Р Е Ш Е Н И Е №
260030
гр. Сливен,
18.08.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и четвърти юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при
секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
6935 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от ищците Д.А.Н.
и Х.Х.Ш. срещу ответниците О.Х.М., Нежля Х.М. и Х.О.Х..
Ищците Д.А.Н. и Х.Х.Ш. твърдят, че с ответника О.Х.М. са
съсобственици по наследство от своите родители на следния недвижим имот: масивна
жилищна сграда на два етажа, от които първия със з. п. от
Излагат се твърдения, че приживе родителите
на ищците и на ответника О.М. са приели в дома си - процесния недвижим имот, ответниците
О.М. и съпругата му - отв. Нежля М., които заживели на първия етаж на къщата. По
същото време, ищецът Х.Ш. живеел на втория етаж на къщата в общо домакинство с родителите
си и им помагал във всичко - финансово и с труд в домакинството. След смъртта на
родителите си ищецът Х.Ш. заживял на съпружески начала с жена в друго населено място,
но периодично посещавал дома си и държал там голяма част от личните си вещи. През
Ето защо ищците претендират от съда да признае за установено,
че всеки един от тях е собственик на по ¼ ид. ч. от процесния имот и да осъди ответника Х.О.Х. да
им върне владението върху ½ ид. част от имота, която владее без основание.
Направено е и искане на основание чл. 537, ал. 2 ГПК съдът
да отмени нотариален акт № 51, т. I, н. дело
№ 46/2015 г. на нотариус Е. *** действие РС - Сливен.
В съдебно заседание ищците сочат, че са допуснали техническа
грешка в искането си и молят да бъде отменен констативният нотариален акт № 50,
т. I, н. дело № 45/2015 г. на нотариус Е.Ш..
Ищците претендират и направените по делото разноски.
Ответниците са депозирали отговор в законоустановения срок,
в който излагат становище за недопустимост на иска предвид нередовности на исковата
молба. Твърдят и неоснователност на предявения иск, тъй като ответниците О.М. и
Нежля М. са придобили целия имот по давност, а ответникът Х.Х. го е придобил от
тях чрез договор за покупко-продажба.
Оспорват като неоснователно и искането за отмяна на нот.
акт № 51, т. 1, нот. д. № 46/2015 г., тъй като с него е оформен договорът за продажба
на имота, а на отмяна по чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат само констативните нотариални
актове.
Ответникът Х.Х. в качеството си на добросъвестен
владелец на имота релевира евентуално възражение по чл. 72, ал. 1 и 2 ЗС за извършени
подобрения в имота и направени необходими разноски на обща стойност 11 170 лв. От
тях претендира ищците да му заплатят сумата от 5585 лв. общо или по 2792,50 лв.
от всеки ищец, като на основание чл. 72, ал. 3 ЗС претендира съдът да постанови
право на задържане до изплащане на сумите.
В съдебно
заседание двамата ищци се представляват от пълномощник - адвокат, чрез който поддържат
предявените искове, молят да бъдат уважени и претендират направените по делото разноски.
Ответниците
О.М. и Нежля М., редовно призовани, не
се явяват лично. Ответникът Х.Х. се явява лично. Тримата ответници се представляват
от пълномощник - адвокат, чрез който изразяват становище за недопустимост на иска
по отношение на първите двама ответници, неоснователност на иска предявен срещу
третия ответник и молят да бъде отхвърлен. Евентуално ответникът Х. моли да бъде
уважено възражението му за извършени подобрения и необходими разноски за запазване
на имота като бъде постановено право на задържане до изплащане на сумите.
И двете страни,
чрез своите пълномощници, са депозирали подробни писмени защити по делото.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, намери от фактическа страна следното:
Страните не
спорят, а се установява и от приетите като писмени доказателства по делото
документи, представени от нотариус Ш. (л. 43 - 53 от делото), че процесният
недвижим имот: масивна жилищна сграда на
два етажа, от които първия със з. п. от
Видно от представеното удостоверение за наследници,
съпругът Юсеин М.Ш. е починал след съпругата си и е оставил като свои
наследници тримата си синове и една дъщеря, сред които ищците Д.А.Н. и Х.Х.Ш. и
ответникът О.Х.М., всеки от които е наследил по ¼ ид. ч. от
наследственото имущество.
Видно от представените преписи на нотариални актове ответниците О.М. и съпругата му Нежля
М. са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на процесния
недвижим имот, придобит по давностно владение с № 50, т. I, дело № 45/2015 г. на Нотариус Е.Ш.. Двамата
ответници продали имота на сина си - ответника Х.Х., с договор за продажба,
обективиран в нотариален акт № 51, т. I, дело №
46/2015 г. на Нотариус Е.Ш..
Ответникът Х.Х. не оспорва обстоятелството, че владее
имота.
Видно от показанията на св. Бейсин Ферадов,
първи братовчед на ищците и ответника О.М., се установява, че първоначално в
имота са живеели собствениците Х. и Хатче, като техният син ответникът О. е
живеел със съпругата си ответницата Нежля на първия етаж, а синът им - ищецът Х.,
е живеел в стая на втория етаж. Свидетелят описва, че след смъртта на
родителите Х. и Хатче в къщата останали да живеят О. и Нежля, а ищецът Х. е
живеел за известно време в гр. Ямбол, след това е работил извън с. Жълт бряг в
строителна фирма, но се е връщал да живее и в бащината си къща, като свидетелят
не знае някой да го е гонил оттам. Свидетелят описва, че откакто Х.Х.
претендира за собствеността на имота, вещите на ищеца Х.Ш. били изхвърлени от
къщата, а ищцата Д.Н. спряла да я посещава. Преди това ищцата Д.Н. живеела със
съпруга си в Турция, но когато се прибирала в България, за по седмица - две,
оставала в бащината си къща като никой не я е гонил оттам.
Изложеното се потвърждава изцяло и от
показанията на св. Юлиян Найденов - съпруг на ищцата Д.Н.. Според свидетеля
Найденов до момента, в който ответникът Х.Х. се е снабдил с нотариален акт за
собствеността на имота, никой не е обявявал пред ищците Х. и Д., че смята имота
за свой. Изложеното се потвърждава и от показанията на св. Х. Алиев, който също
описва, че никой не е гонил Х. и Д. от имота.
По делото е разпитан като свидетел и
братът на ищците и ответника О.М. - св. Мустафа Шекер, от чиито показания се
установява, че баща им е искал приживе да прехвърли имота на сина си О., но не
го е направил поради липса на средства. Свидетелят описва, че къщата е
построена през
От показанията на свидетелите Х. Алиев и Х.
Емурлов се потвърждава изложеното от св. Мустафа Шекер, че ответникът Х.Х. е
направил поетапно ремонти на процесния имот от
Всички свидетели непротиворечиво описват,
че всички ремонти и подобрения по процесния имот са извършени от ответника Х.Х.
през и след
По отношение на извършените от ответника Х. ремонти,
направените необходими разноски за запазване на имота и следващото се от
направените подобрения увеличение на стойността на имота е допусната и
изслушана съдебно-техническа експертиза, от заключението на която е видно, че общата
сума, с която се е увеличила стойността на имота в резултат на извършените
подобрения, е 6492 лв., подробно описана по пера в Приложение № 1 от
експертизата, а направените от ответника разноски са на стойност 10 975
лв., описани в Приложение № 2.
Изслушан в съдебно заседание вещото лице допълва, че
необходими разноски за запазване на имота са само ремонтът на покрива и
хидроизолацията. Съгласно т. 1 и т. 2 от Приложение № 1 от заключението на СТЕ
увеличението на стойността на имота, вследствие на извършения ремонт на покрива
и хидроизолация е на стойност 531 лв. Съгласно т. 1 и т. 2 от Приложение № 2 от
заключението на СТЕ необходимите разноски за извършения ремонт на покрива и
хидроизолация е на стойност 945,30 лв.
Установеното
от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
С доклада на делото съдът неправилно е
квалифицирал предявените активно и пасивно
субективно и обективно съединени искове единствено като ревандикационен иск с правно
основание чл. 108 ЗС.
Тъй като правната квалификация се извежда от съда с
оглед твърденията и петитума изложени в исковата молба, както и с оглед
отстранените нередовности на молбата, направени в първото по делото о. с. з.,
то и правилната правна квалификация на предявените искове е както следва: по чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде признато за
установено спрямо О.М. и Нежля М., че Д.А.Н. и Х.Х.Ш. са собственици на по
¼ ид. ч. от процесния имот, във връзка с който е направено и искането по
чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на
констативния нотариален акт № 50, т. I, н.
дело № 45/2015 г. на нотариус Е. *** действие РС - Сливен, както и по чл. 108 ЗС да бъде признато за
установено спрямо Х.Х., че Д.А.Н. и Х.Х.Ш. са собственици на по ¼ от
процесния имот и да бъде осъден Х.Х. да им върне владението върху върху ½ ид.
част от имота, която владее без основание.
От ответника Х.Х. е релевирано възражение за извършени необходими разноски и подобрения на имота,
за които претендира ищците да му заплатят общо сумата от 5585 лв. или по 2792,50 лв.
от всеки от ищците, както и да му бъде признато право по чл. 72, ал. 3 ЗС да задържи имота до заплащането на дължимото му се
обезщетение за разноските и подобренията.
Тъй като установителната претенция по чл. 124, ал. 1 ГПК е част от тази по чл. 108 ЗС, то и съдът намира, че няма пречка да се
произнесе по правилната правна квалификация на исковете от Д.Н. и Х.Ш. срещу О.М.
и Нежля М. по чл. 124, ал. 1 ГПК, тъй като ищците са провели доказване по нея,
а ответниците са ангажирали защитата си, като разпределената доказателствена
тежест не се променя в установителната по отношение правото на собственост
претенция.
Съдът намира така предявените искове с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК
и чл. 108 ЗС за процесуално допустими, а по същество и за основателни.
Установи се от писмените доказателства по
делото, че собствеността върху процесния имот е възникнала първоначално за
бащата на ищците и ответника О.М. - Юсеин Ш., въз основа на отстъпено право на
строеж и съпругата му в режим на СИО. След смъртта на Юсеин Ш. и съпругата му,
собствеността върху процесния имот е преминала на основание наследяване по
закон върху четиримата им законни наследници - трима сина и една дъщеря, като
ищците Х.Ш. и Д.Н. и ответникът О.М. притежават по ¼ ид. ч. от имота.
Ответникът Х.Х. се легитимира като
собственик на целия имот с договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт, като негови праводатели са родителите му О. и Нежля Мехмедови.
Продажбата е производно основание за придобиване на собствеността, поради което
продавачът не може да прехвърли повече права от тези, които реално притежава. Изложеното
налага да се изследва правото на собственост върху имота на ответниците О. и Нежля
Мехмедови.
Двамата ответници претендират да са придобили
собствеността върху целия имот на основание придобивна давност.
Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване
право на собственост чрез фактическото упражняване съдържанието на това право и
след изтичане на определен в закона период от време. При преценката дали е установено
владение следва да се вземат предвид характеристиките на владението: непрекъснато
/да не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл. 81 от ЗС/, спокойно /да не
е установено по насилствен начин/, явно /да не е установено по скрит начин/, несъмнително
и с намерение да се държи вещта като своя, като за последния елемент е предвидена
презумпция в чл. 69 ЗС.
С ТР № 1/28.06.2012 г. по т. гр. дело № 1/2012 г. на ОСГК
на ВКС е постановено обаче, че презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание
в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически
факт, различен от наследяването. Наследяването е правен способ за преминаване на
имуществото на едно починало лице към неговите наследници и е правно основание за
упражняване на фактическата власт. Когато към наследяване се призовани повече от
едно лица, които са приели наследството между тях възниква наследствена имуществена
общност /съсобственост по наследяване/. Вътрешните отношения между сънаследниците
по ползване на общата вещ се уреждат съгласно правилата на чл. 31 ЗС. В тези случаи
сънаследниците, които упражняват фактическата власт върху определена наследствена
вещ имат качеството държатели на правата на останалите сънаследници. За да започне
в тяхна полза да тече придобивна давност е необходимо завладяването на тези права
да е демонстрирано чрез действия, които недвусмислено да отразяват намерението за
своене и отричане правата на останалите сънаследници. В този смисъл решение № 270/20.05.2010
г. по гр. дело № 1162/2009 г. на ВКС, II г. о.
От ангажираните по делото гласни доказателствени средства
не се установява такова противопоставяне. Непротиворечиво всички свидетели описват,
че до купуването на имота от ответника Х.Х. ответниците не са демонстрирали
пред ищците намерение, че държат целия имот за себе си като свой, напротив,
както ищецът Х.Ш. е живял необезпокоявано в имота, така и ищцата Д.Н. е живяла
там в периодите от седмица - две, когато се е прибирала в България. Ето защо
съдът намира, че ответникът О.М., в качеството си на сънаследник на имота, не е
демонстрирал чрез недвусмислени действия намерението си за своене и отричане правата
на останалите сънаследници по отношение на целия имот. Липсва в случая
установено владение върху целия имот, което да е довело до придобиване на целия
имот по давност от ответника О.М. и съпругата му Нежля М. в режим на СИО.
От свидетелските показания се установи също, че ответникът
Х.Х. владее имота от
Предвид изложеното претенциите на Д.Н. и Х.Ш. по чл. 124 ГПК да бъде признато за установено по отношение на О.М. и Нежля М., че всеки от
ищците притежава по ¼ ид. ч. от имота, както и по чл. 108 ЗС да бъде
признато за установено по отношение на Х.Х., че всеки от ищците притежава по
¼ ид. ч. от имота и да бъде осъден ответника да им върне владението на
½ ид. ч. от имота се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
Относно
искането по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на констативния нотариален акт:
В хипотеза на предявен от съсобственик установителен иск
против лице, което се легитимира като собственик с констативен нотариален акт по
давност, предмет на спора са само притежаваните от ищеца - съсобственик права. Ако
така предявеният установителен иск е основателен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК
издаденият в полза на ответника констативен нотариален акт може да бъде отменен
само за неговите права. Поради това искането за отмяна на констативния нотариален
акт се явява основателно в частта относно признатите права на ищците или общо до
размера на ½ ид. ч.
Относно
възражението за подобрения и право на задържане:
Правото по чл. 72,
ал. 3 ЗС е потестативно по своя характер и дава възможност на добросъвестния владелец,
да задържи вещта до заплащането на дължимото му се обезщетение за разноските и подобренията.
Добросъвестно е владението по смисъла на чл. 70 ЗС, когато
владелецът е придобил вещта на правно основание, годно да го направи собственик,
без да знае, че праводателят му не е собственик или когато формата на сделката е
опорочена. В процесния случай съдът намира, че ответникът Х.Х. отговаря на първото
изискване и се явява добросъвестен владелец. От показанията на свидетелите се установява
извършването на посочените в отговора на исковата молба подобрения. Съгласно приетото
заключение на съдебно-техническата експертиза подобренията са увеличили стойността
на имота със сумата от 6492 лева. От тях следва да се приспаднат увеличението
на стойността от извършените ремонт на покрива и хидроизолация, описани в т. 1
и 2 от Приложение № 1 към експертизата на стойност 531 лв., тъй като както
поясни вещото лице в съдебно заседание, ремонтът на покрива и хидроизолацията
представляват направени от ответника Х. необходими разноски за запазване на
имота, поради което те следва да му бъдат заплатени на стойност 945,30 лв.,
както са описани в т. 1 и 2 от Приложение № 2 към експертизата. Ето защо съдът
намира, че сумата, с която се е увеличила стойността на имота, вследствие на
извършените от ответника Х. подобрения, е 5961 лв., а 945,30 лв. са направените
от него необходими разноски за запазване на имота или общо на ответника Х. в
качеството на добросъвестен владелец, се дължи сумата от 6906,30 лв.
Отговорността на съсобственика към владелеца подобрител
на имота е съразмерна на квотата му в съсобствеността. Ето защо в полза на ответника
Х. следва да се признае правото на задържане до плащането на сумата от 1726,58 лева,
съответна на квотата в съсобствеността предмет на делото - ¼ ид. ч. от
ищеца Х.Ш., както и сумата от 1726,58 лева от ищцата Д.Н..
С предявяването на иска по чл. 108 ЗС, владението се превръща
в недобросъвестно, но от показанията на свидетелите се установява, че ремонтните
дейности са били извършени преди подаването на исковата молба.
Неоснователно е искането за признаване на право на задържане
до плащането на сумата за разликата над уважения размер от по 1726,58 лв. от
всеки от ищците до пълния предявен размер от по 2792,50 лв., поради което
следва да бъде отхвърлено за разликата.
Относно
разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
в полза на ищците следва да бъдат присъдени направените от тях разноски в размер
на 650,00 лева, от които 50,00 лв. заплатена държавна такса и 600,00 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение.
В полза на ответника Х.Х. също следва да се присъдят разноски
с оглед частичното уважаване на възражението за подобрения и право на задържане.
Предвид представянето на общ договор за правна защита и
съдействие, адвокатското възнаграждение следва да бъде разделено по равно между
ответниците. Така в полза на Х.Х. следва да бъдат присъдени разноски в размер на
309,15 лева, съразмерно с уважената част на възражението за подобрения и право
на задържане от общо направени разноски в размер на 500,00 лв., от които 200,00
лв. адвокатско възнаграждение и 300,00 лв. депозит за експертиза.
На основание чл. 10 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят сумата
от 138,13 лева държавна такса за уважения размер на възражението за подобрения.
На основание чл. 115, ал. 2 ЗС съдът следва да даде на
ищците шестмесечен срок, считано от датата на
влизане в сила на решението, да отбележат същото в регистъра по вписванията,
след изтичането на който срок вписването на исковата молба ще загуби действието
си.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
124, ал. 1 ГПК по отношение на О.Х.М., ЕГН: ********** и НЕЖЛЯ Х.М., ЕГН:
**********, двамата с адрес ***, че Х.Х.Ш., ЕГН: ********** и Д.А.Н.,
ЕГН: **********, двамата с адрес ***, са собственици на основание наследяване
по закон на по 1/4 ид. ч. от недвижим
имот: масивна жилищна сграда на два етажа, от които първия със з. п. от
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
108 ЗС по отношение на Х.О.Х., ЕГН: **********, с адрес ***, че Х.Х.Ш.,
ЕГН: ********** и Д.А.Н., ЕГН: **********, двамата с адрес ***, са
собственици на основание наследяване по закон на по 1/4 ид. ч. от недвижим имот: масивна жилищна сграда на два етажа, от
които първия със з. п. от
и ОСЪЖДА Х.О.Х., ЕГН: **********, да предаде на Х.Х.Ш., ЕГН: ********** и Д.А.Н.,
ЕГН: **********, владението на 1/2 ид. ч. от недвижим имот:
масивна жилищна сграда на два етажа, от които първия със з. п. от
ПРИЗНАВА на основание чл.
72, ал. 3 ЗС по отношение на Х.Х.Ш., ЕГН: ********** и Д.А.Н.,
ЕГН: **********, двамата с адрес ***, ПРАВОТО НА ЗАДЪРЖАНЕ на Х.О.Х., ЕГН: **********, с адрес *** върху
1/2 ид. ч. от недвижим имот: масивна жилищна сграда на два етажа, от които
първия със з. п. от
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2, изр. последно ГПК констативен
нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден на основание
обстоятелствена проверка от 27.01.2015 г. с № 50, т. I, дело №
45/2015 г. на Нотариус Е.Ш., рег. №
128 от регистъра на НК, вписан в СВ на 27.01.2015 г., акт № 41, том II, дело № 172/2015 г., в частта му, с която О.Х.М., ЕГН: ********** е признат за собственик на основание давностно
владение на недвижим имот: масивна жилищна сграда на два етажа, от които първия
със з. п. от
ДАВА на ищците
Х.Х.Ш., ЕГН: **********
и Д.А.Н., ЕГН: ********** на основание чл. 115,
ал. 2 ЗС шестмесечен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящото
решение, да отбележат същото в регистъра по вписванията, като им указва, че
след изтичането на този срок, вписването на исковата молба ще загуби действието
си.
В полза на ищците Х.Х.Ш., ЕГН: ********** и Д.А.Н.,
ЕГН: ********** може да се издаде изпълнителен лист за предаване владението
на имота след представяне на доказателство за заплащане на сумите на подобренията
в полза на ответника Х.О.Х., ЕГН: **********, съгласно чл.
418, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА
О.Х.М., ЕГН: **********,
НЕЖЛЯ Х.М., ЕГН: ********** и Х.О.Х., ЕГН: **********, тримата с
адрес ***, да заплатят на Х.Х.Ш., ЕГН: ********** и Д.А.Н., ЕГН: **********,
двамата с адрес ***, сумата от 650,00 лв. /шестстотин и петдесет лева/,
представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Х.Х.Ш., ЕГН: **********
и Д.А.Н., ЕГН: **********, двамата с адрес *** да заплатят на Х.О.Х., ЕГН: **********, с адрес *** сумата от 309,15
лв. /триста и девет лева и петнадесет стотинки/, представляваща направените
по делото разноски, съразмерно с уважения размер на възражението за подобрения.
ОСЪЖДА Х.Х.Ш., ЕГН: **********
и Д.А.Н., ЕГН: **********, двамата с адрес *** да заплатят в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Сливен сумата от
138,13 лв. /сто тридесет и осем лева
и тринадесет стотинки/, представляваща държавна такса върху уважения размер на
възражението за подобрения.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните чрез
техните пълномощници.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: