Определение по дело №1520/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1861
Дата: 3 юли 2020 г. (в сила от 3 юли 2020 г.)
Съдия: Мариана Георгиева Карастанчева
Дело: 20202100501520
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 24 юни 2020 г.

Съдържание на акта

                                    

 

                                            О     П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И    Е    № І-1861

                                                         

 

                                                   град Бургас ,03.07. 2020 година     

 

 

Бургаският   окръжен    съд ,  гражданска колегия , в  закрито заседание  

на .............03.07..................   през

две хиляди и  двадесета  година ,             в състав :

 

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева 

                                    ЧЛЕНОВЕ : Пламена Върбанова         

                мл.с.Детелина Димова                                         

                                                                                             

                   при секретаря.................................................,като   разгледа  докладваното

                       от................съдията  М.Карастанчева…..   .....ч.гр.д. № 1520  по описа  за

               2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :

 

                                             Производството  е по чл.258  от  ГПК и е образувано по частната жалба на процесуалния представител на  „Водоснабдяване и канализация“ЕАД-гр.Бургас   против решение № 228/16.12.2019 г. г. постановено по гр.д. № 469/2019 г. по описа на Несебърския  районен съд в частта  относно  разноските по делото ,като е оставено без уважение  искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение   над присъдения размер от 50 лв.                                          Сочи се в частната жалба ,че в атакуваната част решението  е необосновано.Не е  съобразено обстоятелството ,че  предявяването на иска  е провокирано от отказа на длъжника да плати доброволно задължението си  и подаденото от него възражение пред заповедния съд .Касае се за два обективно съединени иска ,поради което се счита за несправедливо занижаването на  възнаграждението на юрисконсулта.

                                             Ответникът по частната жалба не е взел становище по нея.

                                             След преценка на изложените  в частната жалба съображения и данните по делото Бургаският окръжен съд  прие за установено следното :

                                             Частнага  жалба е процесуално допустима-депозирана е от легитимирана страна ,срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния  двуседмичен срок  .  

                                           Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

                                              Съобразно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото   в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да претендира присъждане на направените от него разноски за всяка инстанция, пред която се е развило производството, съразмерно на уважената част от иска. Съгласно дадените задължителни разяснения по т. 11 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС претенцията за присъждане на разноски следва да бъде заявена до приключване на устните състезания в съответната инстанция и в този срок трябва да бъдат представени и доказателства за реалното им извършване, както и списък на разноските по чл. 80 ГПК.

                                              Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от НЗПП, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като възнаграждението по дела с материален интерес за една инстанция следва да е в границите от 100 до 300 лева. С постановеното по настоящото дело решение  районният  съд правилно в нормативно установените граници по чл. 25, ал. 1 от НЗПП е определил 50 лв. размер на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред РС, поради което отсъстват законови основания за неговото намаляване.Това е така ,защото  исковите претенции –за заплащане на   сумите от 422,27 лв. – стойността на дължима и незаплатена доставена  ,отведена и пречистена    вода за  изискуемия срок по издадени фактури за периода от 27.06.2016 г. до 26.11.2018 г.;сумата от 6,85 лв.-обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 28.07.2016 г. до 03.01.2019 г. ,ведно със законната лихва върху главницаа от 03.01.2019 г. до окончателното й изплащане ,както и за сумата от 75 лв. –разноски в заповедното производство  по ч.гр.д. № 12/2019 г. на НРС ,са били отхвърлени от първоинстанционния съд ,тъй като в хода на производството   ответникът   е изплатил изцяло задълженията си .  

                                                   При това положение правилно ,  а  в съответствие с изискването на чл. 78, ал. 8 ГПК, съдът е приложил чл. 37 ЗПП, към който нормата изрично бланкетира. В тази връзка са съобразени и указанията относно начина на определяне на възнаграждението в разглежданата хипотеза в чл. 25, ал.1 НЗПП,с размера на претенциите и обстоятелството ,че същите са отхвърлени . Следва да се отбележи, че доколкото законът не поставя други императивни изисквания, които следва да бъдат съобразявани при преценка за този размер, то и съдът законосъобразно го е определил като в негова дискреция изцяло е това определяне в рамките на нормативно заложения размер. Нормата на чл. 37 ГПК не поставя изискванията, разглеждани и поддържани от жалбоподателя, което ги прави неотносими към случая, дотолкова, доколкото разбирането им за извършване на преценка, оставено от законодателя изцяло на съда, не се извежда от нито една от цитираните и приложими норми. Правно ирелевантно е и разбирането на страната, за това че следвало съдът да съобразява при определяне на разглежданото възнаграждение фактическата и правна сложност на делото. С тези изисквания се свързва единствено намаляването на адвокатско възнаграждение като прекомерно съгл. чл. 78, ал. 5 ГПК, който в случая е неприложим и неотносим към определяне на обсъжданото възнаграждение, тъй като липсва бланкет към тази норма. След като  съгласно чл. 25. ал.1 НЗПП / ДВ, бр. 98 от 2015 г. , в сила от 15.12.2015 г.) за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв,както и предвид факта,че  исковите претенции са отхвърлени изцяло /поради плащане в хода на производството /правилна е преценката ,че  в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за процесуално представителство в размер на половината от  определения за това минимум –с оглед характера на делото и цената на исковете .       

                                             По тези съображения Бургаският окръжен съд        

                                                                                                                       

 

                                             О   П   Р   Е   Д   Е   Л    И   :

 

 

                                             ПОТВЪРЖДАВА  решение  № 228/16.12.2019 г. постановено по гр.д. № 469/2019 г. по описа на Несебърския районен съд                                           ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не   подлежи на  касационно обжалване В ЧАСТТА относно  разноските по делото ,като е оставено без уважение  искането на частния жалбоподател„Водоснабдяване и канализация“ЕАД-гр.Бургас   ,със седалище и адрес на управление-гр.Бургас ,кв.“Победа“,ул. „Генерал Владимир Вазов „ № 3 ,представлявано от гл.ю.к.Десислава Златева за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение   над присъдения размер от 50 лв.      .

                                             ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  не подлежи на касационно обжалване .

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ   :1.

 

                                                                                                  2.