Определение по дело №2669/2021 на Административен съд - Пловдив

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

№ ..............

 

гр. Пловдив, .........................2021 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в закрито заседание на  двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет  и първа година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ПЕТЪР КАСАБОВ

                                 

като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2669 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Основното производството е образувано по жалба на К.Т.А., с адрес: ***, чрез адвокат К.Г.,  срещу заповед № ЧР-02-101/05.10.2021 г. на областен управител на област Пловдив, с която на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е прекратено служебното правоотношение на оспорващата, заемала длъжността „главен юрисконсулт“ в дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост“ при Областна администрация  - Пловдив.

Субсидиарното производство е по реда на чл. 166, ал. 4 от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.124, ал. 2 от ЗДСл., по повод формулирано в жалбата искане, съдът да спре допуснатото предварително изпълнение на обжалвания индивидуален административен акт. Искането е основано на твърдението, че предварителното изпълнение на заповедта ще причини значителни и трудно поправими вреди за оспорващата, тъй като ще лиши семейството й от единствения източник на доходи. В подкрепа на това се представят доказателства, че заплатата по прекратеното служебно правоотношение - в нетен размер на 900 лева ведно със заплатата на съпруга на оспорващата - в нетен размер на 1151,16 лева, ежемесечно покрива разходите по ипотечен кредит и потребителски кредит в общ размер на 656,03 лева както и издръжката на две деца. Отделно се претендира и настъпването на неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснение и тревожност, като пряк резултат от незаконосъобразното прекратяване на служебното правоотношение на оспорващата.

Административния орган не е депозирал становище по допустимостта и основателността на искането.

Искането е направено от лице с надлежна процесуална легитимация - жалбоподател по настоящия правен спор и адресат на административния акт, чието изпълнение се иска да бъде спряно. Жалбата срещу процесната заповед е подадена в законоустановения срок и при наличието на правен интерес, поради което е допустима за разглеждане. Доколкото искането по чл. 166 от АПК - за спиране на предварителното изпълнение, е производно и обусловено от наличието на висящо съдебно производство по оспорване на административния акт, каквото в случая е налице, то същото е допустимо за разглеждане. По същество искането е неоснователно.

Процесната заповед е издадена на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл и съобразно правилото на чл.214, ал. 2 от същия закон оспорването не спира нейното изпълнение. Тоест в случая предварителното изпълнение е допуснато по силата на самия закон, без да е необходимо от административния орган да се обосновава наличието на някоя от материалноправните предпоставки на чл. 60, ал. 1 от АПК.

Правомощието по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл цели да обезпечи упражняването на функциите на орган по назначаването в аспекта на управление на подчинената му администрация, така че да осигури непрекъсваемост в дейността й при постигане на оптимално използване на човешките ресурси и разходването на бюджетни средства.  Иначе казано, в случая предварителното изпълнение на заповедта е нормативно обосновано с цел защита на особено важни държавни и обществени интереси.

Допускането на предварително изпълнение на посочената категория административни актове по силата на закона се явява изключителна мярка. За да не доведе тази намеса на държавната власт в правата и законните интереси на лицата до непропорционално накърняване, следва да е налице съразмерност на преследваната обществена цел спрямо личния интерес на адресата на акта. Именно поради това законодателят е предвидил - чл. 166, ал. 4 от АПК вр. чл. 214, ал. 1 от ЗДСл, възможност съдът да прецени дали допуснатото по силата на закона предварително изпълнение няма да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата на акта. В случай, че такава опасност е налице изпълнението може да бъде отложено да стабилизиране на административния акт. По аргумент от законовата разпоредба, съдът прави тази преценка само на базата на нови обстоятелства, които са възникнали след издаване на оспорения акт. Тежестта за доказването им пада изцяло върху засегнатото лице. По аргумент от чл. 166, ал. 2 от АПК, адресатът на изпълнението следва по несъмнен начин да докаже, че последното може да му причини значителна или трудно поправима вреда. На установяване подлежи реалният риск от настъпване на вредата и нейните количествени и качествени характеристики.

В случая съдът намира за доказано, че прекратяването на служебното положение на оспорващата неминуемо ще доведе до финансови затруднения при издръжката на семейството й. Въпреки това този неблагоприятен ефект не може да се асоциира с настъпването на значителна и трудно поправима вреда за адресата като пряка последица от предварителното изпълнение на административния акт. Характерно за всяко трудово и служебно правоотношение е наличието на възмездност като очакван резултат за положения труд. Респективно типично за всяко прекратяване на трудово или служебно правоотношение е и отпадането на реализирания доход за полагалото труд лице. Тоест сочените в случая имуществени и неимуществени вреди произтичат от самото волеизявление на органа по назначаването и спецификите на служебното правоотношение, а не от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Последното по никакъв начин не прегражда възможността на оспорващата да получава полагащото й се обезщетение за загубената трудова заетост, респ. да търси нова такава като източник на доходи.

Доводите, че прекратяването на служебното правоотношение на оспорващата поставя цялото й семейство в тежко финансова положение и че същата ще претърпи стрес, притеснение и унижение, не са относими към релевантните за основателността на искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта материалноправни предпоставки. Несъмнено при едностранно прекарване на служебното правоотношение за държавния служител настъпват неблагоприятни последици, но това са последици, свързани с характера на издадения административен акт, а не значителни или трудно поправими вреди от категорията на визираните в чл. 166, ал. 2 от АПК ( в този смисъл Определение № 11939 от 28.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11541/2012 г., V о.; Определение № 15368 от 11.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12410/2020 г.).

Спирането на допуснатото по силата на чл. 124, ал. 2 от ЗДСл. предварително изпълнение на акта за прекратяване на служебното правоотношение, единствено на основание типичните за всяко прекратяване финансови последици, би означавало интересите на освободения държавен служител да бъдат поставени над обществените и издръжката му да бъде в тежест на държавния бюджет под условие на едно бъдещо несигурно събитие. Такъв подход ще лиши ефективност защитата на особено важните държавни и обществени интереси и ще прегради постигането на  преследваната от закона цел.

От друга страна, при благоприятен съдебен акт за жалбоподателя по основаното съдебно производство за него ще възникне и право на обезщетение, което цели да компенсира именно настъпилото неблагоприятно засягане на правната му сфера в резултат на прекратяване на служебното му правоотношение.

По тези съображения съдът намира, че в случая не се доказва нито реалният риск за настъпване на вреда, нито значителният и непоправимият й характер като възможен обективен резултат от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Тоест не се доказва наличието на предпоставките по чл. 166, ал. 4 от АПК, които да налагат превантивна защита на правната сфера на жалбоподателя. Ето защо, Съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К.Т.А., с адрес: ***, чрез адвокат К.Г., за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № ЧР-02-101/05.10.2021 г. на областен управител на област Пловдив.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в седем дневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: