Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 140
03.02.2020г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на двадесет
и трети януари
през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно
гражданско дело №52/2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е образувано
по въззивна жалба на
В. С.
С., ЕГН **********,
чрез пълномощника й по
делото адв. К. Д., против Решение №3244 от 01.08.2019г., постановено по
гр.д. №5558/2019г. по описа на Районен съд-
Пловдив, ХХІІ гр.с., в
частта му, с която
са били наложени мерки
за защита на П. П. А., ЕГН **********, и Е. П. А., ЕГН **********, поради
осъществено спрямо тях
на 16.03.2019г. домашно
насилие от В. С. С., ЕГН **********, като
същата е била
задължена да се въздържа
от домашно насилие спрямо
П. П. А.,
ЕГН **********, и Е. П. А., ЕГН **********, и
й е била
наложена глоба в
размер на 200
лв. С жалбата
се излагат доводи
за неправилност на решението
в обжалваната му част,
като се иска
отмяната му и
отхвърляне на молбата
за защита.
Предмет на разглеждане в производството е
и частна жалба
на В. С. С., ЕГН **********, чрез
пълномощника й по делото
адв. К. Д., против
определение на съда от
02.10.2019г., постановено в
производство по чл.248
от ГПК, с
което е било
изменено решението в
частта му за
разноските, като В. С. С.
е била осъдена
да заплати на П. Х. А., ЕГН **********, в
качеството му на
баща и законен
представител на П. П. А.,
ЕГН **********, и Е. П. А., ЕГН **********, сумата
от 371,32 лв.-
разноски в производството, а П. Х. А. е
бил осъден да заплати
на В. С. С. сумата
от 100 лв.-
разноски в производството. В
частната жалба се
излагат доводи за
неправилност на обжалваното
определение, като се
иска неговата отмяна,
като в полза на П. Х. А. не
се присъждат разноски
за адвокатско възнаграждение, а
в полза на В. С. С. се присъдят
такива в пълния
им размер.
Ответната страна
по въззивната и
частната жалби- П. Х. А.,
ЕГН **********, лично и
в качеството му на баща
и законен представител
на П. П. А., ЕГН **********, и Е. П. А., ЕГН **********,
не е взел
становище по същите.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбите са подадени в срок, изхождат от легитимирана
страна и са насочени срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което
се явяват процесуално допустими. Разгледани
по същество, са основателни.
Първоинстанционният съд
е бил сезиран с
молба за защита
по ЗЗДН, подадена
от П. Х. А., ЕГН **********,
лично и
в качеството му на баща
и законен представител
на П. П. А., ЕГН **********, и Е. П. А., ЕГН **********, с която
е поискана защита
по реда на ЗЗДН
поради извършено спрямо него
и децата домашно
насилие от страна
на ответницата В. С. С.-
баба на децата
по майчина линия.
С молбата е
поискана защита заради акт на домашно насилие,
извършен от ответницата на 16.03.2019г.
в присъствието на
децата, изразяващ се
в отправяне на
обидни думи спрямо
техния баща П. Х. А.,
както и в
хвърляне на клечки по
него, както и поради акт на домашно
насилие спрямо детето
Е., изразяващ се
в дърпането й.
С решението в необжалваната му
част съдът е
прекратил производството по
подадената от П. Х. А. в лично
качество молба за защита. За
да постанови този резултат, съдът
е изложил съображения,
че между молителя
П. Х. А.
и майката на
децата Д. Х. М.,
която е дъщеря
на ответницата В. С. С.,
не е имало сключен
граждански брак, поради което
липсва роднинска връзка по
сватовство между молителя и ответницата, а в
ЗЗДН не е
предвидена възможност да се
търси защита срещу
възходящ на лицето, с което
се е намирал
във фактическо съпружеско съжителство. В
обжалваната част на решението
в частта му по
подадената молба от П. Х. А., в
качеството му на
баща и законен
представител на П. П. А.,
ЕГН **********, и Е. П. А., ЕГН **********,
съдът е
приел, че ответницата е
извършила в присъствието на
децата описаните в
молбата за защита действия,
поради което е уважил
същата и е
наложил мерки за
защита на пострадалите по
чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН,
като е задължил
В. С. С.
да се въздържа
от извършване на домашно
насилие спрямо тях,
както и глоба
на ответницата в
размер на 200
лв. на основание
чл.5, ал.4 от ЗЗДН.
Така постановеното
решение в обжалваната
му част е
неправилно.
Съгласно разпоредбата
на чл.2,, ал.1
от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство, а
съгласно ал.2 за
психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие,
извършено в негово присъствие. В чл.3
от ЗЗДН е
посочен изчерпателно кръгът
на лицата, срещу
които може да
се търси защита
по реда на
закона, по критериите, посочени
в чл.2, ал.1 от същия.
В случая по делото
няма спор, че между
молителя П. Х. А. и
майката на децата, за
които е поискана
защита- Д. Х. М.,
която е дъщеря на ответницата В. С. С.,
не е имало
сключен граждански брак,
а същите са
живяли във фактическо
съпружеско съжителство, поради
което и ответницата
няма качеството на лице
по чл.3, т.7 от
ЗЗДН, с което молителят се
намира или се
е намирал в родство
по сватовство. Ответницата е
възходяща на лице,
с което молителят
се е намирал
във фактическо съпружеско съжителство,
поради което и по отношение
на нея не е
налице хипотезата на
чл.3, т.9 от ЗЗДН
/възходящ на лице,
с което пострадалият
се намира във
фактическо съпружеско съжителство/,
тъй като такова
между молителя и
дъщерята на ответницата към процесната дата-
16.03.2019г. не е налице.
Предвид липсата на
изискуемата от чл.2, ал.1
и чл.3 от
ЗЗДН връзка между молителя
и ответницата, то
извършените от последната
по отношение на него действия
не съставляват домашно
насилие по смисъла на
чл.2, ал.1 от ЗЗДН. При това положение
същите не могат
да съставляват и
домашно насилие спрямо
децата, в чието присъствие са извършени,
тъй като разпоредбата
на чл.2, ал.2 от ЗЗДН придава качеството
на такова не на всеки
акт на насилие,
извършен в присъствие
на дете, а само
на такъв, представляващ
„домашно насилие“. Ето
защо в частта й,
с която се
иска предприемане на мерки
за защита по реда
на ЗЗДН на малолетните деца
заради действията, извършени от
ответницата по отношение
на техния баща П. Х. А., молбата
е неоснователна, тъй като
тези действия, доколкото не съставляват
„домашно насилие“, не
могат да обосноват
приложението на защитата
по ЗЗДН и по
отношение на децата,
в чието присъствие са извършени.
В молбата за
защита на детето
Е. П. А.,
ЕГН **********, са
посочени и други
действия на ответницата,
които според бащата П. Х. А.,
съставляват домашно насилие
спрямо него, а
именно- дърпане на детето за
яката на дрехата му. По делото
е прието заключение на
съдебно- техническа
експертиза, която е
изследвала запис на инцидента на
телефона на П. Х. А., от
което се
установява, че след
като ответницата му
е оставила децата,
същата е тръгнала
да се отдалечава, а
той е вървял
след нея, снимайки я с телефона
си, като я е подканвал
да продължи да говори.
Тогава ответницата се
е върнала, хванала
е детето Е.
за яката на
дрехата и го е
избутала пред бащата,
който е снимал
с телефона си. Според настоящия състав
на съда при така създадената ситуация
извършените от ответницата
действия спрямо детето
не могат да
се приемат за домашно
насилие и да
обосноват приложението на
защитата по ЗЗДН,
тъй като не
се отличават с
особена интензивност и няма
данни да
са му причинили болка
или страдание. Следва
да се отчете
и че същите са
осъществени в обстановка, в
която молителят П. Х. А.
съзнателно е провокирал
и предизвиквал ответницата, вървейки след
нея и снимайки
я с телефона си. Предвид горното
подадената от последния молба
за защита от
името на децата
е изцяло неоснователна
и следва да
се отхвърли.
По така изложените
съображения
първоинстанционното решение в
обжалваната му част
следва да бъде
отменено, като вместо
него се постанови
отхвърляне на подадената
от П. Х. А., в качеството
му на баща
и законен представител
на П. П. А., ЕГН **********, и Е. П. А., ЕГН **********, молба
за защита по реда на
ЗЗДН, както и
обезсилване на издадената заповед
за защита.
С оглед
изхода на делото
молителят П. Х. А. следва
да бъде осъден
да заплати на
ответницата В. С. С. направените
по делото разноски. Пред първата
инстанция същата е
направила разноски за
адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лв., от
които с определението
по чл.248 от ГПК
са й
присъдени 100 лв.,
поради което следва
да й бъдат присъдени още
200 лв. Пред
въззивната инстанция същата
е направила разноски
за адвокатско възнаграждение в
размер на 300
лв., които следва
да й бъдат присъдени. Ответницата
е претендирала и
разноски за адвокатско
възнаграждение по частната
жалба срещу определението
по чл.248 от ГПК,
но такива не
следва да й
бъдат присъждани, тъй като
в производство по чл.248 от
ГПК разноски не се дължат.
С оглед
изхода на делото и на
основание чл.11, ал.2 от
ЗЗДН молителят П. Х. А.
следва да бъде осъден да заплати
по сметка на Районен съд-
Пловдив сумата от
25 лв.- държавна
такса и по
сметка на Окръжен съд- Пловдив сумата
от 12,50 лв.- държавна
такса.
По
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №3244
от 01.08.2019г., постановено по гр.д. №5558/2019г. по описа на Районен
съд- Пловдив, ХХІІ гр.с., в частта
му, с която са
били наложени мерки за
защита на П. П. А.,
ЕГН **********, и Е. П. А., ЕГН **********, поради
осъществено спрямо тях на 16.03.2019г.
домашно насилие от В. С. С.,
ЕГН **********, като
същата е била
задължена да се въздържа
от домашно насилие спрямо
П. П. А.,
ЕГН **********, и Е. П. А., ЕГН **********, и
й е била
наложена глоба в
размер на 200
лв., както и
е осъдена да
заплати по сметка на
ПРС държавна такса
в размер на
25 лв., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
подадената
от П. Х. А., ЕГН **********,
в качеството му
на баща и
законен представител на П. П. А., ЕГН **********, и Е. П. А., ЕГН **********, молба,
с която е поискана
защита по реда на
ЗЗДН поради извършено
спрямо децата на 16.03.2019г.
домашно насилие от
страна на ответницата
В. С. С..
ОБЕЗСИЛВА
издадената въз основа на
първоинстанционното решение заповед
за защита от
01.08.2019г.
ОТМЕНЯ определение
от 02.10.2019г., постановено
в производство по
чл.248 от ГПК,
с което по
реда на чл.248
от ГПК е
било изменено Решение №3244 от 01.08.2019г.,
постановено по гр.д. №5558/2019г. по описа на Районен съд- Пловдив,
ХХІІ гр.с., в частта
му, с която В. С. С. е
била осъдена да
заплати на П. Х. А.,
ЕГН **********, в
качеството му на
баща и законен
представител на П. П. А.,
ЕГН **********, и Е. П. А., ЕГН **********, сумата
от 371,32 лв.-
разноски в производството.
ОСЪЖДА П. Х. А., ЕГН **********, да
заплати на В. С. С.,
ЕГН **********, сумата
от 200 лв.-
разноски за първоинстанционното производство
и сумата от
300 лв.- разноски
за въззивното производство.
ОСЪЖДА П. Х. А., ЕГН **********, да
заплати по сметка на
Районен съд- Пловдив сумата
от 25 лв.-
държавна такса и
по сметка на
Окръжен съд- Пловдив сумата от
12,50 лв.- държавна такса.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.