20.03.2023г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на втори март две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор Делчо
Лавчев
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№200 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.87 във вр. с чл.75,
ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците
и е образувано е по жалба от М.Н., гражданин на Ирак, ЛНЧ **********, с
посочен по делото съдебен адрес:***, срещу Решение №2429/06.02.2023г. на Зам.Председател
на Държавната агенция за бежанците при МС. Твърди се, че оспорваното решение е
незаконосъобразно поради съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и противоречие с приложимия материален закон. Изложените от органа
съображения били незаконосъобразни, тъй като били игнорирани изложените от
жалбоподателя факти. Причините да напусне страната били изложени при интервюто,
изпитвал страх от преследване в страната си по произход. Аргументацията на
органа не съответствала на изложената фактическа обстановка. На практика
органът отказал правото на жалбоподателя да търси безопасност за живота си,
като органът се позовал на изходящи от самия него справки-анализи. Не били
кредитирани изложените от жалбоподателя факти, а в случай, че били установени
противоречия и неясноти /каквито нямало/, то би следвало същите да бъдат
изяснени посредством провеждане на интервюта. Актът бил издаден в нарушение на
чл.35 и 36 от АПК. Допуснато било и съществено процесуално нарушение на
административнопроизводствените правила при неизяснена фактическа обстановка и
липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелества. В тежест на органа било
да докаже хипотезата на чл.9 от ЗУБ, а именно – изобщо не съществува реален
риск от тежки посегателства и търсещият закрила може безпрепятствено да се
ползва от ефективна закрила в страната си по произход. Това не било установено
от органа. Решението противоречало на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. На проведените
интервюта били наведени обстоятелества, които обсновавали предпоставки по чл.8
от ЗУБ и твърденията, че такива не били наведени не било вярно. Така органът не
бил оборил презумпцията по чл.75, ал.3 от ЗУБ. Не можел да се върне в Ирак,
защото ситуацията там била крайно несигурна и предпоставяла реална опасност за
живота му. Иска да бъде отменено оспореното решение, като преписката бъде
върната за ново произнасяне с указания да бъде предоставена закрила.
Ответната страна – Зам.Председател на Държавна агенция
за бежанците, счита, че жалбата е неоснователна и иска същата да бъде
отхвърлена.
Представителят на Окръжна прокуратура Хасково счита,
че жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните в
производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
С Решение за настаняване №10845 от 01.12.2022г. за
чужденеца М.Н. е удостоверено, че е настанен в ТЦ Пъстрогор. С молба рег.№УП 12503/01.12.2022г. по описа
на ДАБ същият е поискал закрила в Република България. Приложени са в копие
декларация за съгласие и информационен лист за обработване на лични данни от 01.12.2022г.,
както и покана от 01.12.2022г. за провеждане на интервю, регистрационен лист и
приложение към регистрационен лист, съставена е дактилоскопна карта. На
жалбоподателя е връчена информация за задълженията на чужденците, подали молба
за международна закрила и настанени в центрове на ДАБ. С писмо рег.№УП-12503/02.12.22г.
е уведомен Директора на СД М ДАНС, че е
подадена молба за международна закрила, а съгласно писмо рег.№УП-12503 от
27.01.23г. ДАНС не възразява относно предоставянето на закрила.
На 10.01.2023г. с кандидата било проведено интервю, за
което е съставен представен по делото протокол - жалбоподателят заявил, че е ***
и че нямал проблеми заради етническата си принадлежност, както и заради
религията, която изповядва – ***. Напуснал Ирак преди 3-4 месеца и заминал за
Турция, където останал в Истанбул в хотел в продължение на 2 месеца, а оттам
заминал нелегално за България, а на самата граница бил задържан. Нямал в себе
си документи, но можел да поиска от семейството си да му пратят снимка на тези
документи, които били при тях. Когато бил задържан, представил фалшиви
документи, но пък те не били фалшиви, а само се представил като турски
гражданин. Семейството му било в Ирак, имал братя и сестри. Преди 10 години бил
в Гърция, знаел езика, работил в строителството и бил там 9 години от 2000 до
2009г. Едно от децата му било родено там, но се върнал в Ирак на гости, баща му
и майка му починали и нещата се усложнили, не могъл да се върне. Имал
работническа виза и на 3 години я подновявал, можел свободно да пътува до Ирак.
Сега напуснал страната си, защото имало безработица, трудни били условията на
живот. Там пак се занимавал със строителство, правил метални скелета. Надницата
спаднала наполовина, не стигало за храна, токът бил скъп, водата също, не си
покривал сметките и нямало по-добра работа. Не можел да осигури издръжката на
семейството си, а искал да имат хубав живот и затова дошъл тук. Никога не бил
задържан или арестуван. Искал да се събере със семейството си тук.
С Решение №2429/06.02.2023г. на Зам.Председател на ДАБ
при МС на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ е отхвърлена молбата от М.Н.
за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, като същото е
съобщено на жалбоподателя на 13.02.2023г. и той бил запознат със съдържанието
му на език, разбираем за него.
Жалбата срещу решението е подадена чрез органа на 16.02.2023г.
Представена е справка №МД-1/03.01.2023г. относно
общото положение и актуалната политическа и икономическа обстановка в Република
Ирак и Иракски Кюрдистан и в Дахок.
При така установеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу
годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице
правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно
обжалване, предвиден в чл.87 от ЗУБ.
Разгледана по същество, съдът
намира жалбата за неоснователна.
Оспореното в настоящото
производство решение изхожда от компетентен орган – Зам.Председател на ДАБ, за
който съобразно чл.52 от ЗУБ във вр. с чл.48, ал.1, т.1, т.3-4 от ЗУБ е
делегирано правомощие да отказва международна закрила в Република България,
като това е съгласно Заповед №ОЗ-15/03.05.2022г., л.23 от делото.
Административният акт отговаря на
общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат
както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният
орган излага подробни съображения относно приетото от него, че на жалбоподателя
не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като е
обсъдена обстановката в страната на произход Ирак, включително Иракски Кюрдистан, където е
живял със семейството си. Обективираните в решението фактически съображения
имат подробна мотивировка, ясни са, кореспондират на приложените правни норми и
дават възможност на жалбоподателя да разбере какви са мотивите, възприети от
административния орган, за да постанови решението, с което му се отказва
предоставяне на исканата международна закрила. Административният орган е
изследвал в мотивите си и данните, изложени в интервюто, като е посочил, че не
са изложени факти и обстоятелства, релевантни към молбата за международна
закрила, които да бъдат обсъждани. Неоснователно е оплакването за нарушение на правилото
на чл.75, ал.2 от ЗУБ, частен случай на правилото на чл.35 от АПК. Видно от
данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се
установява органът да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история,
свързан с личното положение на молителя. Напротив, обследвани са всички заявени
от търсещия закрила факти от личната му бежанска история, същите подробно са
анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват
наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на
чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната по произход, където е живял със семейството си. В този смисъл административният орган е изпълнил
задължението си при произнасяне по молбата за статут на бежанец и хуманитарен
статут да извърши всестранна и задълбочена преценка на всички относими факти,
декларации или документи, свързани с личното положение на чужденците с
държавата по произход, поради което съдът приема, че няма допуснато съществено
процесуално нарушение.
Не се констатира при
постановяване на обжалваното решение да е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, което да доведе до отмяна на
административния акт. Не следва да бъде счетено, че е допуснато съществено
нарушение, тъй като при произнасянето си административният орган е отчел изрично
посоченото то жалбоподателя, че напуска страната си поради икономически
проблеми. В обжалваното решение, предмет на разглеждане в настоящото
производство, е спазено императивното изискване на разпоредбата на чл.75, ал.2
от ЗУБ - при произнасянето по молбата за международна закрила от М.Н. да се
преценят всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното
положение на молителя и с държавата му по произход, поради което и органът не е
допуснал нарушение.
Съдът намира така постановеното
решение за съответно на материалния закон.
Причините, които българският законодател установява
като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут,
се сочат в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ статут на бежанец в
Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения
от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по
произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата
на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на
опасенията следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история
на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на
преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и
закрилата, която може да се получи от държавата по произход. В настоящия случай
правилно ответникът, изхождайки от фактите от изнесената пред него бежанска
история, възприема извод за липса на такова преследване, което да се обосновава
по някоя от причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ. Изцяло правилен е изводът
на органа, че в бежанската история няма обоснован фактически довод за проявен
спрямо оспорващия акт на преследване от страна на официалните власти в Ирак.
Заявените от молителя обстоятелства, изчерпващи се с твърдение за общата
обстановка на несигурност поради икономическото състояние, не представляват
актове на преследване по причина на религиозната му принадлежност,
националност, пол, или други релевантни по смисъла на ЗУБ причини. Правилен е изводът на административния орган,
че действителният мотив за напускането на Ирак е стремежът към по-добър
стандарт на живот. Правилно е и заключението на органа, че сочените от
чужденеца причини за напускането на страната не отговарят на разпоредбите на
чл.8, ал.4 от ЗУБ. Не се твърди молителят или
семейството му да са били заплашвани или преследвани по етнически или
религиозни причини. Не се установява спрямо чужденеца да е осъществено
преследване, релевантно на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ, както и риск от бъдещо такова.
Молителят изрично заявява, че не е бил арестуван или осъждан. Дискриминационни
и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване, също не се
установяват в страната по произход, където е живял. Сирийският гражданин не
сочи основателни причини, поради които не би могъл да се върне в Ирак. Липсват
основания за предоставяне на статут на бежанец при условията на чл.8 от ЗУБ.
Недвусмислено се установява, че лицето е напуснало Ирак по икономически причини
и може да бъде определен като икономически мигрант. Ето защо изцяло правилни са
изводите на органа, че чужденецът не доказва предпоставки за предоставяне на
търсения бежански статут и че законосъобразно му е отказано предоставяне на
статут на бежанец.
Причините, които българският
законодател установява като обосноваващи предоставянето на хуманитарен статут,
се сочат в чл.9 от ЗУБ.
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗУБ
хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията
за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи
закрила от държавата си по произход или пребиваване, тъй като може да бъде изложен
на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция
/т.1/ или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание /т.2/,
или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно
насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт /т.3/. Правилна
е преценката на административния орган, че в случая не са изложени твърдения и
не се установява в държавата си по произход жалбоподателят да е изложен на
реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция,
или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито
изисква разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1-2 от ЗУБ. По отношение на
предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл.9, ал.1, т.3 от
ЗУБ правилно бежанската история е изследвана с оглед Решение от 17 февруари
2009г. на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по дело C-465/07, по тълкуването и
прилагането на член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април
2004 година относно преценката за силата на степента на безогледно насилие. Не
са били застрашени свободата и живота на чужденеца и не следва да са приложими
стандартите във вр. с чл.15, б.В от Директива 2004/83/ЕО във вр. с чл.9 от ЗУБ.
Няма данни правата на
оспорващия да са били нарушени, не са налице и данни за осъществено спрямо него
преследване, както и данни за преследване на лица от етноса на оспорващия.
В този смисъл съдът счита, че
административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, което да представлява
основание за отмяна на обжалвания акт. Оспореното решение не противоречи на
материалноправните разпоредби, съответства с целта на закона и следва да бъде
потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Мотивиран така и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Н., гражданин на
Ирак, ЛНЧ **********, с посочен по делото съдебен адрес:***, срещу Решение №2429/06.02.2023г. на
Зам.Председател на Държавната агенция за бежанците при МС.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок
от съобщаването му.
Съдия: