№ 86692
гр. София, 19.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Частно гражданско дело
№ 20221110147134 по описа за 2022 година
Образувано е по заявление на Фирма за издаване на заповед за
изпълнение срещу И. Е. С. за сумата от 500 лв., представляваща главница по
договор за потребителски кредит № ********** от 22.08.2021 г., ведно със
законна лихва от 31.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 101,93
лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.09.2021 г. до 20.07.2021
г., лихва за забава в размер на 113,56 лв. за периода от 21.09.2021 г. до
20.07.2022 г., законна лихва в размер на 8,38 лв. за периода от 20.07.2022 г. до
30.08.2022 г., сумата от 150 лв., представляваща неплатено възнаграждение за
закупена и използвана услуга „Фаст“, ведно със законна лихва от 31.08.2022 г.
до изплащане на вземането, сумата от 30 лв., представляваща такси по тарифа
за извънсъдебно събиране на вземането, ведно със законна лихва от
31.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 25 лв. държавна такса и
180 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
Настоящият състав намира, че искането за издаване на заповед за
изпълнени по отношение на претенцията за възнаграждение за
допълнителните услуги „Фаст“ в размер на 150 следва да бъде оставена без
уважение. От изложеното в заявлението е видно, че възнаграждението за
предоставяне на допълнителни услуги се претендира като разсрочено за срока
на сключения между страните договор за кредит, на равни месечни вноски и
добавено към месечните вноски за погасяване на кредита. Предвид
описанието на претенциите, дадени в т. 12 от заявлението, настоящият състав
намира, че клаузите за заплащане на възнаграждение за допълнителните
услуги „Фаст“ противоречат на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
което обосновава извод за тяхната евентуална нищожност. В противоречие на
императивното изискване на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК се претендира
възнаграждение за множество услуги, което е уговорено да се заплащат
предварително. Подобна уговорка за заплащане на възнаграждение за услуги,
от които кредитополучателят би могъл и да не се възползва по време на
действието на договора за кредит противоречи на принципа на
добросъвестност и справедливост при договарянето, който изисква
потребителят да заплаща такса за реално ползване на дадена услуга, а не за
хипотетично ползване на такава. Съдът намира, че допълнителната услуга
„Фаст“ представлява именно услуга във връзка с усвояването и управлението
на кредита, поради което и не може да се приеме, че попадат в приложеното
поле на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Поради това претендирането им от потребителя
противоречи и на забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, според която кредиторът
1
не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия за
управление на кредита.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта, в която се претендира
разходи за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 30 лв. Така
посоченото вземане не се явява дължимо, като изводът за това може да се
направи въз основа на самите твърдение на заявителя. В случая дължимостта