Решение по дело №587/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3180
Дата: 22 май 2020 г. (в сила от 22 май 2020 г.)
Съдия: Анета Илчева Илчева
Дело: 20181100500587
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 януари 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 22.05.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Г въззивен състав, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

          ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА

        АНЕТА ИЛЧЕВА

 

при участието на секретаря Алина Тодорова, разгледа докладваното от съдия Илчева в. гр. д. № 587 по описа за 2018 г. по описа на СГС и взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 108757 от 02.05.2017 г., постановено по гр. д. № 32209/2016 г. по описа на СРС, 125 състав, са отхвърлени предявените от А.П.К. против Р.В.Б. иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на 1/3 част от разноските, платени от ищцата като титуляр на вещно право на ползване върху ап. 86 за ток, вода, парно, данъци за периода 06.2011 г. – 06.2016 г. в общ размер на 2309,82 лева и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в общ размер на 563,06 лева от падежа на всяко вземане до 06.2016 г.

Недоволна от постановеното решение е останала ищцата А.П.К., която в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подала въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, което счита за незаконосъобразно, неправилно и постановено в разрез със събраните доказателства. Жалбоподателката поддържа, че в решенето се съдържат противоположни изводи, тъй като съдът е приел, както че ищцата е титуляр на право на ползване, така и съсобственик на процесния имот, също така и че искът е предявен по чл. 59 ЗЗД, а след това е променил правната му квалификация на чл. 30, ал. 2 ЗС. Сочи, че неправилно е прието, че ответницата е собственик на 1/3 идеална част от имота. Излага, че в представения по делото н. а. № 35/2002 г. е посочено, че ищцата има запазено право на владение и обитаване на една стая от апартамента. Счита за неправилно, че съдът не е индивидуализирал н. а. от 1990 г., а е извел легитимацията на ищцата от него. Намира, че съдът е обсъждал квотите в съсобствеността на процесния имот без това да е предмет на делото. Излага, че от н. а. от 2002 г. се установява, че ищцата е ползвател на имота, а ответницата – собственик на ½ идеална част. Посочва, че неправилно искът е бил отхвърлен при дадена различна правна квалификация, а именно чл. 30, ал. 2 ЗС. Счита, че съдът е обсъдил доказателства, несъбрани по делото. 

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответницата Р.В.Б., в който същата се счита за немотивирана. Посочва се, че правилно е счетено, че ищцата е съсобственик на 1/3 от имота и след като само тя го обитава имота закономерно следва да заплаща режийните разходи. Счита, че правилно е бил обсъден н. а. от 1990 г., който изяснява квотите в съсобствеността. Намира, че искът правилно е бил отхвърлен, тъй като ищцата е съсобственик заедно с ответницата в процесния имот.  

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна в процеса, поради което е допустима, а разгледана по същество е частично основателна. 

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

СРС, 125 състав е бил сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Съгласно ал. 2 на същия член това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. Предпоставките на иска за неоснователно обогатяване, които следва да са налице кумулативно, са: обедняване на ищеца, обогатяване на ответника под формата на реално увеличение на имуществото му или под формата на спестяване на разходи, които нормално би направил, липса на правно основание за имущественото разместване.

В настоящия случай ищцата се легитимира като ползвател на 1/3 от процесния имот и претендира от неговия собственик част от разходите за имота, съразмерна на частта в собствеността. Според чл. 59, ал. 2 и ППВС № 1/1979 г. искът е винаги със субсидиарен характер и защита чрез него може да се търси само ако ищецът не може да се защити чрез друг иск на договорно или извъндоговорно основание срещу неоснователното си обедняване за сметка на обогатяването на друг правен субект. Доводът във въззивната жалба за дадена впоследствие различна правна квалификация, а именно такава по чл. 30, ал. 2 ЗС, едва с постановеното по делото решение, е основателен, тъй като искът първоначално е бил квалифициран като такъв по чл. 59 ЗЗД с оглед твърденията в исковата молба, като в доклада по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ответницата Р.Б. и сестра ѝ Снежанка К. по силата на нотариален акт за дарение № 35/2002 г. са съсобственици на по ½ ид. част от ап. 84, както и че ищцата А.К. е вписана в нотариалния акт със запазено право на владение и обитаване на една стая от дарявания апартамент с общо ползване на всички сервизни помещения до края на живота си. Така приемайки едва с крайния си съдебен акт, че правната квалификация на предявения иск е чл. 30, ал. 2 ЗС, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до невъзможност на страните да осъществят доказване на обстоятелствата, стоящи в тяхна доказателствена тежест, тъй като тези факти са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване, поради което постановеното решение подлежи на отмяна.

Както бе посочено искът по чл. 59 ЗЗД е субсидиарен и неговото предявяване изисква липсата на друг иск, на който страната да може да основе претенциите си. Правилна е правната квалификация, дадена първоначално от първоинстанционния иск, а именно такава по чл. 59 ЗЗД с оглед твърденията в исковата молба, че сумите се претендират от собственика на имота, тъй като ищцата има само вещно право на ползване върху процесния имот.

След като е прието за безспорно, че ищцата А.К. е вещен ползвател на 1/3 част от процесния апартамент, то същата следва да заплаща 1/3 част от режийните разходи за процесния имот, при липса на друга уговорка между страните. С исковата молба се иска да се осъди ответницата да заплати 1/3 част от направени от ищцата разходи за ток, вода, парно, данъци за периода 06.2011 г. – 06.2016 г. Съгласно чл. 57, ал. 1 ЗС ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването, включително данъците и другите такси, съразмерно на притежаваното вещно право на ползване. Представени са платежни бележки, касови бонове, извлечения от банкови сметки за доказване на извършени разходи. Съдът намира, че не следва да се вземат предвид документите, в които като платец е посочено друго лице, различно от ищцата, тъй като същите не могат да установят, че именно ищцата е направила твърдените плащания. Не следва да се вземат предвид и представените платежни документи, касаещи плащания извън исковия период.

Въззивният съд намира, че ищцата е направила следните разходи, представляващи режийни разноски за процесния апартамент: 27,70 лева - данък върху недвижимите имоти, платен на 18.03.2016 г., 99,55 лева – такса битови отпадъци, платена на 18.03.2016 г., 127,25 лева - данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за 2015 г., платени на 12.02.2015 г., 27,85 лева - данък върху недвижимите имоти, платен на 21.03.2014 г., 100,08 лева – такса битови отпадъци, платена на 21.03.2014 г., 128,95 лева - данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за 2013 г., платени на 11.04.2013 г., 130,14 лева - данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за 2012 г., платени на 26.04.2012 г., 8,82 лева – фактура от „Софийска вода“ АД от 26.04.2016 г., платена на 11.05.2016 г., 8,82 лева – фактура от „Софийска вода“ АД от 25.03.2016 г., платена на 21.04.2016 г., 10,51 лева – фактура от „Софийска вода“ АД, платена на 29.02.2016 г., 10,58 лева – фактура от „Софийска вода“ АД, платена на 28.01.2016 г., 10,58 лева – фактура от „Софийска вода“ АД, платена на 05.01.2016 г., 9,03 лева – фактура от „Софийска вода“ АД, платена на 27.11.2015 г., 10,58 лева – фактура от „Софийска вода“ АД, платена на 28.10.2015 г., 10,67 лева – фактура от „Софийска вода“ АД, платена на 29.09.2015 г., 1,49 лева – фактура от „Софийска вода“ АД, платена на 29.09.2015 г., 0,44 лева – фактура от „Софийска вода“ АД, платена на 29.09.2015 г., 0,44 лева – фактура от „Софийска вода“ АД, платена на 28.08.2015 г., 13,67 лева – фактура от „Софийска вода“ АД, платена на 28.08.2015 г., 0,44 лева – фактура от „Софийска вода“ АД, платена на 23.07.2015 г., 13,67 лева – фактура от „Софийска вода“ АД, платена на 23.07.2015 г., 13,67 лева – фактура от „Софийска вода“ АД, платена на 30.06.2015 г., 17,64 лева – фактура от „Софийска вода“ АД, платена на 19.05.2015 г., 15,88 лева – фактура от „Софийска вода“ АД, платена на 15.04.2015 г., 0,17 лева – фактура от „Софийска вода“ АД, платена на 15.04.2015 г., 20,60 лева – фактура от „Софийска вода“ АД, платена на 21.03.2015 г., 15,88 лева – фактура от „Софийска вода“ АД, платена на 11.02.2015 г., 24,55 лева – фактура от 24.12.2013 г. от „Елекроразпределение столично“ ЕАД, платена на 09.01.2014 г., 15,88 лева – плащане към „Софийска вода“ АД за м. 12, платена на 10.01.2014 г., 117,79 лева – плащане към „Топлофикация София“ ЕАД за м. 12, платена на 14.01.2014 г., 37,37 лева – фактура от 22.01.2014 г. от „Елекроразпределение столично“ ЕАД, платена на 10.02.2014 г., 10,58 лева – плащане към „Софийска вода“ АД за м. 01, платена на 11.02.2014 г., 114,03 лева – плащане към „Топлофикация София“ ЕАД за м. 01, платена на 18.02.2014 г., 17,93 лева – фактура от 18.02.2014 г. от „Елекроразпределение столично“ ЕАД, платена на 10.03.2014 г., 36,31 лева – плащане към „Софийска вода“ АД за м. 02, платена на 10.03.2014 г., 94,05 лева – плащане към „Топлофикация София“ ЕАД за м. 02, платена на 17.03.2014 г., 13,79 лева – фактура от 19.03.2014 г. от „Елекроразпределение столично“ ЕАД, платена на 07.04.2014 г., 19,40 лева – плащане към „Софийска вода“ АД за м. 03, платена на 10.04.2014 г., 92,65 лева – плащане към „Топлофикация София“ ЕАД за м. 03, платена на 16.04.2014 г., 12,60 лева – фактура от 16.04.2014 г. от „Елекроразпределение столично“ ЕАД, платена на 09.05.2014 г., 19,40 лева – плащане към „Софийска вода“ АД за м. 04, платена на 10.05.2014 г., 66,11 лева – плащане към „Топлофикация София“ ЕАД за м. 04, платена на 16.05.2014 г., 15,32 лева – фактура от 18.05.2014 г. от „Елекроразпределение столично“ ЕАД, платена на 09.06.2014 г., 12,52 лева – плащане към „Софийска вода“ АД за м. 05, платена на 10.06.2014 г., 30,93 лева – плащане към „Топлофикация София“ ЕАД за м. 05, платена на 17.06.2014 г., 16,27 лева – фактура от 17.06.2014 г. от „Елекроразпределение столично“ ЕАД, платена на 08.07.2014 г., 15,88 лева – плащане към „Софийска вода“ АД за м. 06, платена на 10.07.2014 г., 14,28 лева – плащане към „Топлофикация София“ ЕАД за м. 06, платена на 16.07.2014 г., 49,19 лева – плащане към „Топлофикация София“ ЕАД за м. 06, платена на 16.07.2014 г., 13,50 лева – фактура от 24.07.2014 г. от „Елекроразпределение столично“ ЕАД, платена на 07.08.2014 г., 15,88 лева – плащане към „Софийска вода“ АД за м. 07, платена на 11.08.2014 г., 9,29 лева – фактура от 16.08.2014 г. от „Елекроразпределение столично“ ЕАД, платена на 08.09.2014 г., 17,05 лева – плащане към „Софийска вода“ АД за м. 08, платена на 10.09.2014 г., 15,53 лева – фактура от 17.09.2014 г. от „Елекроразпределение столично“ ЕАД, платена на 09.10.2014 г., 15,88 лева – плащане към „Софийска вода“ АД за м. 09, платена на 10.10.2014 г., 14,08 лева – фактура от 15.10.2014 г. от „Елекроразпределение столично“ ЕАД, платена на 11.10.2014 г., 15,88 лева – плащане към „Софийска вода“ АД за м. 10, платена на 11.11.2014 г., 19 лева – фактура от 14.11.2014 г. от „Елекроразпределение столично“ ЕАД, платена на 08.12.2014 г., 22,63 лева – плащане към „Софийска вода“ АД за м. 11, платена на 10.12.2014 г., 18,29 лева – фактура от 14.12.2014 г. от „Елекроразпределение столично“ ЕАД, платена на 09.01.2015 г., 15,88 лева – плащане към „Софийска вода“ АД за м. 12, платена на 12.01.2015 г., 14,68 лева – фактура от 18.12.2012 г. от „Елекроразпределение столично“ ЕАД, платена на 09.01.2013 г., 12,35 лева – плащане към „Софийска вода“ АД за м. 12, платена на 10.01.2013 г., 146,20 лева – плащане към „Топлофикация София“ ЕАД за м. 12, платена на 14.01.2013 г., 21 лева – фактура от 23.01.2013 г. от „Елекроразпределение столично“ ЕАД, платена на 08.02.2013 г., 15,88 лева – плащане към „Софийска вода“ АД за м. 01, платена на 12.02.2013 г., 133,02 лева – плащане към „Топлофикация София“ ЕАД за м. 01, платена на 18.02.2013 г., 16,85 лева – фактура от 22.02.2013 г. от „Елекроразпределение столично“ ЕАД, платена на 08.03.2013 г., 21,22 лева – плащане към „Софийска вода“ АД за м. 02, платена на 11.03.2013 г., 110,78 лева – плащане към „Топлофикация София“ ЕАД за м. 02, платена на 18.03.2013 г., 14,32 лева – фактура от 21.03.2013 г. от „Елекроразпределение столично“ ЕАД, платена на 09.04.2013 г., 12,35 лева – плащане към „Софийска вода“ АД за м. 03, платена на 14.04.2013 г., 110,58 лева – плащане към „Топлофикация София“ ЕАД за м. 03, платена на 15.04.2013 г., 15,36 лева – фактура от 19.04.2013 г. от „Елекроразпределение столично“ ЕАД, платена на 09.05.2013 г., 12,35 лева – плащане към „Софийска вода“ АД за м. 04, платена на 10.05.2013 г., 63,59 лева – плащане към „Топлофикация София“ ЕАД за м. 04, платена на 16.05.2013 г., 2,71 лева – плащане към „Софийска вода“ АД за м. 05, платена на 10.06.2013 г., 16,31 лева – фактура от 19.05.2013 г. от „Елекроразпределение столично“ ЕАД, платена на 10.06.2013 г., 30,66 лева – плащане към „Топлофикация София“ ЕАД за м. 05, платена на 17.06.2013 г., 14,20 лева – фактура от 21.06.2013 г. от „Елекроразпределение столично“ ЕАД, платена на 09.07.2013 г., 10,58 лева – плащане към „Софийска вода“ АД за м. 06, платена на 10.07.2013 г., 14,28 лева – плащане към „Топлофикация София“ ЕАД за м. 06, платена на 15.07.2013 г., 30,10 лева – плащане към „Топлофикация София“ ЕАД за м. 06, платена на 15.07.2013 г., 8,82 лева – плащане към „Софийска вода“ АД за м. 07, платена на 12.08.2013 г., 15,26 лева – фактура от 20.07.2013 г. от „Елекроразпределение столично“ ЕАД, платена на 12.08.2013 г., 78,48 лева – плащане към „Топлофикация София“ ЕАД за м. 07, платена на 15.08.2013 г., 10,86 лева – фактура от 22.08.2013 г. от „Елекроразпределение столично“ ЕАД, платена на 09.09.2013 г., 43,72 лева – плащане към „Софийска вода“ АД за м. 08, платена на 10.09.2013 г., 27,43 лева – плащане към „Топлофикация София“ ЕАД за м. 08, платена на 17.09.2013 г., 16,30 лева – фактура от 22.09.2013 г. от „Елекроразпределение столично“ ЕАД, платена на 09.10.2013 г., 12,35 лева – плащане към „Софийска вода“ АД за м. 09, платена на 10.10.2013 г., 30,23 лева – плащане към „Топлофикация София“ ЕАД за м. 09, платена на 17.10.2013 г., 20,30 лева – фактура от 20.10.2013 г. от „Елекроразпределение столично“ ЕАД, платена на 08.11.2013 г., 12,35 лева – плащане към „Софийска вода“ АД за м. 10, платена на 11.11.2013 г., 34,22 лева – плащане към „Топлофикация София“ ЕАД за м. 10, платена на 19.11.2013 г., 13,90 лева – фактура от 22.11.2013 г. от „Елекроразпределение столично“ ЕАД, платена на 09.12.2013 г., 37,86 лева – плащане към „Софийска вода“ АД за м. 11, платена на 10.12.2013 г., 74,04 лева – плащане към „Топлофикация София“ ЕАД за м. 11, платена на 18.12.2013 г., 16,80 лева – фактура от 22.12.2011 г. от „Елекроразпределение столично“ ЕАД, платена на 09.01.2012 г., 16,80 лева – плащане към „Софийска вода“ АД за м. 12, платена на 10.01.2012 г., 118,81 лева – плащане към „Топлофикация София“ ЕАД за м. 12, платена на 16.01.2012 г., 20,34 лева – фактура от 22.01.2012 г. от „Елекроразпределение столично“ ЕАД, платена на 09.02.2012 г., 10,08 лева – плащане към „Софийска вода“ АД за м. 01, платена на 10.02.2012 г., 133,67 лева – плащане към „Топлофикация София“ ЕАД за м. 01, платена на 13.02.2012 г., 16,14 лева – фактура от 22.02.2012 г. от „Елекроразпределение столично“ ЕАД, платена на 09.03.2012 г., 12,66 лева – плащане към „Софийска вода“ АД за м. 02, платена на 12.03.2012 г., 128,02 лева – плащане към „Топлофикация София“ ЕАД за м. 02, платена на 15.03.2012 г., 13,32 лева – фактура от 22.03.2012 г. от „Елекроразпределение столично“ ЕАД, платена на 09.04.2012 г., 8,40 лева – плащане към „Софийска вода“ АД за м. 03, платена на 10.04.2012 г., 107,44 лева – плащане към „Топлофикация София“ ЕАД за м. 03, платена на 17.04.2012 г., 11,76 лева – плащане към „Софийска вода“ АД за м. 04, платена на 10.05.2012 г., 16,15 лева – фактура от 22.04.2012 г. от „Елекроразпределение столично“ ЕАД, платена на 10.05.2012 г., 74,95 лева – плащане към „Топлофикация София“ ЕАД за м. 04, платена на 14.05.2012 г., 19,86 лева – фактура от 21.05.2012 г. от „Елекроразпределение столично“ ЕАД, платена на 08.06.2012 г., 35,94 лева – плащане към „Софийска вода“ АД за м. 05, платена на 12.06.2012 г., 40,17 лева – плащане към „Топлофикация София“ ЕАД за м. 05, платена на 18.06.2012 г., 13,21 лева – фактура от 22.06.2012 г. от „Елекроразпределение столично“ ЕАД, платена на 09.07.2012 г., 15,12 лева – плащане към „Софийска вода“ АД за м. 06, платена на 10.07.2012 г., 34,44 лева – плащане към „Топлофикация София“ ЕАД за м. 06, платена на 16.07.2012 г., 14,28 лева – плащане към „Топлофикация София“ ЕАД за м. 06, платена на 16.07.2012 г., 13,27 лева – фактура от 21.07.2012 г. от „Елекроразпределение столично“ ЕАД, платена на 09.08.2012 г., 15,37 лева – плащане към „Софийска вода“ АД за м. 07, платена на 10.08.2012 г., 45,87 лева – плащане към „Топлофикация София“ ЕАД за м. 07, платена на 16.08.2012 г., 15,84 лева – фактура от 22.08.2012 г. от „Елекроразпределение столично“ ЕАД, платена на 10.09.2012 г., 20,28 лева – плащане към „Софийска вода“ АД за м. 08, платена на 12.09.2012 г., 32,95 лева – плащане към „Топлофикация София“ ЕАД за м. 08, платена на 17.09.2012 г., 17,82 лева – фактура от 23.09.2012 г. от „Елекроразпределение столично“ ЕАД, платена на 09.10.2012 г., 17,64 лева – плащане към „Софийска вода“ АД за м. 09, платена на 10.10.2012 г., 36,25 лева – плащане към „Топлофикация София“ ЕАД за м. 09, платена на 15.10.2012 г., 9,94 лева – фактура от 19.10.2012 г. от „Елекроразпределение столично“ ЕАД, платена на 09.11.2012 г., 15,88 лева – плащане към „Софийска вода“ АД за м. 10, платена на 12.11.2012 г., 38,73 лева – плащане към „Топлофикация София“ ЕАД за м. 10, платена на 13.11.2012 г., 11,11 лева – плащане към „Софийска вода“ АД за м. 11, платена на 10.12.2012 г., 11,27 лева – фактура от 22.11.2012 г. от „Елекроразпределение столично“ ЕАД, платена на 10.12.2012 г., 85,08 лева – плащане към „Топлофикация София“ ЕАД за м. 11, платена на 14.12.2012 г., 11,99 лева – фактура от 22.06.2011 г. от „Чез Електро България“ АД, платена на 08.07.2011 г., 15,12 лева – плащане към „Софийска вода“ АД за м. 06, платена на 11.07.2011 г., 31,70 лева – плащане към „Топлофикация София“ ЕАД за м. 06, платена на 11.07.2011 г., 14,28 лева – плащане към „Топлофикация София“ ЕАД за м. 06, платена на 11.07.2011 г., 12,24 лева – фактура от 22.07.2011 г. от „Елекроразпределение столично“ ЕАД, платена на 08.08.2011 г., 13,44 лева – плащане към „Софийска вода“ АД за м. 07, платена на 10.08.2011 г., 121,38 лева – плащане към „Топлофикация София“ ЕАД за м. 07, платена на 17.08.2011 г., 13,33 лева – фактура от 19.08.2011 г. от „Елекроразпределение столично“ ЕАД, платена на 09.09.2011 г., 20,12 лева – плащане към „Софийска вода“ АД за м. 08, платена на 12.09.2011 г., 31,33 лева – плащане към „Топлофикация София“ ЕАД за м. 08, платена на 17.09.2011 г., 14,11 лева – фактура от 21.09.2011 г. от „Елекроразпределение столично“ ЕАД, платена на 10.10.2011 г., 15,12 лева – плащане към „Софийска вода“ АД за м. 09, платена на 10.10.2011 г., 32,80 лева – плащане към „Топлофикация София“ ЕАД за м. 09, платена на 17.10.2011 г., 10,26 лева – фактура от 22.10.2011 г. от „Елекроразпределение столично“ ЕАД, платена на 08.11.2011 г., 10,08 лева – плащане към „Софийска вода“ АД за м. 10, платена на 10.11.2011 г., 56,48 лева – плащане към „Топлофикация София“ ЕАД за м. 10, платена на 14.11.2011 г., 10,97 лева – фактура от 21.11.2011 г. от „Елекроразпределение столично“ ЕАД, платена на 09.12.2011 г., 11,50 лева – плащане към „Софийска вода“ АД за м. 11, платена на 12.12.2011 г., 94,34 лева – плащане към „Топлофикация София“ ЕАД за м. 11, платена на 15.12.2011 г.

В резултат на изложеното съдът намира предявения иск по чл. 59 ЗЗД за основателен до размера от 1652,53 лева, представляващ 1/3 от платените от ищцата режийни разходи за процесния период 06.2011 г. – 06.2016 г., до който размер и ответницата се е обогатила неоснователно, спестявайки средства, които по разпореждане на закона дължи като собственик на процесния имот.

Искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се уважат до размера от общо 517,40 лева, представляващ 1/3 от лихвите за забава, изчислени върху размера на всяка една от посочените суми за периода от плащането ѝ до 15.06.2016 г.

При изводимата от доказателствата фактическа обстановка и формираните правни изводи на съда следва, че подадената въззивна жалба е частично основателна, а решението на районния съд следва да бъде частично отменено.

При този изход на спора във въззивното производство право на разноски имат и двете страни. Въззивницата е претендирала адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, платено в брой. Въззиваемата е претендирала адвокатско възнаграждение в размер на 438,98 лева, платимо по банков път, за което са представени доказателства. Съобразявайки направеното възражение за прекомерност, разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ и цената на предявените искове съдът намира, че претендираното възнаграждение следва да бъде намалено до минимално предвидения размер от 431,10 лева. Така съобразно уважената/отхвърлената част от въззивната жалба на въззивницата следва да се присъдят разноски в размер на 226,60 лева, а на въззиваемата - 105,48 лева. Определени по компенсация разноски се дължат на въззивницата в размер на 121,12 лева.

Следва да се преизчислят и разноските от първоинстанционното производство. Ищцата е сторила разноски в размер на 1100 лева за адвокатско възнаграждение и 250 лева за държавни такси, от които съобразно уважената част от исковете следва да ѝ се присъдят 1019,67 лева. Ответницата е сторила пощенски разходи в размер на 32,66 лева, от които ѝ се дължат 8 лева. Определени по компенсация разноски се дължат на ищцата в размер на 1011,67 лева.

По арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК и предвид цената на предявените искове настоящото решение е окончателно.

Воден от горното, Софийски градски съд, ІІ-Г въззивен състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение № 108757 от 02.05.2017 г., постановено по гр. д. № 32209/2016 г. по описа на СРС, 125 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от А.П.К. срещу Р.В.Б. искове до сумата от 1652,53 лева, представляваща 1/3 от платените от А.К. режийни разходи за периода 06.2011 г. – 06.2016 г. и до сумата от 517,40 лева, представляващ 1/3 от лихвите за забава, изчислени върху размера на всяка от посочените суми за периода от плащането ѝ до 15.06.2016 г., както и в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Р.В.Б., ЕГН **********, да заплати на А.П.К., ЕГН **********, на основание чл. 59 ЗЗД сумата от 1652,53 лева, представляваща 1/3 от платените от А.К. режийни разходи за периода 06.2011 г. – 06.2016 г. за ап. 84 в гр. София, ж. к. „********, притежаван в съсобственост от Р.Б., както и сумата от 517,40 лева, представляваща 1/3 от лихвите за забава, изчислени върху размера на всяка от посочените суми за периода от плащането ѝ до 15.06.2016 г.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 108757 от 02.05.2017 г., постановено по гр. д. № 32209/2016 г. по описа на СРС, 125 състав, в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Р.В.Б., ЕГН **********, да заплати на А.П.К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1011,67 лева, представляваща разноски за първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА Р.В.Б., ЕГН **********, да заплати на А.П.К., ЕГН **********, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 121,12 лева, представляваща разноски за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                 

 

 

 

                                                                                                                   2.