановление на
АП-*** постановлението на ОП-*** е било отменено в частта му досежно цялостното
прекратяване на наказателното производство, като е указано производството да
продължи за престъпление по чл.255 от НК. След тази дата ищцата Л. не е имала
качеството на обвиняема и спрямо нея не са вземани мерки за процесуална
принуда. По тази причина не могат да се претендират вреди след датата на
прекратяване на наказателното производство на 24.10.2014г. и не може да бъде
ангажирана отговорността на Прокуратурата на Република България, тъй като в
хода на воденото наказателно производство по чл. 255 от НК Л. не е имала
качеството на обвиняем, а е била разпитвана единствено в качеството й на
свидетел. Ответникът счита, че ищцата не е ангажирала доказателства в подкрепа
на твърденията си за претърпени вреди, изразяващи се в злепоставяне,
опозоряване на доброто й име като гражданин и професионалист, негативни
последици в личен и професионален план, вкл. и влошено здравословно състояние,
както и те да са пряк резултат от процесното обвинение. По отношение на
твърденията за вреди, произтекли от медийното разгласяване, сочи, че Прокуратурата
на РБ не може да носи отговорност за разгласяването на информация от страна на
медиите, от начина на интерпретиране на наказателното производство, както и за
прессъобщенията на ОД МВР–***. Същото поддържа и по отношение на вреди,
вследствие на задържането на ищцата от полицейски органи в други държави.
Ответникът прави възражение срещу размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди от 50 000 лв., като завишен и несъответстващ на чл. 52
от ЗЗД, на икономическия стандарт в България и на съдебната практика по
аналогични случаи. Поддържа, че разследването е протекло в разумни срокове, тъй
като се е отличавало с правна и фактическа сложност, материалите по делото са
били 193 тома, предмет на разследването е била престъпна дейност, касаеща голям
период от време, в качеството на обвиняеми са били привлечени много лица,
извършени са множество експертизи, разпитани свидетели и пр., които
процесуално-следствени действия изискват време. Счита, че следва да се отчете и
процесуалното поведение на ищцата, а именно, че с незавръщането си в страната
тя е допринесла за тази продължителност на наказателното производство, като от
съществено значение е фактът, че то почти изцяло е проведено задочно и спрямо Л.
не били взети никакви мерки за процесуална принуда. Ответникът прави
възражение, че увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалата,
а алтернативно- моли съдът да приеме, че ищцата виновно сама е допринесла за
твърдяното увреждане. Прокуратурата твърди, че е изпълнила задълженията й,
вменени със закон, тъй като за образуване на досъдебното производство са били
налице достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение за
извършено престъпление. Събрани са били и достатъчно доказателства, които са
дали основание за привличането на ищцата Л. в качеството на обвиняема. При
решаването на делото по същество, след провеждане на цялостно разследване, вкл.
и след разпита на обвиняемата и други обвиняеми лица, съобразявайки и
обясненията на обвиняемите, наблюдаващият прокурор е приел, че обвинението не е
доказано по категоричен и несъмнен начин. Ответникът оспорва претенцията за
имуществени вреди- направени разноски в хода на наказателното производство,
поради липса на доказателства за уговорен и заплатен адвокатски хонорар за
защита по ДП №37/09г., както и за обема на извършените действия с участието на
защитника на Р.Л.. Сочи, че в приложената разписка за 2 000 евро липсва каквато
и да било индивидуализация и конкретизация, не са посочени пълните имена на
съставителите на документа, нито длъжностите им, нито за какво е предадена и
получена сумата, дописан е с химикал номер „ДП-37/09“ и касае платена сума не от ищцата, а от друго
лице На основание чл.193, ал.1 от ГПК оспорва истинността на приложения към
писмените доказателства частен документ „Разписка“ за получени от С. К. 2000 евро
от трето лице. Освен това, ответникът оспорва по основание и размер предявената
претенция за имуществени вреди в размер на 2 925лв., съставляваща равностойност
на 1500 щ.д., за защита във връзка със задържане на ищцата във гр. ***, тъй
като задържането е осъществено след отмяната на заповедта за задържане. Оспорва
по основание и размер и претенцията за имуществени вреди в размер на
250 400 лв., сочени като пропуснати ползи от неполучени дивиденти от *** и
*** дейност, които нямат сигурен характер. Реализираните печалби за минали
години по никакъв начин не могат да гарантират приходите за посочения период
01.01.2011г. - 01.01.2015г. Освен това ответникът сочи, че не е налице причинна
връзка между твърдените пропуснати ползи и воденото наказателно производство.
Същият възразява и срещу началния момент, от който се претендира законова
лихва. Твърди, че същата се погасява в тригодишен срок, като при съобразяване с
датата на подаване на исковата молба- 25.10.2019г. претенцията за лихви се
явява погасена до 25.10.2016г., т.е. лихва се дължи от този момент, тъй като
преди датата 25.10.2016г. е погасена по давност. Съображения по спора ответната
страна излага и в писмени бележки.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Установява се от приложеното ДП №ЗМ 37/2009г. на ОД на
МВР –***, ДП №178/2009г., пр. пр. №566/2009г. по описа на ОП-***, преобразувано в ДП №7/ 2014г. ОСлС- ***, пр.
пр. №1950/2013г. на ОП- *** /след
като, на основание чл.194, ал.1, т.4 от НПК, разследването е възложено на ОП- ***/,
че същото е образувано с постановление на Окръжна прокуратура- *** от
29.04.2009г. срещу виновните лица, които за периода 2004 г.- 2008 г. в гр. ***,
при условията на продължавано престъпление по см. на чл.26, ал.1 НК, са
избегнали плащане на данъчни задължения в особено големи размери,
осъществявайки и допускайки осъществяването на счетоводство в нарушение на
изискванията на счетоводното законодателство-престъпление по чл.255, ал.3 вр. с
ал.1, т.5 вр. с чл.26, ал.1 от НК. С постановление от 25.06.2010г. ищцата е
привлечена в качеството на обвиняем за престъпление
по чл.321, ал.1 вр.
с чл.93, т.20 от НК, затова че в периода 2007г. - 25.10.2010г. в гр. *** и област
***, в съучастие със С. Л., действайки като извършител, образувала и ръководила
организирана престъпна група, създадена с цел да върши престъпления по чл.255,
ал.3 вр. с ал.1, т.5 и чл.214 НК, както и за престъпление по чл.214, ал.2, т.2
вр. с ал.1 вр. с чл.213а, ал.3, т.3 от НК, затова че през 2009г. в гр. *** и
гр. *** в съучастие, действайки като извършител с Р. С. и С. Л., с цел да
набави за себе си, за С. и Л. имотна облага- да не платят дължимата за монтажа
на *** на ***- *** сума в размер на 8 000 лв. на Н. В., принудили
последния чрез отправяне на многократни заплахи да претърпи нещо противно на
волята му, а именно да се откаже от получаването на горепосочената сума, като с
това са причинили на В. имотна вреда в размер на 8 000 лв., като
изнудването е извършено в условията на чл.213а, ал.3, т.3 от НК- деянието е
извършено от и по поръчение на организирана престъпна група. Привличането на Л.
в качеството на обвиняем е станало по реда на чл.206 вр. с чл.269, ал.3, т.4, б.”а”
от НПК, тъй като се е намирала извън пределите на страната. След издаване на
разрешения от ОС- *** /с разпореждания от 23.06.2010г./ са извършени процесуално-
следствени действия по претърсване и изземване в жилището на Л., в офисите на „***“
ООД и „***“ ЕООД, като, видно съставения на 26.06.2010г. протокол, действията в
дома на ищцата са се осъществили в присъствието на сина й С. Л.. Установява се,
че по повод искане на ОП- *** е допуснато, по реда на чл.72 НПК, от ОС-*** с определение от 08.09.2010г. по ч.н.д. №1007/2010г. обезпечение на наказанието глоба и конфискация чрез налагане
на обезпечителна мярка- запор на 3 бр. МПС, собственост на „***“ ЕООД, с едноличен
собственик и управител Р.Л.. На 07.07.2010г. ищцата е обявена за ОДИ с телеграма №*** на ***- ***, на
05.10.2010г. е издадена ***, а с постановление на ВКП от 02.12.2010г. същата е
обявена за международно издирване по предложение на ОП- *** изх. №566/ 06.10.2010г. С постановление на ОП-*** от 24.10.2014г.
досъдебното производство срещу ищцата е прекратено поради липса на данни за осъществен
състав на престъпление по НК. С постановление от 21.03.2015г. на АП- ***
постановлението на ОП- *** е отменено по реда на инстанционния служебен контрол
в частта му, с която е прекратено досъдебното производство срещу обвиняемия Н.
и в частта, в която е прието, че липсват доказателства за осъществен фактически
състав на престъпление по чл.255, ал.3 вр. с ал.1, т.5 вр. с чл.20, ал.2 вр. с
чл.26, ал.1 от НК, като е наредено разследването по делото да продължи срещу Н.
и Л. за престъпление по чл.255, ал.3 вр. с ал.1, т.1-7 от НК. На 25.07.2016г.
е изготвено мнение за прекратяване на наказателното производство. С постановление на ОП-*** от
19.08.2016г. ДП №7/2014г., водено срещу обвиняемия Н. и Р.Л., е прекратено, тъй
като от събраните доказателства в хода на допълнителното разследване не се
установява същите от обективна и от субективна страна да са осъществили състава
на престъпление по чл.255, ал.3 вр. с ал.1, т.1-7 от НК.
По делото не е спорно, че с постановление от 04.04.2011г.
на ВКП, на основание чл.11 от Договора за екстрадиция между правителството на ***
и правителството на ***, е поискано, чрез ***, временното задържане на ищцата
от ***.
Представени са- писмо от 13.10.2011г. на *** и Служба за ***,
писмо от *** до *** от 12.04.2011г., писма от *** от 12.04.2011г., 18.04.2011г.
и 07.08.2012г., писмо от *** от 08.08.2012г.
и писмо от *** от 17.05.2014г., съдържащи информация за ищцата като издирвано
от Интерпол лице.
Установява се от приетия доклад за придружаване до
Участък от ***, че на 25.01.2015г. Л. е била задържана в ***, тъй като попада
под действието на европейска заповед за арест, издадена на 05.10.2010г.
Прието е по делото писмо от 22.07.2014г. за анулиране заповед
за арест, от което е видно, че заповедта не е в сила, считано от 23.12.2013г.
Представени са копия на публикации
от печатни и
електронни медии със заглавия- „***“; „***“; „***“; „***“; „***“ ; „***“; „***“,
„***“, от които се установява, че воденото срещу ищцата и другите обвиняеми наказателно производство е било отразявано в
пресата.
В хода на настоящото производство са изискани по реда
на чл.192 от ГПК и са представени от трето
неучастващо по делото лице- НАП заверени копия на подадени от Р.Л. ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2010г., 2012, 2013 и 2014г.
Представени са от ищцата и писмени
доказателства-удостоверение и справка от НАП с данни за осигуряването й през периода
01.01.2007г.-31.12.2015г., от които е
видно, че в периода 2011г.-2015г. Л. не е декларирала доходи от извънтрудови правоотношения, справка за физически лица, на които са изплатени доходи,
различни от доходи от ТПО, РКО за изплатени дивиденти в размер на *** лв. на
ищцата от „***” ООД, протоколи от проведени общи събрания на съдружниците в „***”
ООД, на които са взети решения за изплащане на дивиденти, справки по чл.73,
ал.1 от ЗДДФЛ за изплатени доходи на физически лица.
Приети са като доказателства по делото- квитанция
№38/30.09.2015г. за заплатен *** хонорар
от Р.Л. на *** Н. Л. и разписка от
15.07.2010г., в
която е посочено, че *** С. К. е получил от Р. К. сума в размер на 2000 евро.
За доказване на твърдените от ищцата неимуществени
вреди в резултат на инициираното против нея наказателно производство по делото
са ангажирани гласни доказателства посредством показанията на свидетелите С. М. Л., С. С. Л. и Х. И. С..
Свидетелят С. Л., който също е бил обвиняем по
горепосоченото ДП, заявява, че наказателното производство започнало през месец
май 2010г. и продължило до 2016г. За началото му той и съпругата му узнали от
сина им, който ги уведомил, че в дома им се извършват действия по претърсване и
изземване. По това време с ищцата, като притежатели на ***, живеели в ***. След
като научила за повдигнатото обвинение Р. била съкрушена, променила се, изолирала
се, не желаела да разговаря, изпитвала чувство на безизходица, а и на вина, че
създава притеснения за близките си. Влошило се здравословното й състояние,
получила шум в ушите, имала проблеми със съня, била психически нестабилна,
наложило се да приема медикаменти. Информация по повод производството била
огласена в медиите, което допълнително увеличило негативните изживявания на
ищцата, довело до злепоставянето й пред близки и познати, в професионалните
среди и обществото. Приятелите й я изолирали, не желаели да контактуват с нея,
страхували се някой да не им навреди. Особено се влошило психическото състояние
на Р. след загубата на майка й, упреквала се, че е допринесла за смъртта й и че
не е отишла на погребението й. Бизнесът на ищцата в страната бил съсипан, по
отношение на притежаваното от нея имуществото били наложени обезпечителни мерки,
семейството останало без доходи. Свидетелят сочи, че вследствие на
наказателното преследване ищцата загубила и възможности за реализация, опитвала
се да работи нещо в ***, защото били без средства, но не успявала да се задържи
на работа- била гонена след като работодателите й научавали, че е обявена за
международно издирване и е издадена заповед за ареста й. Освен това съпрузите
не можели да пътуват свободно, Р., като издирвано от Интерпол лице, била
задържана в *** и *** от полицейските власти, което също й причинило големи неудобства. Дори след
прекратяване на наказателното производство ищцата не успяла да се възстанови, и
понастоящем е неспокойна, има здравословни проблеми, приятелите и близките й я
отбягват, в невъзможност е да предприеме някакво бизнес начинание, защото е
третирана като криминално проявена личност.
Показания в тази насока депозира и свидетелят С. Л.. Същият твърди, че майка му изживяла изключително тежко неоснователното обвинение в извършване на престъпление, отслабнала, влошило се зрението й, изпитвала големи
притеснения за близките си, които били подложени на тормоз от страна на
полицейски и прокурорски органи. Животът й изцяло
се променил, накърнени
били достойнството и авторитета й, плановете и проектите й се провалили, изгубила бизнес контактите си, приятелите я изоставили. И към настоящия момент
ищцата не се е отърсила от негативните си изживявания, не успява да започне някаква нова инициатива,
защото хората и досега са предубедени, а в публичното пространство все още е налична информацията за воденото срещу нея наказателно производство.
Свидетелката С.
твърди, че е в приятелски отношения с ищцата,
имали и общ бизнес- със съвместни усилия създали ***, което било голямата
мечта на Р.. Знае за воденото срещу нея наказателно
производство, което се отразило негативно на физическото
и психическото й здраве и накърнило сериозно репутацията й. Сочи, че ищцата приела много тежко повдигнатото й обвинение, била отчаяна, постоянно плачела, имала големи притеснения и
тревоги, затова че не може да помага на децата си, много страдала защото не могла да отиде на погребението на
майка си. Свидетелката твърди, че преди наказателното
производство Р. била дейна и
енергична жена, усмихната, отдадена на работата си, била известна личност в града, ползвала се с висок авторитет, включвала
се в различни социални проекти, а след това тя вече не
била същият човек, била отчаяна, плачела, страдала, затворила се в себе си, отказвала да говори с когото и да било,
чувствала се обидена, че приятелите я изоставили в този тежък за нея момент, променил се външният й вид,
загубила самочувствие. Публичният й авторитет силно пострадал вследствие на
шумното огласяване в медиите на информация за наказателното производството, ***
започнали да *** от регистрираното през ***г. *** и това принудило Р. през
2011г. да се оттегли от съвместната им дейност, освен това прекратила участието
си в „***”.
При така събраните доказателства и установени
обстоятелства, от правна страна съдът намира следното:
Според разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, на
която се основават претенциите на ищцата, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани,
от незаконно обвинение в извършването на престъпление, в случаите, когато
образуваното наказателно производство е било прекратено, поради това че извършеното
деяние не съставлява престъпление, какъвто е и настоящият случай. Отговорността
на държавата има обективен характер, възниква при наличието на предвидените в
специалния закон предпоставки и не е обусловена от наличието на виновно
поведение от страна на конкретното длъжностно лице, причинило с поведението си
вредата /чл.4 от ЗОДОВ/.
Фактическият състав на нормата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ предполага доказване от страна на ищцата на следните предпоставки-
незаконно обвинение в извършено престъпление и претърпени вреди, които да са
пряка и непосредствена последица от неправомерните действия на правозащитните
органи.
По делото не е формиран спор между страните и се
установява от приложеното ДП №ЗМ 37/2009г. на ОД на МВР- ***, ДП №178/2009г.,
пр. пр. №566/2009г. по описа на ОП-***, ДП №7/ 2014г. ОСлС- ***,
пр. пр. №1950/2013г. на ОП-***, че с постановление от
25.06.2010г. ищцата е била привлечена като обвиняем за престъпления по чл.321,
ал.1 вр. с чл.93, т.20 от НК и по чл.214, ал.2, т.2 вр. с ал.1 вр. с чл.213а,
ал.3, т.3 от НК, като с постановление от 24.10.2014г. досъдебното производство
за посочените престъпления е било прекратено, на основание чл.243, ал.1, т.1
вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, поради липса на извършени престъпления. Това
постановление е било частично отменено с постановление от 21.03.2015г. на АП-***
и са дадени указания разследването да продължи срещу ищцата за престъпление по
чл.255, ал.3 вр. с ал.1, т.1-7 от НК. С постановление на ОП-*** от 19.08.2016г.
воденото ДП №7/ 2014г. срещу Р.Л. е прекратено и за престъпление по чл.255,
ал.3 вр. с ал.1, т.1-7 от НК. При тези данни и доколкото досъдебното
производство е завършило с прекратяване, то следва да се приеме, че
повдигнатото обвинение е било незаконно по смисъла на чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, а това поражда задължение за ответника да обезщети увредения за
причинените му вреди.
На следващо място, по делото се установи от събраните
гласни доказателства, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, свързани с
воденото срещу нея наказа-телно производство. Показанията на разпитаните
свидетели С. Л., С. Л. и Х. С. безпротиворечиво сочат, че наказателното
преследване се е отразило негативно върху емоционалното и психическото
състояние на Р.Л., причинило й е стрес, напрежение и притеснения. Ищцата се
затворила в себе си, чувствала се потисната, избягвала контактите с близки,
приятели, познати, тревожела се за отражението, което ще даде наказателното
производство върху децата и майка й, като изпитвала вина за това, което им
причинява. От жизнен, енергичен и ангажиран човек се превърнала в нещастна,
притеснена и унизена жена, съсипана физически и психически. Засегнати са били
доброто име, честта и авторитета й вследствие публичното разгласяване на
обстоятелствата, свързани с повдигнатите й обвинения,
приятелите и бизнес партньорите й се отдръпнали от нея и изпаднала в изолация,
а издадените заповеди арест са причинили ограничения на свободата й на
придвижване и затруднения при намиране на работа в ***. Освен това, предприетите
по досъдебното производство действия по извършване на претърсване и изземване в
дома на Л., в присъствието на сина им, са предизвикали психически дискомфорт за
ищцата.
Съдът счита, че следва да се кредитират посочените показания
на разпитаните свидетели, вкл. на съпруга и сина на ищцата, преценени с оглед
нормата на чл.172 от ГПК, тъй като са последователни, кореспондират помежду си,
отразяват непосредствените възприятия на свидетелите от преживяванията на
ищцата, а и не са опровергани от ответната страна.
Що се касае до твърдяното от свидетелите влошаване на
здравословното състояние на Р.Л., изразяващо се в получаване на шум в ушите и
рязко влошаване на зрението й, както и че е посещавала лекари в *** и страната
и е приемала предписаните от тях лекарства, съдът намира, че в тази им част
показанията не следва да се възприемат, доколкото по делото не е представена медицинска
документация, удостоверяваща сочените обстоятелства, нито са събрани
доказателства чрез СМЕ за установяване, че увреждането на здравето на ищцата е
резултат от осъщественото наказателно преследване. Не следва да се кредитират и
показанията на свидетелите, че бизнесът на ищцата е бил съсипан, вследствие на
повдигането на обвинения срещу нея и наложените обезпечителни мерки върху
имуществото й, тъй като се установява, че в хода на досъдебното производство е
допуснато обезпечение по реда на чл.72 НПК чрез налагане на обезпечителна
мярка- запор върху три МПС, както и че Л., действайки по своя преценка, е
продала дружествените си дялове от „***”ООД и „***” ООД, като другите
дружества, в които е имала участие, не са прекратили дейност.
С оглед изложеното, се налага извод
за доказаност на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника
за репариране на установените неимуществени вреди, претърпени от ищцата.
При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът
следва да се съобрази с критериите за справедливост, визирани в чл.52 от ЗЗД, и
да отчете обстоятелствата досежно характера и вида на претърпените вреди,
тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство.
В случая се установи, че вследствие на незаконното обвинение в
престъпление на ищцата са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес,
големи притеснения и тревоги, страх от евентуално осъждане, загуба на
самочувствие, неудобство пред близки и познати, засегнати са били честта и
достойнството й, като интензитетът на отрицателните емоции е довел до
ограничаване на социалните й контакти и промяна в
начина й на живот. Тези вреди са търпени от ищцата в един продължителен период
от време- същата е привлечена на 25.06.2010г. като обвиняем за престъпления по
чл.321, ал.1 вр. с чл.93, т.20 от НК и по чл.214, ал.2, т.2 вр. с ал.1 вр. с
чл.213а, ал.3, т.3 от НК по образуваното досъдебно производство, което е
приключило с постановления за прекратяването му от 24.10.2014г. и 19.08.2016г.,
като съдът приема, че и за периода 24.10.2014г. - 19.08.2016г. ищцата е търпяла
вреди от проведеното наказателно преследване, макар да не й е било повдигано
обвинение за престъпление по чл.255, ал.3 вр. с ал.1, т.1-7 от НК. При преценка
размера на обезщетението следва да се отчетат още обстоятелствата, че
престъпленията, за които е водено производ-ството
са „тежки” по см. на чл.93,т.7 от НК, че ищцата е неосъждана, че по отношение
на нея не са действали мерки за неотклонение, доколкото обвинението е
повдигнато при условията на чл.269, ал.3, т.4, б.”а” от НПК, а също и че издадените
заповеди за арест са причинили ограничения при свободата й на придвижване,
унижения и неудобства. Наред с това следва да се съобрази, че наказателно
производство срещу ищцата е било предмет на коментари в средствата за масова
информация, което несъмнено е засегнало сериозно доброто й име, авторитета й в
обществото и в професионалните среди, злепоставило я е пред близките и
приятелите й и е засилило интензитета на негативните й изживявания. Съобразявайки
съдържанието на всички доказани по делото неимуществени вреди, претърпени от
ищцата в резултат на незаконното обвинение в престъпление, техния интензитет и
продължителност, данните за личността и социалния статус на ищцата, съдът
намира, че за справедливото й обезщетяване следва да се присъди сума от 20 000 лв.,
за която искът се явява основателен и ще се уважи, а за разликата до пълния
заявен размер от 50 000 лв.- ще се отхвърли.
Не са налице основания за намаляване на определения
размер на дължимото обезщетение, с оглед въведеното от ответника възражение по
чл.5 от ЗОДОВ.
Не се доказа, че е налице съпричиняване
от страна на ищцата по смисъла на посочената разпоредба, защото не се установява
поведение на пострадалата, което да е в причинно- следствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат. Действително, както
се твърди от ответника, през по-голямата част от периода, през който е водено
наказателното производство, ищцата е била извън страната /със съпруга й са
пребивавали в *** на законно основание, като притежатели на „***”/, но не може
да се възприеме като основателно становището, че по този начин същата е
допринесла за вредните последици, доколкото вредата в случая е причинена от
неоснователното обвинение срещу нея, а не от неразумна продължителност на
производството.
Върху определеното обезщетение за
неимуществени вреди, на основание чл.84, ал.3 във вр. с чл.86 от ЗЗД, в полза
на ищцата следва да се присъди обезщетение за забава.
В исковата молба се
претендира присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 19.08.2016г.
Според ТР №3 от 22.04.2005г. на ВКС по
т. д. №3/2004г. на ОСГК-т.4, вземането на пострадалото лице за обезщетяване на
вредите възниква, в хипотезата на прекратяване на наказателното производство,
от влизане в сила на постановлението за прекратяване, като от този момент
държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото
обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране на
отговорността на държавата.
В случая постановлението, с което е
прекратено наказателното производство, е издадено на 19.08.2016г. и няма данни
същото да е било обжалвано. При това положение следва да се приеме, че след
изтичане на 7-дневния срок за обжалване, считано от съставянето му,
прокурорският акт се е стабилизирал или началният момент на дължимостта на
претендираните лихви върху главницата следва да е 27.08.2016г.
Основателно се явява възражението на
ответника, заявено в отговора на исковата молба, че част от претенцията за
лихви е погасена по давност, тъй като съобразно
разпоредбата на чл.111, б.“в“ от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с
изтичане на тригодишен давностен срок. В случая исковата молба е
депозирана в съда на 25.10.2019г., при което се налага извод, че вземането за
лихви е погасено по давност за периода от 19.08.2016г. до 25.10.2016г. Следователно, върху главницата от 20 000 лв.
ще се присъди обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 25.10.2016г.
до окончателното изплащане на сумата, а в останалата част- за периода от 19.08.
2016г. до 25.10.2016г. акцесорната претенция ще следва да бъде отхвърлена, като
погасена по давност.
По исковете за обезщетение за имуществени
вреди:
Неоснователен е искът за обезщетение за имуществени вреди-
претърпени загуби, представляващи заплатено *** възнаграждение в полза на *** С. К. в досъдебното
производство.
Относно този иск
ищцата е представила разписка от 15.07.2010г., съдържаща изявление на *** С. К., че е получил от Р. К. сума в размер на 2000 евро.
Не е спорно и се установява от приложеното досъдебно
производство №37/ 2009г., че Р.Л.
е упълномощила *** К. да я
представлява и защитава по същото /с пълномощно
л.145, том 15/. За
да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение обаче, е необходимо страната да е заплатила това възнаграждение. В случая не се доказва в патримониума на ищцата да е настъпила твърдяната имуществена
вреда. От представената
разписка не се установява нито да са направени от Л. разходи за адвокатско възнаграждение, нито че получената от адвокат К. сума, предоставена му от *** Р.
К., е в причинно-следствена
връзка с воденото досъдебно
производство. Ето защо, липсват основания за
присъждане на обезщетение за разходи за адвокатска защита.
Не са налице основания за репариране по реда на ЗОДОВ
и на разходи на ищцата за заплатен адвокатски хонорар на *** Л. в
производството по издирване на Л. в *** и за отмяна на статута й на издирвано
от Интерпол лице.
По делото е представена квитанция от 30.09.2015г. за
заплатен от Л. адвокатски хонорар на *** Л. в размер на 1500 щ.д., но доколкото
липсват каквито и да е доказателства последният да е представлявал ищцата в
процедури, свързани с незаконното обвинение по конкретното наказателно
производство, то предявеният иск подлежи на отхвърляне.
По отношение на иска за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи- неполучени в исковия период
приходи от *** и *** дейност:
Според разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ, държавата дължи
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени
виновно от длъжностното лице.
Обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед
особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с
незаконните актове и действия на правозащитните органи /т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г.
на ОСГК на ВКС/. Пропуснатата
полза също подлежи на обезщетяване при това условие, като приход за имуществото
на пострадалия, който не се е осъществил заради непозволеното увреждане. Приходът
не трябва да е случайна, а закономерна последица от установите по делото
обстоятелства, да е обективно, а не само субективно очакван като увеличение на
имуществото и получаването му при нормални обстоятелства да е било осуетено от
незаконните действия на органите по чл. 2 от ЗОДОВ. Това означава осъществяването на прихода да е реално и
сигурно, като свързано с конкретните обстоятелства. Пропусната полза е елемент от фактическия състав, пораждащ
правото на обезщетение. Поради това и при липсата на изрично установена в
закона презумпция за настъпването й, пропусната
полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса.
В настоящото производство се установи от представените
от ищцата и изисканите от НАП писмени доказателства, че в периода 2007г.-2010г.
Л. е получила като съдружник в „***”ООД и „***” ООД /”***”ЕООД/ доход/
дивидент/- от дейността на „***” ООД за 2007г.- 20 000 лв., за 2008г.- 25 000
лв.; от дейността на „***” ООД за 2008г.- 100 000 лв. и за второто шестмесечие
на 2009г.- 15 300 лв., налични са и данни за осигурителния й доход за
периода на 01.01.2007г.-2010г. Установи се от приетото удостоверение от НАП и
че в периода 2011г.-2015г. ищцата не е декларирала доходи от извънтрудови
правоотношения. Не се доказа обаче реална възможност за сигурно увеличаване на
имуществото й с претендираната сума от 250 400 лв., нито че
неосъщественият приход е пряка и непосредствена последица от воденото срещу нея
наказателно производство. Не се установи твърдяното в исковата молба, че ищцата
е била принудена да се разпореди с притежаваните дялове в търговските дружества
именно по причина на повдигане на обвинение срещу нея и че поради
незаконосъобразните действия на органите на Прокуратурата е лишена от
възможността да реализира приходи от *** и *** дейност. От справка в Търговския
регистър се установи, че на 09.07.2010г. Л., чрез пълномощника си С. Л., е
продала дружествените си дялове от капитала на „***”ООД и „***”ООД, съотв. на „***”
ООД и на Д. Л., а останалите търговски дружества, в които има участие, се
ползват и понастоящем със статут на развиващи дейност, което сочи, че
икономическата им дейност е продължила, а не е прекъсната окончателно. Липсват
доказателства до каква степен са били засегнати финансовите и икономическите
позиции на ищцата, а също и такива, установяващи че пропуснатите ползи, за
които се претендира обезщетение, имат качеството на реалност и сигурност. Не би
могло да се приеме, че ако ищцата е останала съдружник и управител в
горепосочените дружества, тя със сигурност е щяла да реализира доход в размера,
получен за предходните три години -2007г.-2010г. Обезщетението за вреди,
съставляващи пропуснати ползи, следва да се присъжда само при доказването на
конкретни факти за реално изгубени доходи в определен размер, а не с оглед на
хипотетични възможности за увеличение на имуществото.
При така изложеното, съдът намира, че предявеният иск
за имуществени вреди в размер на 250 400 лв. следва да се отхвърли изцяло,
като неоснователен и недоказан.
Предвид
неоснователността на исковете за имуществени вреди, неоснователни са и
акцесорните искания за присъждане на лихви за забава върху търсените обезщетения.
Ищцата е направила искане за присъждане на разноски, които,
съобразно представения списък по чл.80 ГПК и доказателствата по делото, възлизат
на 1 810лв. /10лв. за внесена държавна такса и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1800лв. с ДДС/. С оглед изхода на правния спор и
съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ще следва да й се присъдят
такива в размер на 127,91лв. /10лв.-за
заплатена държавна такса и 117,91 лв.- разноски за адвокатско възнаграждение на
един адвокат, изчислени съобразно уважената част на исковете/.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес:
гр. София, бул. ”Витоша” №2, да заплати на Р.С.Л., с ЕГН ********** и адрес-***,
със съдебен адрес-***- адвокат Д., сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат на воденото
срещу нея наказателно производство- ДП № ЗМ 37/2009г. по описа на ОД на МВР - ***,
ДП №178/2009г., пр. преписка № 566/2009
г. по описа на ОП – *** , по-късно ДП №7/2014 г. на ОСлС – *** и пр.
преписка №1950/2013г. на ОП – ***,
прекратено с Постановление от 24.10.2014г. за
престъпления по чл.321, ал.1 вр. с чл.93, т.20 от НК и по чл.214, ал.2,
т.2 вр. с ал.1 вр. с чл.213а, ал.3, т.3 от НК и с Постановление от 19.08.2016г.
за престъпление по чл.255, ал.3 вр. с ал.1, т.1-7 от НК, ведно със законната
лихва върху присъденото обезщетение, считано от 25.10.2016г. до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.С.Л. иск за обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над уважения размер от 20 000 лв. до пълния претендиран
размер от 50 000 лв., както и искането за присъждане на законната лихва
върху главницата от 50 000лв. за периода от 19.08. 2016г. до 25.10.2016г., като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от Р.С.Л., с
ЕГН ********** и адрес ***, със съдебен адрес-***- адвокат Д., против Прокуратурата
на Република България, с адрес: гр. София, бул. ”Витоша” №2, искове за
осъждането на ответника да заплати на ищцата обезщетения за претърпени
имуществени вреди в резултат на воденото срещу нея наказателно производство -ДП
№ ЗМ 37/2009г. по описа на ОД на МВР - ***, ДП №178/2009г., пр. преписка № 566/2009 г. по описа на ОП – ***, по-късно
ДП №7/2014 г. на ОСлС- *** и пр. пр. №1950/2013г.
на ОП – ***, прекратено с Постановление от 24.10.2014г.- за престъпления по чл.321, ал.1 вр. с чл.93,
т.20 от НК и по чл.214, ал.2, т.2 вр. с ал.1 вр. с чл.213а, ал.3, т.3 от НК и с
Постановление от 19.08.2016г.- за престъпление по чл.255, ал.3 вр. с ал.1,
т.1-7 от НК, както следва: обезщетение за имуществени вреди в размер на
2 000 лв., съставляващи заплатен адвокатски хонорар в полза на адвокат С.
К. за защита и процесуално представителство по ДП №37/2009г. на ОД МВР – ***;
обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 925 лв., представляващи
левовата равностойност на 1 500 щ.д.,- заплатен адвокатски хонорар на
адвокат Н. Ф. Л., ***, за осъществяване на защита и представителство в
производството по *** и за отмяна на статута й на издирвано от Интерпол лице;
обезщетение за имуществени вреди в размер на 250 400 лева, представляващи
неполучени от ищцата в периода 01.01.2011г.-01.01.2015г. приходи от *** и ***
дейност, в качеството й на съдружник/едноличен собственик на капитала и
управител на „***“ООД, „***“ООД, „***“ООД, „***“ЕООД и „***“ ЕООД, както и
исканията на ищцата за присъждане на законната лихва върху търсените
обезщетения, считано от 19.08.2016г. до изплащането им.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес:
гр.София, бул. ”Витоша” №2, да заплати на
Р.С.Л., с ЕГН ********** и адрес ***,
със съдебен адрес-***- адв. Д., сума в размер на 127,91 /сто двадесет и седем
лв. и деветдесет и една ст./лв. –направени разноски за производството,
изчислени съобразно уважената част на исковете.
Присъдените в полза на ищцата Р.С.Л. суми да се
изплатят от ответника по следната банкова сметка ****, с титуляр С. С. Л..
Решението подлежи на обжалване пред
Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: