МОТИВИ към Присъда № 141/17.09.2019г. по НЧХД 5232/2018г.
по описа на РС-***
Производството по делото е образувано
въз основа на частна тъжба на Д.А.Г., с която против Р.Г. Н.- Д.е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал.2 НК, а именно за това, че на
06.11.2018г. около 11:00 часа в гр. ***, ул. „***” № 14, ет. 3, на входа на
жилището на Д.Г. и в коридора на същото, причинила на Д.А.Г. лека телесна
повреда, като стискала, драскала с двете си ръце по шията, душала и бутала Г.,
с което й причинила болка и страдание без разстройство на здравето.
В първото съдебното заседание съдът прие
за съвместно разглеждане и граждански иск от частния тъжител, с който се иска
осъждане на подсъдимата да заплати сумата от 8000 лева, представляваща
обезщетение за причинени с гореописаното деяние неимуществени вреди от
непозволеното увреждане в резултат от извършеното престъпление по чл. 130, ал.2 НК.
В пледоарията си пред съда повереникът
на частния тъжител – адв. К. – БАК прави детайлен анализ на събрания
доказателствен материал, като застъпва, че деянието е доказано по безспорен
начин, както от фактическа, така и от правна страна, поради което моли за осъдителна
присъда и уважаване на гражданския иск в пълен размер.
Частният тъжител и граждански ищец се
присъединява към казаното от повереника.
Подсъдимата Н. дава подробни обяснения
пред съда, като очертава влошените междусъседски отношения между нея и частната
тъжителка, провокирани от неразбирателства във връзка със събиране на пари за
поддръжка на общите части в блока. Заявява, че на процесната дата и място действително
е имало среща между нея и Г. на стълбището към входа на жилището на последната,
но отрича в хода на срещата да е имало физическа агресия между двете,
респективно да е нанасяла на Г. телесна повреда. Обяснява си подадената тъжба с
опит на тъжителката да спечели пари.
В хода на съдебните прения Н. поддържа
тезата си, че не е нанасяла телесни увреждания на тъжителката, като развива
доводи за режисиран спрямо нея сценарий, в който участие взимат свидетелите,
тъжителката, вещото лице – съдебен лекар, прокурорът, разгледал жалбата й, а
дори и съда. Заявява, че пред себе си и Бога тя е невинна, поради което и
пледира за оправдателна присъда.
Служебният защитник на подсъдимата - адв. Киселичков – БАК, също счита, че подзащитната му следва да бъде призната за
невиновна, доколкото обвинението срещу нея не е доказано. Пледира за
постановяване на оправдателна присъда и отхвърляне на гражданския иск.
В предоставената от съда възможност за последна дума
подсъдимата Н. заявява, че иска справедливост.
Пред съда, производството по делото протече
по общия ред, като бяха разпитани свидетели, посочени от частното обвинение и от
защитата, и бяха приобщени относимите и необходими писмени доказателства. Няколкократно
съдът напъти страните към помирение, но такова не беше постигнато.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и
доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с
разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимата
Р.Г. Н.- Д.с ЕГН ********** е родена на *** г. в гр. ***, с постоянен
адрес:***5 и настоящ адрес:***. Тя е българка, български гражданин, с висше
образование, вдовица, пенсионер, получаващ инвалидна пенсия в размер на 302,77
лева.
Подсъдимата е с много добри характеристични данни, без каквито и да е
противоправни прояви до настоящия момент. Тя е изявен режисьор с дългогодишна,
успешна кариера. Здравословното й състояние е влошено, като страда от множество
заболявания, включително и с Решение на ТЕЛК 1980/31.05.2016г. й е призната
пожизнена намалена работоспособност в размер на 86%.
От 2017г. Н.
заживяла в жилище, находящо се в гр. ***, ул. „***“ № 14, ет. 1, в което преди
това живеели нейни роднини. В същия блок, но на третия етаж живеела тъжителката
– Д.Г., която изпълнявала и функциите на управител на етажната собственост.
Покрай задълженията на Г. да събира дължимите вноски от съсобствениците, във
връзка с експлоатирането и поддържането на етажната собственост, възникнали
конфликти между нея и подсъдимата. В частност Н. считала, че Г. не спазва изискванията на ЗУЕС и не
събира и разходва правилно събрание суми. В тази връзка подсъдимата депозирала
на 20.02.2019г. сигнал в РП-***, по който била образувана прокурорска преписка
№ 1586/2019г. и в който изложила своите подозрения и поискала от прокуратурата
да проведе разследване и да установи истината. С постановление от 22.02.2019г.
прокурорът възложил на 01 РУ-*** проверка по случая, като в рамките на същата
били изискани обяснения от съсобствениците и приобщени писмени доказателства. След приключване на проверката с
постановление от 18.04.2019г. РП-*** преценила, че не са налице данни за
извършено престъпление от страна на Г., поради което и на основание чл. 24,
ал.1, т.1 НПК отказала образуването на ДП.
Междувременно
отношенията между двете съседки вече били ескалирали, като повод за това били обаждания
от страна на Г. до сина на подсъдимата, който живеел в Англия, с цел получаване
на необходимите суми за поддръжка на общите части от него. Тези обаждания не се
понравили на Н., което я
провокирало да потърси обяснение от тъжителката, защо безпокои сина й.
На 06.11.2019г. на гости на
подсъдимата били две нейни приятелки – св. Т.С.и М.Ш.. Около обяд трите жени решили
да излязат и да отидат да се разходят. В момента, в който излизали от жилището
на Н. видели, че по стълбите нагоре се качва тъжителката Г.. Подсъдимата решила
да я настигне и да разговарят по повод влошените им взаимоотношения, поради
което и я последвала по стълбите, а св. С.и Ш. слезли на приземния етаж на блока,
в близост до пощенските кутии, за да я изчакат. От мястото където били двете
нямало пряка видимост към третия етаж, но поради архитектурата на блока същите
можели да чуят, какво се случва по-горе. Подсъдимата успяла да настигне
тъжителката на входа на апартамента й като двете първоначално започнали да
говорят нормално. В този момент св. И.П., живущ в ап. 12 на същия трети етаж, излязъл
от дома си, видял двете съседки, поздравил ги, след което слязъл по стълбите и
напуснал блока. Цялото му предвижване от апартамента му до напускането на блока
отнело на св. П. по-малко от минута, като през това време той не чул някакви
викове или караници от която и да е от двете. Не му направило впечатление във
входа на блока да има някой.
Междувременно подсъдимата и
тъжителката продължили разговора си, като подсъдимата искала обяснение от Г.,
защо занимава сина й със сметките за блока. В един момент подсъдимата сграбчила
с ръце тъжителката за врата и започнала да е стиска и дърпа, в следствие на което
й причинила драскотини по врата – четири в дясно и една в ляво, които довели до
болки и страдания. От драскотините потекла кръв, като мястото около
нараняванията се зачервило. Тъжителката успяла да се отскубне и започнала да
вика за помощ, при което подсъдимата се обърнала и започнала да слиза по
стълбите надолу. Виковете на Г. били чути от съседите й в блока. Първо на тях
реагирала св. М.Г., чийто апартамент се намирал в съседство на този на
подсъдимата. Тя чула виковете на тъжителката, разпознала в тях гласа на своята
съседка, при което отворила входната врата на жилището си и видяла как
подсъдимата слиза от етажната площадка и поема на долу по стълбите. Видяла и
пострадалата Г., която била на входа на жилището си, плачеща и викаща.
Забелязала, че по врата на Г. има кръв и ясни следи, като от дране. Възприела и
че тъжителката е в тежко емоционално състояние – „усухрена“ и раздърпана, като
на около един метър от нея, във вътрешността на жилището се намирал съпруга й,
който имал 100 % инвалидност и който пълзейки по земята се опитвал да я
достигне. Виковете на Г. били възприети и от други две нейни съседки – св. С.С.
и св. И.К. – и двете живущи на първия етаж в блока. Те чули, че съседката им Д.
вика за помощ, поради което и почти едновременно излезли от жилищата си и
тръгнали по стълбите нагоре към третия етаж. На стълбищата площадка между
третия и втория етаж се разминали с подсъдимата, която слизала надолу, като св.
С. чула, че последната казва: „Ще
занимаваш сина. Защо на сина ми се обажда?“, които думи очевидно били
отправени към тъжителката. Двете свидетелки не обърнали повече внимание на Н.,
а продължили нагоре. Когато стигнали до третия етаж заварили тъжителката на
входа на жилището си, разтреперана и уплашена, с видими следи от драскане по
врата си, по които имало кръв. И на двете направило впечатление, че Г. е в
стрес, като дори се била изпуснала. Свидетелките й помогнали да се успокои,
като поискали от св. М.Г. да даде чаша вода на пострадалата. И пред трите свои
съседки Г. разказала, че подсъдимата е дошла при нея, за да говорят по повод
събирането на такси в блока, след което я е нападнала и е започнала да я стиска
за врата, в следствие на което я е одрала.
Настъпилият инцидент и виковете не
останали скрити и за св. Стайкова, която по това време се намирала на приземния
етаж, в близост до входната врата на самия блок, до пощенските кутии. Тя чула виковете:
„Помощ, помощ“ от частната
тъжителката, но не видяла какво се случва, доколкото от мястото й нямало пряка
видимост към входната врата на жилището на третия етаж. Възприела и как от
апартаментите на първия етаж излизат две жени и се качват нагоре по стълбите (свидетелките
С. и К.). Малко след това св. С.видяла как приятелката й – подсъдимата Н.
видимо притеснена, слиза по стълбите. Двете с М.Ш. излезли от блока, като след
тях излязла и подсъдимата. Седнали на пейка в близост, като на свидетелката й
направило впечатление, че подсъдимата е видимо разстроена, а на въпросите какво
се е случило, отговорила, че с тъжителката са си повишили тон, но нищо повече.
Цялата случка от срещата на стълбите с частната тъжителка, до излизането на
подсъдимата от блока отнели около 5-6 минути.
След инцидента тъжителката
посетила съдебен лекар, който след извършения преглед констатирал, че са й нанесени
телесни наранявания (гореописаните драскотини по врата), причинили болка и
страдания, без разстройство на здравето. Било издадено Съдебномедицинско
Удостоверение № 379/2018г. В последствие, в хода на настоящето производство,
беше назначена и СМЕ, която на база на Удостоверението и на непосредствените
констатации на лекаря при първоначалния преглед, даде заключение, че причинени
наранявания, довели само до причиняван на болка и страдание, както и че
травмите е възможно да са получени по време и начин, както съобщава
пострадалата.
В следствие на нанесените й
травматични увреждания Г. изпитвала кратко време болки и дискомфорт.
Тъжителката се почувствала унизена и обидена от цялата ситуация и от
отправената спрямо нея агресия.
За случая била образувана
полицейска преписка, по повод подадена от тъжителката жалба до Началника на 01
РУ-*** с вх. № 431 ЗМ-1025/09.11.2018г. В хода на проверката били снети
сведения от съответните лица, имащи отношение към случая и били приобщени
нужните документи. С постановление на РП-*** по пр.вх. № 10862/2018г.
наблюдаващият прокурор отказал да образува досъдебно производство, обосновавайки
това си решение с извода, че се касае за лека телесна повреда, за която не е
предвидено воденото на досъдебно производство, а пострадалата следва да подаде
тъжба директно до съда.
Междувременно – на 16.11.2018г.
тъжителката решила да упражни правото си
и подала в РС-*** процесната тъжба.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от доказателствата и доказателствените средства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, както следва:
От гласните доказателствени средства: показанията на св. И.К. (л. 59 гръб 60); св. С.С.
(л. 61-62); св. Т.С.(л.62); св. Е.Д. (л. 127); св. И.П. (л. 126 гръб - 127); св. М.Г.
(л. 128 гръб) и частично от обясненията на подсъдимата Н. (л. 57 гръб - 59).
От писмените доказателства: Съдебномедицинско удостоверение № 379/2018г. (л. 5);
Експертно решение № 1397/02.06.2017г. (л.7); Справка за съдимост (л. 20);
Експертно решение № 1980/31.05.2016г. (л. 54-55); Медицински документи – общо
85 броя, поставени в класьор между л.108 и л. 109 на делото; Медицински документи (л. 149 - 152), Справка
от НОИ (л. 153); Справка по банкова сметка (***. 154-155).
От експертизите: Съдебномедицинска експертиза (л. 110-111), включително и от отговорите
на вещото лице в съдебно заседание (л. 125); Съдебномедицинска експертиза (л. 117-118),
включително и от отговорите на вещото лице в съдебно заседание (л. 125 гръб -
126).
Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени
източници на основание чл. 305, ал.3 НПК, както поотделно, така и съвкупно,
като достигна до следните изводи.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. И.К., С.С., М.Г.
и И.П., които намира за последователни, логични и взаимносвързани. И четиримата
свидетели са съседи на тъжителката и подсъдимата, като съдът няма основание да
се съмнява в достоверността на изложеното от тях. Противно на становището на
подсъдимата – по делото не са събрани никакви доказателства, сочещи на
евентуална заинтересованост от изхода на делото от страна на тези лица, още
по-малко такива, в подкрепа на заявеното в хода на съдебните прения, че
свидетелите са получили пари, за да депозират своите показания.
С особено внимание съдът анализира изложеното от св. К.,
С. и Г., доколкото трите са първите лица, отзовали се на виковете за помощ на
пострадалата. И трите са категорични, че непосредствено след виковете на Д.Г.
те са възприели как подсъдимата се отдалечава от вратата на жилището на
пострадалата, както и че на място не е имало трети лица, а също и че
пострадалата е имала видими наранявания по врата си. В тези им части показания
категорично се подкрепят от приложените писмени доказателства – Съдебномедицинско
удостоверение и СМЕ, които потвърждават, че на тъжителката действително са били
причинени телесни увреждания, които могат да бъдат получени именно по описания
от нея начин. Между другото самата характеристика на нараняванията - драскотини
по врата – четири в дясно и една в ляво – еднозначно сочат да са причинени
именно от одраскване с човешка ръка по врата, като в съдебното заседание вещото
лице изрично уточни, че за това не е необходимо нито голяма сила, нито
наличието на маникюр, поради което и многобройните заболявания на подсъдимата
по никакъв начин не биха могли да я възпрепятстват да извърши описаното,
въпреки твърденията й в обратна посока. Тази група свидетелки не са преки
очевидци на нанасянето на телесните увреждания, но те са възприели фактите в
изключително кратък период след самото събитие, като по този начин възприятията
им позволяват с достатъчна степен на категоричност да се очертаят разигралите
се събития.
Не следва да се подминава и обстоятелството, че
непосредствено след като са възприели съседката си - св. К., С. и Г. са я
попитали какво се е случило, на което тъжителката е отговорила, че е била
нападната и одрана точно от подсъдимата. Вярно е, че относно главния факт – нанесените
наранявания, показанията на тези свидетелки се явяват производно доказателство,
доколкото възпроизвеждат не лични възприятия, а преразказ на казаното от
частната тъжителка, но вярно е също така, че практиката на касационната
инстанция (Решение № 282/09.03.2017г. по
к.н.д. № 1222/2016г. на I н.о. на ВКС) се е ориентирала във виждането, че производните
доказателства могат да послужат като средство за разкриване и проверка на
първичните доказателства или да ги заменят тогава, когато първичните
доказателства са недостъпни. В случая е налице втората хипотеза, доколкото по
отношение на показанията на частната тъжителка – поради невъзможността да бъде
разпитана като свидетел, поради несъвместимост на тези две процесуални качества
- същите успешно могат да се ползват за замяна на нейните възприятия (първичните
доказателства), доколкото последните са „недостъпни”. Изрично в този смисъл е и
Решение №113/23.06.2015 по дело №93/2015
на ВКС, НК, II н.о., където също се приема, че липсва процесуална пречка производните доказателства да бъдат
използвани като средство за разкриване на първични доказателства, за проверка
на първичните доказателства и за замяна на първичните, ако последните са
недостъпни.
Поради тази причина съдът счита, че показанията на
тези три свидетелки следва да се кредитират с доверие и на база на тях да се
приеме за установено, че действително на посочената дата и място подсъдимата е
причинила на тъжителката гореописаните наранявания.
Съдът кредитира показанията на св. И.П.. Същият
добросъвестно заяви, че е видял как двете му съседки разговарят на входната
врата на тъжителката Г., след което ги е поздравил и си е продължил по пътя,
без да става свидетел на ескалация на напрежението. Имайки предвид, че П.
заявява, че му е отнело по-малко от минута да излезе от жилището си, да слезе
по стълбите и да напусне блока, а цялата ситуация между подсъдимата и
тъжителката е продължила поне 5-6 минути, то и настоящият състав счита, че
показанията на този свидетел не влизат в противоречие с така установената
фактическа обстановка. Св. П. е станал свидетел само на първоначалните моменти,
от развилата се ситуация, когато Г. и Налбатнова – Д.все още са разговаряли
помежду си, но към момента, в който е настъпила физическата конфронтация и
подсъдимата е нападнала тъжителката - той вече е бил напуснал блока, поради
което и логично присъствието му на мястото не е било възприето от първата група
свидетелки, а самият той не е видял какво се е случило после. По-важното е, че
и този свидетел възпроизвежда обстоятелството, че на процесната дата и час е
имало разговор между Г. и подсъдимата на вратата на жилището на първата – т.е.
потвърждава присъствието на Н. на местопроизшествието. Съдът отчита, че П.
заявява, че не е видял присъствието на други лица във входа на блока и в
частност – св. С.и Ш., но също така съдът отчита, че относно тези факти св. П.
не беше категоричен, а заяви, че е минало много време, както и че щом не е
запомнил да е имало други лица, то значи такива не е имало във входа, което по
своята същност е едно предположение за отрицателен факт. В действителност,
съдът приема, че по същото време във входа на блока са били двете приятелки на
подсъдимата, като тяхното присъствие очевидно не е било запомнено от този
свидетел или същият просто не ги е видял. Което и от двете да се приеме за
вярно, то не влияе на възприятията на свидетеля, относно значимите за процесния
случай факти, поради което и с горните мотиви, съдът кредитира изложеното от
него.
Съдът кредитира показанията на св. Тинка Стайкова.
Същата е приятелка на подсъдимата, но въпреки това настоящият състав не открива
в нейните показанията признаци на пристрастност или субективност. Тъкмо
напротив – св. С.добросъвестно заяви пред съда, че е видяла как подсъдимата се
отправя след тъжителката, в посока към апартамента на последната, както и че
след около 5-6 минути е чула тъжителката да вика за помощ, непосредствено след
което подсъдимата е слязла притеснена по стълбите и трите, заедно с М.Ш. са
напуснали блока. Потвърждава и че веднага след като е чула виковете от
апартаментите на първия етаж са излезли две жени (св. К. и св. С.) и са се
отправили нагоре. В тези им части показанията на С.кореспондират напълно с вече
обсъдените и кредитирани показания на св. С., К. и Г., поради което и съдът
няма причина да не ги кредитира. Самата св. С.заявява, че от мястото, на което
са се намирали с М.Ш. не е имало пряка видимост към мястото, на което са се
развили събитията (входа на жилището на тъжителката на третия етаж), поради
което и не е видяла какво точно се е случило пред вратата. Именно поради тази причина
съдът счете, че не е необходимо да провежда разпит на св. Ш., доколкото
очевидно и тя не е имала възможност да възприеме нещо по-различно от св.
Стайкова, доколкото обективно от мястото на която двете са се намирали не е
имало видимост към точното място, на което са се развили събитията, поради
което и нейният разпит не би допринесъл за изясняване на факти, които вече да
не са установени, поради което и същият не се явява необходим. Между другото
фактът че видимост няма - беше непосредствено възприет и от настоящия състав
при провеждането на заседанието за разпит на св. М.Г. в процесния жилищен блок,
поради което и съдът няма никакво основание да се усъмни в изложеното от св.
Стайкова. Същевременно съдът следва да посочи, че св. С.възпроизвежда факти,
които няма как да са й станали известни, ако не е била на мястото, като
например, че непосредствено след виковете за помощ от апартаментите на първия
етаж са излезли две жени, поради което и не споделя подозренията на защитата,
че същата въобще не е присъствала на мястото. С оглед всичко гореописано съдът
кредитира показанията на тази свидетелка и ги взима предвид при формиране на
вътрешното си убеждение.
Настоящият състав цени и показанията на св. Е.Д.. Тя
не е свидетел на случилите се събития, но възприятията й са насочени към
очертаване на личността на подсъдимата – т.е. допринасят за изясняване на
обстоятелства, които съгласно чл. 102, т.3 НПК също са включени в предмета на
доказване, поради което и тези показания са относими и необходими. Именно на
база на тях съдът приема, че подсъдимата има много добри характеристични данни,
без каквито и да е противоправни прояви до този момент. Доколкото, както вече
стана дума, показанията на св. Д. нямат пряко отношение към самото
инкриминирано деяние, съдът не се спира по-подробно на тях, а само следва да
обобщи, че ги кредитира досежно личността на подсъдимата.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимата Н. в частта
им, относно това, че между нея и тъжителката е имало неразбирателства по повод
управлението на етажната собственост, както и относно това, че на процесната
дата и място двете са се срещнали и разговаряли. Съдът кредитира обясненията и
относно това, че пострадалата е викала за помощ и на тези викове са се отзовали
съседките й от първия етаж. В тази им част обясненията се подкрепят от
кредитирания по-горе доказателствен материал, поради което съдът няма причина
да не се довери на изложеното от подсъдимата. Съдът не кредитира обаче
твърденията й, че не е отишла до входната врата на жилището на Г., както и че
не я е докосвала и не й е причинила процесните наранявания. В тази част
обясненията на подс. Н. категорично се оборват от изложеното от св. М.Г., която
е категорична, че при излизането си от входната врата на жилището си е видяла
подсъдимата да се отдалечава именно от входа на жилището на пострадалата, както
и от коментираните вече Съдебно медицински удостоверения и СМЕ. В теорията и
практиката се приема неотклонно, че обясненията на подсъдимия имат двойствена
природа – на доказателствено средство и на основно средство за осъществяване на
защитата, поради което и в частта, с която подсъдимата заявява, че не тя е нанесла
нараняванията на Г. - съдът оценя обясненията като неверни и като средство за
изграждане на защитна позиция. Между другото твърденията на Н., че пострадалата
е решила да вика за помощ, за да я обвини в последствие и че вероятно тя сама
се е наранила или това е сторил нейният болен съпруг (същият е със 100%
инвалидност – ТЕЛК на л. 7) – противоречи както на събраните доказателства,
така и на житейската логика. Няма никакво основание да се смята, че
пострадалата е „инсценирала“ случката и че сама се е одрала по врата, като в
подкрепа на това твърдение не са ангажирани абсолютно никакви доказателства. Поради
горните причини, съдът не кредитира изложеното от подсъдимата в обсъдената част
и не го взима предвид при изграждане на вътрешното си убеждение. Тук е мястото
да се посочи, че съдът не възприема и упреците на подсъдимата, отправени в
пледоарията й, че са допуснати нарушения на човешките й права, основаващи се на
това, че никой (в частност - съдът) не я е попитал, защо е извършила деянието,
в което е обвинена (л. 161 гръб). Както вече стана дума – през цялото
производство подсъдимата неотклонно се придържа към позицията, че не е
извършила вмененото й престъпление. При това положение няма как страните или
съдът да я попита защо го е извършила, при положение, че самата тя отрича това
– т.е. в конкретния случай би могло да се говори за нарушение, ако въпреки позицията
й съдът я беше попитал защо го е извършила (нарушение на презумпцията за
невиновност), а не обратното.
Съдът цени всички описани по-горе писмени
доказателства, доколкото се оценят от съда като достоверни и приобщени по
надлежния ред.
Съдът цени и двете приложени по делото СМЕ. Същите са изготвени
по предвидения за това ред, от вещо лице – специалист в областта на съдебната
медицина и се отличават със задълбоченост и пълнота. Заключенията на вещото
лице напълно кореспондират с останалия кредитиран вече доказателствен материал,
поради което и съдът им дава вяра изцяло. Тук е мястото да се посочи, че съдът
не споделя възраженията на подсъдимата по приемане на втората СМЕ, касаеща
нейното здравословно състояние. Това, че Н. не е съгласна със заключението на
експерта не означава, че то е необосновано или неправилно. Вещото лице изрично
подчерта, че в хода на експертизата се е запознал с всички относими медицински
документи и ги е взел предвид при формиране на изводите си, поради което и
съдът няма причина да не му се довери.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа
обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимата е осъществила от обективна
и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 130, ал.2 НК, за което й е повдигнато обвинение.
В конкретния случай, от обективна страна
изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимата с активни действия,
изразяващи се в стискане, драскане с ръце по шията, душене и бутане на
пострадалата Г.. Видно от приложената СМЕ – причинени са и както болка,
разбирана като – „краткотрайно преживяване на неприятно усещане
произтичащо от физическото въздействие”, така и страдание -т.е. „продължаваща
болка” (т.16 от ППВС №3/ 1979 г.), без разстройство на здравето, които
са в пряка-причинно следствена връзка с въпросните активни действия от страна
на подсъдимата. Съдебната практика (ППВС
3/1979г.) е категорична, че ако се касае до причинена болка и/или
страдание, без разстройство на здравето, то това увреждане следва да се квалифицира
по чл. 130, ал. 2 НК. Доколкото квалифицирането на деянието описано в тъжбата е
в компетентностите и задълженията на съда, то и независимо от факта, че в
тъжбата деянието неправилно е квалифицирано по ал. 1 на чл. 130 НК, то още с
разпореждането за насрочване настоящият състав го е квалифицирал по по-леко
наказуемият състав на ал. 2 на същия текст, по която правна квалификация
подсъдимата се е защитавала през цялото време.
При извършване на престъплението подс. Н. е действала
умишлено при форма на вината пряк умисъл. От интелектуална страна същата е
съзнавала, че стискайки и драскайки пострадалата по врата, неминуемо ще й
причини телесно увреждане (и/или болка и/или страдание). От волева страна – подсъдимата
е искала засягане на здравето на Г. и причиняването на болки и страдания.
По
наказанието:
За извършеното престъпление по чл. 130, ал.2 от НК
законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок до шест месеца или
„Пробация” или „Глоба“ в размер от 100 до 300 лева. В същото време по отношение
на подсъдимата Н. са налице законово предвидените предпоставки за освобождаване
от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно:
1. за престъплението се предвижда наказание лишаване
от свобода до три години, когато е умишлено;
2. с извършеното престъпление не са причинени
съставомерни имуществени вреди;
3. към процесната дата подсъдимата е неосъждана и не е
била освобождавана от наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV
от НК.
4. престъплението не е извършено спрямо орган на
власт; в пияно състояние, нито е свързано с употреба на наркотични вещества; не
е причинена тежка телесна повреда или смърт; нито са налице множество
престъпления.
Съгласно константната практика на ВКС, когато са
налице предпоставките за приложение на чл. 78а НК, съдът е длъжен да приложи
именно тази разпоредба и да освободи дееца от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е предвидено
наказание „Глоба” в размер от хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на наказанието
съдът отчете както отегчаващите, така и смекчаващите отговорността
обстоятелства. В полза на подсъдимата следва да се оцени фактът, че същата е пенсионер,
както и че е в затруднено материално и социално положение – с ниска пенсия,
страдаща от множество заболявания, включително и с присъден немалък процент
инвалидност, изплащаща и кредит. Същевременно настоящият състав счита, че не
следва да отчита като смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало на Н.,
доколкото същото е отчетено веднъж като предпоставка за приложението на чл.78а НК, но следва да отчете добрите характеристични данни на подсъдимата и липсата
на каквото и да е други противоправни прояви до настоящия момент.
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не
намира. Действително пострадалата е жена в напреднала възраст, но само това не
следва да се тълкува във вреда на подсъдимата, най-малкото защото самата тя
също е на възраст близка до тази на Г..
С оглед всичко гореизложено, а и отчитайки
имущественото състояние на подсъдимата, съдът счита, че размерът на наказанието
следва да се определи при превес на смекчаващите обстоятелства, в минималния
предвиден в закона, а именно – „Глоба” в размер на 1000 лева. Същевременно,
въпреки наличието на множество смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът
няма как да приложи разпоредбата на чл. 55 НК. Това е така, доколкото още с т.6 на ППВС № 7/1985г. е дадено
задължително тълкуване, съгласно което при приложение на чл.78а НК не се
прилагат разпоредбите на чл. 55 НК.
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното
наказание в най-голяма степен би постигнало целите, заложени в закона и би
допринесло за поправяне и превъзпитание на подсъдимата към спазване на законите
и добрите нрави, като същевременно ще въздейства предупредително върху нея и
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По гражданския иск:
По отношение на предявения срещу подс. Н. граждански
иск за обезвреда на причинените на тъжителката неимуществени вреди в следствие
извършеното престъпление по чл. 130, ал.2 НК, съдът намери тази претенция за
безспорно установена и категорично доказана по основание, предвид решението по
въпросите за извършеното престъпление, неговото авторство и вината на дееца.
При индивидуализация размера на обезвредата за неимуществените
вреди причинени от престъпното деяние, съдът по реда на чл. 52 от ЗЗД,
отчитайки и задължителните указания, дадени в ППВС 4/1968г., съобрази интензитета на засягане на физическата
неприкосновеност на тъжителката, продължителността на изпитваните болки, както
и причинения стрес, срам и дискомфорт. Тук съдът следва да посочи, че на
пострадалата са причинени най-леките възможни увреди – лека телена повреда и то
без разстройство на здравето, а само с причиняване на болки и страдания. Не са причинени
други вреди, освен съставомерните. Самите наранявания не са довели до каквито и
да е затруднения в ежедневните дейности на пострадалата – примерно дефицит в
движенията, невъзможност за самостоятелно обслужване и т.н. Не се е наложило
никакво лечение, а болките и страданията са отзвучали сами и то в сравнително
кратък период от време (5-6 дни, видно от отговорите на вещото лице в съдебно
заседание). Безспорно нанесената телесна повреда е оказала своето негативно
въздействие на психиката на Г., но това също не е било в значителна степен,
доколкото според част от разпитаните свидетели – примерно св. Панайтов –
въпреки че, на следващия ден след инцидента тъжителката е била развълнувана и
афектирана, то след това не му е направило впечатление някаква промяна в
нейното поведение – т.е. не се доказва негативните психически преживявания у
пострадалата да са оставили траен отпечатък върху нея. Следва да се има предвид
и че съгласно чл. 103, ал.1 НПК тежестта за доказване на обвинението, в това
число и на гражданската претенция - тежи върху частния тъжител, като в
конкретния случай Г. не е ангажирала доказателства сочещи по-големи
неимуществени вреди. В този контекст съдът намери гражданския иск за обезвреда
на неимуществените вреди в следствие извършеното престъпление по чл.130, ал.2
от НК за основателен и доказан, но само до размер от 1500 лева, поради което и
намери претенцията за горницата над 1500 лева, до пълния размер на предявения
иск от 8000 лева за недоказана. В полза на пострадалата следва да се присъди и
законната лихва, считано от датата на деликта – 06.11.2018г., до окончателното
изплащане на присъденото обезщетение.
Съдът счита, че с така уважената претенция в пълнота
биха могли да се обезвъзмездят причинените на пострадалата неимуществени вреди,
поради което и размерът се явява справедлив.
По
разноските:
По делото има сторени разноски, като с оглед
обстоятелството, че подсъдимата е призната за виновна в извършване на вмененото
й престъпление, както и беше уважен гражданския иск срещу нея - на основание
чл. чл. 88, ал.1 от НПК, вр. чл. 78, ал.6 от ГПК, подс. Н. следва да бъде
осъдена да заплати в полза на Държавата по сметка на Районен съд - ***
следващите се по делото държавни такси, а именно: 60 лева - държавна такса върху
уважената част от гражданския иск, както и на основание чл. 189, ал.3 НПК –
сумата от 100 лева – разноски за възнаграждение на вещо лице, а на основание
чл. 190, ал.2 НПК - държавна такса в размер на 5.00 лева за служебно издаване
на изпълнителен лист.
На
основание чл. 189, ал.3 НПК подсъдимата следва да заплати на тъжителката и
сторените и доказани от последната разноски по делото, в размер на общо 552,00
(петстотин петдесет и два) лева, от които – 12,00 лева държавна такса за
образуване на дело; 10,00 лева – държавна такса за издаване на две съдебни
удостоверения; 30,00 лева – такса за издаване СМУ и 500,00 лева –
възнаграждение за един повереник (по аргумент от чл. 88, ал.1 НПК, вр. с чл.
78, ал.1 ГПК).
По веществените доказателства:
По
делото няма приложени веществени доказателства, които да изискват произнасяне в
тази насока.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на
присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.