р е
ш е н
и е
№
гр.
Плевен, 08.03.2021 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ – ми
наказателен състав, в публично
заседание на осемнадесети февруари през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА ЦОНЕВА
и при
секретаря ДАНИЕЛА ТОДОРОВА
като
разгледа докладваното от съдията ЦОНЕВА
НАХД № 2067 описа за 2020 година
и за да
се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59
от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно
постановление № 20-0938-003034 от 14.07.2020 година на ***, с
което на основание чл. 183 ал. ІІІ т. 6 от ЗДвП и чл. 175 ал. І т. 4 от ЗДвП на
З.Б.К. ***, ЕГН ********** са наложени две административни наказания - глоба в
размер на 30 лева за извършено административно нарушение по чл. 6 т. 1 от ЗДвП
и глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца
за извършено административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат М.Б.
***. Последната моли
съда да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно и
необосновано. Счита, че с оглед събраните доказателства нарушенията, вменени на
нейния доверител, не са доказани по един безспорен начин. Отделно от това не
става ясно в кой час се твърди, че са извършени процесните нарушения, тъй като
има посочени два различни часа. С оглед всичко изложено моли съда да отмени
обжалваното наказателно постановление, като претендират и разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по
така депозираната жалба. В съпровождащо същата писмо с изх. № 316000-37228 от 09.10.2020
година ангажира становище, че наказателното постановление е законосъобразно и
обосновано и следва да бъде потвърдено
като такова.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено
следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на
преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и
следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и
материя орган. Видно от приложената към делото в заверено ксерокопие Заповед № 8121з – 515 от
14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи е, че
началниците на сектор ПП при ОД на МВР са овластени да издават наказателни
постановления за извършени нарушения по ЗДП.
На 04.07.2020 година, на
жалбоподателя З.К. бил съставен акт за административно нарушение за това, че на
същата дата в 10:55 часа, на Първокласен път ІІІ, до бензиностанция „***“ *** с
посока на движение към ***, като водач на товарен автомобил „***“ с
регистрационен № ***, предприел маневра изпреварване като не съобразил
поведението си с пътната маркировка „М-1“, както и не спрял на подаден сигнал
със стоп-палка по образец от униформен служител на МВР. Пред автомобила на
жалбоподателя не са се движили други автомобили. Жалбоподателят бил последван от
*** и в последствие спрян след подаване на светлинен и звуков сигнал от
служебен автомобил на МВР „***“ с регистрационен № ***. За така извършените две
нарушения на жалбоподателя З.К. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение, който той подписал.
Въз основа на изложените в акта за административно нарушение фактически констатации, на 14.07.2020 година е издадено атакуваното наказателно постановление, което санкционира жалбоподателя както следва: с глоба в размер на 30 лева за извършено административно нарушение по чл. 6 т. 1 от ЗДвП и с глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за извършено административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства -
заверено копие на служебна бележка с изходящ № 86 от 28.09.2020 година,
издадена от ***; акт за установяване на административно нарушение № 117921 от
04.07.2020 година на младши автоконтрольор при ОДМВР - Плевен, сектор ПП -
Плевен; наказателно постановление № 20-0938-003034 от 14.07.2020 година на ***;
справка за нарушител на името на жалбоподателя З.Б.К.; Заповед № 8121з – 515 от
14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи.
В подкрепа на възприетата то съда фактическа обстановка
са и показанията на свидетелите Б.М. и Д.Д.
и двамата *** н.О.н.М.П. участвали в административно наказателното
производство в качеството на свидетел по установяване на нарушението и
актосъставител.
В Хода на въззивното производство
са изслушани и показанията на свидетелката И.И. – *** на жалбоподателя.
Последната установява, че на посочената в акта и наказателното постановление
дата пътувала заедно със *** си към ***. С тях бил и малолетният им син. Същата
установява и това, че пътували по първокласен път ***. Движението било натоварено
в този час на деня/ около 11:00/, видимостта била добра. Пред тях се движел
друг автомобил. Непосредствено преди бензиностанция ***, разположена в лявата
част на пътното платно, обратно на посоката им на движение *** възприела как
движещият се пред тях лек автомобил подал сигнал за завой надясно в последният
момент, което наложило жалбоподателят да реагира и да го заобиколи
своевременно, за да продължи движението си безпрепятствено. Веднага след това свидетелката
*** как от лявата страна по посоката им на движение, от средата на пътното
платно да се приближава *** със стоп
палка в ръка. Първоначално възприела движение на ръката му, указващо на *** и
да спре и той намалил скоростта си на
движение. Непосредствено след това последвало движение, което и двамата
възприели като знак да продължи. Жалбоподателят продължил да се движи. Малко
след това видели че са следвани от полицейски автомобил, който със светлинен и
звуков сигнал им указвал да преустановят движението си. Тогава жалбоподателят К.
и напълно преустановил движението си.
Свидетелите Д.Д. и Б.М. на свой
ред възпроизвеждат своите възприятия за случилото се. Според показанията и на двамата сигналът за спиране бил подаден разбираемо
за водача, в посочения в акта час на
прав пътен участък, при идеална видимост.
При така приетото за установено от
фактическа страна съдът прие за установено от правна страна следното:
Според разпоредбата на чл. 6 ЗАНН
административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред.
Според чл. 6 т. 1 от ЗДП участниците
в движението по пътищата са длъжни да съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка.
В конкретният случай административно
наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана при последната хипотеза на законовата
разпоредба, а именно несъобразяване с пътната маркировка, забраняваща
извършването на изпреварване в конкретният пътен участък.
Събраните в хода на делото гласни
доказателства не установяват по безспорен е категоричен начин факта на
виновното нарушаване от страна на жалбоподателя на посочената законова норма.
За формирането на този извод способстват показанията на свидетелите ***, Д. и М..
Последните двама свидетели нямат конкретен спомен за установените
обстоятелства. Показанията на свидетелят Д.Д. възпроизвеждат правила,
съблюдавани от същия в хода на работата му във връзка със спирането на
участниците в движението по пътищата по принцип. Същият не си спомня конкретни
обстоятелства около спирането на водача, показанията му са лаконични.
Показанията на свидетеля Д.
кореспондират с тези, дадени от свидетеля Б.М. единствено относно
обстоятелствата, че именно Д. подал сигнал за спиране на водача, относно
мястото където бил разположен патрулния автомобил – на пътното платно, в
уширение, разположено в посока обратна на движението на жалбоподателя, както и
че по правило движението в този участък винаги е натоварено. Показанията на
тези свидетели са еднопосочни и по отношение на обстоятелството, че водачът
спрял едва когато бил последван от тях с патрулния автомобил. Свидетелят М. установява и това, че когато
подал сигналът със стоп палка за спиране, колегата му Д. се намирал около
средата на пътното платно, докато той през това време извършвал проверка на
документите на друг, спрян преди това водач на МПС. В тази си част показанията
на свидетеля М. кореспондират пряко с показанията на свидетелката И. ***. Ето защо, въпреки обстоятелството, че
същата е *** на жалбоподателя, съдът възприе показанията и като достоверни.
Предвид установеното от свидетеля М., че преди спирането на водача същият
извършвал проверка на друго лице, съдът прие за достоверни показанията на
свидетелката *** и относно обстоятелството, че на процесната дата и час съпругът и като водач на МПС извършил
маневра заобикаляне на друг автомобил, но не и изпреварване, с което да е
нарушил забраната за такова действие, установена с пътна маркировка.
Предвид горното съдът прие, че
събраните в хода на въззивното производство доказателства не установяват по
категоричен начин виновно поведение от страна на жалбоподателя в разрез с
разпоредбата на чл. 6 т. 1 предложение последно от ЗДП. Същите доказателства не
обосновават по категоричен начин и извода за осъществен от страна на
жалбоподателя К. и състав на нарушение по чл. 103 ЗДП.
Съгласно разпоредбата на чл. 103 ЗДП
при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно
средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или
на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания.
Съдът даде вяра на показанията на
свидетелката *** и ги кредитира с доверие предвид тяхната последователност,
непротиворечивост и конкретност. За разлика от тях, показанията на свидетелите Д. и М. относно
конкретният случай са лаконични и противоречиви помежду си. Съвкупната преценка
на всички доказателства обосновава извода, че жалбоподателят, като водач на МПС
първоначално не възприел подаденият му сигнал като такъв да спре, поради което
и продължил движението си. Впоследствие, когато бил последван от патрулния
автомобил ясно възприел подаваните му сигнали и преустановил движението си.
При така приетото за установено от
фактическа и правна страна съдът прие, че липсват доказателства за извършено
виновно деяние от страна на жалбоподателя. Наказателното постановление е
издадено в разрез с разпоредбата на чл. 52 ал. 4 ЗАНН, съгласно която
наказващият орган е длъжен преди да се произнесе по преписката да установи
всички спорни обстоятелства и да издаде санкциониращ акт само при наличието на безспорни доказателства
за виновно поведение на конкретния субект на административнонаказателна
отговорност. Ето защо съдът намери така депозираната по реда на чл. 59 ЗАНН
жалба от З.Б.К. против Наказателно
постановление № 20-0938-003034 от 14.07.2020 година на *** за основателна. Наказателното
постановление е издадено при липса на задълбочено изследване от страна на
наказващият орган на спорните обстоятелства по преписката в нарушение на чл. 52
ал. 4 ЗАНН. В този смисъл съдът намери,
че наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло. При така
установената незаконосъобразност на наказателното постановление поради
противоречието му с процесуалните правила и материалния закон съдът счита, че
не следва да обсъжда възражението на жалбоподателя за това, че в акта и
наказателното постановление фигурират два различни часа на установяване на
нарушението. По същество посоченият час 10:40 касае посоченото като първо
нарушение по чл. 6 т. 1 ЗДП, а посоченият втори – 10:55 часа, нарушението по
чл. 103 ЗДП, за която безспорна доказаност не се събраха доказателства по
установения ред.
По така направеното искане за
присъждане на разноски, съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.
3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От
изложеното следва, че в полза на жалбоподателя в производството действително
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение и направените
други разноски.
Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е
представен договор за правна защита, в който е отразено, че е заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.Тъй като не бе направено
възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от
2019 г., предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, то следва да бъде заплатено цялото поискано
възнаграждение в размер на 300 лв.
Поради изложеното и на основание чл.
63, ал3 от ЗАНН съдът намира, че ***,
представлявана от *** следва да бъде осъдена да заплати З.Б.К. ***, ЕГН **********
сумата от 300 лева, представляваща
направените по НАХД № 2067/2020 година по описа на РС Плевен разноски съответно
за адвокатско възнаграждение на М.Б., ПлАК.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-0938-003034 от 14.07.2020 година на ***, с което на
основание чл. 183 ал. ІІІ т. 6 от ЗДвП и чл. 175 ал. І т. 4 от ЗДвП на З.Б.К. ***,
ЕГН ********** са наложени две административни наказания - глоба в размер на 30
лева за извършено административно нарушение по чл. 6 т. 1 от ЗДвП и глоба в
размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за
извършено административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
НА ОСНОВАНИЕ 63 ал. 3 ЗАНН ОСЪЖДА ***, представлявана от *** ДА ЗАПЛАТИ на З.Б.К. ***, ЕГН ********** сумата
от 300 лева, представляваща направените по НАХД № 2067/2020 година по описа на
РС Плевен разноски за адвокатско възнаграждение на адвокат М.Б., ПлАК.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред Административен
съд - Плевен.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: