Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Ловеч, 01.11.2018 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично
заседание на първи октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 862 по описа за 2018 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно постановление № 31-0000147
от 20.07.2018 г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация”
гр.Ловеч е наложено на Н.М.Н. ***, административно наказание на основание чл.105,
ал.1 от Закона за автомобилните превози – глоба в размер на 200 лева, за
нарушение на чл.39, ал.2, т.2, б.”а” от ЗАвП.
Недоволен от постановлението
останал жалбоподателят Н.Н., който го е обжалвал. В жалбата си изтъква, че АУАН
му е бил съставен в нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН в
присъствието само на един свидетел. Изтъкнал е и доводи касаещи разминаване в
описанието и квалификацията на нарушението по АУАН и в НП. Оспорил е и
материалната компетентност на актосъставителя и издателя на наказателното
постановление. Твърди, че не е извършил посоченото в НП нарушение, тъй като
работи към „Глория Турс 2013” ЕООД, която притежавала
лиценз за превоз на пътници № 10323/24.11.2015 г., а в НП е посочено
наименованието на друга фирма и друг лиценз. Сочи, че билетите, които е издавал
са поредни от кочан, който е предварително подпечатан на гърба с печат на
фирмата и от който е видно наименованието и седалището й и изтъква, че липсата
на такъв печат на някой от билетите е отговорност на ръководството на фирмата. В
жалбата подробно са развити доводи и съображения касаещи маловажността на
извършеното нарушение и основания за прилагането на чл.28 от ЗАНН, като се
позовава и на ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС.
Моли наказателното постановление
да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.
В съдебното заседание на което е
даден ход на устните прения, редовно призован, жалбоподателят се явява лично. Поддържа
жалбата с наведените в нея възражения и доводи и сочи, че няма какво повече да
добави.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не
изпращат представител. Писмено в съпроводителното писмо /л.2/ предлагат
наказателното постановление да бъде потвърдено.
От събраните по делото писмени
доказателства и от показанията на свидетелите М.Д.М. и А.А.Д., както и от
изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка :
На 03.07.2018 г. жалбоподателят Н.Н.
управлявал автобус марка „Ивеко 35 С 13В” с рег.№ ОВ 17-75
ВС, който бил собственост на «Глория Турс 2013» ЕООД – гр.Ловеч. С автобуса Н. извършвал обществен
превоз на пътници по маршрут гр.Ловеч – гр.Троян, с маршрутно разписание №
3101, възложено от Община Ловеч. Притежавал и носел с него пътен лист №
860191/03.07.2018 година.
Около 09.40 часа, на пътя Ловеч
– Троян, изхода за гр.Троян, жалбоподателят бил спрян за проверка от служители
на ОО „АА” гр.Ловеч – свидетелите М.М. и А.Д.. В хода на проверката свидетелите
установили, че превозвача „Глория Турс 2013” ЕООД
притежава лиценз на Общността № 10323 от 24.11.2015 г. за извършване на
обществен превоз на пътници, но на пътниците са били издадени хартиени билети
за пътуване, на които е нямало изписано наименованието и адреса на превозвача,
в съответствие с лиценза за извършване на обществен превоз. Като доказателство
свидетелите иззели билетите на двама от пътниците в автобуса с номера 11872 и
38843 /л.9/.
С оглед на така констатираното
при проверката свидетелят М.М. преценил, че жалбоподателя е извършил нарушение
на разпоредбата на чл.39, ал.2, т.2, б.”а” от ЗАвП,
поради което съставил на Н.Н. акт за установяване на административно нарушение
№ 250117/03.07.2018 г., на който като свидетел очевидец се подписал А.Д.. По
съставения акт жалбоподателят не е вписал възражения. Подписал акта и получил
препис от него.
Няма данни по делото, в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН да е представил писмено възражение.
Въз основа на акта за нарушение,
на 20.07.2018 г. било издадено обжалваното наказателно постановление, в което била
пресъздадена описаната в АУАН фактическа обстановка, но като собственик на
автобуса е било посочено дружеството „Глория Турс
2015” ЕООД, притежаващо лиценз на Общността № 20323 от 24.11.2015 година.
Наказващият орган също преценил, че Н.Н. е извършил нарушение на нормата на чл.39,
ал.2, т.2, б.”а” от ЗАвП и му наложил предвиденото в
чл.105, ал.1 от ЗАвП наказание „глоба” в размер съответно
на 200 лева. В издаденото НП наказващият орган посочил и че случая не е
маловажен и не са налице предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки по същество жалбата съдът прие за установено следното от правна
страна :
Жалбата е подадена в законовия
7-дневен срок от връчване на наказателното постановление, от надлежно
легитимирано лице, поради което е допустима.
Обжалваното наказателно
постановление е издадено от надлежно оправомощен
орган, съгласно заповеди № РД-08-249/15.05.2015 г. на Министъра на транспорта
/л.12-13/ и № 227/18.04.2018 г. на Изпълнителния директор на ИА „Автомобилна
администрация” /л.14/, а АУАН е бил съставен от свидетеля М.М., който е заемал
длъжността „инспектор” в структурата на ОО „АА” – Ловеч, поради което не може
да бъде споделено като основателно възражението за липсата на материална
компетентност на издателя на обжалваното НП и актосъставителя.
Неоснователно е и възражението
за нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН при съставянето на АУАН. Действително
в тази разпоредба е употребен изразът „свидетели”, т.е. в мн.число, но това не
означава, че когато акта е подписан само от един свидетел, то той е
незаконосъобразно съставен. Ясно е, че законодателят е употребил думата в
множествено число, с цел да задължи съответния актосъставител да посочи всички
лица, които са присъствали при извършването или установяването на нарушението,
което впоследствие пък би спомогнало наказващият орган да изгради по-пълна и
ясна представа относно фактите и обстоятелствата по конкретния случай и
съответно преценката му да издаде или не наказателно постановление, да почива
върху една в цялост изяснена фактическа обстановка. Респективно, при евентуално
обжалване пред съд, последния да може да изгради изводите си за
законосъобразност на постановлението върху безспорна и категорично установена
фактическа обстановка. Обратното разбиране би означавало, че когато при
извършване или установяване на нарушението е присъствал по силата на
обстоятелствата само един свидетел, то това нарушение да не може да бъде
санкционирано, ако буквално се тълкува нормата на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Защото
житейски логично е, когато се върши едно нарушение, то да не бъде афиширано
пред широк кръг лица. На следващо място – настоящият състав счита, че описаните
в акта обстоятелства, доказателствата, които ги потвърждават, както и правната
квалификация на нарушението, подобно на повдигнатото обвинение в досъдебната
фаза на наказателния процес, то и в административнонаказателното
производство имат все още „работен” характер, т.е. няма пречки след съставянето
на акта да бъдат събирани и представяни пред наказващия орган или въззивния съд нови доказателства имащи значение за случая,
в т.ч. и свидетелски показания. Аргумент за такъв извод се съдържа и в
разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, която дава правомощия на наказващия орган
да разследва спорните обстоятелства, когато това е необходимо.
В обсъждания случай безспорно се
установи, а и жалбоподателя не възразява, че при проверката на 03.07.2018 г. от
контролните органи на ОО „АА” – гр.Ловеч е било установено, че на пътниците в
автобуса са били издавани хартиени билети, на които е липсвало изписването на
наименованието и адреса на превозвача, така както изисква разпоредбата на
чл.39, ал.2, т.2, б.”а” от ЗАвП. Този обстоятелство,
освен от показанията на свидетелите М. и Д., които съдът изцяло кредитира като
обективни и безпристрастни, се установява и от иззетите от пътници в автобуса и
приложени като доказателство билети за пътуване №№ 11872 и 38843 /л.9/. На тях
действително липсва изписването на наименованието и адреса на превозвача, който
извършва превоза на пътници.
Разпоредбата на чл.39, ал.1 от
ЗАвП регламентира какви превозни документи се използват за превоз по автобусни
линии, а ал.2, т.2 от същата сочи минимума от реквизити, които следва да
съдържа документа при превоз по междуселищни линии. Систематическото място на
тази норма е в Глава пета «Особени правила при договорите за превоз», Раздел І
«Договор за превоз на пътници» от ЗАвП. Съгласно разпоредбата на чл.35, ал.1 от
същия раздел, с договора за превоз на пътници превозвачът се задължава да
превози с автомобили пътници и техните багажи до определено място, а пътникът
поема задължението да заплати превозната цена. Следващите текстове от този
раздел регламентират задълженията на превозвача, които има при сключването на такъв
договор с пътника, като едно от тях при превоз по автобусни линии е да издава
индивидуален или колективен билет, карта или абонаментна карта (на хартиен или
електронен носител) – чл.36, ал.1, т.1 от ЗАвП. Ясно е от така цитираните разпоредби,
че задължението да издаде превозен билет, който съответно да съдържа
изискуемите по чл.39, ал.2 от ЗАвП реквизити тежи върху превозвача, като страна
по договора за превоз. Легална дефиниция за понятието «превозвач» се съдържа в
разпоредбата на § 1, т.5 от ДР на ЗАвП, а именно : «превозвач» е всяко
физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва
обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства,
предназначении за тази цел. В случая, превозвач по смисъла на закона е било дружеството
«Глория Турс 2013» ЕООД, чиято собственост е бил автобуса и към което
жалбоподателят Н. е бил нает само като водач на автобус. И с оглед анализа на
цитираните по-горе разпоредби от ЗАвП, именно върху дружеството е тежало
задължението да издаде превозни билети в съответната форма, както и същите да
съдържат минимално изискуемите от закона реквизити. Докато жалбоподателят, в
качеството му на водач на автобуса, е изпълнявал само функцията фактически да
предоставя превозните билети на пътниците, но не е имал задължението, още
по-малко пък правомощията да следи дали същите съдържат предвидените от закона
реквизити. Обратното би означавало на практика той да отказва да качва пътници
(за да не наруши закона, предоставяйки им нередовни билети), каквото право той
няма, а и би довело евентуално до ангажиране на дисциплинарната му отговорност
от страна на работодателя, намесвайки се недопустимо в правоотношението
превозвач – пътник по договора за превоз, по който той не е страна. Аргумент за
такъв извод съдът извежда и от нормата на чл.36, ал.2 от ЗАвП, съгласно която
действителността на договора за превоз на пътници по автобусни линии не зависи
от издаването, редовността или изгубването на билета или картата.
С оглед на тези съображения,
настоящият съдебен състав намира, че неправилно за извършеното нарушение е била
ангажирана отговорността на жалбоподателя Н.Н., в качеството му на водач на
автобуса, тъй като в това си качество той не е субект на задължението по чл.39, ал.2, т.2 от ЗАвП, респективно неправилно спрямо него е била приложена
санкционната разпоредба на чл.105, ал.1 от ЗАвП. Наказателното постановление е
незаконосъобразно издадено, при неправилно приложение на материалния закон,
поради което следва да бъде отменено.
При този изход на делото е
безпредметно обсъждането на наведените с жалбата доводи за маловажност на извършеното нарушение, тъй
като преценката дали такава е налице, до голяма степен зависи от поведението и
личността на нарушителя, а в случая за описаното в обстоятелствената част на НП
нарушение не може да се търси административнонаказателна
отговорност от жалбоподателя Н..
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№ 31-0000147 от 20.07.2018 г. на Началник Областен отдел „Автомобилна
администрация” гр.Ловеч, с което е наложено на Н.М.Н. ***, ЕГН : **********, административно
наказание на основание чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози – глоба
в размер на 200 лева, за нарушение на чл.39, ал.2, т.2, б.”а” от ЗАвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :