№ 7037
гр. София, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110113678 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49,
вр. чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД, за заплащане на сумата в размер на 2600 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в
загуба на право да ползва данъчен кредит в размер на 2600 лева, за периода м.06.2022 г., - м.
07.2022 г., причинени от противоправно бездействие на служители на ответника,
изразяващо се в нарушение на данъчното законодателство – неподаване на коректна
данъчна информация, респ. невнасяне на платения от ищеца ДДС, съгласно фактури №
10000000002 и № 10000000003, които ответното дружество било задължено да внесе реално
в бюджета, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска -
16.03.2023г. до окончателното плащане, сумата в размер на 47,67 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата, за периода от 09.01.2023 г., до 16.03.2023г., съединени
при условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, за заплащане на сумата
в размер на 2600 лева, представляваща сума с която ответника неоснователно се е обогатил
за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на
иска -16.03.2023г. до окончателното плащане.
В исковата молба, ищцовото дружество твърди, че между него и трето за процеса
лице – /ФИРМА/ е бил сключен договор за строително-ремонтни дейности, по силата на
който последното дружество му възложило поправка на покрив на обект ************.
Поддържа, че на 30.06.2022 г., сключил договор с ответника, в качеството му на
подизпълнител, по силата на който му възложил да извърши строително-ремонтни дейности
на обект ************. След завършване на възложената работа, ищецът получил
възнаграждение от /ФИРМА/, а от своя страна заплатил възнаграждението на ответника, по
издадени от последния фактури № 10000000002 и № 10000000003, с вкл. ДДС в общ размер
на 2600 лв. Посочва, че се възползвал от правото си на данъчен кредит за последната сума,
но след проверка от страна на органа по приходите, следвало да възстанови същата сума,
тъй като ответникът не подал коректна данъчна информация, респективно не внесъл
платения от ищеца ДДС. В условията на евентуалност, твърди, че ответника се е обогатил
неоснователно със сумата от 2600 лева, доколкото последният си е спестил разходи за
1
сметка на ищеца. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, се представлява от
адвокат С., която поддържа исковите претенции и моли за уважаването им.
Ответникът /ФИРМА/, редовно призован в съдебно заседание, не се представлява.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение, съгласно
чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпределената и указана на страните доказателствена тежест в процеса на
основание чл. 154 от ГПК, именно ищецът следваше да докаже осъществяването на
релевантните за спора факти и обстоятелства, а именно:осъществяване фактическия състав
на чл. 45 от ЗЗД, а именно деяние /действие или бездействие от страна на служители на
ответника/, обстоятелството, че именно ответникът е имал задължението да подаде коректна
данъчна информация и да внесе сумата, представляваща ДДС, сочените имуществени вреди
и техния размер, причинна връзка между деянието и вредите, противоправност на деянието,
като на основание чл. 45, ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното; по
акцесорния иск наличието на главнично вземане, изпадането на ответника в забава и
размера на лихвата.
По делото осъществяването на релевантните за спора факти и обстоятелства по
главния иск не се оспорва от ответника. Освен това съдът намира за нужно да посочи и
следното:
Упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит, съгласно предвидените
в чл. 71 от ЗДДС условия, предполага наличието на едно вече възникнало право, тоест
осъществен фактически състав, предвиден в ал. 1 на чл. 68 от ЗДДС, при условията на ал. 2,
ал. 3, ал. 4 или ал. 5 от същата правна норма. В хипотезата на чл. 68, ал. 1, т. 2 от ЗДДС,
приложима по отношение на процесните доставки, фактическият състав на възникването на
правото на приспадане изисква реално плащане, преди възникването на данъчното събитие
за дадената доставка и доказването на този състав е изцяло в тежест на претендиращия
правото на приспадане на косвения данък. Доказването на получена стока или услуга по
облагаема доставка по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е свързано с установяване на
действия по изпълнение на конкретна сделка или услуга, както и счетоводното й отразяване.
В конкретиката на случая, ответникът не оспорва, че между страните е сключен договор за
изпълнение на СМР от 30.06.2022г., по силата на който ответното дружество е приело да
изпълни дейностите, предмет на сключения между /ФИРМА/ и /ФИРМА/ договор от
30.06.2022г., тоест реално осъществена доставка. Не се оспорва и че след осъществяване на
доставката, ищцовото дружество е получило възнаграждение по договор от 30.06.2022г.,
съответно ответникът също е получил възнаграждението си, във връзка с което по делото са
приети фактура № **********, свидетелстваща за авансово плащане и № ********** за
окончателно плащане, издадени от ответника. Според чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано
лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен
документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при
определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за
този данъчен период; 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния
данъчен период, а според ал. 2 на същия текст, данъкът е дължим от регистрираното лице за
данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е
издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през
който данъкът е станал изискуем. Или иначе казано, съгласно условията на т. 2 и т. 3 от ал. 1
на цитирания текст, издаденият данъчен документ за съответния данъчен период, следва да
участва при формирането на данъчния резултат за този период. В производството не се
оспорва, че процесните фактури са издадени от ответника, с включен в тях ДДС.
2
Не е спорно, че ищецът е подал справка – декларация по ЗДДС, за периода от
01.06.2022г. до 30.06.2022г. и справка – декларация по ЗДДС, за периода от 01.07.2022г. до
31.07.2022г. за ползване на данъчен кредит по горепосочените фактури с ДДС общо на
стойност от 2600,00 лева, като след извършена проверка, проверяващите лица са установили,
че за ищеца не е възникнало облагаемо данъчно събитие по фактурите, поради недоказване
на облагаема доставка, поради и което с покана по чл. 103 от ДОПК № П-22220222214072-
177-001/15.12.2022г., ищецът е поканен да подаде коригираща декларация. Съгласно ЗДДС
и Правилника за прилагането му, данъчното задължение възниква в момента на
фактурирането на стоката и услугите. Данъкът, който е начислен и включен във фактурите,
следва да се внесе в бюджета или да се прихване със сумата на данъчния кредит на датата на
разчитане - 14-то число на следващия месец, независимо от това клиентът-получател по
сделката платил ли е или не стоките и услугите. Рискът от неплащането или късното
плащане на цената и на начисления данък се поема от изпълнителя на сделката, т. е.
продавача. Съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗДДС (в относимата през 2022 г. редакция на
разпоредбата от ДВ бр. 14/2022, в сила от 18.02.2022 г.), за всеки данъчен период
регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните
регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 159б. На основание чл. 125, ал. 5 от
ЗДДС справката декларация и отчетните регистри следва да се подадат до 14-то число,
включително, на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Като данъчен
период чл. 87, ал. 1 от ЗДДС определя периода от време, след изтичането на който
регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с резултата за този данъчен
период, като съгласно ал. 2, данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и
съвпада с календарния месец, освен в случаите по глава осемнадесета. Чл. 88, ал. 1 от ЗДДС
определя като резултат за всеки данъчен период разликата между общата сума на данъка,
който е изискуем от лицето за този данъчен период, и общата сума на данъчния кредит, за
който е упражнено правото на приспадане през този данъчен период. Съгласно чл. 88, ал. 2
от ЗДДС, когато начисленият данък превишава данъчния кредит, разликата представлява
резултат за периода - данък за внасяне и респективно съгласно чл. 88, ал. 3 от ЗДДС - когато
данъчният кредит превишава начисления данък, разликата представлява резултат за периода
- данък за възстановяване.
По гореустановеното и при все процесуалното поведение на ответника и
обстоятелството, че той не оспорва релевантните за спора факти и обстоятелства, съдът
намира, главният иск за доказан. Установи се по делото противоправно поведение на
служител на ответника, изразяващо се в неподаване, съгласно реда посочен по-горе на
данъчна декларация и невнасянето на ДДС, в причинна връзка с което за ищеца е
произлязла имуществена вреда на претендираната стойност.
При уважаване на главния иск, съдът не дължи обсъждане по същество на
предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД.
Обезщетението за забавено изпълнение се дължи от датата на увреждането, когато са
настъпили и вредите – чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, поради което следва да се уважи искането за
присъждане на законната лихва върху главницата. Ищецът е заплатил сумата във връзка с
коригиращата декларация в размер на 2600 лева на 09.01.2023г. /видно от платежно
нареждане, прието на л.24 от досието по делото/, като мораторната лихва се претендира
именно от тази дата до датата на предявяване на исковата молба в съда – 16.03.2023г., като
така изчислена служебно от съда на основание чл. 162 от ГПК възлиза на процесната сума
от 47,67 лева.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца. На ищеца
следва да се присъди заплатената от него държавна такса в производството в размер на
209,94 лева, както и следва да му се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1200,00
лева с ДДС, за реалното заплащане на което съобразно постановките на т.1 от ТР № 6/2013г.
3
на ОСГТК на ВКС са налице доказателства на л.49-50 от досието по делото, или общо
сумата в размер на 1409,94 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************** ДА ЗАПЛАТИ /ФИРМА/, ЕИК
****************, сумата в размер на 2600 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в загуба на право да ползва
данъчен кредит в размер на 2600 лева, за периода м.06.2022 г., - м. 07.2022 г., причинени от
противоправно бездействие на служители на ответника, изразяващо се в нарушение на
данъчното законодателство – неподаване на коректна данъчна информация, респ. невнасяне
на платения от ищеца ДДС, съгласно фактури № 10000000002 и № 10000000003, които
ответното дружество било задължено да внесе реално в бюджета, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на иска -16.03.2023г. до окончателното плащане,
сумата в размер на 47,67 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, за
периода от 09.01.2023 г., до 16.03.2023г.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************** ДА ЗАПЛАТИ /ФИРМА/, ЕИК
****************, сумата в размер на 1409,94 лева, деловодни разноски на основание чл.
78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4