РЕШЕНИЕ
№ 540
гр. Бургас, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20212120107819 по описа за 2021 година
Производството е по искова молба на Д. Г. И. против В. Г. Д., за осъждането й
да му заплати сумата от 1200 лв., с която се е обогатила неоснователно и
представляваща припадащата му се 1/2 наследствена част от сума в размер на
2400 лв., притежавана приживе от наследодателя на страните – Г. А. И., б.ж.
на гр. Бургас, починал на *****год.
Така предявеният иск е с правно основание в чл.59 от ЗЗД, и
както с определението по чл.140 от ГПК е прието - е допустим.
В съдебно заседание пълномощникът на ищеца
поддържа иска и моли за уважаването му. Ангажира доказателства и
претендира деловодните разноски.
Процесуалният представител на ответницата оспорва
ищцовата претенция за размера над 271.73 лв., също ангажира доказателства
и моли за присъждане на разноските.
От събраните по делото доказателства, както и от
изявленията на страните, Бургаският районен съд намира за установени
следните, относими към спора факти:
Страните не спорят, че са наследници на Г* А* И., б.ж. на
гр. Б*, починал на **** год., като ищецът е негов низходящ, а ответницата -
преживяла съпруга, както и че приживе наследодателят на страните е бил
титуляр на разплащателна сметка в „*********“ АД, с IBAN **************
Не е спорно също, че след смъртта на наследодателя - на
03.03.2021 год. и на 04.03.2021 год., ответницата е изтеглила в брой, на три
пъти, общо 2400 лв.
На 04.03.2021 год. тя е заплатила на „*****“ ЕООД сумата
от 1743 лв. за изкопаване и заравяне на гроб, обслужване и погребение,
транспорт, ковчег, кръст, траурни аксесоари и др., съгласно представената
фактура с № 2230 / 04.03.2021 год.
1
Налични са и други писмени доказателства за покупки на
домашни потреби, хранителни продукти, цветя и дрехи, които са извършвани
по различно време, но значително отдалечени от датата на смъртта на
наследодателя и без категорични данни да са във връзка с това.
Въз основа на така приетото по фактите и правната
квалификация, съдът намира предявения иск за основателен.
За разлика от специалните състави на чл.55 от ЗЗД, при
които правното основание се търси в отношенията между лицето, което е
дало нещо и лицето, което го е получило, то при общия състав на
неоснователното обогатяване – чл.59 от ЗЗД, основанието се търси в
отношенията между обогатилото се и обеднялото лице, без значение от
обстоятелството, че действията от които произтичат тези последици –
обогатяване и обедняване, може да са извършени от трето лице – в случая от
банката, предала сумата. ( в този смисъл Р. 114/68 г. V г.о., Р.142/04 г. ІІ г.о.).
Смъртта на физическото лице води до прекратяване на
дадените от него пълномощни, а имуществото му от този момент преминава в
патримониума на неговите наследници, според техните наследствени права по
закон. В конкретния случай наследодателят е починал на ***** год., от който
момент насетне наследниците са станали носители на правата, включени в
наследствената маса, в т.ч. паричните средства. Т.е. към 03.03.2021 год.
процесната сума, намираща се в банковата сметка на името на наследодателя,
вече е била притежание на всички наследници на Г* И. – ищеца и
ответницата.
Очевидно е, че получавайки цялата сума за себе си,
незачитайки наследствената квота на ищеца, тя се е обогатила, като е
увеличила своето имущество, докато имущественият актив на Д.И. е намалял
– той се е обеднил. Тъй като се установи, че към момента на настъпване на
смъртта на Г* И., в сметката му е имало парични средства, които са били
негово лично имущество, то при спазване правилото на чл.5, ал.1 вр. с чл.9,
ал.1 от ЗН, преживялата съпруга и низходящия са я наследили поравно.
Ответницата се е разпоредила със сумата от 2400 лв., поради което
обедняването на ищеца е с 1/2 от тази сума или с 1200 лв.
В тази връзка, съдът приема за неоснователна защитната
теза на ответницата, че ищецът й дължи половината от сторените от нея
разходи за погребение. Подобни разходи обичайно се поемат от най-близкия
сродник - в случая ищцата, която е съпруга на починалия, като законово
задължение за нея в този смисъл не съществува. Затова заплащането на
разходите по погребението на наследодателя е изпълнение на нравствен дълг
по см. на чл.55, ал.2 от ЗЗД и не може да се иска връщане на даденото - така
ППВС №1/1979 год. Впрочем, на същото основание, ако и да бе допустимо
формулирано и прието за разглеждане, би било неоснователно и
възражението за прихващане.
Следователно, искът за дължимостта на процесната сума се
явява основателен, като на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на
ответницата се поставят понесените от Д.И. разноски в размер на 500 лв., в
т.ч. 50 лв. държавна такса и 450 лв. - адвокатски хонорар. Само за яснота -
вярно е, че тя не е дала повод за завеждане на делото, доколкото вземането от
неоснователно обогатяване е без определен ден за изпълнение и е потърсено
едва с исковата молба, но не е признала безусловно иска, както предвижда
нормата на чл.78, ал.2 от ГПК, за да бъде освободена от отговорността за
разноски.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
2
ОСЪЖДА В. Г. Д. от гр.Б*, кв.*****, ЕГН - **********, на
основание чл.59 от ЗЗД, да заплати на Д. Г. И. от гр.Б*, ж/к **********, ЕГН -
**********, сумата от 1200 лв., с която се е обогатила неоснователно и
представляваща припадащата му се 1/2 наследствена част от сума в размер на
2400 лв., притежавана приживе от наследодателя на страните – Г* А* И., б.ж.
на гр. Б*, починал на ****** год.
ОСЪЖДА В. Г. Д. да заплати на Д. Г. И. деловодни
разноски в размер на 500 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала: М Е
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
3