Присъда по дело №770/2021 на Районен съд - Перник

Мотиви към присъда № 13 от 24.11.2021 г. по НОХД № 00770/2021 г. по описа на
Районен съд - П.:

С обвинителен акт на Районна прокуратура П. на подсъдимия Х. П. Х. е било
повдигнато обвинение за извършено от него престъпление по чл.131, ал. 1, т.12, пр.1-во, вр.
чл. 129, ал. 2, пр.6, вр. ал.1 НК, затова че на 28.08.2020г. в гр.П., в парк „Централен“, по
хулигански подбуди, чрез нанасяне на удар с твърд предмет в областта на главата, причинил
на А. И. А. средна телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение за няколко минути,
представляващо разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Съдебното производство е разгледано по общия ред, регламентиран в НПК.
В хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура П. поддържа
изцяло изложената обвинителна теза. Счита, че с оглед на събрания в хода на съдебното
следствие доказателствен материал е доказана по несъмнен и категоричен начин изложената
в обвинителния акт фактическа обстановка. Изразява позиция, че описаното инкриминирано
деяние е осъществено от подсъдимия, като категорично е доказано авторството на деянието,
неговият механизъм на извършване, обективните и субективни съставомерни признаци на
престъплението, за което Х. е предаден на съд. Посочва, че в случая не са налице
отегчаващи отговорността обстоятелства, а смекчаващо такова е чистото съдебно минало на
подсъдимия. Във връзка с изложеното счита, че подсъдимият Х.Х. следва да бъде признат за
виновен, като предлага да му се наложи наказание 3 /три/ години лишаване от свобода, като
така индивидуализираното по вид и размер наказание на основание чл. 66 ал.1 НК да бъде
отложено за срок от 5/пет/ години.
Повереникът на частния обвинител А. И. А. - адв. В., в хода на пренията изразява
становище, с което се консолидира изцяло към изложеното от прокурора. Счита, че
защитната теза на подсъдимия изразена в обясненията му пред съда, не се подкрепя от
другите доказателства по делото, освен от неговите изявления, предвид на което намира, че
същите не следва да се кредитират от съда. Изразява мнение, че повдигнатото обвинение е
доказано безпротиворечиво в хода на съдебното следствие като Х. е осъществил от
обективна и субективна страна са признаците на инкриминираното деяние. Предвид
изложеното моли съда да признае подсъдимия за виновен.
Защитникът на подсъдимия - адв. Ц., в хода на съдебните прения изразява
становище за несъгласие, че повдигнатото обвинение е доказано по безспорен и несъмнен
начин. Смята, че с оглед на събраните по делото доказателства, единственото заключение до
което може да се стигне е, че Х. не е осъщесвил състава на престъплението, обективирано в
обвинителния акт и следва да бъде признат за невиновен.
Подсъдимият Х. П. Х. в хода на съдебното следствие е дал обяснения по
предявеното му обвинение, чрез които не се признава за виновен.
Пернишкият районен съд, в настоящият съдебен състав, след като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и доводите на
страните, прие за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Х. П. Х. е роден на ** *** ****. в гр. П., Живее в с. Д., общ. П..
Същият е със средно образование. Работи в „****“ гр. П., на длъжност „администратор“. Не
е осъждан.
На 28.08.2020г., около 22:30 часа, на паркинг, намиращ се зад сградата на Архива в
гр. П., в близост до фитнес площадка на централния градски парк, частния обвинител А. И.
А. бил в компанията на свидетелите СВ. В. Р., Р. Р. В., К. П. Б. и АЛБ. Р. С.. Петимата се
познавали по между си и докато разговаряли били застанали до лек автомобил марка
„Мазда“, модел „6“ с рег.№ ********, собственост на св. Р.В.. В близост до тази кола бил
паркиран друг лек автомобил марка „Форд Фокус“ с рег. № *******, тъмен на цвят,
собственост на подсъдимия Х.. Към този момент последният бил в компанията на
1

свидетелите В.Б. С. и ЮЛ. В. Й. в заведение, намиращо се в близкия градски парк.
По време на разговора със своите познати св. А.А. се подпрял на „Форд Фокуса“ с
рег. № *******.
През това време в близост до компанията на пострадалия, на пейка в парка, били
свидетелите к. бр. Б. и Д. А. Д.. В един момент към тях се присъединил подсъдимия Х. П.
Х.. Забелязвайки, че момче от компанията стои облегнато на автомобила му, Х. се
подразнил и се насочил към групата, за да му направи забележка. Застанал в близост до
събралите се момчета и се заканил на А., че ако не се махне веднага от автомобила му „ще
стане страшно“ и „че ще му избие зъбите“. Тонът му бил висок, заплашителен и агресивен.
Опитвайки се да избегне конфликт, А. заявил със спокоен тон, че не желае спорове и
неприятности и че ще се махне от автомобила. Пострадалият предприел действия за
отдалечаване от автомобила на Х., като зааедно със св. С.Р. си тръгнали от мястото,
насочвайки се в посока към сградата на Община П.. В това време, подсъдимият Х. отворил
вратата на автомобила си и извадил от нея твърд предмет, наподобяващ на бухалка, с който
подгонил двете отдалечаващи се лица. Забелязвайки действията на Х., св. Р. и частният
обвинител се затичали, но последният се подхлъзнал и паднал на земята. Подсъдимият
настигнал А.А., като в момента, в който пострадалият се изправял, Х. замахнал с носения от
него твърд предмет, нанасяйки му удар в областта на лявото бедро, в резултат на който А.
се свил от причинената му болка. Подсъдимият нанесъл и втори удар в областта на главата
на А.А., след който пострадалият паднал на земята и изпаднал в безсъзнателно състояние.
Възприемайки случващото се свидетелите Р.В., К.Б. и А.С. се отправили към А., с
управлявания от първия лек автомобил „Мазда“ с рег.№ ********. След като доближили до
намиращия се на земята частен обвинител, възприели, че той лежи на земята със затворени
очи и не е контактен. Св. Р.В. и св. С.Р. сигнализирали за случая на тел. 112. Същевременно
с намерение да се окаже своевременна помощ на пострадалия, с помощта на св. С. и на св.
Б., А. бил качен на задната седалка на автомобила на св. В., за да го транспортират до
близко лечебно заведение. Частният обвинител бил в отпуснато състояние и бил придържан
по време на придвижването до МБАЛ „Рахила Ангелова“, гр. П.. Непосредствено при
пристигането на лекия автомобил „Мазда“ на паркинга на Спешното отделение, А. се
свестил. Слязъл от автомобила с помощта на свидетелите, които подкрепяйки го, го въвели
в приемния кабинет, за да бъде прегледан. При извършения медицински преглед, на А. била
поставена диагноза „Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма“. Частният
обвинител бил приет незабавно за стационарно лечение в Неврологично отделение на
МБАЛ „Рахила Агелова“ гр.П., където бил лекуван до изписването му на 01.09.2020г..
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка, съдът прие за категорично доказана, след като
извърши съвкупен анализ на доказателствените средства и доказателствата по делото.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. Р.В., св. А.С., св. К.Б. и св. С.Р.,
депозирани в хода на съдебното следствие, доколкото същите по отделно и преценени
съвкупно са логични, последователни и без противоречиви. От показанията на изброените
лица се доказа безспорно времето, мястото, начина на извършване на инкриминираното
деяние, неговият механизъм, както и причините и мотивите за неговото осъществяване.
Посредством анализа на депозираните показания категорично се изяснява и авторството на
деянието. Следва да се отбележи, че относно посочените обстоятелства, касаещи
съставомерността на деянието, свидетелските показания си кореспондират изяло,
последователни са и се подкрепят взаимно. Доколкото посочените лица имат качеството и
на свидетели очевидци на случая, настоящият състав счита показанията им за изключително
ценни за разкриване на обективната истина и постигане целите на наказателното
производство, имплементирани в НПК. По тези съображения, ведно с факта, че твърденията
им хармонизират изцяло, настоящият състав счита изявленията на св. Р.В., св. А.С., св. К.Б.
и св. С.Р., че представляват годен източник на доказателства. По-нататък изложената
фактическа обстановка се потвърждава и от показанията на св. Ю. Й., св. В.С. и св. К. Б.,
доколкото същите изразяват личните си възприятия, досежно времето, мястото на деянието
2

и присъстващите лица, както и вероятната причина за деянието като в тази част показанията
им съответстват на останалите доказателствени материали по делото. Поради тези
съображения, съдът ги кредитира единствено в тази част. Настоящият състав намира за
необхоД. да акцентира върху обстоятелството, че не дава вяра на твърденията на св. Ю. Й.,
св. В.С. и св. К. Б., в частта относно механизма и средството на престъплението. В тази част
същите са противоречиви и нелогични, не конкретизират в детайли обстоятелствата
свързани с начина на осъществяване на престъплението, а напротив лансират теза, която не
кореспондира с останалите доказателствени средства.
В тази посока изявлението на св. К. Б. депозирано пред настоящия състав,
описващо начина на осъществяване на деянието като „сборичкаха“ не следва да бъде
възприето като годен източник на достоверна информация, разкриваща обективната истина.
На първо място, същото е в противоречие с изявленията на свидетеля, тъй като същият
заявява „мисля, че Х. удари А., но не съм сигурен“. Свидетелят следва да изрази личните си
възприятия, касаещи случая, за които е убеден, а не да изразява своите разсъждения или
предположения. На следващо място останалите доказателствени средства по безспорен
начин доказват средството на извършване на престъплението- с твърд предмет, имащ
характеристичните особености на бухалка. По- нататък следва да се отбележи, че
сборичкването е ясно разграничимо действие от нанасянето на удар в определена част от
тялото. Механизма на двете деяния е съвършено различен както по характер и естество, така
и добре разграничим визуално. Действително К. Б. заявява, че са били на разстояние от „15-
16 метра“ в момента на сборичкването, което вероятно е и препятствало добрата виД.ст. По
тези съображения съдът не следва да възприеме изложените твърдения за сборичкване
между пострадалия и подсъдимия за достоверни.
За пълнота настоящият състав следва да отбележи, че показанията на К. Б. са
противоречиви и в частта, където се излага довод, че частният обвинител си е тръгнал
заедно с момчетата от неговата компания. Така свидетелят първо, заявява „.. А. мисля, че си
тръгна с тях“, а след това твърди „… нямам ясен спомен дали А. е останал на мястото, дали
се е върнал или е продължил“, поради това същите не следва да се кредитират. В същата
посока са и твърденията на св. Й. „ …нямаше човек, който да куца, да е лежал в
безсъзнание“, като същите не са относими към материалите по делото и не се подкрепят от
други доказателства, поради това настоящият състав ги възприема като недостоверни.
Действително К. Б., както В.С. и Ю.Й. в качеството на свидетели, надлежно
уведомени под страх наказателната отговорност би трябвало да имат възприятия, лишени от
емоция и пристрастие, поради което непредубедено да свидетелстват за възприетите от тях
факти и обстоятелства. С оглед на прецизната преценка и оценка на техните изявления,
настоящият състав намира, че предвид близките отношения на посочените лица с
подсъдимия е възможно да е налице предубеденост на техните изявления, което е
допълнителен аргумент за критичната им оценка.
Съдът не дава вяра и на свидетелските показания на Д. Д., които не са изчерпателни
и детайлни, а също и не изразяват конкретни визуални възприятия за случая, поради което
същите не могат да бъдат актуален източник на доказателства, да опишат и конкретизират
инкриминираната деятелност.
Съдът не кредитира и изложените от подсъдимия в хода на съдебното следствие
обяснения, тъй като неговите твърдения изцяло противоречат с останалите събрани
доказателства по делото. Същите не кореспондират с нито едно от другите доказателствени
средства. Установяват се съществени разминавания за причината, поради която подсъдимия
се е приближил и отворил автомобила си. В тази връзка той е заявил, че е „тръгнал към
колата, за да си остави очилата“, а св. Й., заявява, че „мисля, че си отключи колата за да пие
вода…“. Разминавания се установяват и по отношение на механизма на деянието, докато Х.
твърди, че „неволно ударих А. с коляното…“, в показанията си Р.В., К.Б., С.Р., А.С. и А.А.
еднозначно заемат позиция, че подсъдимият е нанесъл два последователни удара на частния
обвинител, съответно първо му нанесъл удар в областта на лявото бедро, в резултат на
което, А. се свил от причинената му болка и тогава подсъдимият му нанесъл и втори удар в
3

областта на главата. Тези факти се потвърждават и от изготвената в досъдебна фаза съдебно
медицинска експертиза като в същата се посочва, че „описаните увреждания са в резултат на
действието на тъп предмет и е възможно да са получени по начин и време както е съобщил
пострадалия“. Въз основа на изложеното и след като, прецени доводите на експерта
изготвил съдебно медицинската експертиза, съдът следва да релевира фактите, посочени от
вещото лице д-р С.. Настоящият състав, счита, че заключението от вещото лице следва да се
кредитира изцяло, доколкото същото детайлно описва травматичното увреждане,
евентуалната причина и механизъм на деянието.
Съдебният състав кредитира изцяло и приетите в хода на съдебното следствие
писмени доказателства, съдържащи се в досъдебно производство № 17/2021 г. по описа на
01 РУ при ОД на МВР-П., както и възпроизведеното съдържание на направените
звукозаписи от тел.112 във връзка с постъпили в периода от 22:49 часа до 22:57 часа на
28.08.2020г. три на брой обаждания от св. Р.В. и св. С.Р. във връзка с инкриминираното
деяние, които са предоставени на оптичен носител от дирекция „Национална система 112”.
За пълнота настоящият състав намира за необхоД. да вземе становище по
възраженията адв. Ц., като защитник на подсъдимия. По отношение на неговото твърдение,
че нито в досъдебната фаза, нито в съдебната са събрани преки и косвени доказателства,
които в своята съвкупност да водят само до един единствен извод, а именно за виновността
на подсъдимия, съдът счита, че в хода на производството са положени максимални
процесуални усилия и са събрани както преки доказателства /такива, които доказват пряко
главния факт - показанията на свидетелите очевидци/, така и множество косвени
доказателства, както и веществени такива, от които безспорно се установява фактическата
обстановка и съставомерноносещите признаци на деянието, както от обективната му страна
така и от субективната такава. Поради това, съдът счита, че твърденията на защитата за
липса на доказателства които по категоричен начин да изяснят фактическата обстановка,
респективно обвинителната теза са голословни.
Относно твърдението за липса на доказване в пълен обем на обвинението за
причиняване на средна телесна повреда и за разстройство на здравето временно опасно за
живота, доколкото същото е установено единствено с преглед на лицето и медицинско
заключение, настоящият състав счита, че това твърдение е израз на защита теза. Доказването
в наказателния процес е строго формална процесуална дейност, насочена към постигане на
целите на наказателното правосъдие чрез способите изчерпателно уредени в НПК.
Доколкото в процесуалния закон липсва конкретна регламентация за провеждане на
процесуално доказване на обвинение за причиняване на средна телесна повреда и за
разстройство на здравето временно опасно за живота, то следва да се прилага пълният обем
от допуснати в закона доказателствени средства и доказателства в тези случаи. Именно това
е осъществено и в настоящото производство. На първо място посочено обвинение е
доказано и установено безспорно чрез съдебно медицинска експертиза. Доколкото при
преценка за характер, вид и степен на травматично увреждане е необхоД. компетентно
мнение, в случая наличието на експертно мнение е явно необхоД.. Нещо повече всякога при
престъпление против здравето, изразяващо се в телесна повреда е необхоД. безспорно да се
установи нейният характер. Това произтича от обстоятелството, че законодателят
изчерпателно е изброил травматичните увреждания, конкретизиращи различните видове
телесни повреди /П 3/79 ПВС/. От своя страна това е важно както при преценката за
съставомерност, така и при преценката за приложение на опредени процесуалноправни
институти. В настоящия случай съдът намира, че не са налице основания за съмнение в
достоверността на даденото заключение на изготвената по делото съдебномедицинска
експертиза, касателно вида на причиненото увреждане и вероятната причина за него, тъй
като то е логично и обосновано. При проведения разпит на вещото лице д-р Р. С. същият
категорично заяви, че поддържа така изготвената експертиза.
За пълнота на изложеното следва да бъде отбелязано, че в случая не следва да се
приеме, че безсъзнателното състояние е доказано единствено чрез приетото заключение на
вещото лице, доколкото св. Р.В., св. К.Б., св. С.Р. и св. А.С. категорично сочат
4

симптоматика, относима за посоченото телесно увреждане, а именно, че частният
обвинител е лежал на земята със затворени очи, бил е н****актен, отпуснат, не е издавал
никакви звуци.
От правна страна:
С оглед установената фактическа обстановка настоящият състав прие, че с описаното
по-горе деяние подсъдимият Х. П. Х. е осъществил от обективна и субективна страна
фактическия и юридически състав на престъпление по чл.131, ал. 1, т.12, пр. 1-во, вр. чл.
129, ал. 2, пр.6, вр. ал.1 НК, затова че на 28.08.2020г. в гр.П., в парк „Централен“, по
хулигански подбуди, чрез нанасяне на удар с твърд предмет в областта на главата, причинил
на А. И. А. средна телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение за няколко минути,
представляващо разстройство на здравето, временно опасно за живота.
От обективна страна, на първо място следва да се посочи, че систематическото
място на коментираното престъпление е в Раздел II на Глава II от особената част на НК,
откъдето се извежда и непосредственият обект на защита, а именно обществените
отношения свързани със здравето и телесната неприкосновеност на личността. С
поведението си на процесната дата Х. категорично е посегнал върху охраняваните от закона
обществени отношения като с действията си противоправно и виновно е засегнал здравето
на друг човек, изразяващо се в нанасяне на удар с твърд предмет в областта на главата на
А.А., като в резултат на нанесения удар А. получил мозъчно сътресение за няколко минути,
което довело до безсъзнателно състояние, представляващо разстройство на здравето,
временно опасно за живота.
Не е спорно, че разстройство на здравето, временно опасно за живота не е легално
дефинирано, но съобразно указанията на задължителната съдебна практика, в контекста на
Постановление 3/79г. ПВС, в т. 13 се уточнява, че сътресението на мозъка представлява
разстройство на здравето, временно опасно за живота, ако е довело до изпадане в
безсъзнание, макар и за кратко време, поради което съставлява средна телесна повреда по
смисъла на закона. В настоящия случай безспорно се доказа, че в резултат на действията на
подсъдимия, изразяващи се в нанасяне на удар в областта на главата е настъпило именно
описаното травматично увреждане на пострадалия. Категорично се доказа и причинната
връзка между деянието и противоправния резултат. Предвид изложеното следва да се
приеме, че е налице пълен идентитет между обективните признаци на състава на чл. 129, ал.
2, пр.6, вр. с ал.1 НК и фактическите действия на подсъдимия.
От субективна страна деянието е извършено от лице, което е годен субект за това
престъпление, чрез пряк умисъл като форма и вид на вината. Подсъдимият е съзнавал, че с
нанасянето на удар с твърд предмет именно в областта на главата, която е уязвима част от
тялото, характеризираща се с важни физиологични функции ще настъпи травматично
увреждане, засягащо в сериозна степен здравето на пострадалия, а също и че деянието му не
е позволено, а укоримо от закона. Съзнавал е, че накърнява здравето и анатомичната цялост
на А. и е целял пряко настъпването на престъпния резултат. Следва да се отбележи, че явен
индикатор за прекия умисъл на дееца е обстоятелството, че същият е нанесъл първо удар в
по- неуязвима част от тялото на пострадалия – лявото бедро, при което Александров се свил
от причинената му болка. Независимо от това Х. не е преустановил действията си, а
напротив предприел нанасяне на втори удар в областта на главата.
Престъплението е осъществено и при обстоятелство, което го характеризира като
тежко наказуемо, с оглед субективната му страна - чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1-во от НК.
Посоченият квалифициран състав описва деяние осъществено по хулигански подбуди. В
случая за да е налице този допълнителен съставомерно носещ от субективна страна признак,
престъплението трябва да е извършено по мотиви изразяващи явно неуважение към
обществото и пренебрежение към човешката личност. В настоящия случай, действията на
Х., изразяващи се в подгонване и застигане на пострадалия и нанасянето му на два
последователни удара, демонстрирайки липса на зачитане на общоприетите норми на
поведение и зачитане както личната телесна цялост и неприкосновеност, така и на
обществото, са изпълнили нормативното извикване на това квалифициращо обстоятелство.
5

Нещо повече: следва да се отбележи, че при престъпление по хулигански подбуди се
предполага отсъствие на лични отношения на вражда и завист между виновния и
пострадалия. В случая такива лични отношения липсват. Хулиганските действия често
изглеждат като необясними или неадекватни действия именно затова се предполага и липса
на личен мотив, някакви видими поводи, които да са създадени от пострадалия. В случая
поведението на А. не може да се оцени като повод подтикнал към съответните
инкриминирани действия от страна на Х.. Напротив поведението на пострадалия е било
насочено и е целяло избягване на конфликт. Именно поради това и същият е предприел
действия за отдалечаване от автомобила и личността на подсъдимия. Това е индикатор и за
основният мотив на дееца насочен да демонстрира явно неуважение към обществото,
незачитане на правните норми чрез посегателство върху пострадалия А.. Х. е искал да изяви
себе си, като погази установения ред и всичко, което се изпречи на пътя му, като по този
начин да докаже, че може да върши каквото си пожелае, независимо от общоприетите и
установени норми на обществото и морала.
По вида и размера на наказанието:
С оглед изложените по-горе правни изводи съдът призна Х. П. Х. за виновен в
извършването на посоченото престъпление по чл.131, ал. 1, т.12, пр. 1-во, вр. чл. 129, ал. 2,
пр.6, вр. ал.1 НК. Съобразявайки се с разпоредбата на чл. 54 от НК настоящият състав отчете
от една страна като смекчаващи отговорността обстоятелства младата възраст на
подсъдимия към момента на извършване на деянието и чистото съдебно минало на лицето,
предвид приложената по делото справка за съД.ст. Отегчаващи отговорността обстоятелства
в настоящия случай липсват. Вземайки предвид посочените смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът осъди Х. П. Х. при превес на смекчаващите такива на
наказание лишаване от свобода за срок от две години.
По отношение на наложеното наказание съдът намери, че са налице предпоставките
на чл. 66, ал.1, тъй като същото е лишаване от свобода в размер до три години, лицето не е
осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, както и че за постигане
целите на наказанието визирани в чл. 36, ал.1 от НК и преди всичко за поправянето на
осъдения не е наложително Х. П. Х. да изтърпи наказанието ефективно.
Ето защо и на основание чл. 66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила. При определяне на този срок съдебният състав взе предвид степента на
обществена опасност на деянието, както и че инкриминираното деяние е изолиран случай,
предвид липсата на предходни осъждания на дееца.
По разноските:
С оглед изхода на делото - осъдителна присъда, и на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК, съдът осъди Х. П. Х. да заплати по сметка на ОД на МВР П. сумата от 234,00 лева,
представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство, а в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд П. сумата от 170,00 лева
представляваща направени разноски в хода на съдебното производство, както и да заплати
на частния обвинител А.А., ЕГН ********** сумата от 800,00 лева, представляваща
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение на повереника на частния обвинител.
Така мотивиран и в същия смисъл съдът постанови диспозитива на присъдата.

Председател:

6

Номер на акта:	13
Дата:	24 ноември 2021 г. (в сила от 5 юли 2022 г.)
Съдия:	Петя Йорданова Котева

Дело:	20211720200770
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	17 май 2021 г.

Присъда по дело №770/2021 на Районен съд - Перник

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите